В пясъците на демокрацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В пясъците на демокрацията

Общото между протестите в Тунис, Египет и Либия не е ислямът, а липсата на търпение и диалог

В пясъците на демокрацията

Антиислямистка вълна залива Египет, Либия и Тунис. Проблемът не е религията, а нежеланието за диалог

Красимир Янков, Светломира Гюрова
10695 прочитания

Общото между протестите в Тунис, Египет и Либия не е ислямът, а липсата на търпение и диалог

© reuters


12 милиарда долара бе размерът на извънредните помощи за Египет от ОАЕ, Кувейт и Саудитска Арабия веднага след свалянето на Морси.
Либия трябва да установи първо сигурност и ред, преди да започне да мисли за политически плурализъм.

"Първо започнаха да идват обгазените хора. Около час след полунощ раните бяха от истински куршуми. Имахме около десет легла, не ни стигнаха, започнахме да слагаме хората по земята. Ясно беше, че това са снайперистки изстрели, хората бяха застреляни между очите или в сърцето." Това е разказът на лекаря Ибрахим ал Ямани за една от нощите на сблъсъци в Кайро. Когато репортер на "Капитал" се срещна с Ямани на площад "Тахрир" по време на първите свободни парламентарни избори в Египет през ноември 2011 г., той беше студент по медицина. Сега вече е дипломиран лекар и тъй като е привърженик на "Мюсюлмански братя", оказва помощ в полевата болница в лагера им.

Той не е гневен и куршумите не намаляват подкрепата му за ислямистите. "Ние нямаме стойност в държавата ни, умираме от ръцете на своите братя, които ни отстрелват като малки птици", с тъга в гласа си допълва младият лекар. Ден след разговора ни Ямани съобщи, че е издадена заповед за арестуването му по обвинения в измъчване на ранените в полевата болница.

Събитията в Египет, а също и в Либия и Тунис в последните дни, карат мнозина да си припомнят историята от 1991 - 2002 г. в Алжир. Тогава ислямистка партия спечели първия кръг на изборите. Старите апаратчици отмениха втория тур, направиха военен преврат и свалиха президента. Започнаха репресии срещу ислямистите. Организираха се нови избори в тежка обстановка, спечелени от кандидат на военните. Ислямистите, хвърлени в затворите, обявиха война срещу властите. Конфликтът продължи 10 години и отне живота на 200 хиляди души.

Могат да се намерят много прилики със случващото се в Либия, Тунис и Египет. Ислямистите, дошли на власт с избори след Арабската пролет, са подложени на повсеместна обсада. В Египет президентът Мохамед Морси бе свален с военен преврат на 3 юли, протестиращи в Тунис настояват за оставка на воденото от "Ен Нахда" правителство, а в Либия се палят офиси на "Мюсюлмански братя."

Но първосигналното обяснение, че виновни са политическата и религиозната идеология не е най-вярното. И е много вероятно сегашната съдба на ислямистите да беше сполетяла всеки, поел властта след падането на режимите. Политическата неопитност, съвсем естествена след десетилетията диктатура, изостря и без това трудния преход към демокрация, съпътстван от грешки, провалени обещания, много разочарования, а сега и от насилие. Резултатът са дълбоко разделени общества и вече е ясно, че нито светски настроените, нито ислямистите биха могли да управляват пълноценно, ако се опитват напълно да изолират хората от другия лагер. Либералите например така и не успяха да свикнат с ролята си на опозиция. А грабналите властта ислямисти не разбраха, че победата на избори не им дава  картбланш да правят, каквото си поискат.

Това, което вкарва Египет, Тунис и Либия в задънена улица, са недостигът на политическа култура, липсата на диалог и множеството преплетени интереси, включително чужди. В патовата ситуация никой не иска и не знае как да отстъпи. Но алтернативата е страх, омраза и кръв по арабските улици.

Начертано с кръв

Най-населената арабска държава, с над 85 млн. души население, бе вдъхновена от революцията в Тунис през 2011 г. Сега обаче ролите са разменени и Египет, както често в историята си, задава тон на събитията в региона. И ако случващото се в Кайро бъде репликирано на други места, надеждите на Арабската пролет могат съвсем да избледнеят.

В момента в Египет никой не приема позицията на отсрещната страна и не променя своята. "Мюсюлмански братя" продължават да настояват за връщане на президента Морси и не признават новите власти и решенията им. Либералните сили пък си затварят очите и устата за репресиите на армията срещу "братството". Само в един ден, 27 юли, 65 привърженици на Морси бяха убити, а за последния месец общият брой на жертвите от противниковите лагери наближава 270 души (по официални данни, но реално числото вероятно е по-голямо).

"И двете страни са политически глупави – възстановяват политическата полиция, арестуват ранени, старите лица от времето на Мубарак се връщат, измислят се много фалшиви обвинения", казва пред "Капитал" активистът Ахмед Нагиб. И добавя, че след преврата в Египет "има пропаганда от тоталитарен стил". Същевременно ислямистите са лишени от глас след затварянето на вестниците и телевизията им. "Никой не смее да каже нищо срещу репресиите", допълва Нагиб.

Разделителните линии в Египет личат повече от всякога. Този път те са начертани с кръв, коментира пред "Капитал" Бенедита Берти от Института за национални стратегически изследвания в Тел Авив. Според нея случващото се в страната трябва да бъде прочетено в по-широкия контекст на демократизацията на едно общество, управлявано досега само от авторитарни лидери. И доминира разбирането, че, стигнеш ли веднъж до властта, си недосегаем. Това пролича при първите стъпки на "Мюсюлмански братя" в управлението, когато те контролираха двете камари на парламента (заради отказа на останалите да бъдат там) и президентската институция. "Общата тенденция е, че ислямистите, веднъж поели управлението, вместо да работят с останалата част от обществото, грабват колкото се може повече власт и проявяват авторитарни тенденции", казва Берти.

Замълчи или умри

По подобен начин се държи и управляващата коалиция в Тунис (начело с ислямистката партия "Ен Нахда") въпреки протестите, призивите да подаде оставка и да разпусне националното конституционно събрание. Недоволството избухна след разстрела на 31 юли на Мохамед Брахми, изтъкнат критик на ислямистите, който бе провъзгласен за "мъченик на републиката" (а не държавата) от първата страница на вестниците. Смъртта му отприщи трупаното вече повече от година напрежение.

"Откакто те са на власт, имаме много нови проблеми. Особено икономически – повишаване на цените на всичко, поевтиняване на динара, липса на инвестиции заради проблемите със сигурността. Увеличава се пропастта между светските и консервативни тунизийци", изрежда пред "Капитал" Рафик Буфрика, който участва всеки ден в последните антиправителствени протести. Той също така иска да разбере кой стои зад убийството на Брахми, както и зад това на Шукри Белаид - също изтъкнат критик на ислямистите, застрелян през февруари. В маниер, напомнящ за авторитарните времена на Бен Али, властите съобщиха, че двамата са убити с едно и също оръжие и зад всичко това стои неизвестна сила, която цели да дестабилизира страната.

Запитан дали е готов на някакъв вид диалог, Буфрика отговаря: "Мисля, че хората не искат да правят компромис с правителството, тъй като не му вярват вече. Целта е да получим колкото се може повече от ислямистите, тъй като те не се предават лесно." Подобно е мнението и на Рами Талеб, който също участва в демонстрациите. "Правителството водеше лоша политика и трябва да поеме вината си за това", казва Талеб пред "Капитал".

Протестите вече имат ефект. От "Ен Нахда" излязоха на 31 юли с послание към недоволните, че са готови да съставят широко правителство на националното спасение. Обяснение за тази диалогичност може да се търси в генезиса на ислямистите в Тунис – лидерите им се формират в изгнание в държави като Франция, а не в затворите на Мубарак, откъдето по време на бурните дни през януари 2011 г. успява да избяга Мохамед Морси.

"Ситуацията в Тунис е по-различна, отколкото в Египет, където военните поеха контрола. Тук армията е неутрална и не се меси в политиката. И въпреки ужасните събития напоследък, протестите тук са мирни и няма насилие и сблъсъци", казва пред "Капитал" журналистът и карикатурист Сомая Бержеб. Но добавя, че събитията в Египет влияят на случващото се в Тунис. Падането на Морси изплаши правителството и го направи по-отстъпчиво и същевременно окуражи протестиращите. Както и в Египет обаче, тук проблемът не е в идеологията на управляващите. "Много широката опозиция срещу Морси не беше, защото той е ислямист, а заради начина, по който се държеше. Той просто не изпълни обещанията си", казва Бенедита Берти.

Наследството на Кадафи

Убийството на опозиционен лидер подпали искрата на вълненията и в Либия. Абдесалам Мосмари, критик на либийските "Мюсюлмански братя", бе застрелян от неизвестни на 25 юли, докато излиза от джамия. Последваха протести в столицата на революцията Бенгази, където бе запалена централата на ислямистите. Демонстрациите никак не са мирни за разлика от Тунис – докато пламъците горят, по уличките се уреждат лични сметки с оръжие в ръка, гърмят коли бомби. В целия този хаос от затвора в Бенгази успяха да се измъкнат над 1200 души.

Зад всичко това наднича сянката на полковник Муамар Кадафи. По време на 40-годишното му управление той съзнателно задушаваше всякакъв политически живот в страната. Въоръжените сили бяха умишлено потискани. Целта беше никой да не може да оспори властта на Кадафи, който разчиташе на лоялните милитаризирани групи, командвани лично от синовете му.

Почти две години след смъртта на Кадафи сили за сигурност в страната на практика продължават да липсват, като националната полиция и армията остават слаби. Вакуумът е бързо зает от над 300 паравоенни групировки, въоръжени солидно по време на войната срещу полковника. Де юре тези милиции се  подчиняват на централната власт, но де факто поддържат автономия. Сблъсъците на различните интереси на командирите им стоят и зад последната вълна от насилие в Либия.

Помощ отвън, действие отвътре

Въпреки приликите между Тунис, Либия и Египет, контекстът във всяка страна е различен. "Това, което те изпитват, са трудностите на постреволюционния период. Не става дума само за ислямистите, а за това как политиката трябва да изглежда занапред", казва Бенедета Берти. В тази борба се включват не само революционните сили, но и контрареволюционните от времето на старите авторитарни режими.

Само че някогашните методи за манипулация чрез пропаганда и използването на сила за доказване на собствената правота вече не работят както преди. В Египет армията предложи пътна карта за преходния период, но допуска същата грешка като Морси – говори за широко правителство, включващо всички политически сили, но всъщност не прави нищо подобно. А гласоподавателите ислямисти са важна част от всички арабски общества и не може да бъдат игнорирани или още по-лошо - репресирани.

Либия стартира от още по-задни позиции. Преди изобщо да стигне до политически плурализъм, там трябва да бъдат гарантирани редът и сигурността. Рецептата за решаване на проблема с въоръжените групировки е създаване на силна и професионална армия. Първи стъпки в тази посока прави премиерът Али Зейдан, който търси помощ отвън в лицето на НАТО и САЩ за подготовка на подобни сили.

Външните фактори може и да помогнат за спасяването на държава с размерите на Либия или Тунис, но не и на гигант като Египет. Така колкото и усилия да полага например върховният представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън да бъде посредник между всички страни в Кайро, това едва ли ще има голям ефект. "Властите не искат да губят от влиянието на Египет на международната сцена, но едва ли ще послушат Аштън", смята Ахмед Нагиб. По-скоро те биха се вслушали в съветите на приятелите им от Персийския залив, предоставили спешна помощ в размер на 12 млрд. долара веднага след свалянето на Морси.

Решението в Египет ще трябва да дойде от местните лидери и то е колкото ясно, толкова и трудно. Нужно е военните и подкрепящите ги светски сили да протегнат ръка към "Мюсюлмански братя". А те от своя страна да намерят сили да преглътнат гордостта и обидата и да започнат диалог. Така може да бъде потърсена отговорност за десетките им убити привърженици, без да се задълбочава поляризацията. В противен случай алтернативите са лоши за всички.

"В дългосрочен план, ако "Мюсюлмански братя" изберат да не участват в политическия живот, те ще бъдат маргинализирани", казва Бенедета Берти. В такъв случай съществува и рискът от раздробяване. Може да се създадат по-малки групи, които да решат да излязат на улицата с оръжия, и така да се появи следващото поколение от екстремисти", прогнозира анализаторът от Института за национални стратегически изследвания в Тел Авив.

Макар ситуацията в Египет и останалите държави да напомня Алжир преди 20 години, засега насилието е далеч по-малко и контекстът е друг. Това, което се случва в момента, е политическа парализа на всички нива, която отлага още и без това безкрайно закъснелите икономически реформи. Милионите безработни младежи и девойки вече не могат да чакат. А липсата на политическо търпение заплашва порочният кръг от улични протести, военни преврати и въоръжени сблъсъци да продължи дълго.

12 милиарда долара бе размерът на извънредните помощи за Египет от ОАЕ, Кувейт и Саудитска Арабия веднага след свалянето на Морси.
Либия трябва да установи първо сигурност и ред, преди да започне да мисли за политически плурализъм.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Запитан дали е готов на някакъв вид диалог, Буфрика отговаря: "Мисля, че хората не искат да правят компромис с правителството, тъй като не му вярват вече. Целта е да получим колкото се може повече от ислямистите, тъй като те не се предават лесно." Подобно е мнението и на Рами Талеб, който също участва в демонстрациите. "Правителството водеше лоша политика и трябва да поеме вината си за това", казва Талеб пред "Капитал".
    _______

    Заместете "ислямистите" с "комунистите", и открийте разликите със ситуацията у нас :)

  • 2
    mentor avatar :-|
    Ментор

    До коментар [#1] от "Chievo":

    комунизма прилича на религия в много отношения. Най-вече, сляпо и безкритично се вярва в някакви догми. За разлика от религиозните обаче, които няма как да бъдат доказани или отхвърлени, комунистическите догми са проверено неверни. Въпреки това, и плачевните резултати от всички предишни опити, опитите за установяване на комунизъм не спират. Луд умора няма.
    Друга разлика е, че повечето религии утвърждават общочовешките ценности и ги възпитават у хората, докато комунизма успява да извади на преден план най-лошото у тях.

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Сирия е в полуразпад, следва кюрдската карта. Близкият и Среден Изток са в хаос. Какво ще роди той може само да гадаем.

  • 4
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    До коментар [#3] от "kardinalat":

    Аз лично искрено се надявам да се появи кюрдска държава, но за съжаление ще трябва конфликта да се премести и към Турция, а тя е твърде близко до нас. За останалите държави Мюсюлмански братя да му мислят. Нямам вяра, че са умерени и се надявам или да се реформират или да изчезнат.

  • 5
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#4] от "Sinergy": Ще се случи. Доста има заинтересувани, което пък е и шанс за нас. По много линии, друг е въпросът как ще отиграем топката.

  • 6
    marsena avatar :-(
    marsena

    До коментар [#3] от "kardinalat":

    Война в Близкия изток.
    М. Константинов каза, че в региона ще има война, която няма да се ограничава в рамките на една държава.

    По-важното е какъв ще е ефектът от тази мащабна война за България и Европа.

  • 7
    cuklio avatar :-|
    Цъкльо ВЪРНЕТЕ СТАРИЯ ДИЗАЙН.

    До коментар [#6] от "marsena":

    Талази от бежанци пъплещи към Европа и минаващи през България, Стотици милиони евро помощи за пострадалите - платени от европейските данъкоплатци,джамии никнещи като гъби из столиците на стария континент и най вече несигурност.Ето това най вероятно ще се случи.
    А вероятността от възникването на Кюрдистан - е трябва да изчакаме да прегрее или угасне турското икономическо чудо, в период на криза противоречията се изострят.

  • 8
    convince avatar :-|
    convince

    Българите имат далечни потомствени връзки с кюрдите и афганците, защото преди векове родовете на прабългарите произхождат имено от там.

    Затова: Да живее свободен Кюрдистан!

  • 9
    wood123 avatar :-|
    Арон

    До коментар [#8] от "convince":

    Нищо подобно:) Българите, като велика нация е естествено да си търсят корените там, където това е сторил и Паисий на времето - в земите на днешна Франция. Антропологичните прилики между французи и българи са очевидни. Ако някому това твърдение му се вижда невероятно, може да прескочи до там, за да се срещне с изтински български обичаи в цели села.

  • 10
    convince avatar :-P
    convince

    До коментар [#9] от "Култура ми Бойко":

    Да така е, защото са пренесени там от българите по-късно.

    Франция е изцяло с български произход! Даже кралете са им български...

    Но прабългарите са кюрди!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK