Незаконни подслушвания свалиха Жан-Клод Юнкер

Нищо не пречи Юнкер отново да се кандидатира за премиер, тъй като популярността му е много висока

Най-дълго управлявалият премиер в Европейския съюз и първият председател на Еврогрупата – Жан-Клод Юнкер – беше принуден да подаде оставка заради гръмналия скандал със злоупотреби в разузнаването на Люксембург. В четвъртък той трябваше да връчи оставката на кабинета на държавния глава – великия херцог Анри.

Скандалът

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Юнкер беше несменяем лидер на страната в продължение на 18 години, но се наложи да понесе отговорност за разкритите редица нарушения в разузнавателната служба SREL, продължавали с години, пише AFP. Във вторник пред парламента беше представен доклад от 140 страници, в който се описват незаконни подслушвания на разговори на люксембургски политици, следене на комуникациите на граждани и компании и изпълнение на "частни поръчки" при събиране на информация. Службите са обвинени още във финансови злоупотреби като препродажба на луксозни коли държавна собственост, закупени на занижени цени през периода 2004-2009 г., във взимане на подкупи за организиране на срещи с определени лица и в плащане на жилището на бивш високопоставен магистрат. Според документа след края на студената война разузнаването е станало "тревожно безконтролно".

Самият доклад заключава, че въпреки че йерархически SREL е подчинена на премиера, той "е имал минимално влияние върху нейното функциониране", но "твърде често е пропускал да информира контролната парламентарна комисия или прокуратурата за извършените злоупотреби". "Премиерът трябва да понесе отговорността си не защото е нечестен или некомпетентен, а защото е правил погрешни избори", заяви Алекс Бодри, председател на Люксембургската социалистическа работническа партия, която е по-малкият коалиционен партньор в кабинета. Опонентите на Юнкер в парламента – Зелените и Люксембургската демократическа партия – директно го обвиниха, че е знаел за злоупотребите.

"Разузнавателната служба не ми беше политически приоритет", заяви премиерът и на свой ред обвини парламентарната комисия, че не е упражнила контрол върху службите. Той призна, че в работата на разузнаването са били допуснати "отделни грешки", но подчерта, че не е видял в доклада "никакви юридически състоятелни свидетелства за своя замесеност в тези нарушения". При все че се защитава точка по точка и отхвърли твърдението, че носи отговорността за злоупотребите, всички партии без неговата Християнсоциална народна партия приеха доклада. Така, след като социалистите оттеглиха подкрепата си, управляващата партия остана с 29 депутати в 60-местния законодателен орган. След седемчасовите парламентарни дебати в сряда министър-председателят неохотно обяви, че ще се оттегли.



Откъде тръгна всичко

Парадоксално е, че самото разследване, започнало през декември 2012 г., тръгна от разкритието, че самият Юнкер е станал жертва на незаконните дейности на разузнаването в собствения си кабинет. През януари 2007 г. по време на среща с тогавашния директор на службите Марко Мил последният използвал специален ръчен часовник, за да запише тайно разговора им. Когато премиерът узнал за това в края на 2008 г., то довело до разрив в отношенията между двамата. Мил напусна поста през 2009 г., за да стане шеф на сигурността в германската компания "Сименс" година по-късно.

Правителството на Юнкер беше разклатено още месец, след като опозицията внесе в парламента първия вот на недоверие в страната от 1848 г. насам. Тогава обаче коалицията устоя. Скандалът се въртеше около сегашния министър на финансите Люк Фриден. Той е обвиняван, че докато е бил министър на правосъдието между 1998 и 2009 г., се е опитал да прикрие разследването на серия бомбени атентати, извършени през 80-те години.  В медиите многократно се появяваха твърдения, че разузнаването е било замесено в атаките, за да направи работата си по-важна и да поиска по-добро оборудване.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Следващият премиер"