Сноудън, който живее на "Шереметиево"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сноудън, който живее на "Шереметиево"

"Хвани ме, ако можеш" - сагата с Едуард Сноудън ще продължава да се развива

Сноудън, който живее на "Шереметиево"

Заради шпионина беглец отношенията между Москва и Вашингтон видимо се обтегнаха. Но не е задължително това да има дългосрочни последствия

Марин Душев
6944 прочитания

"Хвани ме, ако можеш" - сагата с Едуард Сноудън ще продължава да се развива

© reuters


Макар в сагата за шпионина беглец Едуард Сноудън, която продължава да се пише пред очите ни, да липсват (поне засега) свистящи куршуми, грандиозни каскади или ниско прелитащи безпилотни самолети, тя вече надминава сценариите на доста холивудски филм. За едва два месеца около бившия сътрудник на ЦРУ и американската Агенция за национална сигурност се заплете сложна история от разкриване на скандална секретна информация, разделение на общественото мнение в родината му, дипломатически скандали, преследване по разни екзотични точки на света, параноя, прибрани в хладилник мобилни телефони, изпуснат полет до Хавана, принудително приземен президентски самолет, предложение за женитба от сексапилна бивша руска шпионка, живот в транзитната зона на московското летище "Шереметиево"...

Краят на одисеята му е още далеч и тя може да завие както към комедия, така и към драма. Тепърва ще става ясно и какви ще са последиците от всички дипломатически търкания, които я съпътстват, както и дали и как разкритията на Сноудън ще се отразят на обществения дебат в САЩ и Европа за границата, до която тайните служби имат право да навлизат в личния живот на хората.

Но седмиците му на московското летище "Шереметиево" вече казват много за състояние на отношенията между Русия и САЩ. Ако се съди по американския натиск за екстрадирането на Сноудън, руската неотстъпчивост по въпроса, силното изостряне на тона, стигнало до предложението на сенатор Линдзи Греъм да се бойкотират Олимпийските игри в Сочи, атмосферата изглежда твърде изнервена и близо до абсолютното дъно. В същото време има доста теми, по които Вашингтон и Москва неизбежно трябва да си сътрудничат или поне да си говорят нормално, и един шпионин беглец може да внесе допълнителна доза напрежение, но не и да се окаже решаващо препятствие за отношенията им.

Фантомът от летището

"Лицемерие", "двойни стандарти" и "двуличие" са думи, които представители на Кремъл често използват по адрес на Вашингтон през последните години. Контролираните от държавата руски медии обичат да цитират разкритията на WikiLeaks като доказателства за "истинския характер" на американската външна политика и да разобличават претенциите на Вашингтон за морално превъзходство. А преследваните от Вашингтон основател на WikiLeaks Джулиан Асандж и вероятният подател на информацията за американските грами Брадли Манинг са издигани на пиедестал като борци за свободата на словото и гражданските права. По време на домашния му арест в Лондон например Асандж водеше предаване по руската държавна англоезична телевизия Russia Today, в което гости бяха хора като лидера на "Хизбула" Хасан Насрала, бившия ирански президент Махмуд Ахмединеджад, вече покойния венецуелския лидер Уго Чавес и ред други отявлени противници на САЩ.

Така не беше изненада, че още с първите разкрития, които изнесе за американската програма за следене на интернет PRISM, Едуард Сноудън автоматично си спечели симпатиите на руската пропаганда, която приветства решението му да избере именно Москва на път за Еквадор. Същевременно обаче след пристигането си от Хонконг той получи хладен прием на "Шереметиево" – за изминалия близо месец, откакто се предполага, че Сноудън не е напускал московското летище, той е провел една-единствена публична среща с представители на руски правозащитни организации и не е дал нито една пресконференция, а президентът Владимир Путин заяви, че не разбира защо американецът е решил да разгласи тайните, до които е имал достъп. И след като стана ясно, че лишеният от американския си паспорт Сноудън засега няма къде да отиде и ще трябва да поиска убежище в Русия. Условието, което получи, бе на пръв поглед учудващо – ако иска да остане, трябва да престане да разкрива информация за "нашите американски партньори".

"От една страна, е видимо, че Путин и Сноудън просто не си допадат. По същество за руския президент американецът е един предател и толкова", обяснява пред "Капитал" Мария Липман от московския офис на Carnegie Endowment for International Peace. "За Кремъл той представлява ценност само дотолкова, доколкото самото му съществуване е неприятно за САЩ." Така идеята  да му се помогне да се добере до Латинска Америка беше примамлива възможност да се натрие носът на Вашингтон. Но нещата се объркаха и американецът се оказа блокиран на московското летище. "За мен въпросът, който остава без отговор, е какво точно попречи на Сноудън да се качи на онзи самолет за Хавана? Оттогава насетне руската позиция стана доста неудобна", казва Мария Липман.

Врагът на моя враг

"След година и половина на изостряне на риториката между САЩ и Русия през последните месеци започнахме да виждаме признаци на затопляне – след атентатите в Бостън бяха предприети реални стъпки за засилване на сътрудничество в областта на сигурността и борбата с тероризма; постигнато бе споразумение за провеждането на международна среща за Сирия, по която и двете страни работят сериозно; за пръв път от доста време се говори за нова вълна на съкращаване на ядрените арсенали", изброява пред "Капитал" Стивън Пайфър от вашингтонския офис на аналитичния институт Brookings. "Именно в този момент едно изостряне на отношенията просто не е желателно."

И Пфайфър, и Липман посочват колко показателен е фактът, че по темата със Сноудън в Русия се изказва единствено Путин, а всички останали само повтарят думите му. Като се има предвид, че в Кремъл все пак командва президентът, това не звучи чак толкова странно. Но както обяснява Липман, "всъщност обичайната практика на властта е по-скоро да се вземе решение по даден въпрос, след което едни представители на режима да застанат на малко по-крайни позиции пред медиите, а други да защитават малко по-меки. Така, макар всички да знаят какво ще се случи, се симулира един вид дебат за пред обществото". В момента не е така и това говори, че всъщност в Кремъл нямат ясна стратегия какво трябва да се прави и все още се чака решението на Путин.

От една страна, Кремъл може да отбележи точки от факта, че Сноудън е на негова територия, и да го използва, за да покаже, че Русия е от малкото държави, които могат да се опълчат на САЩ. Което само ще засили представата за Русия като силна, суверенна и независима държава, която се харесва на мнозина руснаци и помага за популярността на Путин. От друга страна обаче, днес Москва се намира в мечтана позиция - Вашингтон иска да работи с нея по редица въпроси от взаимен интерес. "Това всъщност означава признание не просто за устойчивостта на страната, но и за значимостта й на международната сцена. Такъв тип признание е фиксидея за руснаците от разпада на СССР насам, но днес Сноудън се явява пречка за това", казва Пайфър. "Силният американски натиск обаче оставя Кремъл без реална алтернатива за действие и те са принудени да го пазят до последно и да не го предават на американците. Според мен независимо от поведението на Вашингтон вероятността руснаците да ни предадат Сноудън в обозримо бъдеще е точно нула процента."

"Коледен подарък" по никое време

Към момента ситуацията остава заплетена и Сноудън все повече прилича на "коледен подарък" (по определението на Путин), от който в Кремъл им се иска да се отърват бързо и с минимални щети. Най-малкото защото до подготвяната среща на високо равнище между Обама и Путин и следващия форум на Г-20 в началото на септември в Санкт Петербург остава твърде малко време. Същевременно обаче макар историята на отношенията между САЩ и Русия да изобилства от върхове и спадове, дори и в значително по-тежки времена двете страни винаги са успявали да  намерят начин да работят заедно по въпросите от взаимен интерес. И едва ли ще оставят казуса "Сноудън" да им попречи да се концентрират върху други, по-важни теми. Фактът, че Сноудън вече подаде документи за убежище в Русия и така де факто се съгласи с условието да спре да разгласява повече американски тайни, както и оттеглянето на заплахите за бойкот на олимпиадата в Сочи, са стъпки в посока на успокояване. 

"По света все още има куп въпроси, решаването на които зависи от постигане на някаква договорка между Москва и Вашингтон. Освен това постоянно изникват и нови – преди пет години примерно кой можеше да предвиди, че ще има криза в Сирия, а днес е очевидно, че търсенето на устойчиво решение там няма как да мине без участието на Русия", казва Мария Липман. "И докато съществуват подобни предизвикателства, ситуации като на тази със Сноудън не биха могли да се превърнат в чак толкова непреодолими препятствия пред постигането на компромис."

Но аферата "Сноудън" е индикатор за състоянието на отношенията между САЩ и Русия. Докато нещата между тях стоят както сега, периодично и по всякакви поводи ще продължават да възникват кризи, да се разменят остри реплики и да се внася ненужно напрежение. Както отбелязва Дмитрий Тренин от Carnegie Endowment for International Peace в текст за сп. Foreign Policy, колкото и да се натиска бутонът Reset, това няма да помогне. Просто е нужен изцяло нов софтуер.

Макар в сагата за шпионина беглец Едуард Сноудън, която продължава да се пише пред очите ни, да липсват (поне засега) свистящи куршуми, грандиозни каскади или ниско прелитащи безпилотни самолети, тя вече надминава сценариите на доста холивудски филм. За едва два месеца около бившия сътрудник на ЦРУ и американската Агенция за национална сигурност се заплете сложна история от разкриване на скандална секретна информация, разделение на общественото мнение в родината му, дипломатически скандали, преследване по разни екзотични точки на света, параноя, прибрани в хладилник мобилни телефони, изпуснат полет до Хавана, принудително приземен президентски самолет, предложение за женитба от сексапилна бивша руска шпионка, живот в транзитната зона на московското летище "Шереметиево"...

Краят на одисеята му е още далеч и тя може да завие както към комедия, така и към драма. Тепърва ще става ясно и какви ще са последиците от всички дипломатически търкания, които я съпътстват, както и дали и как разкритията на Сноудън ще се отразят на обществения дебат в САЩ и Европа за границата, до която тайните служби имат право да навлизат в личния живот на хората.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    dragonofvratsa avatar :-|
    врачански змей

    Сноудун е унижение за САЩ и заплаха за Русия. Уникален кадър. Който го натресе в Русия ще излезе по-голям майстор и от Путин. Имам усещането, че нещата вървят да станат "от играчка - плачка".

  • 2
    koe47523012 avatar :-|
    WOI

    Руската пропаганда настрана, за според мнозинството американци от целия политически спектър решението на Сноудън да изобличи най-мащабната програма за незаконно слухтене в историята на човечеството заслужава благодарност и уважение.

  • 3
    farragutwest avatar :-|
    Farragut West

    До коментар [#2] от "WOI":
    Къде го видя това мнозинство? Може би първите пет минути след скандала, все още да е будел някакво уважение. В момента всички го смятат за предател. Даже Кристъфър Дорнър буди повече уважение.

  • 4
    koe47523012 avatar :-?
    WOI

    До коментар [#3] от "Farragut West":

    Ето ти едно проучване, публикувано в "Блумбърг":
    http://www.bloomberg.com/news/2013-07-10/snowden-seen-as-whistlebloweer-by-majority-in-new-poll.html

    55% от американците смятат Сноудън не за предател, а за изобличител на незаконни действия на властта.

    Освен това действията на Сноудън имат безпрецедентната досега подкрепа като на леви (Чомски, Мур) и центристки коментатори, анализатори и политици, така и на десни (Глен Бек, сен. Ранд Пол) такива.

  • 5
    koe47523012 avatar :-|
    WOI

    До коментар [#3] от "Farragut West":

    А иначе истеричната кампания по очернянето му говори повече за паниката сред политиците и админстраторите, чието беззаконие излезе наяве, отколкото за характера на Сноудън. Даниъл Елсберг съшо е бил обявен за предател и става мишена на очерняне от страна на властите, но благодарение именно на неговото "предатвлство" съзнателните фалшификации на тогавашните власти стават обществено достояние и слагат край на Виетнамската война. За съжаление до момента властите си изваждат грешната поука: вместо повече прозрачност в държавните действия и уважение към закона, те разширяват секретността и водят джихад срещу тези, които се осмеляват да изобличат властови произвол. За мое огромно разочарование, при управлението на Обама досега под криминална отговорност за предателство и измяна са подведени повече whistleblowers отколкото при всички предишни администрации взети заедно.

  • 6
    farragutwest avatar :-|
    Farragut West

    До коментар [#5] от "WOI":
    Подкрепят го единствно крайно леви или крайно десни маргинали.....едва ли мислиш, че мнението на Глен Бек има някаква тежест. Същото важи и за болшевика Мур! Трезво мислещите хора, било то центристи, умерено десни или умерено леви смятат, че този индивид е предател. И подкрепата за него ерозира всеки ден. Любопитен съм, ако Блумбърг са питали същия панел хора - дали смятат, че правителството иска да им вземе оръжията за да ги пороби, дали ФЕД са обладани от духове и дали съществуват зомбита, коефициента на корелация ще е много висок.

  • 7
    koe47523012 avatar :-|
    WOI

    До коментар [#6] от "Farragut West":

    "В близките месеци очаквам, че срещу този млад човек ще бъде проведена кампания, пред която кампанията срещу Елсбърг ще прилича на детска игра... Но преди да преценим дали Сноудън се исмихва прекалено много в интервюто си за "Гардиън", дали е получавал прекалено много пари, или дали е предал приятелката си в Хаваите в лична вендета стещу своите бивши началници в разузнавателните агенции, нека се замислим за момент отноно неговия особено човешки акт на героизъм." - Douglas Rushkoff, CNN

    "Изобличавайки колосалния мащаб на следенето, провеждано от правителството на САЩ срещу американците и човечеството, Сноудън направи голяма услуга на обществото, която далеч надвишава каквото и да било нарушение на поверителността, което той може да е извършил. Подобно на Даниъл Елсбърг, бившия служител на Департамента по отбраната, който публикува "The Pentagon Papers" и Мордекай Вануну, израелския ядрен техник, който огласи съществуването на израелската програма за ядрени оръжия, Сноудън изнесе на дневна светлина важна информация, която е необходимо да бъде обществено достояние, без с това да причинява трайни вреди на националната сигурност." - John Cassidy, The New Yorker

  • 8
    koe47523012 avatar :-|
    WOI

    До коментар [#6] от "Farragut West":

    [quote#6:"Farragut West"]Трезво мислещите хора, било то центристи, умерено десни или умерено леви смятат, че този индивид е предател. [/quote]

    Според мен трезвомислещите хора не се кахърят особено дали Сноудън е предател или герой, а относно същността на изнесената от него информация и какво тя означава за законовите устои и демократичните принципи, прокламирани от САЩ. Разбира се, за Обама (и за Чейни!) е далеч по-лицеприятно дискусията да се концентрира изключително върху всевъзможните странични подробности, като примерно детайлите на връзката на Сноудън с приятелката му или това самолета на кой латионамерикански лидер бил претърсен във Виена, отколкото върху истинския въпрос: докъде ще стигнат (или са стигнали) тайните служби в интерес на "сигурността"?

  • 9
    koe47523012 avatar :-P
    WOI

    До коментар [#6] от "Farragut West":

    [quote#6:"Farragut West"]Любопитен съм, ако Блумбърг са питали същия панел хора... [/quote]

    Всъщност изследването е представително и независимо, както е обяснено в статията. При това далеч не е единственото. Приложих го единствено понеже ти по-горе твърдиш, че "В момента всички го смятат за предател".

  • 10
    koe47523012 avatar :-P
    WOI

    До коментар [#6] от "Farragut West":

    "Америка в момента не разполага с действаща демокрация."
    "Мисля, че нарушаването на личното пространство е отишло твърде далеч."
    [Действията на Сноудън] "вероятно са полезни, защото те информират обществеността."

    Въпрос: Кой от всичките "крайно леви или крайно десни маргинали" е автор на тези скандални твърдения?
    Отговор: Джими Картър, 39-и президент на САЩ, пред "Шпигел" в сряда...
    http://www.spiegel.de/politik/ausland/nsa-affaere-jimmy-carter-kritisiert-usa-a-911589.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK