Соли Йозел: По света масово въстава градската средна класа

"Когато събитията в Турция започнаха, бях в САЩ и преподавах на студенти. В такъв момент не можеш да мислиш за нищо друго. Четеш единствено какво става в Турция", разказва професорът по международни отношения от университета Kadir Has в Истанбул Соли Йозел. Пръв се обадил синът му, за да го предупреди: "Аз съм на протеста, но не казвай на мама." Последвало и обаждане от жена му: "Аз съм на протеста, но не казвай на сина ни." Двамата "въстаници" се срещнали едва когато потърсили убежище от поредната доза сълзотворен газ.

Събитията от последния месец в Турция изкараха на улицата хора, за които никой не би очаквал, че ще излязат на протест. Някои сравняват ситуацията там с Арабската пролет, други намират паралел с "Окупирай Уолстрийт". Когато бунтовете в Истанбул позатихнаха, дойде ред на Бразилия. По същото време започнаха и протестите в България. "Зеленото движение" в Иран също намери своето ново лице на преминалите наскоро избори, на които 51% събра човек, смятан за големия губещ само два месеца по-рано.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Какво се случва всъщност? Живеем в един свят, в който въстана градската, образована средна класа. До размера, в който същата тази класа успя да направи обединение с останалите групи, с които населява пространството, и роди едно масово движение", обяснява Йозел.

Повратна точка

Подобна вълна на недоволство като че ли не можеше да се предвиди. "Първоначално демонстрантите от Гези не бяха повече от 15 и още преди две години имаше хора, които критикуваха проекта на "Таксим", казва Йозел. Но никой не им обръщаше внимание до момента, в който полицията не се намеси по брутален начин. Това беше последният импулс, който доведе до избухването на напрежение, явно трупано дълго време. "Трудно е да се каже коя е повратната точка за всяка страна. Но тя е като земетресение, което акумулира напрежение. Ако изхарчите 14 млрд. евро за нов стадион, а хората нямат достъп до образование, здравеопазване, адекватен транспорт и пространство за живеене, очевидно всичко натрупано ще експлодира", твърди турският професор, посочвайки Бразилия. Към това се добавя и трудната икономическа ситуация по света в момента.



И все пак Турция си има своите специфики. Повечето протестиращи на "Таксим" бяха представители на средната класа, но участието на други сегменти от обществото и присъединяването на футболните фенове издигна протеста до всеобщ. Сред недоволните имаше и голяма група консервативни жени. Въпреки огромната пропаганда от страна на правителството, те не се повлияха от нея. "В крайна сметка всичко беше за справедливост и респект от страна на управляващите към населението", смята проф. Йозел.

Това общество не е само в Истанбул. В Анкара и Измир също протестираха. Седемдесет и девет от осемдесет и една турски провинции въстанаха. Дори в консервативни градове, подкрепящи АКП, имаше демонстрации, а местните медии въобще не показваха какво се случва там.

Изненаданият вожд

Протестите свариха не само политическите елити неподготвени, но и самия премиер Реджеп Тайип Ердоган. Посланията в протеста - срещу намесата в личния им живот – бяха насочени директно срещу него, тъй като той с агресивните си речи е пряк повелител на всички забрани. "Премиерът е микромениджър. Той е в центъра на всичко в страната. Затова и се превърна в основната фигура, срещу която се изсипа гневът", казва турският професор.

Според него Ердоган е чул посланието на площада, но е реагирал по единствения начин, по който може - с агресия, популизъм и оплитане в собствените си конспиративни теории. С тях той цели да наплаши своите поддръжници, смята Йозел. Ердоган иска да им внуши, че ако си отиде, ще се загуби всичко, постигнато за последните десет години. Затова не се обръща към партийните елити, а към базата, към обикновените избиратели, на които говори с изключително консервативни и религиозно обвързани символи.

Той избира пътя на поляризирането, което тече по линията "консервативно и религиозно население срещу светските и модерните хора". Но според Йозел това разделение вече не е актуално, тъй като на площада сред протестиращите е имало представители и на двете групи. "Обществото се развива и се отваря. Правителството не може да приеме, че то може да има свой ритъм, свое пространство. Това именно е резултат от урбанизирането на средната класа."

• 1
• 2
• Следваща страница » "Тотална концентрация на сила"