В името на корана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В името на корана

Те искат една ислямска Сирия

В името на корана

Контролираните от бунтовниците сирийски райони постепенно се превръщат в ислямистка държава в държавата

Марина Станева
6657 прочитания

Те искат една ислямска Сирия

© reuters


"Не може, дори самият Пророк да дойде!" Тази реплика се оказва смъртна присъда за 14-годишния Мохамед Ката, който е уличен продавач на кафе в сирийския град Алепо. Момчето я изрича през смях, когато негов познат му иска безплатна чашка. Но думите му са чути от трима въоръжени мъже, които го вкарват насила в кола и потеглят. Половин час по-късно го връщат обратно, жестоко пребит. И го застрелват пред очите на майка му и на шокираната тълпа. Вината му е богохулство.

След убийството снимки на тялото на Мохамед се появяват във Facebook и Twitter и привличат вниманието на британската ВВС, която разказва за случая. И въпреки че основните джихадистки организации, инфилтрирани в редиците на бунтовниците, заклеймяват варварския акт, а местният шериатски съд подчертава, че отнемането на човешки живот е престъпление, несъответстващо на исляма, това е само един от случаите, които будят тревога за разрастващото се влияние на радикалните ислямисти в контролираните от сирийската опозиция северни части на страната. Там започват да се появяват множество комитети по шериата, всеки от които изповядва своя собствена интерпретация на религията.

Шериат или хаос

В медиите все по-често започват да се появяват истории от Сирия за осъждане на затвор заради пиене на алкохол на публично място или за бой с електрически кабел заради кражба на такси – присъди, произнесени от съдия в афганистански одежди и автомат "Калашников". "Вече има достатъчно сведения, че когато бунтовниците сформират собствена местна администрация, доста често използват шериата като своя база. И това не е учудващо предвид факта, че някои бунтовнически групи са ислямистки", обяснява пред "Капитал" Дейвид Бътър, специалист по Сирия от британския институт Chatham House.

Джулиън Барнс-Дейси от Европейския съвет за външна политика отбелязва, че ислямизмът се разпространява особено на север, където има по-консервативни, салафистки и джихадистки групи, налагащи местен контрол. "Но не може да се твърди, че всички бунтовнически територии следват шериата. Има много голяма конкуренция сред самите групировки, като някои са по-радикални, а други – по-умерени", казва анализаторът пред "Капитал".

Но понякога между умерените бунтовници (често хаотични и недостатъчно финансирани) и ислямистите избухват сражения и хардлайнерите поемат контрола. А в създалия се властови вакуум шериатът се оказва единственият вид правосъдие в много части на страната. По-религиозните сирийци го подкрепят. Но строгите присъди намират поддръжници и сред онези, които не одобряват ислямистката идеология, но се страхуват от беззаконието, дошло след избухването на въоръжения конфликт между опозицията и режима на президента Башар ал Асад. Грабежите, убийствата и отвличанията са ежедневие в условията на гражданска война, а различните бунтовнически бригади често правят, каквото си поискат.

Същевременно ислямистите са възприемани като по-принципни. "Те възстановяват реда. Освен това са по-добре финансирани и бойците им са изключително отдадени на каузата. Затова успяват да осигуряват някои местни услуги, но също така са по-интегрирани към населението в сравнение с други бунтовнически групи, които са зле екипирани и координирани и крадат или са замесени в други престъпни дейности", твърди Джулиън Барнс-Дейси.

Дейвид Бътър допълва, че ислямизмът е нещо, което е познато на хората. "Става въпрос за провинциалните области, където населението е по-консервативно и се обръща към местната джамия за насоки. А и като цяло репутацията на ислямистите е по-добра. Но не може да се говори общо за всички области, тъй като те са управлявани всяка по различен начин", подчертава анализаторът.

Прибягвайки до смесица от заплахи и въдворяване на ред, на много места ислямистки бригади влизат в ролята на правителство. Те държат контрола над електрически централи и нефтени полета, пише в. New York Times. Освен това предоставят на населението стоки от първа необходимост, включително хляб, вода и гориво. Създават и съдилища, които работят според шериата, и отсъждат по всичко от убийства и изнасилвания до бизнес спорове.

