Египет: рестартиране

Той стана първият демократично избран президент на Египет след падането на Хосни Мубарак. Но също така безславно бе свален от власт година по-късно след протести, по-големи от онези, които доведоха до края на неговия предшественик през 2011 г.

Мохамед Мурси бе свален от египетската армия в сряда вечерта, след като военните му бяха дали 48-часов ултиматум да се оттегли. Армията суспендира конституцията и назначи за временен президент председателя на Конституционния съд Адли Мансур. Сега преходно експертно правителство ще подготви нови парламентарни и президентски избори, въведената от ислямистите конституция ще бъде реформирана, а бившият вече държавен глава може да стане обект на съдебно преследване.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След този шеметен развой на събитията по улиците на Кайро избухнаха всенародни тържества с множество фойерверки, а някои египтяни не скриха възмущението си, че западните медии описват случващото се като "преврат на армията", посочвайки, че военните са се намесили в отговор на масовите протести с цел да защитят волята на хората. Армията, разбира се, също не иска това да бъде наричано преврат, но поддръжници на Мурси, събрали се из други части на града, скандираха: "Не на военното управление!" Стигна се до ожесточени сблъсъци между симпатизанти и противници на сваления президент, в които имаше ранени и загинали.

"Чувстваме, че сме спасени от огромно бедствие. Мурси струва скъпо на тази страна и като пари, и като човешки животи. Армията пое контрола, сложи под домашен арест повечето лидери на "Мюсюлманските братя" и блокира банковите им сметки", обяснява пред "Капитал" Мохеб Зеки, главен експерт на неправителствения Център за демокрация и човешки права "Ибн Халдун", който също е участвал в протестите. Според него за премиер вероятно ще бъде избран Мохамед ел Барадей (бивш генерален директор на Международната агенция за атомна енергия и едно от най-известните лица на опозицията - бел.ред.), който ще сформира кабинет от технократи без принадлежност към никоя партия, за да извади страната от икономическата криза и да реши проблемите, свързани със сигурността.

По всички правила на политическата логика свалянето на един демократично избран президент от военните е преврат, а арестите на "Мюсюлмански братя" бяха ежедневие и при Мубарак. Ето защо светът е доста объркан: рестарт на революцията ли е това в Египет или началото на едно още по-опасно разделение и насилие?



Една кратка година

На "Мюсюлманските братя", от чиито редици е Мурси, им отне осем десетилетия да дойдат на власт. Когато най-после спечелиха парламентарните и президентските избори през 2012 г., те се радваха на голяма популярност. Но едва ли са очаквали, че това ще продължи само една година.

След като по-рано викаше срещу военните, сега площад "Тахрир" изрева одобрението си към дългоочакваната реч на главнокомандващия армията ген. Абдул Фатах ал Сиси, с която той обяви, че армията поема контрола. Милиони египтяни от всички сфери на живота – либерали, хора с леви убеждения, секуларисти, младежи, различни представители на интелигенцията като адвокати, лекари и хора на изкуството, се почувстваха игнорирани и предадени, откакто Мурси дойде на власт. Когато пое управлението на потъналата в корупция държава с боледуваща икономика, той обеща бързи промени. Но липсата на напредък по основни проблеми като спадащия стандарт на живот, задълбочаването на икономическата криза, нарастването на престъпността и влошените обществени услуги в комбинация с обвиненията, че се опитва да налага ислямски закони и да втвърди контрола си над институциите, доведоха до най-големите протести от Арабската пролет насам.

Напрежението особено силно нарасна миналия ноември, когато президентът опита да си осигури с декрет безпрецедентни правомощия. Едно от опозиционните движения, ръководещи демонстрациите – Tamarod (в превод – бунт), заяви, че е събрало над 22 милиона подписа в подкрепа на искането за предсрочни избори. Мурси обаче показа категорична неотстъпчивост. Под претекста, че е "легитимно избран президент" отказа да се вслуша в исканията на хората, дори когато министрите му започнаха да го напускат. Така намесата на армията дойде като логично следствие в Египет, където тя отдавна е регулираща сила.

"Последната реч на Мурси, преди да падне от власт, бе смехотворна. Той директно призова симпатизантите си на война. Недопустимо е да пренебрегваш исканията на 30 млн. протестиращи, мислейки си, че щом си избран чрез вота на хората, можеш да правиш, каквото си искаш", смята Мохеб Зеки. Той обяснява, че Мурси е игнорирал всички закони и не мисли за благото на страната, а само за собствената си организация и за исляма. Но хората са показали, че не искат да приемат още един диктатор, който в името на религията променя идентичността на цялата страна.

Проф. Дейл Айкелман, специалист по политически ислям от университета "Дартмут" в САЩ, е по-мек към Мурси и "Мюсюлманските братя". "Те се обявиха против всякакви репресии. Още в началото предложиха надежда като алтернатива на един режим, превърнал се в клептокрация. Но никой не може да се научи за една година как да направи работещо правителство. И търпението на "Тахрир" се изчерпа", казва пред "Капитал" Айкелман. По думите му не е ясно какво ще се случи оттук нататък. Лесно е да се предвиди обаче, че недоволството на ислямистката организация няма да утихне просто така и ще има дълготрайни последствия в живота на Египет, независимо дали "Мюсюлманските братя" ще прибегнат до по-крайни форми на насилие или не. Дори в най-мирния си вид организацията може да блокира работата на институциите, като изкара стотици хиляди по улиците.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Военни маневри"