Завлечени в мирния процес

Когато в едно изречение влизат думите Израел, Палестина и преговори, то носи някакво мрачно усещане за безвремие, безизходица и обреченост. Няма как да е иначе - близо 70-годишната история на конфликта дава безброй основания за скептицизъм, а и винаги е по-лесно да се посочат дълбоките различия, пречещи двете страни да се разберат. Но, от друга страна, Близкият изток е непредвидим. И събития като мирните споразумения между Египет и Израел от Кемп Дейвид през 1979 г. или дори самият факт, че еврейската държава продължава да съществува, или че има такова нещо като Палестинска автономия, показва, че песимистите може и да грешат. Трудно е да се оспори колко основателни са съмненията, че преговорите между двете страни ще доведат до пробив или дори някакъв значим напредък в онова, което е известно като близкоизточния мирен процес. И все пак фактът, че на 29 юли за пръв път от близо три години Израел и Палестина отново седнаха на една маса във Вашингтон, сам по себе си е положителен сигнал. И надеждата, колкото и да е малка, я има. В знак на добра воля Тел Авив обяви, че освобождава 100 палестински затворници, а двете страни изпратиха на срещата едни от най-опитните си дипломати - главния преговарящ на президента Махмуд Абас Саеб Ерекат и израелския министър на правосъдието Ципи Ливни.

Това всъщност са преговори за преговорите - истинските, въпрос по въпрос, ще започнат през следващите две седмици. Според американския държавен секретар Джон Кери целта е до девет месеца да има сделка. И оптимизмът, макар и труден, не е съвсем неоснователен.