Под шериат Западът често разбира потискане на правата на жените и наказания като убийство с камъни и обезглавяване. Но на Изток представите са други. За хората там ислямските съдилища са ефикасни и повечето въпроси, които разглеждат, са светски - например финансови диспути или регистрация на автомобили. Дори и при сериозните престъпления повечето съдии не налагат строги наказания, защото според исляма по време на война тази практика се преустановява. Почти всички случаи се разрешават с отсъждането на глоба или кратък престой в затвора. Но пред британската ВВС съдия от град Саракеб заплашва да върне суровите наказания като рязане на ръце за кражба, когато "режимът падне и се установи ислямска държава".

"За повечето мюсюлмани шериатът е неписан набор от разбирания и идеи за справедливост и общо благо. И той варира на различните места. Самият шериат не е проблем и може да съществува наравно с други законови системи. Радикални милиции обаче могат да вземат закона в свои ръце и да използват сила, за да налагат своите възгледи и да изискват подчинение", казва пред "Капитал" проф. Дейл Айкелман, специалист по политически ислям от университета Dartmouth в САЩ. Той предупреждава, че тези, които днес възстановяват реда, може утре да се превърнат в деспоти.

Не всички са съгласни с ислямистите, които изкривяват първоначалните демократични цели на революцията. За това говорят няколко скорошни малки улични протеста в някои градове в северна Сирия. Малцинството християни, алауити и шиити, както и мнозинството толерантни сунити се притесняват от управление в стила на талибаните. Но не е учудващо, че хората се страхуват да се опълчат, когато другата страна е въоръжена.

Проповедници с автомати

Набиращите влияние ислямистки групировки в Сирия са част от опозиционните сили и са най-добре оборудваните и подготвените сред биещите се против Асад благодарение на външна помощ предимно от богати частни донори от Саудитска Арабия и Катар. Те все пак са малцинство сред останалите сирийски бунтовници и не представляват цялата опозиция. Но имат голямо идеологическо влияние и бойна ефективност и ще играят роля в определянето на бъдещето на Сирия.

Най-известната от тези групировки е обявената от САЩ за терористична "Джабхат ан Нусра", която разполага по неофициални данни с над 6000 бойци и печели симпатии заради победите си на бойното поле. Сунитската групировка се врече във вярност на "Ал Каида" и поема отговорност за десетки самоубийствени атентати, включително няколко в Дамаск, при които загиват и цивилни. Това е и една от основните причини Америка и ЕС да бъдат все още колебливи относно въоръжаването на опозицията (въпреки че наскоро Вашингтон обяви, че ще предоставя директна военна помощ на бунтовниците, а Брюксел прекрати оръжейното ембарго над Сирия), тъй като някои от фракциите на относително светската Свободна сирийска армия са радикалисти и оръжията могат да попаднат в неправилни и не особено приятелски настроени към Запада ръце. "Ислямистите са по-добре финансирани и екипирани и имат по-опитни бойци, някои от които са били например в Ирак. Свободната сирийска армия очаква пари и оръжие от Запада, но това още не е станало", обяснява Дейвид Бътър.

Надмощието на ислямистите има и друга последица. То допълнително усложнява сектантския характер на конфликта в Сирия между сунитските бунтовници и шиитските поддръжници на Асад. Доклад на неправителствената организация Minority Rights Group International алармира за драматичното увеличаване на убийствата между сунити и шиити, които до неотдавна са живели заедно – понякога в мир, друг път не съвсем. През последните две години обаче привидният ред се разпадна и доскорошните съседи се изправиха един срещу друг. И докато бунтът срещу Асад, започнал като предимно светски протест с искания за демократични реформи, се изражда в гражданска война, местните общности се разцепват по религиозни и етнически причини. Цели селища опустяват и милиони са принудени да напуснат домовете си.

"Причината за увеличаването на сектанските убийства е, че в сегашния конфликт имаме два фронта. Единият се състои от Иран, "Хизбула" и режимът на Асад, които са шиити или алауити (разклонение на шиитския ислям, към което принадлежи Асад – бел. ред.). Вторият включва Турция, Саудитска Арабия, Катар и бунтовниците, които са сунити", обяснява пред "Капитал" Ареф Габо от Кюрдския център за изследвания и правни консултации. По думите му сунитите в Сирия са били недоволни много отдавна, но не са можели да заявят исканията си, въпреки че са мнозинство, защото шиитите са държали всички правителствени и военни постове: "Те се чувстваха потискани в продължение на много години и сега се разбунтуваха", казва Габо. И допълва, че ситуацията се усложнява, защото набралите мощ ислямистки групировки също са против шиитите. Но според него не трябва да се забравя, че и сред последните има радикалисти, като например "Хизбула".

"Конфликтът отприщи сектантските убийства. Преди революцията сунити и шиити можеха да живеят заедно, въпреки че имаше напрежение. А сега режимът на Асад особено цинично манипулира сектантските различия, за да мобилизира своите поддръжници. Това обаче доведе до ответен удар от сунитската опозиция", допълва Джулиън Барнс-Дейси.

Но не всичко в редиците на ислямистите върви гладко. Те се разделят например във вижданията си дали да се обединят с "Ал Каида". Същевременно някои от хардлайнерите дори се бият с части от Свободната сирийска армия, които не искат религиозна държава, и така се получава гражданска война в гражданската война. Макар и спорадична, тази битка е също толкова тежка, колкото другата срещу Асад. И от нея ще зависи обликът на Сирия, ако бунтовниците победят.

"Не може, дори самият Пророк да дойде!" Тази реплика се оказва смъртна присъда за 14-годишния Мохамед Ката, който е уличен продавач на кафе в сирийския град Алепо. Момчето я изрича през смях, когато негов познат му иска безплатна чашка. Но думите му са чути от трима въоръжени мъже, които го вкарват насила в кола и потеглят. Половин час по-късно го връщат обратно, жестоко пребит. И го застрелват пред очите на майка му и на шокираната тълпа. Вината му е богохулство.

След убийството снимки на тялото на Мохамед се появяват във Facebook и Twitter и привличат вниманието на британската ВВС, която разказва за случая. И въпреки че основните джихадистки организации, инфилтрирани в редиците на бунтовниците, заклеймяват варварския акт, а местният шериатски съд подчертава, че отнемането на човешки живот е престъпление, несъответстващо на исляма, това е само един от случаите, които будят тревога за разрастващото се влияние на радикалните ислямисти в контролираните от сирийската опозиция северни части на страната. Там започват да се появяват множество комитети по шериата, всеки от които изповядва своя собствена интерпретация на религията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    anona avatar :-|
    anona

    Има една много подходяща сентенция, че революцията изяжда собствените си деца. Стремежът към свобода и справедливост твърде често се използва от безскрупулни радикали, те неминуемо придърпват всички останали на собственото си ниво и там ги побеждават с опит.

  • 2
    zmii4e avatar :-?
    zmii4e

    Я па тея дневник завъртяха палачинката , отне им има няма 2 години , забелязвам че и янку отсъства , май са го съкратили .

  • 3
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    Да, наистина контролираните от бунтовниците райони се превръщат в ислямистка държава, но радостната новина е, че тези райони се смаляват не с дни, а с часове.

  • валя стефанова

    Добро утро !
    Откриха топлата вода.

  • 6
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    На тия кроманьонци влакчето на ужасите им едва сега тръгва. И няма да спре скоро - нафтата му от далеч идва, край няма, и засилкатта ще е безпощадна.

  • 7
    torquemada avatar :-|
    torquemada

    След 100 години в Европа ще е същото.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Наистина, какво очаквахте от тези сили на т.н. Арабска демокрация? Властта на масите в този регион неминуемо води до консервативен фундаментализъм. Подобни тенденции в полека форма се проявяват във всички пост-тоталитарни общества, като тъгата по Сталин, въвеждане на законите на Хан Крум като средство за борба с корупцията и престъпността у нас и т.н. Просто масата мисли на нивото на социално-икономическото си състояние и в екстремни ситуации се засилват крайните фундаменталистки тенденции и намаляват хуманитарните такива.

  • 9
    malcolmx avatar :-|
    malcolmx

    Правописна грешка още в заглавието.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Какво очаквате друго от пиндустанската "Арабска пролет"?
    Да цъфнат налъмите в банята?
    Това ще става, война, разрушения кръв и смърт!!
    Там където е стъпил Пиндустан в Арабския свят.... нищо добро не ги чака арабите.....
    Къде не беше или не е така? Виетнам, Камбоджа, Лаос, Чили, Никарагуа, Афганистан, Ирак??? Мже би в Таити?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK