Защо премахването на президента ислямист в Египет не вещае нищо добро
Натискът върху "Мюсюлмански братя" може да радикализира части от организацията, а икономиката отново ще трябва да почака
Фойерверките и радостните скандирания заляха улиците на Египет, след като армията свали в сряда президента ислямист Мохамед Мурси. В лагера на поддръжниците на вече бившия държавен глава обаче никой не можеше да повярва, че това отново се случва. Учудените изражения бяха заменени със сълзи, а след това и с гняв. Макар и лидерът им, подкрепян от "Мюсюлмански братя", да не направи много за справяне с най-належащите икономически проблеми в Египет, той бе първият свободно избран президент в историята на страната. Уроците по демокрация и изборен процес в Египет, където през последните 60 години няма функционираща политическа система заради следващите един след друг авторитарни лидери, бяха заличени.
Всичко това е една взривоопасна рецепта не само за Египет, но и за целия регион. Най-голямата арабска държава с население 84 милиона души е остро поляризирана и в момента армията на може да наложи пълен контрол, без да прибягва до крайни мерки. Случилото се с "Мюсюлмански братя" вече може да послужи и като урок за останалите ислямисти в държавите от Арабската пролет - дори и да дойдете на власт с избори, може да бъдете махнати с танкове. Това едва ли ще засили желанието им да участват в демократическите процеси.
Къде ми е гласът
"Защо съм тук?", казва 22-годишния студент по търговия Хасан Халид в Кайро, който подкрепя "Мюсюлмански братя." "Защото Мурси е избраният президент. Прекарахме 30 години под управлението на Хосни Мубарак, който винаги печелеше изборите с фалшифициране. Наше право е да си избираме президент", казва той пред Foreign Policy.
За по-възрастните поддръжници на братството събитията като че ли зловещо се повтарят. Над 300 лидери на организацията, включително и Мурси, са арестувани без повдигнати обвинения или им е забранена комуникацията с външния свят. Ислямистките телевизионни канали, както и други медии са спрени от излъчване и печат. Върховният водач на "Мюсюлмански братя" Мохамед Бадие засега обаче остава на свобода, тъй като вероятно военните се притесняват, че арестът на авторитетната фигура може да предизвика истинска експлозия на насилие, което днес не липсва по улиците на Египет.
Макар и много от поддръжниците на братството да се дистанцират от него заради неуспешното му управление, то остава организацията с най-голяма подкрепа в страната. Създадено през 1928 г., то се опитва да съчетае традиционните ислямски принципи с модерния начин на живот, но без да реформира религията. Под егидата на "Мюсюлмански братя" се изгражда и подобие на социална държава в сянка. Бавно, но последователно, мрежата на групата се разраства и печели поддръжници чрез предоставяне на различни видове социални услуги на последователите си.
Заслужава си да бъде припомнено и какво се случва всеки път, когато "Мюсюлмански братя" бъдат подложени на репресии, както се случва в момента. От основната членска маса, която се смята за умерена, се отцепват радикални елементи, които създават собствени екстремистки групировки. Една от тях - "Ислямски джихад" - стои зад убийството на третия президент на Египет (отново произлизащ от армията) Ануар Садат през 1981 г. В събота на Синайския полуостров, който по-принцип е много труден за контролиране, бе създадена подобна организация, която прие отстраняването на Мурси като обявяване на война.
Хайде пак на избори
Това, което предстои на Египет сега, ако страната не изпадне в порочния кръг на убийства, отмъщаващи за предишни убийства, са избори. Това обаче е нещо, което се случва изключително бавно и мудно. Досегашните вотове за парламент и президент протичаха на три етапа, разпределени в три месеца, поради големия размер на държавата и невъзможността за осигуряване на присъствие на военните навсякъде в изборния ден едновременно. В допълнение на това ислямистите, независимо дали от "Мюсюлмански братя" или други окраски, ще бъдат много трудно накарани да участват в политическия процес, защото няма как да повярват, че в случай на победа няма отново да бъдат премахнати със сила.
Първата задача на временните власти е да успокоят напрежението на улицата. С оглед на това, че те няма как да гарантират зачитане на интересите на ислямистите, помиряването ще е трудно. Възможно е армията да прибегне дори до въвеждане на временно военно положение или вечерен час – практики, познати от времето на Мубарак. Докато в Египет има работещо правителство, ще изминат най-малко няколко месеца. А през цялото това време икономиката, която е коренът на всички проблеми, отново ще трябва да почака.
