Гърция и Португалия отново изправят на нокти еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гърция и Португалия отново изправят на нокти еврозоната

Португалският министър-председател Педру Пасуш Коелю се опотва да овладее политическата криза, като дава повече постове на по-малкия коалиционен партньор в правителството - Народната партия.

Гърция и Португалия отново изправят на нокти еврозоната

Следващият транш от кредитите за Атина може да бъде разделен на отделни плащания заради забавените реформи

3880 прочитания

Португалският министър-председател Педру Пасуш Коелю се опотва да овладее политическата криза, като дава повече постове на по-малкия коалиционен партньор в правителството - Народната партия.

© Reuters


Финансовите министри на еврозоната започнаха поредната си среща в понеделник, за да решат дали да отпуснат следващия транш от финансовата помощ за Гърция, в замяна на което Атина трябва да наложи на гражданите си серия непопулярни реформи, вариращи от съкращаване на обществени служители до приватизация на държавни активи. В неделя финансовият министър на Гърция Янис Стурнарас заяви, че е оптимист, че споразумението ще бъде прието. Представителят на Международния валутен фонд (МВФ) в преговорите Пол Томсън, цитиран от Би Би Си, също коментира, че "е постигнат значителен напредък".

Разривът в гръцката управляваща коалиция по въпроса как точно да бъде свит публичният сектор обаче хвърля сянка на съмнение върху способността на Атина да изпълни изискванията на международните кредитори. В края на миналата седмица европейският комисар по икономическите и паричните въпроси Оли Рен заяви, че заради съмненията траншът може да бъде разделен на отделни плащания. "Това е възможно, но не е сигурно. Всичко зависи от това дали Гърция ще успее да отговори на всички изисквания, с които се е ангажирала", заяви той пред Reuters. Рен също така отбеляза, че преговорите, включващи МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка – т.нар. тройка, ще продължат толкова дълго, колкото е необходимо.

Нужда от бързо решение

За европейските лидери е важно да постигнат решение по тези въпроси поради сигналите за ново засилване на дълговата криза и предстоящите парламентарни избори в Германия. На разговорите в понеделник ще бъде обсъдена ситуацията и в друга проблемна членка на валутния съюз – Португалия. "Намираме се в много деликатен момент и не можем да си позволим да свалим гарда. Никой не иска завръщане на кризата", коментира пред Reuters висш участник в преговорите. 

От средата на 2010 г. Гърция разчита на спасителните кредити, за да избегне изпадане в неплатежоспособност. Обсъжданият транш от 8.1 млрд. евро е част от общия пакет, достигащ 240 млрд. Атина разчита да получи помощта до средата на август, за да може да изплати дълг за 2.2 млрд. евро, чийто падеж е тогава. "Макар да се постига важен прогрес, налагането на политиките в някои области изостава", се заявява в официално становище на тройката.

"Властите са поели ангажимента за мерки, които да осигурят постигането на фискалните цели за 2013-2014 г. и на исканото първично бюджетно салдо през тази година. Макроикономическите перспективи остават най-общо в рамките на програмата, като има възможности за постепенно връщане към растеж през 2014 г. Ситуацията обаче остава несигурна", заявяват кредиторите. Анализаторите очакват германският канцлер Ангела Меркел, която ще се бори за трети мандат на изборите през тази есен, да заеме по-строга позиция и да се обяви против пълно изплащане на транша, за да не изглежда твърде щедра към проблените държави пред избирателите си.

Кредиторите се съгласиха да дадат на Атина повече време за намаляването на публичния сектор, което предвижда съкращаване на 4 хил. държавни служители и преместването на други 25 хил., включително 2 хил. преподаватели, в т.нар. схема за мобилност. В рамките на една година те трябва да бъдат освободени или преместени на други длъжности. В стремежа си за свиване на бюджетните разходи правителството изненадващо взе решение да затвори държавната телевизия ERT, което доведе до конфликт сред управляващата коалиция. Една от планираните от гръцкото правителство мерки е понижаване на данък добавена стойност за ресторанти и барове от 23 на 13 процента, като целта е повишаване на доходите от туризъм, който е основният източник на приходи за страната. Еврокомисията, ЕЦБ и МВФ обаче вероятно няма да приемат тази идея.

Нестабилност в Португалия

Финансовите министри на еврозоната и президентът на ЕЦБ Марио Драги също така смятат да отправят предупреждение към Португалия, че политическата нестабилност в страната не трябва да спъва плановете за финансова стабилизация и връщане на международните дългови пазари през 2014 г. През миналата седмица двама ключови министри от правителството подадоха оставки – на финансите Витор Гашпар и на външните работи Паулу Порташ. Португалският министър-председател Педру Пасуш Коелю се опитва да овладее политическата криза, като дава повече постове на по-малкия коалиционен партньор в правителството - Народната партия.

Гашпар, който беше архитект на програмата за икономии, аргументира решението си с липсата на обществена подкрепа за мерките, включващи намаляване на социалните плащания и повишение на данъци. Безработицата в страната достига рекордните 18%, а политическата нестабилност доведе до повишение на лихвите по държавните ценни книжа до над 8%, което прави разходите по дълговете на правителството непосилни. Европейските партньори на Португалия се притесняват, че ситуацията ще провали изпълнението на програмата за стабилизиране, по която Лисабон получи финансова помощ от 78 млрд. евро.

Нестабилността доведе до притеснения и в Ирландия, която до месеци трябва да излезе от спасителната програма и да се върне към нормално финансиране от пазарите. "Проблемите на Гърция и Португалия продължават да ни преследват. Тъй като кризата съвсем не е преодоляна, това е разходка в минно поле", коментира Джон Фиджералд от Economic and Social Research Institute в Дъблин.

Финансовите министри на еврозоната започнаха поредната си среща в понеделник, за да решат дали да отпуснат следващия транш от финансовата помощ за Гърция, в замяна на което Атина трябва да наложи на гражданите си серия непопулярни реформи, вариращи от съкращаване на обществени служители до приватизация на държавни активи. В неделя финансовият министър на Гърция Янис Стурнарас заяви, че е оптимист, че споразумението ще бъде прието. Представителят на Международния валутен фонд (МВФ) в преговорите Пол Томсън, цитиран от Би Би Си, също коментира, че "е постигнат значителен напредък".

Разривът в гръцката управляваща коалиция по въпроса как точно да бъде свит публичният сектор обаче хвърля сянка на съмнение върху способността на Атина да изпълни изискванията на международните кредитори. В края на миналата седмица европейският комисар по икономическите и паричните въпроси Оли Рен заяви, че заради съмненията траншът може да бъде разделен на отделни плащания. "Това е възможно, но не е сигурно. Всичко зависи от това дали Гърция ще успее да отговори на всички изисквания, с които се е ангажирала", заяви той пред Reuters. Рен също така отбеляза, че преговорите, включващи МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка – т.нар. тройка, ще продължат толкова дълго, колкото е необходимо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Ние бихме могли само да се поучим от примера на южната ни съседка:
    - Години наред в които вместо в реалната икономика, работни места се създават за сметка на бюджетната сфера (да си спомним нашите армия, полиция, НСО, комисии, министерства, агенции и т.н.).
    - години наред в които липсата на събираемост на данъци и балансиран бюджет се компенсира с пари от ЕС и заеми.
    - години наред в които никой не иска да счупи статуквото: търтеите с държавни заплати доволни, неплащащите данъци също, политиците поносими и т.н.
    - години наред когато липсата на индустриална активност е заменена от полупотребни инфраструктурни инициативи изпълнявани с парите на ЕС

    Има много какво да видим като поуки от Гърция!

  • 2
    gost22 avatar :-P
    gost22

    До коментар [#1] от "pzashev":

    Ами учи се: Трябва да имаш широк излаз на Средиземно море, че да го изтъргуваш изгодно между НАТО и СССР. От там им идваха заемите-помощи преди да влязат в ЕС. Второто е, че като вземаш заеми, трябва да си мислиш и как ще ги върнеш — вече няма заплаха (СССР) и се оказа, че заемите-помощи, всъщност били само заеми...

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    А да неговорим за дереджето на Испания и Италия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK