Соли Йозел: По света масово въстава градската средна класа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Соли Йозел: По света масово въстава градската средна класа

Капитал

Соли Йозел: По света масово въстава градската средна класа

Професорът по международни отношения от университета Kadir Has в Истанбул

Зорница Маркова
4190 прочитания

Капитал

© Капитал


"Когато събитията в Турция започнаха, бях в САЩ и преподавах на студенти. В такъв момент не можеш да мислиш за нищо друго. Четеш единствено какво става в Турция", разказва професорът по международни отношения от университета Kadir Has в Истанбул Соли Йозел. Пръв се обадил синът му, за да го предупреди: "Аз съм на протеста, но не казвай на мама." Последвало и обаждане от жена му: "Аз съм на протеста, но не казвай на сина ни." Двамата "въстаници" се срещнали едва когато потърсили убежище от поредната доза сълзотворен газ.

Събитията от последния месец в Турция изкараха на улицата хора, за които никой не би очаквал, че ще излязат на протест. Някои сравняват ситуацията там с Арабската пролет, други намират паралел с "Окупирай Уолстрийт". Когато бунтовете в Истанбул позатихнаха, дойде ред на Бразилия. По същото време започнаха и протестите в България. "Зеленото движение" в Иран също намери своето ново лице на преминалите наскоро избори, на които 51% събра човек, смятан за големия губещ само два месеца по-рано.

"Какво се случва всъщност? Живеем в един свят, в който въстана градската, образована средна класа. До размера, в който същата тази класа успя да направи обединение с останалите групи, с които населява пространството, и роди едно масово движение", обяснява Йозел.

Повратна точка

Подобна вълна на недоволство като че ли не можеше да се предвиди. "Първоначално демонстрантите от Гези не бяха повече от 15 и още преди две години имаше хора, които критикуваха проекта на "Таксим", казва Йозел. Но никой не им обръщаше внимание до момента, в който полицията не се намеси по брутален начин. Това беше последният импулс, който доведе до избухването на напрежение, явно трупано дълго време. "Трудно е да се каже коя е повратната точка за всяка страна. Но тя е като земетресение, което акумулира напрежение. Ако изхарчите 14 млрд. евро за нов стадион, а хората нямат достъп до образование, здравеопазване, адекватен транспорт и пространство за живеене, очевидно всичко натрупано ще експлодира", твърди турският професор, посочвайки Бразилия. Към това се добавя и трудната икономическа ситуация по света в момента.

И все пак Турция си има своите специфики. Повечето протестиращи на "Таксим" бяха представители на средната класа, но участието на други сегменти от обществото и присъединяването на футболните фенове издигна протеста до всеобщ. Сред недоволните имаше и голяма група консервативни жени. Въпреки огромната пропаганда от страна на правителството, те не се повлияха от нея. "В крайна сметка всичко беше за справедливост и респект от страна на управляващите към населението", смята проф. Йозел.

Това общество не е само в Истанбул. В Анкара и Измир също протестираха. Седемдесет и девет от осемдесет и една турски провинции въстанаха. Дори в консервативни градове, подкрепящи АКП, имаше демонстрации, а местните медии въобще не показваха какво се случва там.

Изненаданият вожд

Протестите свариха не само политическите елити неподготвени, но и самия премиер Реджеп Тайип Ердоган. Посланията в протеста - срещу намесата в личния им живот – бяха насочени директно срещу него, тъй като той с агресивните си речи е пряк повелител на всички забрани. "Премиерът е микромениджър. Той е в центъра на всичко в страната. Затова и се превърна в основната фигура, срещу която се изсипа гневът", казва турският професор.

Според него Ердоган е чул посланието на площада, но е реагирал по единствения начин, по който може - с агресия, популизъм и оплитане в собствените си конспиративни теории. С тях той цели да наплаши своите поддръжници, смята Йозел. Ердоган иска да им внуши, че ако си отиде, ще се загуби всичко, постигнато за последните десет години. Затова не се обръща към партийните елити, а към базата, към обикновените избиратели, на които говори с изключително консервативни и религиозно обвързани символи.

Той избира пътя на поляризирането, което тече по линията "консервативно и религиозно население срещу светските и модерните хора". Но според Йозел това разделение вече не е актуално, тъй като на площада сред протестиращите е имало представители и на двете групи. "Обществото се развива и се отваря. Правителството не може да приеме, че то може да има свой ритъм, свое пространство. Това именно е резултат от урбанизирането на средната класа."

Тотална концентрация на сила

Агресивното поведение на Ердоган е подплатено от още нещо. Според проучванията, от които турският премиер се влияе, след събитията той е изгубил едва 1% от подкрепата. Затова се чувства политически стабилен. Но тестът ще е догодина - през март кметски избори, президентски през август и парламентарни през 2015 г. "По отношение на вота не виждам заплаха за него. Той е със сигурни позиции", твърди Йозел.

Десет години на власт и липсата на адекватна опозиция допълнително втвърдяват стила и езика на Ердоган. "Не е полицията, а моята полиция. Не е този министър, който прави нещо, а е моят министър. Той тотално е монополизирал политиката", обяснява турският професор. Налице е тотална концентрация на сила и това не е здравословно за нито една политическа система. "В страната доминира една партия и тя контролира всички аспекти на живота, като разрушава институционалния контрол и баланс. Опозицията е безмълвна, съдилищата не са свободни. Независимите икономически институти постепенно станаха зависими. Изключително централизираната политическа система на Турция води до монополизация, до авторитаризъм, всичко друго, но не демокрация", обобщава Йозел.

Сред политическите съмишленици на Ердоган има различни настроения, макар те да са далеч от формирането на вътрешна опозиция. Гези започна на 27-и, понеделник. Четвъртък полицията атакува, а в събота се изтегли. По-късно се разбра, че човекът, наредил изтеглянето, е президентът. "Докато Ердоган беше четири дни в Северна Африка, държавният глава и вицепремиерът се опитваха да смекчат ситуацията и да намерят решение. Когато Ердоган се върна, той реагира още по-агресивно. Някои министри също са изразявали несъгласието си с действията на правителството. Има сигнали за опозиция", казва Йозел.

Оттук насетне са интересни и взаимоотношенията между Ердоган и икономическите елити, които досега бяха доволни от управляващите. Сега ще се види какво ще стане с някои конкретни корпорации, като "Коч" например. Те са собственик на "Диван хотел". Когато полицията започна да пръска с газ, "Диван" отвори вратите си за протестиращи. "Коч" е собственик на болница и прати доктори в хотела. Премиерът не беше щастлив да види това и коментира, че така се закрилят терористи. "Какво ще направи с "Коч"? Ако ги атакува сега, според мен ще има много по-голям отзвук и критика, отколкото при атаката преди към "Доган груп" (медийна група, която бе преследвана за неплатени данъци за 2,5 млрд. долара). Това няма да се приеме добре и на международно ниво от пазарите", категоричен е Йозел.

Турция и светът

Най-голямата критика обаче дойде отвън. Международните партньори на Турция остро осъдиха политиката на Ердоган и действията на полицията. Според проф. Йозел показателен е един пример - личното обаждане на американския президент Барак Обама. Няколко часа след разговора турската страна излезе със съобщение в стил: "Ние говорихме много за Сирия. Гези се спомена в контекста на това, че свободата на изразяване е обща ценност." В съобщението на Белия дом обаче пише: "Обама каза на Ердоган, че е много притеснен за състоянието на свободата на изразяване. Сирия беше инцидентна тема на разговор."

Реакцията не закъсня и от страна на Европейския съюз. А новината, че преговорите за членство евентуално ще започнат някъде през октомври, беше представена в Турция като сделка. "За някои чужденците винаги са ни мразили и продължават да го правят. Турският министър по европейските въпроси пък се държа така, сякаш е антиевропейски министър. Но Ердоган трябва да е разбрал, че не би било добре за Турция да развали отношенията си с ЕС ", казва Йозел.

Фактически протестите вече са към своя край. "Лято е, след няколко седмици е Рамазан. Освен ако не се случва нещо драстично, не мисля, че ще има нови протести", прогнозира професорът. Но се чакат последващи трусове. Очакванията на Йозел са да се зародят нови форми на обществени организации и по-активно гражданско общество, което наистина може да се възползва от ситуацията. Но каквото и да се случи, посланието е едно: протестите в Турция са разрушили стената на страха.

"Когато събитията в Турция започнаха, бях в САЩ и преподавах на студенти. В такъв момент не можеш да мислиш за нищо друго. Четеш единствено какво става в Турция", разказва професорът по международни отношения от университета Kadir Has в Истанбул Соли Йозел. Пръв се обадил синът му, за да го предупреди: "Аз съм на протеста, но не казвай на мама." Последвало и обаждане от жена му: "Аз съм на протеста, но не казвай на сина ни." Двамата "въстаници" се срещнали едва когато потърсили убежище от поредната доза сълзотворен газ.

Събитията от последния месец в Турция изкараха на улицата хора, за които никой не би очаквал, че ще излязат на протест. Някои сравняват ситуацията там с Арабската пролет, други намират паралел с "Окупирай Уолстрийт". Когато бунтовете в Истанбул позатихнаха, дойде ред на Бразилия. По същото време започнаха и протестите в България. "Зеленото движение" в Иран също намери своето ново лице на преминалите наскоро избори, на които 51% събра човек, смятан за големия губещ само два месеца по-рано.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Това е друга Турция, която ние не познаваме. За наше нещастие. А гражданското общество е пример за нас, май се оказва че турското градско население е доста по напред от нашето.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK