ЕС забрани военното крило на "Хизбула"

Година след атентата в Бургас, ливанската групировка получи удар от Брюксел

 

Президентът за решението

"Приветствам това решение, което е плод на съвместните усилия на държавите членки на ЕС и на партньорските служби в защита на сигурността на гражданите. То се основава и на задълбочения анализ на голям обем информация за дейността на хора, свързани с терористична дейност на територията на ЕС," се казва в позицията на президента Росен Плевнелиев по повод днешното решение. "Нека никой да не подценява решимостта на Европейския съюз да защити сигурността на своите граждани и на пребиваващите на територията му. Европа показа, че е безкомпромисна спрямо всеки, който се опита да посегне на живота и да застраши сигурността на невинни граждани на нейна територия."

Външните министри на ЕС се съгласиха да вкарат военното крило на "Хизбула" в черния списък на съюза за терористични организации. Решението е било взето с единодушие на съвещание днес, съобщи за "Капитал" източник от Брюксел. Военното крило на ливанската организация ще бъде поставено под забрана на територията на съюза, като нито една организация, свързана с него, няма да може да изпраща или получава средства в ЕС. Така година след като на летището в Сарафово беше взривен автобус с израелски туристи, за което основен заподозрян е "Хизбула", Брюксел нанесе ответен удар по групировката. Бургас не е единственият мотив за това решение, твърдят източници, като не по-малка тежест са имали намесата на въоръжени групи на "Хизбула" във войната в Сирия и осъденият в Кипър за опит за организиране на атентат член на организацията.

Според текста на декларацията, решението няма да засегне хуманитарната помощ, която Ливан получава от ЕС, финансовото сътрудничество и контактите с ливанските политически партии. Това е компромисът, на който много страни-членки настояваха, за да се съгласят на осъждане на военното крило на групировката. "Хизбула" е важен политически и социален фактор в живота в Ливан и пълната й изолация би предизвикала тежки последици за отношенията с ЕС и за самия Ливан, смятат страни като Ирландия, Италия, Австрия и Чехия, които бяха до последно против включването на организацията в черния списък.

Ливанското правителство в петък също призова Брюксел да не приема подобна декларация, защото групировката е "съществена част от ливанското общество". Решението, както и други подобни санкции, включва клауза за преразглеждането му в следващите шест месеца.

Българската роля

Решението на министрите от ЕС идва след месеци на дипломатически преговори, в които България имаше голяма роля. След като миналата година автобус с израелски туристи бе взривен на летището в Бургас, фокусът на внимание се насочи към страната ни, тъй като Израел и САЩ отдавна настояват Европа да предприеме действия срещу "Хизбула" (виж таймлайна). Дългото разследване доведе до официално изказване през февруари, в което тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че "България има обосновано предположение, че зад атентата в Бургас стои "Хизбула". Това беше неочаквано силно изказване, защото повечето наблюдатели и европейски партньори предполагаха, че езикът ще бъде по-нюансиран.

По думите на Цветанов, отговорни за атентата са били трима души, двама от които са натурализирани ливанци от Австралия и Канада. "Проследили сме цялостната им дейност и имаме данни за финансиране и съпричастност към "Хизбула". Това, което може да се направи като обосновано предположение е, че двете лица, които са установени с тяхната самоличност, са принадлежали към военното формирование на "Хизбула", заяви тогава Цветанов.

По-късно обаче София отстъпи леко назад. Първо стана ясно, че няма да лобираме за включването на организацията в черния списък - служебното правителство обясни, че само представяме доказателствата, но очакваме други да поемат инициативата. После, когато Франция и Германия най-накрая поеха по пътя към обединяване на мнението на страните-членки около забрана, новият външен министър Кристиан Вигенин постави партньорите си в трудна позиция. Първо обяви, че нямаме категорични доказателства за съпричастност, а по-късно се поправи и допълни, че е координирал позицията ни с тази на останалите в ЕС.

Източник на "Капитал" каза, че към момента на взимане на решението, ЕС е взел предвид бургаския случай и българските сведения, но като част от по-общия контекст - на заловения в Кипър член на "Хизбула", който бе осъден за планиране на атентат, както и намесата на въоръжени отряди на организацията в гражданската война в Сирия.

Какво следва

Решението на ЕС е силен политически знак, защото досега само Великобритания и Холандия бяха вкарали "Хизбула" или военната й част в забранителен списък. Единодушието на съюза ще бъде послание към Ливан, както и ще позволи на другите групи в ливанската политика да го използват срещу влиянието на шиитската организация. Съмнително е обаче доколко това ще има някакъв съществен практически ефект върху организацията. Вътре в самата "Хизбула" няма ясна разделителна линия между военно и цивилно крило и тази линия става все по-трудно доловима заради намесата в конфликта в Сирия. Няма известни финансови потоци, които да захранват военната част на групировката през Европа, въпреки че е възможно да бъдат засегнати потоците от Южна Америка, където "Хизбула" е играч на пазара на дрога и оръжие. 

"Европейски представители ще са свободни да се срещат с представители на движението, както правят и сега (евродипломатите нямат известни контакти с членове на военната част на "Хизбула"). Групата не зависи кой знае колко от финансова помощ от Европа, а новото решение няма да промени неяснотата около финансовите потоци, които стигат до нея", коментира в публикация Европейският съвет за външна политика.

При всички положения ще има повишен риск за европейските контингенти, разположени в южен Ливан, до границата с Израел. Някои от страните, които бяха против решението - като Австрия и Ирландия, имат войници в тази област, където е най-силната подкрепа за "Хизбула".