Преврат(ностите) на революцията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преврат(ностите) на революцията

Морси опита и се провали. Арабската пролет - още не

Преврат(ностите) на революцията

Случващото се в Египет показва, че Арабската пролет ще е дълъг, хаотичен и труден процес

Марин Душев, Светломира Гюрова
5252 прочитания

Морси опита и се провали. Арабската пролет - още не

© Reuters


В много отношения ситуацията от последните дни в Кайро наподобява ускорено повторение на събитията от началото на 2011 г., когато от власт бе свален дългогодишният диктатор Хосни Мубарак. Улиците отново се изпълниха с многомилионни протести срещу управляващите. Военните отново се намесиха. Действащият държавен глава отново бе отстранен. А площад "Тахрир" отново празнува.

Юли 2013 обаче не е януари 2011. Ако преди две години и половина Египет отхвърли един авторитарен режим и пое макар и със залитания по пътя на демокрацията и надеждата, то днес страната се намира на кота нула. Първият демократично избран президент Мохамед Морси заедно с голяма част от лидерите на неговото движение "Мюсюлманско братство" са арестувани; конституцията, одобрена на референдум, е суспендирана; горната камара на парламента е разпусната; а армията и полицията не се безпокоят да стрелят срещу демонстранти, като само на 8 юли бяха убити над 50 поддръжници на Морси. Най-населената и влиятелна арабска държава е в състояние на опасен хаос.

Дотук се стигна на фона на одобрителните възгласи на "Тахрир" и с подкрепата на доскорошните опозиционни партии. И макар бившият генерален директор на Международната агенция за атомна енергия и настоящ лидер на една от либералните фракции Мохамед ел Барадей многократно да се постара да обясни, че не става дума за преврат, защото се прави с цел опазване на демокрацията, "връщане на справедливостта" и в името на "националното помирение", Египет сякаш изтри последните две години от развитието си. Сянката на пуча ще тегне над бъдещето както на страната, така и на региона, за който Египет винаги е задавал тенденциите.

Може би аналогиите с Алжир (където избухна насилие след отмяната на изборите през 1991 г., които се очакваше да бъдат спечелени от ислямистите) и дори Сирия, обхваната от гражданска война, ще се окажат пресилени. Но преди Египет да се успокои, напрежението вероятно ще ескалира още. Бруталното изтикване на "Мюсюлманското братство" - все още най-голямата и най-добре организирана партия в страната - извън политическото уравнение, не само че няма да спомогне връщане на баланса, но и крие рискове от задълбочаване на поляризацията и радикализиране. Всичко това все още не означава, че Арабската пролет е обречена, но показва, че ще е дълъг, хаотичен и труден процес.

Той танцува само една година

Когато става дума за събитията от последните седмици, обикновено вината се хвърля основно върху неуспешното управление на Морси и "Мюсюлманското братство". "Първо, Морси поддържаше терористи, прегръщаше се с тях публично и ги пусна със своята благословия срещу хората, които го избраха. Той назначи за губернатор на Луксор човек, който принадлежи на терористична организация, избивала туристи. Това е нарушение на положената клетва да защитава народа. Второ, лошото му управление, некомпетентността и непотизма при назначаването само на членове на неговата партия и на терористични организации разтревожи хората. И трето, президентът раздели религиозно и етнически обществото по безпрецедентен начин в историята на Египет. За първи път страната се движеше към гражданска война", казва пред "Капитал" професор Саид Садек от Американския университет в Кайро.

Той не е съгласен с преобладаващото мнение на Запад, че случилото се е вреден прецедент, който може да има ужасни последици за страната и Близкия изток. "Не всеки ход на армията е преврат или удар по демокрацията. Трябваше да се сложи край на този режим, който разделяше нацията", твърди Садек. Професорът припомня, че по време на мандата си Морси е направил твърде много грешни ходове – като се започне от предизборните обещания, които не е успял да изпълни, мине се през липсата на план за развитие на икономиката и се стигне до това, че по същество се е изживявал като президент на мюсюлманските братя, а не на всички египтяни. На същото мнение е и журналистът от Кайро и активен участник в протестите срещу Морси Сара Елкамел. "Макар да смятах, че президентът трябва да завърши четиригодишния си мандат, вярвам, че волята на хората бе изразена кристално ясно в многомилионните демонстрации по улиците на Египет. Не мисля, че това е лошо за демокрацията, напротив. То показва, че египтяните няма да се примирят с по-малко от това, за което призоваваше революцията от 2011 г. - хляб, свобода и социална справедливост. Морси не беше способен да осъществи тези искания и хората го свалиха", твърди тя пред "Капитал".

Според Саид Садек в момента няма риск от гражданска война, тъй като армията е заела страната на мнозинството. "Ислямистите могат да разпалят само тероризъм, но не и пълномащабна гражданска война", твърди професорът. Което съвсем не означава, че бъдещето на страната е гарантирано спокойно и розово.

Край или начало

"От гледна точка на военните това развитие на нещата всъщност не беше желателно. Те имаха възможност да действат много по-меко с Морси и братството. Можеха да използват скалпел, но решиха да използват чук. Резултатът е, че сега мюсюлманските братя са заврени в ъгъла, но самите военни също се озоваха в уязвима позиция, защото се оказа, че няма на кого да предадат властта и им се налага да сглобяват сами някаква коалиция", казва пред "Капитал" Джефри Мартини, анализатор на Близкия изток от RAND Corporation. Според него така армията може да се окаже едновременно под ударите на ислямистите, които вероятно ще потърсят някакво отмъщение, но и под критиките на "Тахрир", тъй като египтяните ще свързват всяко едно действие на временното правителство с военните. "Именно затова генералите още от самия ден на преврата заговориха за бързи избори", обяснява американският анализатор. "Проблемът е, че от широката коалиция, която подкрепи пуча, всъщност е изключително слаба и вече е започнала да се разпада."

Когато и да се проведат изборите, съставянето на ново работещо правителство ще бъде ужасно трудно, защото досега т.нар. светски партии многократно са доказали неспособността си да работят заедно. И независимо дали "Мюсюлманското братство" ще участва в бъдещия вот или ще го бойкотира, политическите трусове изглеждат неизбежни. Същевременно Египет е страна, трудна за управление дори и в най-спокойните времена. Сега с дълбокото разделение в обществото това изглежда почти невъзможна задача.

"Нужен е неутрален лидер и добра конституция, гарантираща човешките права на всички египтяни", казва Саид Садек. Според него най-благоприятният път пред Египет включва поправки в конституцията, парламентарни избори и след това президентски. А най-песимистичният сценарий ще се сбъдне, ако мюсюлманските братя се радикализират и прибегнат до тероризъм. "Най-добре е да се направят отстъпки към тях. Най-лошо ще е да бъдат изключени и отчуждени, тъй като това ще провокира насилие", казва пред "Капитал" Бесма Момани, професор от University of Waterloo и анализатор от Centre for International Governance Innovation.

Не само политиката, но и икономиката е в окаяно положение. Показателен за състоянието, в което я оставя некомпетентното управлението на Морси, е фактът, че за пръв път от десетилетия страната е изправена пред реална опасност реколтата да не бъде прибрана, при това заради ...недостиг на гориво. "За икономиката няма бързи решения. Ще са нужни години тя да бъде поправена, много инвестиции и изчистване на прекомерните субсидии и неефективността", отбелязва Момани.

Но най-голямото предизвикателство пред Египет и арабските страни е друго. Колкото и оправдано да е отстраняването на Морси, начинът, по който се случи, няма как да не остави дълбоки следи. "С това бе поставен ужасен прецедент за демократизацията в региона и ще обезкуражи останалите, които биха последвали мирния път, по който Египет пое през 2011 г.," твърди Бесма Момани. 

"Представете си какво би могъл да си мисли днес един ислямист в да речем  Тунис или Йемен по отношение на събитията в Кайро. За него и сподвижниците му става ясно, че изборите не са начина да се бори за целите си. Или поне не са достатъчни. Това разбира се не означава, че всички ислямсти по света ще се обърнат към тероризма, но доверието им в демократичния процес ще спадне значително," казва Джефри Мартини.

Но макар случилото се да дава муниции на проповедниците на теорията, че ислямът е несъвместим с демокрацията, още е рано за некролога на Арабската пролет. Просто тя ще е осеяна с повече преврат(ност)и, крачки назад, и уви, кръв.

В много отношения ситуацията от последните дни в Кайро наподобява ускорено повторение на събитията от началото на 2011 г., когато от власт бе свален дългогодишният диктатор Хосни Мубарак. Улиците отново се изпълниха с многомилионни протести срещу управляващите. Военните отново се намесиха. Действащият държавен глава отново бе отстранен. А площад "Тахрир" отново празнува.

Юли 2013 обаче не е януари 2011. Ако преди две години и половина Египет отхвърли един авторитарен режим и пое макар и със залитания по пътя на демокрацията и надеждата, то днес страната се намира на кота нула. Първият демократично избран президент Мохамед Морси заедно с голяма част от лидерите на неговото движение "Мюсюлманско братство" са арестувани; конституцията, одобрена на референдум, е суспендирана; горната камара на парламента е разпусната; а армията и полицията не се безпокоят да стрелят срещу демонстранти, като само на 8 юли бяха убити над 50 поддръжници на Морси. Най-населената и влиятелна арабска държава е в състояние на опасен хаос.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    Още не мога да си изработя устойчиво мнение какво под ягодите се случва в Египет: то ли Бай Брадър не може да сложи "когото трябва" на стола, то ли действа с пълна мощ "теорията на управляемия хаос" - http://goo.gl/Vsehj

  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "niko_tin":
    До коментар [#2] от "voltaire":

    Играчите са винаги поне с 1 повече от предполагаемите :-) И нека не забравяме, плановете приключват когато е даден стартът. После идва моментът на опита, тренинга и СЛЕПИЯ късмет.

  • 4
    necivrn avatar :-|
    necivrn

    И каква стана? Признаваме или не "демократичен" преврат? Ако признаем преврат спираме помощите, но пък арабските "демокрации" ще подпомогнат хунтата с 12 млрд $ :) Да живее ДЕМОКРАЦИЯТА! :)

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Позицията на Египет като център на ислямската философия го прави привлекателен и за Саудитите, и за Кувейт. Западът се интересува главно от превоза на неф през Суецкия канал и мира по границата с Израел. Хаосът в местното управление по време на управлението на Мурси затрудни транспорта по канала, военните го стабилизираха, оттам и липсата на конкретни действия на Запада, само слаби изявления. Саудитските пари позволиха за една нощ да се ликвидират опашките по бензиностанциите и убсидираните цени да се върнат до предишното ниво, оттам и привлекателността за масовия гражданин. Опасността обаче е в търсенето на изкупителни жертви, в случая християните. Опасни тенденции и реални действия вече започнаха.

  • 6
    dimko avatar :-|
    dimko

    "Но най-голямото предизвикателство пред Египет и арабските страни е друго. Колкото и оправдано да е отстраняването на Морси, начинът, по който се случи, няма как да не остави дълбоки следи. "С това бе поставен ужасен прецедент за демократизацията в региона и ще обезкуражи останалите, които биха последвали мирния път, по който Египет пое през 2011 г.,..."

    С бегло адаптиране на текста, тази оценка е изцяло валидна и за днешният ден на България...

  • 7
    glog avatar :-|
    glog

    До коментар [#6] от "dimko": ... Колкото и оправдано да е отстраняването на Морси, начинът, по който се случи, няма как да не остави дълбоки следи. "С това бе поставен ужасен прецедент за демократизацията ...

    Демокрация, която недемократично прилага насилие върху противника, без той да го е предизвикал, не е демокрация или поне не е справедлива демокрация. А насилието срещу насилника винаги е подходящо и може да бъде сочено за пример. Защото иначе насилието срещу мирните граждани ще продължи и ще се превърне в норма на съществуването. А военните в Египет точно това направиха и просто приложиха поговорката: На зла круша – зъл прът!

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Всичката каша в арабския свят днес, се дължи на некадърната политика на Пиндустан в региона от 1947 насам ....
    По специално изцепката на Клинтъница от преди 2 години с нефелната Арабска пролет.... те ти пролет, война, бунтове, кръв и смърт, та и химически оръжия тук и там.... (последните даже Хитлер не посмя да използва)!!!! :-(


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK