Египет: рестартиране
Президентът ислямист бе свален от армията. Ново начало или добре познато старо?
Той стана първият демократично избран президент на Египет след падането на Хосни Мубарак. Но също така безславно бе свален от власт година по-късно след протести, по-големи от онези, които доведоха до края на неговия предшественик през 2011 г.
Мохамед Мурси бе свален от египетската армия в сряда вечерта, след като военните му бяха дали 48-часов ултиматум да се оттегли. Армията суспендира конституцията и назначи за временен президент председателя на Конституционния съд Адли Мансур. Сега преходно експертно правителство ще подготви нови парламентарни и президентски избори, въведената от ислямистите конституция ще бъде реформирана, а бившият вече държавен глава може да стане обект на съдебно преследване.
След този шеметен развой на събитията по улиците на Кайро избухнаха всенародни тържества с множество фойерверки, а някои египтяни не скриха възмущението си, че западните медии описват случващото се като "преврат на армията", посочвайки, че военните са се намесили в отговор на масовите протести с цел да защитят волята на хората. Армията, разбира се, също не иска това да бъде наричано преврат, но поддръжници на Мурси, събрали се из други части на града, скандираха: "Не на военното управление!" Стигна се до ожесточени сблъсъци между симпатизанти и противници на сваления президент, в които имаше ранени и загинали.
"Чувстваме, че сме спасени от огромно бедствие. Мурси струва скъпо на тази страна и като пари, и като човешки животи. Армията пое контрола, сложи под домашен арест повечето лидери на "Мюсюлманските братя" и блокира банковите им сметки", обяснява пред "Капитал" Мохеб Зеки, главен експерт на неправителствения Център за демокрация и човешки права "Ибн Халдун", който също е участвал в протестите. Според него за премиер вероятно ще бъде избран Мохамед ел Барадей (бивш генерален директор на Международната агенция за атомна енергия и едно от най-известните лица на опозицията - бел.ред.), който ще сформира кабинет от технократи без принадлежност към никоя партия, за да извади страната от икономическата криза и да реши проблемите, свързани със сигурността.
По всички правила на политическата логика свалянето на един демократично избран президент от военните е преврат, а арестите на "Мюсюлмански братя" бяха ежедневие и при Мубарак. Ето защо светът е доста объркан: рестарт на революцията ли е това в Египет или началото на едно още по-опасно разделение и насилие?
Една кратка година
На "Мюсюлманските братя", от чиито редици е Мурси, им отне осем десетилетия да дойдат на власт. Когато най-после спечелиха парламентарните и президентските избори през 2012 г., те се радваха на голяма популярност. Но едва ли са очаквали, че това ще продължи само една година.
След като по-рано викаше срещу военните, сега площад "Тахрир" изрева одобрението си към дългоочакваната реч на главнокомандващия армията ген. Абдул Фатах ал Сиси, с която той обяви, че армията поема контрола. Милиони египтяни от всички сфери на живота – либерали, хора с леви убеждения, секуларисти, младежи, различни представители на интелигенцията като адвокати, лекари и хора на изкуството, се почувстваха игнорирани и предадени, откакто Мурси дойде на власт. Когато пое управлението на потъналата в корупция държава с боледуваща икономика, той обеща бързи промени. Но липсата на напредък по основни проблеми като спадащия стандарт на живот, задълбочаването на икономическата криза, нарастването на престъпността и влошените обществени услуги в комбинация с обвиненията, че се опитва да налага ислямски закони и да втвърди контрола си над институциите, доведоха до най-големите протести от Арабската пролет насам.
Напрежението особено силно нарасна миналия ноември, когато президентът опита да си осигури с декрет безпрецедентни правомощия. Едно от опозиционните движения, ръководещи демонстрациите – Tamarod (в превод – бунт), заяви, че е събрало над 22 милиона подписа в подкрепа на искането за предсрочни избори. Мурси обаче показа категорична неотстъпчивост. Под претекста, че е "легитимно избран президент" отказа да се вслуша в исканията на хората, дори когато министрите му започнаха да го напускат. Така намесата на армията дойде като логично следствие в Египет, където тя отдавна е регулираща сила.
"Последната реч на Мурси, преди да падне от власт, бе смехотворна. Той директно призова симпатизантите си на война. Недопустимо е да пренебрегваш исканията на 30 млн. протестиращи, мислейки си, че щом си избран чрез вота на хората, можеш да правиш, каквото си искаш", смята Мохеб Зеки. Той обяснява, че Мурси е игнорирал всички закони и не мисли за благото на страната, а само за собствената си организация и за исляма. Но хората са показали, че не искат да приемат още един диктатор, който в името на религията променя идентичността на цялата страна.
Проф. Дейл Айкелман, специалист по политически ислям от университета "Дартмут" в САЩ, е по-мек към Мурси и "Мюсюлманските братя". "Те се обявиха против всякакви репресии. Още в началото предложиха надежда като алтернатива на един режим, превърнал се в клептокрация. Но никой не може да се научи за една година как да направи работещо правителство. И търпението на "Тахрир" се изчерпа", казва пред "Капитал" Айкелман. По думите му не е ясно какво ще се случи оттук нататък. Лесно е да се предвиди обаче, че недоволството на ислямистката организация няма да утихне просто така и ще има дълготрайни последствия в живота на Египет, независимо дали "Мюсюлманските братя" ще прибегнат до по-крайни форми на насилие или не. Дори в най-мирния си вид организацията може да блокира работата на институциите, като изкара стотици хиляди по улиците.
Военни маневри
Световните лидери реагираха предпазливо на последните събития и призоваха Египет да се върне към цивилно демократично управление колкото се може по-бързо. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун отбеляза, че исканията на протестиращите са били легитимни, но напомни, че намесата на армията винаги предизвиква безпокойство. Дали обаче военните, които са най-силната институция в Египет и разполагат с голяма икономическа мощ, ще се откажат така лесно от властта, след като веднъж са я взели?
Египетските военни имат твърде противоречив имидж – от една страна, на пазител на светските ценности, но от друга, на "държава в държавата", грижещи се само за своите интереси. През 2011 г. армията спечели точки, като застана между протестиращите и въоръжените сили на Мубарак. Но управлението й по време на прехода до избирането на Мурси бе размирно и белязано от кръвопролития и обвинения, че се е задържала прекалено дълго на власт. Армията обаче със сигурност не иска да стои дълго на преден план - задкулисието е много по-удобно на хората с пагони, както доказа и епизодът с Мурси.
Това ще е в тон с тяхното дългогодишно пребиваване във властта, но извън прожекторите. Същевременно обаче на армията е необходимо да контролира изкъсо политическите сили и да пази неопетнен престижа, на който се радва сред народа, за да предотврати недоволството му срещу нейния режим. Така избори ще има, но военните ще продължат да държат юздите на политическия живот и който и да дойде на власт, ще бъде принуден да се съобразява с тях, докато някой не се окаже по-силен.
Мохеб Зеки има друго обяснение: "Хората искаха армията да дойде и в момента нямат доверие на никой друг. Те бяха против генералите, които поеха властта през преходния период след падането на Мубарак и направиха огромна бъркотия. Но ген. Абдул Фатах ал Сиси си възвърна доверието им. Армията не иска да управлява и заяви това много ясно. Тя не се интересува от политиката. Хората искат тя само да гарантира, че ще има свободни и честни президентски и парламентарни избори, както и нова конституция, удостоверяваща, че Египет няма да бъде религиозна страна като например Иран."
Както и да реши да действа армията всъщност, това няма да спести на новите управляващи множество проблеми. Освен отговора на "Мюсюлмански братя", основният проблем ще бъде справянето с икономическата криза, тъй като инвестициите и туризмът са пред разруха заради продължителните обществени брожения и годините на лошо управление. Освен това инфлацията опасно расте и има чести спирания на тока и недостиг на гориво. Ако правителството се провали, това ще доведе до още по-дълбоко разочарование и нов цикъл от протести. И до поредното рестартиране на революцията.
