Самият доклад заключава, че въпреки че йерархически SREL е подчинена на премиера, той "е имал минимално влияние върху нейното функциониране", но "твърде често е пропускал да информира контролната парламентарна комисия или прокуратурата за извършените злоупотреби". "Премиерът трябва да понесе отговорността си не защото е нечестен или некомпетентен, а защото е правил погрешни избори", заяви Алекс Бодри, председател на Люксембургската социалистическа работническа партия, която е по-малкият коалиционен партньор в кабинета. Опонентите на Юнкер в парламента – Зелените и Люксембургската демократическа партия – директно го обвиниха, че е знаел за злоупотребите.

"Разузнавателната служба не ми беше политически приоритет", заяви премиерът и на свой ред обвини парламентарната комисия, че не е упражнила контрол върху службите. Той призна, че в работата на разузнаването са били допуснати "отделни грешки", но подчерта, че не е видял в доклада "никакви юридически състоятелни свидетелства за своя замесеност в тези нарушения". При все че се защитава точка по точка и отхвърли твърдението, че носи отговорността за злоупотребите, всички партии без неговата Християнсоциална народна партия приеха доклада. Така, след като социалистите оттеглиха подкрепата си, управляващата партия остана с 29 депутати в 60-местния законодателен орган. След седемчасовите парламентарни дебати в сряда министър-председателят неохотно обяви, че ще се оттегли.

Откъде тръгна всичко

Парадоксално е, че самото разследване, започнало през декември 2012 г., тръгна от разкритието, че самият Юнкер е станал жертва на незаконните дейности на разузнаването в собствения си кабинет. През януари 2007 г. по време на среща с тогавашния директор на службите Марко Мил последният използвал специален ръчен часовник, за да запише тайно разговора им. Когато премиерът узнал за това в края на 2008 г., то довело до разрив в отношенията между двамата. Мил напусна поста през 2009 г., за да стане шеф на сигурността в германската компания "Сименс" година по-късно.

Правителството на Юнкер беше разклатено още месец, след като опозицията внесе в парламента първия вот на недоверие в страната от 1848 г. насам. Тогава обаче коалицията устоя. Скандалът се въртеше около сегашния министър на финансите Люк Фриден. Той е обвиняван, че докато е бил министър на правосъдието между 1998 и 2009 г., се е опитал да прикрие разследването на серия бомбени атентати, извършени през 80-те години.  В медиите многократно се появяваха твърдения, че разузнаването е било замесено в атаките, за да направи работата си по-важна и да поиска по-добро оборудване.

Следващият премиер

Развитието на скандала означава, че сега Камарата на депутатите ще бъде разпусната и великият херцог ще свика нови избори. По първоначални прогнози те ще се състоят през октомври, като се говори за датата 20-и. Въпросът кой ще наследи Юнкер начело на държавата остава отворен. Според някои анализатори случилото се може да сложи край на политическата му кариера. Повечето обаче смятат, че нищо не пречи той отново да оглави изборните листи. Популярността на управлявалия от 1995 г. досега премиер е много висока, особено сред младите. Самият той заяви, че не смята да се оттегля от политиката, но засега не е казал дали ще се кандидатира отново за министър-председател. Все пак в публичното пространство се появиха и други имена, сред които се отличава това на Вивиан Рединг – дългогодишният голям опонент на Юнкер в собствената му партия. От 15 години тя работи в Европейската комисия, където в момента отговаря за правосъдието. Самата Християнсоциална партия е най-голямата в страната и е ръководила всички правителства след края на Втората световна война без едно.

Господин Евро

Доайен сред европейските лидери, участвал в управлението на Люксембург без прекъсване през последните 30 години, Юнкер е определян за последния голям деец на европейския проект. Едва на 58 години, той държи рекордите за най-дългогодишен лидер на правителство в Европейския съюз и за най-дълго управлявалия демократично избран политик в света към момента. Той става премиер на страната си още когато на власт са Франсоа Митеран и Хелмут Кол.

Юнкер получи прякора Господин Евро, докато беше начело на Еврогрупата от нейното създаване през 2005 г. до януари месец тази година. Страстта му към Европейския съюз беше всеизвестна и той години наред се бори за единната валута. Според официални лица от еврозоната Юнкер е "ходеща енциклопедия" за европейската интеграция и е присъствал на всяко финансово решение от създаването на валутния съюз с Договора от Маастрихт през 1991 г. След като се оттегли от лидерството на Еврогрупата, през последните месеци той даде да се разбере, че не одобрява спасителната сделка на Европейския съюз за Кипър.

Противниците му в Люксембург го обвиняват, че е изоставил родината си в полза на Европа и че така е позволил създаването на неспокоен климат, осеян със скандали. Последният скандал е изненадващ за страната, която е сред най-богатите и политически най-стабилните в Европа, отбелязва Reuters. | Капитал Daily