Превръща ли се Eгипет в заложник на чужди интереси

Египетската лира укрепна за трети път, откакто военните свалиха президента Мохамед Мурси преди седмица, по време на разпродажба на чужда валута от страна на централната банка в сряда, съобщи Reuters. Икономическото състояние на страната остава плачевно. Практически веднага след военния преврат на помощ на Кайро се притекоха донори от Персийския залив, чиито пари ще успеят да задържат Египет на повърхността, но вероятно ще забавят във времето необходимите дълбоки икономически реформи.

Разпродажба

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Централната банка е разпродала 38.8 милиона долара на банките на крайна цена от 6.9992 лири за долар в сравнение със 7.0097 лири в понеделник. Разпродажбата на чужда валута по три пъти на седмица бе въведена в края на декември, за да се предотврати поевтиняването на местната парична единица. На черния пазар лирата също е стабилна на нива от 7.25 лири за долар при курс продава и 7.20 лири за курс купува.

Спешна помощ от $8 млрд.

Още на следващия ден след свалянето на Мурси официална делегация на ОАЕ пристигна в Кайро и съобщи, че емирството ще дари безвъзмездно 1 милиард долара и ще предостави заем от 2 милиарда без лихва под формата на депозит в централната банка на страната. Другата регионална сила в Персийския залив - Саудитска Арабия, от своя страна ще предостави 5 милиарда долара, съобщава телевизия "Ал Арабия". Два милиарда от тях ще са под формата на влог в египетската централна банка, един милиард долара кеш и един милиард долара като енергийни продукти. Не е ясно под каква форма ще бъдат предоставени останалите пари.



За част от пая се борят също така и Катар и Турция. По време на краткия мандат на Мурси малката петролна монархия от Персийския залив предостави сама цели 8 милиарда долара помощ, а Анкара предложи 2 милиарда долара под формата на заеми. Разликата в позициите на държавите обаче е, че ОАЕ и Саудитска Арабия се отнасят с подозрение към "Мюсюлмански братя", а Катар и Турция - с одобрение.

За какво са парите

Египет внася по-голямата част от храната си, включително основни стоки като захар, чай и олио за готвене. Около две пети от египтяните живеят под границата на бедност и разчитат на държавните субсидии, за да оцеляват. Премахването им обаче е едно от ясните условия, поставени от Международния валутен фонд (МВФ), за получаване на заем в размер на 4.8 милиарда долара. По време на мандата си Мурси бе поставен пред труден избор. Без кредита от МВФ Египет рискуваше остра финансова криза и неконтролируемо поевтиняване на местната валута. Новите арабски заеми за временното правителство отлагат премахването на субсидиите, но тяхната тежест отново ще бъде усетена, след като парите свършат.