Търговия с привкус на политика

САЩ и ЕС започнаха трудни преговори за най-голямата свободна търговска зона в света

И двете страни ще трябва да направят взаимни отстъпки, за да постигнат споразумение. На снимката: Барак Обама и Жозе Мануел Барозу
И двете страни ще трябва да направят взаимни отстъпки, за да постигнат споразумение. На снимката: Барак Обама и Жозе Мануел Барозу    ©  Reuters
И двете страни ще трябва да направят взаимни отстъпки, за да постигнат споразумение. На снимката: Барак Обама и Жозе Мануел Барозу
И двете страни ще трябва да направят взаимни отстъпки, за да постигнат споразумение. На снимката: Барак Обама и Жозе Мануел Барозу    ©  Reuters

Когато през януари Европейският съюз и САЩ обявиха амбициозните си планове да започнат преговори за свободна търговия, немалко ентусиазирани политици определиха сделката като фактор, който ще промени правилата на играта, пише Financial Times.

Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство трябва да премахне търговските бариери и да създаде най-голямата зона за свободна търговия в света. Според Европейската комисия сделката ще увеличи с 0.5% (86 милиарда евро) годишния БВП на ЕС до 2027 г. и ще създаде милиони работни места без каквито и да било разходи за правителствата. Дали обаче преговорите, започнали в понеделник, действително ще отговорят на високите очаквания, зависи в голяма степен от формата на крайната сделка и какви цели си поставя, смятат анализатори.

Да започнем с ползите

Колкото повече сектори искат да включат, толкова по-големи ще са ползите, коментира Фредрик Ериксон, директор на Европейския център по международна политическа икономика. Двустранната търговия между САЩ и ЕС се оценява на над 646 милиарда долара за миналата година. Предложеното трансатлантическо споразумение ще обхване 50% от световния БВП, 30% от глобалната търговия и 20% от преките чуждестранни инвестиции по света. Според Центъра за изследване на икономическата политика в Лондон амбициозната сделка, която ще намали регулаторните бариери, може да увеличи икономическия растеж на ЕС и САЩ с над 100 милиарда долара годишно.

По отношение на икономиката най-видимият ефект от споразумението ще бъде елиминирането на митата върху стоките. Те така или иначе вече са ниски - 4-5%, но търговският поток от почти 2 млрд. евро на ден между двете икономики е толкова голям, че дори малкото намаление в тарифите ще донесе значителни ползи. Според проучване на Bloomberg при отпадане на митата американската химическа индустрия ще спести 1 милиард долара.

Питър Чейс, вицепрезидент на американската търговска камара, смята, че облекчаването и подобрението в ефективността на митническите процедури ще донесат спестявания, които ще направят и двете икономики по-конкурентоспособни в сравнение със световните им партньори. "Една част от споразумението, за която никой всъщност не говори, са митническите облекчения. Те могат да бъдат огромни", коментира Чейс.

Най-голямата награда обаче може да се окаже хармонизирането на техническите стандарти и стандартите за безопасност, които създават допълнителни разходи за бизнеса. Нека вземем за пример автомобилната индустрия, където компаниите са принудени да изпълняват конкурентни регулации. Ако бъдат погледнати техническите изисквания за производството на един предпазен колан в Европа и в САЩ, тогава се вижда колко големи са разликите при постигане на един и същ резултат, коментира вицепрезидентът на Ford Motor за международните правителствени отношения.

Премахването на подобни бариери обаче не е толкова просто, колкото вдигането или намаляването на митата, и често минава през болезнени преговори. Те стават още по-трудни, когато стандартите отразяват вътрешни убеждения, като например отвращението на европейците към генетично модифицираните организми или третираното с хормони говеждо месо, коментира FT.

Помрачен блясък

"Започваме преговорите с цел да постигнем възможно най-широкото, най-всеобхватното споразумение, което можем", казва търговският представител на САЩ Майк Фроман, цитиран от Reuters. Няколко месеца след като президентът на САЩ Барак Обама и европейските лидери обявиха решението за започване на преговорите, обаче разкритията, че САЩ са подслушвали евроинституции и европейски посолства, хвърлиха сянка върху трансатлантическите отношения.

Обвиненията в шпионаж стигнаха дотам, че Франция дори поиска започването на първия кръг да бъде отложено. В крайна сметка се реши експерти по разузнаването от ЕС да участват в понеделник заедно със свои колеги от САЩ в първото заседание на работната група за американските програми за събиране на данни и поверителни сведения. Заседанието ще протече паралелно с първата среща от търговските преговори.

Еврокомисарят за правосъдието Вивиан Рединг неуспешно настоява от две години пред американците за въвеждане на методи за защита на личния живот и на правата на европейските граждани в случай на кражба или на неправомерно използване на техните лични данни в САЩ. Тя иска европейците да имат същите права като американските граждани в тази област и да могат да се обръщат към американски съдилища.

Скандалът с подслушванията "направи един труден за преговори въпрос още по-труден", но ползите от евентуално цялостно споразумение са толкова големи, че все още натежават в полза на постигането на споразумение, коментира Джефри Скот от Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон.

Чувствителни въпроси

Преговарящите ще трябва да преодолеят дълбоките различия относно защитените индустрии от двете страни на Атлантика, ако искат да постигнат целта за сключване на споразумението до края на 2014 г., коментира AFP.

На теория всичко е на масата за преговори. Още преди започването им обаче ЕС определи своите  червени линии. През юни Франция заплаши с вето началото, ако аудио-визуалният сектор не бъде изключен от разговорите. Имайки предвид сегашните правила в ЕС, които позволяват на правителствата да защитят културното многообразие, като определят субсидии и квоти, министърът на културата Орели Филипети неведнъж предупреди, че "Франция защитава и ще защитава културното изключение докрай - това е "червена линия". В средата на май 14 страни от ЕС, сред които и България, подкрепиха Париж. Обратното според тях би засегнало възможностите на европейските страни да определят свои собствени правила на фона на новостите в технологията и икономиката.

На другия край се оказаха силните привърженици на свободната търговия Германия и Великобритания, според които е жизненоважно да се постигне напредък по споразумението заради икономическите ползи от него. Едва след като страните от ЕС се договориха преговорният мандат на Европейската комисия да не включва културата, Париж даде съгласието си за започване на преговорите.

Европа ще повдигне въпроса и за преференциите, които американските щати, градове и федерални правителствени департаменти официално дават на местните доставчици, включително и в доходоносния сектор на отбраната. Вашингтон пък ще се опита да накара ЕС да се отвори за американските биотехнологични продукти като генно модифицираните храни, които според много европейци са опасни.

Кои са големите губещи

ЕС и САЩ започват дългоочакваните преговори за свободна търговия, но не всеки ще спечели от сближаването между тях, а останалите региони по света трябва да действат бързо, пише Бернд Ригерт от Deutsche Welle. Числата са впечатляващи - споразумението може да бъде оценено на 100 милиарда евро годишно и за двете страни и ще донесе 2 милиона нови работни места. Там, където има толкова много победители обаче, не липсват и губещи. Двата големи търговски блока ще започнат да търгуват повече един с друг, докато износът за други региони по света и особено вносът от Латинска Америка, Азия и Африка в новата зона за свободна търговия може да намалее, сочи проучване на института Ifo.

Според изследването, ако тарифите между САЩ и ЕС бъдат премахнати, държавите в Западна Африка, които традиционно търгуват с Франция или Белгия, ще бъдат поставени в неизгодна ситуация. Доставчиците от развиващите се страни ще бъдат заменени от американски компании. Дори Канада и Мексико, които са част от Северноамериканското споразумение за свободна търговия, ще понесат загуби, защото техният пазарен дял ще бъде завзет от ЕС. Други губещи ще са Китай и Австралия, тъй като продуктите, които тези страни ще изнасят в новата зона за свободна търговия, ще станат по-скъпи. Държави като Бразилия, Казахстан и Индонезия обаче може да се окажат на печелившата страна, защото ще продават суровините си на много по-голям пазар.