С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
41 6 юли 2013, 13:27, 14049 прочитания

От Сан Франциско до Свиленград

Във Вашингтон започват преговорите за най-голямата зона за свободна търговия в света. България не внимава

Ваня Ефтимова | Ню Йорк
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Големите промени понякога идват със скромни имена. Такава е и непретенциозната абревиатура TTIP, позната досега само на ограничен брой американци и европейци. Зад нея се крие нещо, което потенциално може да промени бизнеса и перспективите на десетки държави и милиони хора, включително в България. Следващата седмица във Вашингтон официално започват преговорите между ЕС и САЩ за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство.
 
Може да звучи леко отвлечено, но значимостта на TTIP не е преувеличена - с него ще бъде създадена най-голямата зона за свободна търговия в света. Ако САЩ и ЕС подпишат споразумение, тя ще се простира от Калифорния до България. Освен глобалния си икономически ефект амбициозният TTIP ще докосне и промени завинаги ред други области - oт европейската интеграция, през местната политика до външнополитическите отношения с трети страни. 
 
Въпрос на време
           
Идеята да бъдат интегрирани икономиките от двете страни на Атлантическия океан изглежда толкова логична, че въпросът е защо на преговорите им трябваше толкова време да започнат. Годишният оборот на стоки и услуги между САЩ и ЕС е почти един трилион долара, а взаимните им инвестиции са около четири трилиона. Американските инвестиции на стария континент са три пъти повече, отколкото в Азия, а европейските в Щатите - почти осем пъти колкото тези общо в Китай и Индия. Старите пари също така са много по-важни от новите все още. Холандия например е третият по големина инвеститор в САЩ, докато Китай е едва 15-и.
 
Америка и Европа още не могат да преодолеят последствията от рецесията и търсят начин да стимулират икономиките си, без да натоварят и без това свитите си бюджети. Премахването на бариерите пред търговията и услугите и хармонизирането на стандартите, както и регулативните мерки обещават да са възможна панацея. "За САЩ споразумението е начин за стимулиране на икономиката и противодействие на подема на Азия. А за Европа, въпреки че ще спечели по-малко брутно, това е едно от най-евтините средства за излизане от рецесията, категоричен е пред "Капитал" икономистът от германската фондация "Бертелсман" Улрих Шуф. Без съмнение става дума за регулация и теми, трудни за преговаряне, но в сравнение с другите възможни пътища за излизане от кризата, това са сравнително лесни за прилагане мерки."
 
Премахването на митническите тарифи според сп. Economist ще повиши европейския БВП с 0.4%, а американския - с цял процент. Отпадането дори на половината от сегашните регулаторни ограничения пък ще донесе още 3% ръст от двете страни на океана. "Преди няколко години студия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) заключи, че ако паднат всички ограничения, ще е като да дадем на всеки българин, всеки американец или всеки европеец една допълнителна годишна заплата. Представете си – цял бонус годишен чек, като само премахнем бариерите", емоционално коментира пред "Капитал" Даниъл Хамилтън, бивш заместник-помощник държавен секретар по европейските въпроси и настоящ професор в Johns Hopkins University.
 
Дяволът в детайлите

Има обаче причина никой досега сериозно да не е опитвал създаването на търговска зона над Атлантика: задачата е колкото амбициозна, толкова и трудна.
Разкритията, че САЩ шпионират европейските държави, политици и граждани, публикувани в германския Der Spiegel и британския Guardian тази седмица, припомниха само една от значимите разлики в политическата система (и ценности) между Брюксел и Вашингтон. Проблемът е толкова сериозен, че мнозинството експерти прогнозират неизбежно забавяне на споразумението (виж карето).


Но това не е най-сериозната драма. Мандатът на сегашната Еверопейска комисия е до края на следващата година и затова целта е споразумението да е готово най-късно до октомври 2014 г. Така в рамките на малко повече от година, европейци и американци трябва да договорят всички параметри по TTIP, които да разбутат къщичките, градени десетилетия.
 
Американското фермерско лоби иска премахването на европейската забрана за генно модифицирани храни и заплашва с  блокада на споразумението. Авиокомпаниите в САЩ се страхуват от навлизането на конкуренцията, която ще спре тенденцията за постоянен растеж на цените на самолетните билети. Взаимното сочене с пръст заради държавните субсидии за Boing и Airbus със сигурност ще влезе в нова фаза. Някои щатски администрации ще преживеят културен шок, когато чуят, че трябва да премахнат преференциите за американските фирми. Въобще да не споменаваме пък френските винопроизводители, щом се заговори за отпадане на защитите за традиционни географски продукти като шампанското.
 
Финансовата индустрия, която силно подкрепя TTIP, също се надява под лозунга за свободната търговия да прокара още повече дерегулация. "Америка може да приеме по-лежерни правила за банковия капитал в европейски стил, докато ЕС е принуден да се съгласи на по-лека регулация за хедж фондовете", описва най-лошия вариант икономическият колумнист на Slate.com Мат Иглесиас.
 
Заради препятствията и съмненията, вече циркулират два изхода от преговорите (виж графиката). По-скромният вариант е да бъдат премахнати митнически и търговски тарифи. Те обаче са едва средно около 3-3.5% и ефектът ще е ограничен. Амбициозният е за либерализация и дълбока хармонизация. Това би означавало, например фармацевтичните компании да не бъдат подлагани на двойни инспекции. Единните стандарти биха олекотили бюрокрацията и освободили енергията и на хиляди малки фирми. Затова очакванията са, че вторият вариант ще увеличи потока на стоки и услуги в различните страни със средно около 90% (виж ефектите за България в карето). Тази широкомащабна промяна обаче очевидно е по-трудна за постигане.       

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика

Германският канцлер апелира държавите от съюза да придобият "информационна независимост" от компаниите в Силициевата долина

17 ное 2019, 189 прочитания

Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ 4 Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

15 ное 2019, 2151 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Избрано от седмицата

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10