Каузата на пакистанското момиче е колкото голяма, толкова и наглед безнадеждна. Според доклад на UNESCO и Save the Children, оповестен в деня на изказването й, 57 млн. деца във възраст за начално образование в света не ходят на училище, като 55% от тях са момичета. В родния й Пакистан една трета от жените са неграмотни и две трети от момичетата в училищна възраст си стоят у дома. И все пак историята на Малала, най-младият човек, номиниран за Нобелова награда за мир, показва, че има смисъл и битката си струва.

Ние всички сме Малала

"Начинът, по който Малала не отстъпи пред бруталността, носи посланието на една проста истина - децата ни са гладни за образование и всяко от тях го заслужава. Дали историята й ще успее да се превърне в катализатор за промяна в Пакистан - само времето ще покаже. Но в работата си виждаме, че нейният пример вдъхновява както момичетата, така и момчетата. Това, че тя се изправи пред толкова предизвикателства и не се отказа от желанието си да учи, я прави пример за подражание за всички деца в страната", казва пред "Капитал" Хадиджа Бахтиар, изпълнителен директор на Teach for Pakistan, неправителствена организация, която осигурява на  доброволни начала учители за училища, които разполагат с оскъдни ресурси.

Ефектът "Малала" е видим и в местното девическо училище, посещавано от нея до онзи злощастен октомврийски ден през миналата година. Първоначално след нападението срещу Малала родителите в консервативната общност се изплашват, оставят дъщерите си у дома и близо месец чиновете са празни. После обаче не само всички се връщат, но и нови 30 момичета тръгват на училище.

"Инцидентът с Малала е уникален с положителното въздействие, което оказва върху образованието на момичетата в тази част на света. Нейната битка ще засили достъпа им до училищата и ще увеличи броя на застъпниците за правото им на образование", казва пред "Капитал" Джавед Ахтар, изпълнителен директор на Support With Working Solutions (SWWS). Оптимизмът му не е сразен от факта, че неговата организация, която се занимава с подпомагане на уязвими общности като бедните и жените, преминава през много труден момент, след като в началото на януари седем от служителите й, шест от които жени учителки, са били убити при атака в размирната северна провинция Хайбер Пахтунхва. И това е само едно от нападенията от началото на годината. При друго от тях през миналия месец загинаха 14 деца, след като атентатор-самоубиец се взриви в училищен автобус, превозващ 40 момичета.

Ахтар е убеден, че тези атаки, зад които стоят ислямски фундаменталисти, са една от пречките пред образованието и причина Пакистан да е на второ място в света по брой деца, които не ходят на училище. "В някои части на страната родителите не са склонни да изпращат дъщерите си на училище по три основни причини. Едната са тези необразовани религиозни групи, които не разбират исляма и се опитват да ограничат женското образование. Втората е бедността. И третата е въпросът с достъпността на училищата", посочва директорът на SWWS.

Хадиджа Бахтиар също подчертава колко решаващ фактор може да се окаже близостта. "Специално за момичетата и особено в по-отдалечените райони на страната разстоянието от училището до дома им е съвсем реална бариера." По думите на директора на Teach for Pakistan обезпечаването за сигурността на момичетата по пътя към класните стаи би успокоило много семейства, дори в най-консервативните части на Пакистан. "Заблуда е, че родителите не желаят децата им да ходят на училище. При общуването си с тях виждаме, че те искат по-добър живот за синовете и дъщерите си и все повече осъзнават, че образованието е ключът, който ще им отвори вратата към нови възможности", казва Бахтиар.

Според нея определящо е и качеството на образованието. Защото, ако родителите виждат, че детето им посещава западнало училище и не получава полезни знания, когато се изправят пред избора дали да отделят средства, за да може то да продължи да ходи там, може да предпочетат да го оставят вкъщи. Така вина за отчайващата ситуация в Пакистан, където едва 52% от децата посещават училище (при 92% в Индия и 96% в Бангладеш) имат колкото талибаните, толкова и правителството. Докато например военният бюджет на страната е нараснал миналата година с 15%, то средствата за образование продължават от десетилетия да стоят на срамния 1% от БВП. Както написа в статия за в. The News бившият федерален секретар по информацията Акрам Шахеди, това е "небрежност от престъпен мащаб" и всички поредни управляващи са обещавали да умножат сумата четири или дори седем пъти, но така и не са го правили. Сега властите в граничната провинция Хайбер Пахтунхва планират да увеличат бюджета си за образование с една трета, а в деня на речта на Малала федералното правителство също пое ангажимент да вдигне средствата до 4% от БВП и да повиши стандартите.

Оръжие за промяна

Всъщност националният отзвук от активизма на Малала и статутът й на световна знаменитост са противоречиви. Само една телевизия в страната предаваше пряко изказването й пред ООН, а реакциите варират от "истинската дъщеря на Пакистан" и "гордостта на нацията" до "агент на ЦРУ". След първоначалния изблик на съпричастност заради атаката сега глобалната й слава събужда открита неприязън у дома и конспиративни теории, че е пионка на чужди сили и дори е симулирала нападението срещу себе си.

Извън емоциите и етичните въпроси за равноправието каузата, за която се бори Малала, има съвсем прагматични измерения. Експертите на Световната банка нямат съмнения, че "инвестирането в момичетата е едновременно умна икономическа политика и правилно решение." Доклад на Goldman Sachs от 2008 г. категорично заключава, че "половото неравенство вреди на икономическия растеж".

До същия извод стигат и Хадиджа Бахтаир и Джавед Ахтар. "Образованието е най-важната инвестиция, която можете да направите в бъдещето на страната си. То е най-добрият социален изравнител, даващ на всяко дете възможността да начертае по-добър живот за себе си, за семейството си и за общността си. А образоването на момичетата означава да разгърнем потенциала на половината население на Пакистан", казва директорът на Teach for Pakistan. Ахтар е кратък и ясен: "Без да изучим дъщерите си, не можем да мислим за развитие на страната."

А най-добре го каза самата Малала: "Да вземем нашите книги и писалки; те са най-силните оръжия. Едно дете, един учител, една книга и една писалка могат да променят света. Образованието е най-важното нещо. Образованието е на първо място."

Преглед на оригинала