Вълкът, който стана черна овца

Ще има ли ефект решението на ЕС да включи военното крило на "Хизбула" в списъка с терористични организации

"Хизбула" тепърва ще решава какъв да е отговорът на действията на ЕС
"Хизбула" тепърва ще решава какъв да е отговорът на действията на ЕС    ©  reuters
"Хизбула" тепърва ще решава какъв да е отговорът на действията на ЕС
"Хизбула" тепърва ще решава какъв да е отговорът на действията на ЕС    ©  reuters

Не, това не е отмъщение за Бургас. Въпреки че дойде година след атентата на летище "Сарафово", решението на ЕС да вкара военното крило на "Хизбула" в своя черен списък на терористичните организации не е отговор единствено на смъртта на петима израелци и един български гражданин. Не само защото България се постара да избегне максимално всякаква категоричност, въпреки че предостави доказателства за участието на "Хизбула", а и защото арестуваният ливанец в Кипър и най-вече намесата на военни отряди на групировката в Сирия също наклониха везните към това решение.

Но то по-скоро прилича на перване през пръстите, отколкото на истински удар. След множество дискусии и изтощителни преговори външните министри на ЕС най-накрая признаха военното крило за терористична организации. Сега неговите поддръжници в Европа няма да могат да изпращат средства на "Хизбула". Освен това се предвиждат ограничения върху пътуването на определени личности, замразяване на съществуващите сметки и спиране на всякакви официални контакти с членове на военното звено. Което между другото, не съществува, тъй като самите лидери на организацията не правят подобно разделение. 

Санкциите няма да включват хуманитарната помощ, която Ливан получава от ЕС, както и финансовото сътрудничество и комуникацията с ливанските политически партии. Европейските представители пък ще бъдат свободни да се срещат с политически фигури от "Хизбула", както са правели и досега. Тези компромиси бяха едно от изискванията на някои страни, членки на ЕС, тъй като "Хизбула" е ключов играч в политическия и социален живот в Ливан, участва в няколко поредни правителства и пълното й зачеркване от Брюксел би имало допълнителен дестабилизиращ ефект за страната във време, когато сирийската криза заплашва да я погълне.

България - част от пъзела

Ролята на България в този процес беше колеблива. Първо през февруари Цветан Цветанов изказа своето "обосновано предположение" за атентата в Бургас, според което военното крило на "Хизбула" е достатъчно свързано с двама от тримата атентатори (виж карето), за да бъде основен заподозрян. София предостави доказателствата, но после се отдръпна, като заяви, че няма да лобира за включването на "Хизбула" в черния списък и остави другите да вземат решението. Взривът на летище "Сарафово" беше спусъкът, но не и единственият мотив за изстрела.

Действията на ЕС са свързани и с осъдения в Кипър за опит за организиране на атентат член на "Хизбула". Хосам Талеб Якуб получи четири години затвор през март по обвинения, че е участвал в престъпна организация и е съучастник в организиране на престъпление. Разпитите на Якуб доказаха, че той е бил част от задграничните опити на "Хизбула" да отмъщава на Израел по целия свят - война, която организацията води заедно с Иран вече няколко години.

Решението бе взето с единодушие, въпреки че до последния момент страни като Ирландия, Италия, Австрия и Чехия имаха резерви. От другата страна бяха Великобритания, Германия и Франция, които образуваха единен блок. До този момент само Обединеното кралство и Холандия бяха включили групировката в списъка си с терористични организации, като властите в Хага бяха направили това за всичките й части, а Лондон – само за военното й крило.

Германия отначало не даде признаци, че ще се съгласи, но после промени мнението си. Същото се отнася и за Франция, която първо бе предпазлива, страхувайки се, че натиск върху групировката ще донесе тежки последици за Ливан, където Париж има исторически интереси. Фактор е и значителният брой френски миротворци в състава на ООН. Причината за това решение не е Бургас, а Сирия, обясни дипломатически източник пред "Капитал". Особено за французите ролята на "Хизбула" в съседната държава е била особено важна, защото заплашва с дестабилизация Ливан. След като веднъж Франция и Германия застанаха зад предложението, беше почти ясно, че то ще бъде прието.

Все още има спорове, неяснота и съмнения около пълната роля на организацията в България, но за сирийската гражданска война това не важи. "Хизбула" участва в нея активно и е причината президентът Башар ал Асад да си възвръща част от позициите, които бе загубил в борбата с бунтовниците. "Атаката в България и предотвратеният атентат в Кипър изостриха европейската реакция към една по-твърда позиция. Но за това влияе и нарастващото въвличане в сирийската криза", обяснява пред "Капитал" Джулиън Барнс-Дейси, експерт по Близкия изток и Северна Африка от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Мотивът за включването на групировката в конфликта е собственото й оцеляване. Режимът на Асад дълго бе свързващото звено между "Хизбула" и Иран, като голяма част от финансовата и оръжейна помощ пристигаше през Дамаск.   

Какъв е смисълът

Решението на ЕС е безспорно важен политически сигнал. Първо, нападението над европейска територия не остава без последствия. Второ, САЩ отдавна чакат лидерите на Стария континент да се присъединят към забраната, която новият шеф на ЦРУ Джон Бренън вижда като ключова за защитата на американци и европейци. И трето, решението е и сигнал към Ливан и ще бъде мощно оръжие за останалите играчи в разделената държава срещу шиитската групировка.

За американците и израелците "Хизбула" отдавна е терористична организация и натискът върху ЕС да я сложи в черния си списък най-после постигна известен успех. Матю Левит, който е един от големите специалисти по "Хизбула" и е говорил пред Европейския парламент по въпроса, изразява задоволство пред ливанския в. "Дейли стар", защото "те вярваха, че понеже са в политиката, имат възможност да взривяват автобуси с невинни в България, да опитват същото в Кипър, да партнират с Иран в Сирия и още много подобни неща". Сега, според Левит, този знак е важен. Но това е по-скоро символичен акт, отколкото някакъв твърд практически ход. "Става въпрос за политическо послание, че Европа няма да толерира действията на "Хизбула" на своя територия. Но последиците ще бъдат ограничени. Не мисля, че мерките са много значителни и ще се отразят съществено на маневрите на организацията в Европа или в Ливан", твърди Джулиън Барнс-Дейси.

Както много решения в ЕС, и това е израз на компромис. То дори е наричано половинчато от някои анализатори, защото засяга само военното крило на групировката. "В действителност няма такова разграничение. Но е начин да се поддържа полезно двусмислие, докато се изпраща силно послание", казва пред "Капитал" Надим Шехади от програмата за Близкия изток на британския аналитичен център Chatham House. Самият представител на Хизбула, който се срещна с посланика на ЕС в Ливан след решението, заяви че няма разграничение между двете.

Основният проблем идва от това, че "Хизбула" е комплексна организация. Тя включва военни и политически структури, но изпълнява и обществени функции, като например осигуряване на образование и здравеопазване в Ливан. Това изключително затруднява прилагането на практика на наложените санкции. Освен това източниците на финансиране на "Хизбула" не са толкова свързани с Европа (основният й донор е Иран, както и търговията с наркотици от Южна Америка и с диаманти от Западна Африка). Финансовите потоци сигурно минават през Европа, но това ще бъде трудно за доказване, както и дали са насочени именно към военното крило. Вероятно всеки индивидуален случай ще трябва да бъде подложен на внимателен анализ, за да се установи дали парите ще отиват за оръжие или за някоя от социалните дейности на "Хизбула".

"Важни са две неща. Първо, средствата на "Хизбула" идват от странични източници и финансите й в Европа не са големи, въпреки че са от значение. И второ, санкциите оставят отворена врата за групировката да продължава да получава някакви пари от Европа. Рестрикциите са за блокиране на средства, насочени към военното крило. И ако европейските източници казват, че финансират политическото крило, това е напълно законно", обяснява Джулиън Барнс-Дейси. Самият лидер на групировката - шейх Хасан Насрала, в реч, в която обвини европейците, че са клекнали пред САЩ и Израел, заяви също така, че групировката няма активи или инвестиции в Европа, нито "прекарваме ваканциите си в Сардиния".

Примерът с "Хамас"

За сравнение може да се ползва ислямисткото движение "Хамас", което управлява ивицата Газа и бе обявено за терористично от ЕС. Когато през 2006 г. Брюксел отказа да признае изборите в Палестинската автономия и прекъсна отношенията си с "Хамас", това не отслаби организацията, а я втвърди, но и ограничи сериозно лостовете на ЕС за влияние в региона. С действията си Брюксел всъщност загуби повече, тъй като не поддържа никакви официални контакти с движението, което има водеща роля там. Същото е възможно да се случи в Ливан с "Хизбула".

Освен това съществуват опасения, че забраната на военното крило може да радикализира групировката още повече, което ще има последици за целия Ливан, Сирия и региона. Но според Джулиън Барнс-Дейси в сегашния си вариант санкциите няма да имат особено негативно влияние в Ливан. "Фактът, че ЕС иска да продължи диалога с "Хизбула" и не сложи цялата организация в черния списък, като така щеше да отреже контакта си с управляващите в Ливан, показва, че ефектът върху стабилността в страната ще бъде ограничен", твърди специалистът от ЕСВП. Посланикът на ЕС в Ливан Анжелина Ейхорст побърза да заяви, че решението не означава, че европейците ще поставят някакво вето върху участието на организацията в следващия кабинет в Бейрут.

Но въпреки всички успокояващи прогнози няма съмнение, че една година след Бургас отношенията между Европа и "Хизбула" стигнаха най-ниската си точка.

Двамата, които изчезнаха безследно

Половин година след като съобщи, че знае имената и историята на двамата оцелели атентатори от Бургас, МВР пусна снимките и имената им. Единият е Мелиад Фара, роден през 1980 г., а другият - Хасан ел Хадж Хасан, роден през 1988 г. И двамата имат ливански произход, но са съответно граждани на Австралия и Канада. Според МВР, след като са били в България по маршрута Русе, Варна, Несебър, Слънчев бряг, Равда, те са напуснали и са се скрили в Ливан, където следите им се губят. Поне един от тях има финансови връзки с военното крило на "Хизбула", казват властите.

"Капитал" потърси страници на двамата в социални мрежи и успя да открие профил на човек с името Мелиад Фара, от ливански произход, с местопребиваване в Сидни, Австралия. Профилът е поддържан до март миналата година - малко преди предполагаемото пътуване из Европа, което е завършило в Бургас. От посланията и снимките може да се заключи, че Мелиад е преживял някаква любовна мъка в началото на 2012 г., а също така, че харесва Дейвид Бекъм, Кристиано Роналдо и онлайн покера.