Ние идваме от Фейсбук*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ние идваме от Фейсбук*

Reuters

Ние идваме от Фейсбук*

Няколко поуки, които можем да си извадим от протестната вълна по света

Марин Душев
11314 прочитания

Reuters

© Reuters


"Единственият човек, влизал някога в парламента с почтени намерения, е..." Ако се опитате да замените многоточието с някое българско име, сигурно ще се затрудните доста. Англичаните обаче имат готов отговор – Гай Фоукс. И то не заради друго, а защото през 1605 г. се е опитал да взриви въпросната сграда заедно с краля, семейството му и всички депутати в нея. Опитът е безславно осуетен, Фоукс е обесен, а трупът му - разчленен.

Днес обаче неговата характерна бяла маска със закачлива усмивка и тънки черни мустаци се е превърнала в глобален символ на съпротивата срещу властта във всичките й установени форми. Не е случаен фактът, че небезизвестната хакерска група на Анонимните я припозна като свой знак. Маската е и неизменна част от практически всички протести, които в последно време попаднаха в полезрението на световните медии. Оказа се, че хора в най-различни точки на света и дори в някои "неочаквани" държави споделят сходен гняв и презрение към своите управляващи. И настояват за промяна.

Поводите за недоволството обикновено са различни. Бразилците например се вдигнаха срещу поскъпването на градския транспорт. В Истанбул всичко започна от един спорен строителен проект. У нас поводът е скандално назначение. В Швеция - убийството на възрастен емигрант от полицаи. Повишаването на цената на горивата пък предизвика гнева на индонезийците. В същото време всяка нова вълна от икономии в еврозоната е съпътствана от протести, а Арабската пролет продължава несигурно да търси своята посока по улиците на големите градове на Близкия изток.

Общото между всички тези изригвания на граждански гняв е, че, от една страна, протестите избухват сякаш от нищото, организират се чрез социалните мрежи и броят на демонстрантите се разраства бързо, а от друга – липсват ясно изразени ръководители, стабилна йерархия и няма съгласувани искания. Нещата, срещу които демонстрантите се обявяват, далеч надхвърлят непосредствените причини за възникването на протестите и засягат дълбоко вкоренени в съответните общества проблеми като корупция, лошо управление или неработеща политическа система.

Днес изглежда по-лесно от всякога да изкараш хората на улицата, тъй като съвременните технологии позволяват бързо и непосредствено разпространение на информация. Те качествено променят начина, по който се канализира общественото недоволство. Така се създава нов тип култура на протест, която има потенциала да създава немалко главоболия на управляващите по света в бъдеще. В същото време обаче само по себе си това не е гаранция за успеха на този тип демонстрации.

И макар все още да не е ясно как ще се развие настоящата глобална протестна вълна "Капитал",  се опита да надникне в някои от спецификите на протестите по света и поуките, които могат да се извлекат от тях.

Със или без коктейл "Молотов"?

"Едно от най-важните изисквания при организирането на гражданско неподчинение или протести е да се избягва използването на насилие", коментира за "Капитал" Джамила Ракиб, директор на базирания в Бостън Albert Einstein Institution, където се изследват принципите, тактиките и стратегиите на ненасилствената борба. Тя обяснява, че макар сблъсъците между демонстранти и полиция по улиците да са любима тема на медиите и да привличат бързо вниманието на света, само по себе си насилието винаги може да излезе извън контрол и да отклони протеста от истинската му цел.

По същество става дума за борба на възприятия и усещания – за да има успех един протест, той трябва да привлече активната подкрепа или поне симпатиите на колкото се може повече хора. Исканията на демонстрантите може да са съвсем справедливи и обосновани, но ако те се държат като вандали, останалите хора ще ги възприемат като такива и мнозинството ще се настрои негативно спрямо тях. Показателни в това отношение бяха бунтовете в Швеция през май или тези във Великобритания през 2011 г. Практически те бяха провокирани от съвсем реални проблеми – цели социални групи в двете страни се чувстват маргинализирани и по същество са лишени от житейските перспективи, на които могат да се радват други техни сънародници. Тяхното недоволство обаче бе пречупено през призмата на палежи и разграбване на магазини. В резултат на това бунтовете просто бяха потушени и в момента е спорно дали въобще ще има някакъв реален резултат от тях.

Позицията на властта е сходна. Обаянието на доскоро възхвалявания "умерен ислямизъм" на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган днес вече е само спомен. Разбира се, за това спомогнаха множество фактори, но истински преломният момент бяха неколкократните брутални полицейски атаки срещу мирния протестен лагер в истанбулския парк Гези от началото на юни. По принцип би трябвало да е ясно, че във всяка една що-годе демократична страна подобно поведение от страна на правоохранителите спрямо граждани е абсолютно неприемливо. И все пак управляващите в Анкара не се поколебаха да ударят демонстрантите с цялата си бруталност. "Често хората във властта не разбират принципите на ненасилствената борба. Те не осъзнават, че репресивните мерки могат да направят протестното движение по-силно или дори да му вдъхнат нов живот", казва Джамила Ракиб.

Именно това се случи не само в Турция, но и в Бразилия. Точно когато първоначалните протести за безплатен градски транспорт в Сао Пауло бяха започнали да отмират, при непровокирана атака от страна на силите на реда бяха ранени десетки демонстранти и случайни минувачи. Броени дни след това по улиците на големите градове в страната излязоха повече от милион души.

Барутен погреб

"Бразилците днес са доста по-наясно какво не им харесва, отколкото какво точно очакват да се случи." Така описва ситуацията в родината си професор Леонардо Авричер от Университета на Минас Жераиш в Бело Оризонте. Тази констатация в пълна сила обаче би могла да се отнася за много други подобни протестни движения. В Турция например рамо до рамо вървят прокюрдски активисти, футболни фенове, националисти, левичари и защитници на правата на хомосексуалните. В този смисъл протестите, които наблюдаваме днес, са реакция на дълго стаявано негодувание към определени проблеми и явления в съответните страни, което в един момент се отприщва.

Показателно е обаче, че макар на пръв поглед поводите за негодуванието да изглеждат дребни и не чак толкова съществени, всъщност тези събития са силно символно натоварени. Например проектът на Ердоган за строеж на мястото на парка Гези и нарушенията около него съвсем не са нещо невиждано в Турция. Той обаче много добре олицетворява всичко онова, което много турци не харесват у премиера си – като се започне от авторитарния стил на управление и се стигне до неговата мания за възраждане на османското и ислямско минало.

Деца, музика, танци

Множество се е събрало на централен булевард. Младежи са насядали на групички по асфалта. На заден план хора са се събрали в кръг и играят волейбол. Момиче пише нещо по асфалта. Близо до нея е седнало момче с барабан в краката. Развяват се знамена и трансперанти. Познато, нали? Снимката обаче не е от Орлов мост, а от Авенида Паулища – централния булевард на Сао Пауло. За да допълним картината, трябва да споменем и данните от изследване на социологическия институт IBOPЕ, според които 4% от протестиращите са водили децата си на поне един от протестите.

Причините за приликите, разбира се, биха могли да се търсят в някакви културни сходства. Въпросът обаче е, че една от особеностите на настоящите протести в София, Истанбул и Сао Пауло е свободната и непринудена атмосфера – хората сякаш са излезли да се забавляват, а не да протестират (и то при положение че бразилците и в още по-голяма степен турците си имат сериозни проблеми с органите на реда). Обяснението защо това се случва вероятно тепърва ще се търси от изследователите. Джамила Ракиб дава известни храна за размисъл: "Един от основните проблеми при организирането на подобни инициативи винаги е бил въпросът за доверието между участниците. В крайна сметка гражданите, отишли на протест, не се познават. Сред тях може да се появят провокатори или просто нещо да се обърка. Един от начините да се преодолее това недоверие на чисто психологическо ниво е хората просто да прекарват време заедно." А времето със сигурност минава по-приятно, когато има музика, танци или някакво друго забавление.

Капанът на социалните мрежи

Безспорно е, че Twitter и Facebook са основната платформа за организация и координация на протестите в най-новата история. Самият факт, че демонстрациите в Турция успяха да се разраснат толкова бързо при почти пълно медийно затъмнение показва колко ефективни могат да бъдат социалните мрежи. Те обаче крият и рискове. От една страна, протестиращите получават информация в реално време къде и какво се случва. Благодарение на нея е възможно минути след като органите на реда опразнят даден площад, там отново да се организира демонстрация и тя да се разпръсне още преди полицията да се е върнала. Така днес протестите могат да постигат по-добра координация и мобилност от когато и да било. Нещата се случват спонтанно и сякаш от само себе си.

Но заден план обаче остават ключови въпроси като целите на протеста - предложения има много, съгласие и яснота обаче няма. В Бразилия, където искания така и не бяха формулирани, самият мащаб на събитията принуди правителството на Дилма Русеф да се захване с проблемите, посочени от демонстриращите. Точно какви ще бъдат резултатите от това обаче не се знае.

В Турция или България обаче нещо подобно видимо не се случва. "На този етап е наложително да се изготви стратегия", обяснява Джамила Ракиб. "Тя трябва да включва широк спектър от на пръв поглед маловажни въпроси, свързани с това кога и как да се протестира. В по-общ смисъл идеята е да се формулират посланията на движението. Тези послания обаче трябва да са насочени основно към привличане на онези, които все още стоят отстрани и нямат активна позиция. Да се търси разрастване на подкрепата. Това обаче е трудно да се случи, ако не се изгради някаква форма на организация, един вид лидери или представители на протестиращите, които да проучват обществените нагласи и да изработват точните послания." 

В този контекст представете си как обяснявате на баба си какво точно означава... #ДАНСwithme.

---

* Този лозунг можеше да се прочете в челните редици на многохилядните протести в Сао Пауло миналата седмица.

Източник: Reuters
Източник: Reuters

"Единственият човек, влизал някога в парламента с почтени намерения, е..." Ако се опитате да замените многоточието с някое българско име, сигурно ще се затрудните доста. Англичаните обаче имат готов отговор – Гай Фоукс. И то не заради друго, а защото през 1605 г. се е опитал да взриви въпросната сграда заедно с краля, семейството му и всички депутати в нея. Опитът е безславно осуетен, Фоукс е обесен, а трупът му - разчленен.

Днес обаче неговата характерна бяла маска със закачлива усмивка и тънки черни мустаци се е превърнала в глобален символ на съпротивата срещу властта във всичките й установени форми. Не е случаен фактът, че небезизвестната хакерска група на Анонимните я припозна като свой знак. Маската е и неизменна част от практически всички протести, които в последно време попаднаха в полезрението на световните медии. Оказа се, че хора в най-различни точки на света и дори в някои "неочаквани" държави споделят сходен гняв и презрение към своите управляващи. И настояват за промяна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes

    Ние идваме от Фейсбук*...Веднага да се забрани въпросният сайт......

  • 2
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА

    Да живеят социалните мрежи, бих казала.

  • 3
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    Хаха... къде са онези писачи дето "нямат" профил във ФБ-то? Къде са онези, които твърдят, че ФБР, ЦРУ, КГБ, ДАНС, ФИФА, ФУФА и БУФА ги шпионират чрез Фейса и си препордават личните им данни един на друг?

    Ама ся понеже е модерно, "ах, колко хубав е Фейсбука"... Прокопиев, трябва да си актуализираш политиката по отношение на "читателите", много са ограничени и елементарни!

  • 4
    kumalisawolfgang avatar :-|
    kumalisawolfgang

    Колко стереотипна е тази пропагандно-налудна атака- налагаща разделителната теза за ''РАЦИОНАЛНИЯ ГЛАС НА ГРАЖДАНИТЕ подкрепящи Орешарски и ЕМОЦИОНАЛНО ,ПОПУЛИСТИЧНИТЕ ЛУМПЕНИ-ПОПУЛИСТИ.''";-))"?-Психопатите винаги наблягат на това,че търсят логиката и рационалното ,за да се убедят че не са луди и не подлудяват,търсят причини,кой на кого плаща и от кои е и защо е и той какъв е -въобще все логически моменти.Това им обсесивно придържане към действителността чрез към логичното ,рационалното и дори меркантилното произтича от това ,че силно се безпокоят да не им проличи ,че са болни мозъци.

  • Трезвен

    Големи глупости има в тези редове. Какви протести уважаема редакция имаше през 2011-та във Великобритания? Имаше обикновенно плячкосване от най-долната паплач на Острова, свикнала да лапа на готово.

    А в Швеция срещу какво протестираха сомалийците? Че няма по-добро място на света да бъдеш подслонен ли?

    И всичкото това да бъде поставяно до мирните и интелигентни протести в Истанбул и София? Глупаци!

  • 6
    backo_bg avatar :-|
    V.SIMEONOV

    това е свят на жестокост, алчност и егоизъм ! Бих желал България да е далеч от това като държава с велико минало и необятно бъдеще!

  • 7
    izabell avatar :-|
    izabell

    Поначало на човек не му е присъща Анонимност,съжалявам.

  • 8
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    До коментар [#5] от "Трезвен":

    Ето едно Трезво мнение... Оправдаваш си ник-а :)

  • 9
    lessonsoftime avatar :-|
    lessonsoftime

    До коментар [#3] от "vasil_jordanov":

    Какво искаш да ти кажа - не съм си променил мнението за този зловреден сайт.

  • 10
    zanzibarhero avatar :-|
    ZanzibarHero

    [quote#0:"Статията"]... Днес изглежда по-лесно от всякога да изкараш хората на улицата,....[/quote]Никой конкретно не "изкарва" хората на улицата, ако имаше такъв човек или организация те щяха да бъдат неутрализирани не само във Facebook... Нещо прави хората готови да излязат и самоорганизрат...

    Потенциални причини: висока безработица (основно сред по-младите);
    Огромно и необяснено от политическите елити социално неравенство и ниска социална мобилност. Т.е. раждаш се беден, умираш също толкова или по-беден - никога (около 90% вероятност) по-богат...

    [quote#0:"Статията"]... По същество става дума за борба на възприятия и усещания – за да има успех един протест, той трябва да привлече активната подкрепа или поне симпатиите на колкото се може повече хора....[/quote]По-скоро, май, вероятно става дума за борба между заинтересовани СТАРИ елити (финансови, политически, медийни) всичко да си остане, както е досега и липса на НОВИ елити, които да преговарят или предизвикат промяна от името на МАСИТЕ... Нещата в Европа ще се забавят поради избирателната многобройност на спедвоенното поколение...

    [quote#0:"Статията"]... Но заден план обаче остават ключови въпроси като целите на протеста - предложения има много, съгласие и яснота обаче няма. ...[/quote]В социологическата литература има доста и конкретни цели, които могат да намалят стихийните бунтове, но всичко обикновено опира до липса на ИНСИТУЦИИ на които можеш да се довериш. Изграждането на доверие в институциите, обикновено се възпрепятватва от конфронтационната същност на модерните елити (основно политическите партии)... Така обществото попада в т.нар. "Социалнен Капан (Social trap)"

    [quote#0:"Статията"]... (трябва да) се изгради някаква форма на организация, един вид лидери или представители на протестиращите, които да проучват обществените нагласи и да изработват точните послания. ...[/quote]Ако сте стигнали то този коментар вероятно сте разбрали, че обществените нагласи са доста добре проучени, точните послания са доста добре формулирани... Основен проблем е нежеланието (невъзможността) на СТАРИТЕ елити да изграждат доверие към институциите и справедливост в обществото, както и липсата на НОВИ елити, които да предизвикат старите елити и доведат до възможна промяна... Обществото е в социален капан и основната дикусия се води за кой да води Полицията, Разузнаването, Армията, а не какво да направим за да изградим доверие в Полицията, Разузнаването, Армията и (да не забравяме) Данъчните служби ;) ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK