Съединени американски Щази

"Американските служби са в легло с германците." Това изречение от публикуваното в началото на юли от списание Spiegel интервю със Сноудън срина първоначалната линия на защита на управляващите в Берлин. След неговите коментари за близкото сътрудничество между службите на федералната република и САЩ и обмена на данни, без да се пита как са били получени те, за правителството на Меркел започна да става все по-трудно да изглежда изненадано и възмутено от гигантския мащаб на онлайн следенето, прилагано от американците.

Разследване на Spiegel за интензивните тайни връзки между германската служба за външно разузнаване (BND) и NSA усложни още повече ситуацията на канцлера. Според документи, които журналисти на списанието са разгледали, агенти на BND неведнъж са били в Америка на обучение по онлайн шпионаж. Нещо повече - освен че германците са били решени да "засилят и разширят двустранното сътрудничество" в сферата на дигиталното следене, те са получили от отвъдокеанските си партньори софтуерна програма, наречена XKeyscore. Тя е еквивалент на PRISM, с която американците са събирали по 500 млн. метаданни (тоест информация за телефонни разговори и интернет трафик) на германски граждани месечно.

Тези разкрития вкараха правителството на Меркел в режим на обяснения и предизвикаха протест миналия уикенд, като близо 450 души се събраха с бинокли и камери около предполагаема точка за следене на NSA в селцето Грисхайм близо до Франкфурт. За 27 юли са планирани демонстрации в големите градове в Германия под наслов "Спрете да ни наблюдавате".

Въпросът за шпионажа е особено деликатен във федералната република заради раните от нацисткото минало и призрака на "Щази" (Министерството на държавната сигурност) в Източна Германия. "Тази тема докосва историческа чувствителност. Поколението на нашите баби и дядовци живееше в страх от ранното тропане на вратата от агенти на Гестапо. По време на студената война германците и в източната, и в западната част бяха наясно, че разделената ни страна гъмжи от шпиони на всякакви разузнавания. ...Да, ние германците имаме по-добри основания от много от нашите съюзници да се страхуваме от тайната държава", обяснява в статия за в. Financial Times Констанце Щелценмюлер, анализатор от берлинския офис на German Marshall Fund. И точно Меркел, първият канцлер на обединена Германия, израснал на изток от Берлинската стена, отлично знае това. "За мен няма абсолютно никакво основание за сравнения между "Щази" в Източна Германия и работата на разузнавателните служби в демократичните страни", подчерта тя в интервю за вестник Die Zeit преди дни.

Но въпреки уверенията на канцлера, че е спазен балансът между сигурността и свободата, опозицията сграбчи скандала като шанс да пробие бронята на неуязвимата Меркел и да пренареди предизборния пъзел. Опонентите й не спират да питат защо министърът, отговорен за тайните служби, и шеф на кабинета на канцлера Роналд Пофала от седмици не се е появявал в публичното пространство и не е отговорил на нито един от безбройните въпроси за това какво точно е знаел. Лидерът на партия "Зелените" заяви: "Имаме работа с правителство, което се държи по ужасяващ начин. Поведението на канцлера Меркел, вътрешния министър Ханс-Петер Фридрих и външния министър Гидо Вестервеле е като на трите маймунки - не виждам, не чувам, не казвам." Кандидатът за канцлер на Социалдемократическата партия (СДП) Пеер Щайнбрюк отиде още по-далече и директно обвини Меркел, че е нарушила клетвата си, положена при встъпване на поста, да защитава германския народ.

Мълчи и победи

Засега Меркел прилага добре познатата си тактика да избягва острите сблъсъци и преките конфронтации, да се опитва мълчаливо да сваля напрежението и да оставя нещата полека да утихнат. За отклоняване на вниманието донякъде й помогна и вътрешният министър Фридрих (който е от ХСС, баварският партньор на ХДС, и според немските медии не се радва на особени симпатии в правителството и в редиците на партията на канцлера) с непремисленото си посещение в САЩ в средата на юли. Той отиде с идеята да иска от американските власти обяснения, които е ясно, че няма как да получи, тъй като са секретна информация. И отнесе силен залп критики от опозицията, която определи визитата като пълно бедствие, а самия него - като полезен идиот.

Освен това Меркел прави всичко възможно да измести фокуса на европейско ниво и започна офанзива за приемане на общи правила за защита на личните данни в ЕС. Така вицепрезидентът на ЕК Вивиан Рединг, водеща кампания за това от много време, неочаквано получи мощен съюзник в лицето на германския канцлер. "Благодаря ти, Америка, за PRISM, която ни помогна да направим много силно законодателство за защита на личните данни в Европа", възкликна в Twitter Рединг. Тя се надява до пролетта на 2014 г. то да бъде окончателно прието. 

Същевременно въпреки шумното обществено възмущение и ожесточените атаки на противниците на канцлера, за момента няма индикации това да се отразява на изборните й перспективи, като според последното проучване на агенция Forsa ХДС/ХСС запазва преднината си и води с 19% пред социалдемократите. "Не мисля, че шпионският скандал ще се отрази негативно на Меркел. Макар въпросът да е по-чувствителен за Германия, отколкото за други, държави като например Австрия, където също има парламентарни избори през септември, теми като еврокризата са далеч по-важни за избирателите", казва пред "Капитал" проф. д-р Франк Декер, политолог от университета в Бон.

И действително според изследване отпреди седмица за тв ARD, макар близо две трети от германците да не са доволни от начина, по който правителството се справя с шпионския скандал, едва 5% казват, че този въпрос ще е решаващ за гласуването през септември. Обяснението на директора на Forsa Манфред Гюлнер е, че този въпрос е твърде абстрактен и отражението му върху вота ще е минимално, тъй като няма как вината да бъде хвърлена само върху Меркел. Просто защото хора от всички партии или са знаели за следенето, или самите те са го правили, като например социалдемократите, които до 2009 г. управляваха заедно с Меркел.

Истинската интрига за изборите е дали няма да се окаже, че победителят не взима нищо. Ако резултатът на коалиционния партньор на ХДС, либералната Партия на свободните демократи (ПСД), е слаб, ситуацията може да се заплете. И поне теоретично е възможно вторият във вота да управлява, защото първият не може да намери с кого. "В случай че християндемократите и ПСД отново имат мнозинство, и за двете партии преговорите за съставяне на коалиция ще бъдат по-лесни, отколкото през 2009 г. Ако не, ХДС може да избира партньор между социалдемократите и Зелените. Но тогава коалиционните разговори ще бъдат доста трудни", прогнозира Декер.

Според него по-вероятно е партията на Меркел да предпочете СДП пред Зелените и това е най-логичният изход, в случай че либералите се представят лошо. И въпреки лошия опит на социалдемократите от управлението им заедно с Меркел между 2005 г. и 2009 г. в крайна сметка те отново ще се съгласят да влязат в "голяма коалиция".

Съобразяването със социалдемократите вместо с по-близките идейно либерали ще има последствия както за вътрешната политика на Меркел, така и за линията й в ЕС, където множество важни антикризисни решения са замразени за след вота в Германия. И докато очакването продължава, всички следят поредните обрати в шпионската предизборна сага.