С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
29 29 юли 2013, 16:40, 15480 прочитания

Новата необявена война в Близкия изток

Кризата в Сирия заплашва да се превърне в регионален конфликт с много фронтове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Бягство от затвора на терористи от "Ал Кайда" в Ирак, стрелба през границата в Турция с убити и ранени, атентати срещу конвои на "Хизбула" в Ливан, бежански лагери за десетки хиляди в Йордания, обществено напрежение навсякъде. Тези различни събития в отделни държави имат общ източник – гражданската война в Сирия.

Новините от страната някак си изпаднаха напоследък от новинарския поток. Докато светът се притеснява повече за кралското бебе във Великобритания или жегите в Европа, броят на жертвите в кървавия междуобщностен конфликт продължава да се покачва. По данни на ООН в страната умират 5000 души всеки месец. Силите на враждуващите страни не позволяват нито една от тях да вземе предимство над другата. Никой обаче не е готов да се предаде. Международната дипломация също е безсилна да намери решение. Бавно, но последователно войната в Сирия прелива извън границите на страната и рискува да прерасне в регионален конфликт без ясни противници, но с много фронтове.  Рискът от война "всеки срещу всеки" на цялата територия от Средиземно море до Иран е много реален. Някои от страните, като Турция и Ирак, направиха съзнателния си избор в началото на конфликта коя страна да заемат. Други - като Ливан и Йордания - се оказват заложници на обстоятелствата.


Тежестта на бежанците и прибързаните решения в Турция

Правителството на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в началото на сирийския конфликт бе едно от първите, заело ясна позиция - режимът на Асад трябва да падне. След острата нападателна риторика преди две години днес обаче Анкара мълчи и понася последствията. Последната ескалация на войната в Сирия на турска територия дойде на 17 юли, когато заблудени куршуми убиха двама души в разстояние на няколко часа в граничния град Джейланпънар. Това е поредният случай, в който конфликтът се пренася – през миналата година неколкократно минометен огън от Сирия доведе до турски жертви в различни градове. Най-смъртоносен бе атентатът в центъра на граничния град Рейханлъ, при който пострадаха над 100 души, а 46 загинаха. Следите в проведеното след това разследване също водят към Дамаск.  Tурски изтребител бе свален от сирийската ПВО през миналото лято, но без да последва отговор. Това бе най-красноречивото свидетелство, че Анкара е с вързани ръце и трябва да разчита на международните си партньори, за да спре смъртта на своите граждани. Опит в тази посока бе разполагането на противовъздушни комплекси "Пейтриът" по границата под егидата на НАТО.

Смъртта на турски граждани създава и разделение сред самото турско общество. Това е и удобен повод за политическите опоненти на Ердоган - недоволството от политиката му по отношение за Сирия бе една от главните причини за антиправителствените протести през юни. Стотиците хиляди безработни бежанци не само натоварват страната икономически, но и буквално са започнали да променят облика на граничните региони, което създава социално напрежение. 



В Турция има десетки бежански лагери за сирийци, които са почти изцяло финансирани от Анкара. Преди седмица министърът по въпросите на ЕС Егемен Багъш се оплака, че страната е дала 1.5 милиарда долара за хуманитарната криза, а помощта от ЕС е едва в размер на 6.9 милиона долара. Голяма част от бежанците да са жени и деца, но с тях има и десетки хиляди работоспособни мъже, които търсят прехрана в цялата страна. Турската икономика засега успява да поеме тази неочаквана евтина работна ръка, която не говори турски.

Едни от най-недоволните от присъствието на сирийските бежанци са турските алевити – религиозна секта, близка до управляващия режим в Дамаск и съставляваща около 15% от населението на Турция. По времето, когато Башар ал Асад и Ердоган бяха първи приятели, районите по границата процъфтяваха заради отмяната на визите и печелившата търговия. Всичко това бе заличено с началото на гражданската война.

Последната стрелба в Джейланпънар показва и друга страна на сирийския конфликт. Веднага отвъд границата е кюрдският град Серкание (Рас ал Айн на арабски), където ислямисти водят битка с местните кюрдски милиции. Кюрдите, които според различни оценки наброяват между 20 и 40 милиона в Турция, Сирия, Ирак и Иран, споделят еднакво подозрение към всички, които не принадлежат на собствената им етническа група, независимо дали са араби, турци или други. Сирийските кюрди, вдъхновени по примера на братята им в Северен Ирак, на практика се самоуправляват от лятото на миналата година, когато Асад изтегли силите си от градовете им напук на призивите от Анкара да не го прави. Турската неприязън към тях е особено силна заради близостта на доминиращата групировка PYD до ПКК, която води кървава бунтовническа кампания за независимост срещу турската държава от 1984 г. насам. Независимо от последния напредък в мирния процес и изтеглянето на ПКК бойците на PYD в Сирия смятат, че атакуващите ги ислямисти от "Джабхат ан Нусра" и "Ахрар аш Шам" са подкрепяни от Турция, защото идвали от тамошна територия.

Кюрдите в Сирия не могат да разчитат на пълна автономия както в Северен Ирак. Те обаче ще продължат да бъдат "трън в петата" на Анкара, който ще наболява при всеки опит да бъде изваден.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лутането на Тръмп в Сирия: Първо "зелена светлина" за турската офанзива, после санкции 1 Лутането на Тръмп в Сирия: Първо "зелена светлина" за турската офанзива, после санкции

Ердоган е категоричен, че ще продължи с операцията до пълна победа

15 окт 2019, 719 прочитания

Откритите въпроси след частичната търговска сделка между САЩ и Китай Откритите въпроси след частичната търговска сделка между САЩ и Китай

Пекин увеличава доставките на американска селскостопанска продукция, което е предложила да направи още преди близо две години

15 окт 2019, 780 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Защо пишете за Исус, след като сте мюсюлманин?"

Или какво казва един дебат по FoxNews с теолога Реза Аслан за предразсъдъците, толерантността и журналистиката

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие