Равнис! Мирно! До живот!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Равнис! Мирно! До живот!

Ген. Илкер Башбуг (вдясно) получи доживотна присъда

Равнис! Мирно! До живот!

Суровите присъди по делото "Ергенекон" за държавен преврат са поредна победа за турския премиер Ердоган срещу армията

Марина Станева, Светломира Гюрова
16421 прочитания

Ген. Илкер Башбуг (вдясно) получи доживотна присъда

© reuters


Ердоган не прощава. Това беше най-честата реакция в интернет по повод присъдите по мащабното дело "Ергенекон" в Турция. И макар турският премиер категорично да отрича да е оказвал натиск в съдебния процес, той е поредната му важна победа, след като масовите протести в Истанбул и други големи градове в началото на лятото не успяха да го свалят от власт.

Когато първите арести по мегаделото започнаха през 2008 г., то изглеждаше като решаваща стъпка към укротяване на военните и утвърждаване на демокрацията и върховенството на закона в Турция. След края му пет години по-късно усещането е, че страната върви в съвсем друга посока, а неубедителните доказателства и множеството неясни моменти дискредитираха процеса. Така суровите наказания, които получиха бивши армейски генерали, политици, академици, журналисти, писатели и адвокати, обвинени в заговор за отстраняването от власт на правителството на Реджеп Тайип Ердоган, предизвикаха съмнения за възможни политически мотиви зад решението на съда. Критиците на премиера побързаха да го нападнат, че организира измислени дела, за да елиминира противниците си с мъгляви обвинения в тероризъм. Докато поддръжниците му настояват, че присъдите завинаги са изтласкали армията от политиката. В същото време "Ергенекон" повдигна множество въпроси за свободата на словото, независимостта и качеството на съдебната система, както и навика на правителството да използва парламентарното си мнозинство да прокарва решенията си без какъвто и да било обществен дебат.

Удар по "дълбоката държава"

Общо 254 от 275 подсъдими по делото "Ергенекон" бяха признати за виновни по едно или повече от 23-те повдигнати обвинения на 5 август, като така бе сложен край на един процес, който приковаваше публичния интерес и предизвикваше дълбоко разделение в обществото в продължение на години. Според властите всички осъдени са участвали в заговор с цел създаване на въоръжена група, която да извърши преврат срещу управляващите ислямисти от Партията на справедливостта и развитието (АКР). Най-високопоставеният подсъдим бе бившият началник на генщаба на турската армия генерал Илкер Башбуг, който заедно с 18 други получи доживотна присъда. Много други обвиняеми ще лежат в затвора десетки години.

Мрежата "Ергенекон" почива върху разбирането за съществуването на т.нар. "дълбока държава" в Турция – група от висши военни, общественици, политици, бизнесмени и представители на разузнаването и на ултранационалстическия светски елит, които от десетилетия дърпат задкулисно конците в страната, водени от собствените си интереси, и се опитват да създадат хаос, за да саботират и свалят правителства. Сегашното дело започва след откриването на експлозиви в къщата на бивш военен в Истанбул. Впоследствие прокуратурата описва "Ергенекон" като организация, която контролира всяка терористична група и е отговорна за всеки акт на политическо насилие в Турция през последните 30 години. Ключов момент е задържането в началото на миналата година на Башбуг, началник на генщаба на турската армия между 2008 и 2010 г., след като е извикан за разпит.

Тежките присъди са удар по недоволните от управлението на Ердоган и затягат хватката му над турската политическа система. Опонентите на премиера твърдят, че той преувеличава ролята на "дълбоката държава" и я използва като претекст да  заглуши всякаква опозиция. Правозащитни организации многократно изразяваха притеснения от нередности по делото и от факта, че много от заподозрените са държани пет години в ареста в очакване на присъди. След последното заседание на съда в много градове в страната имаше протести, а близо 1000 души, демонстриращи пред съдебната зала в Силиври, бяха разпръснати от силите на реда със сълзотворен газ.

Армията, която искаме

Дори за противниците на Ердоган е трудно да отрекат, че укротяването на генералите е най-голямото му постижение. Могъщите военни, считани за гарант на светските устои и направили три преврата в последните десетилетия, дълго време бяха крайният арбитър в турската политика. Сега обаче същността на връзката между армията и гражданското правителство се променя.

След идването на власт на АКР през 2002 г. започна кампания за ограничаване на властта на военните и налагането на цивилен контрол. Освен "Ергенекон" срещу тях бе насочено и делото "Чук", при което през септември миналата година бяха осъдени над 300 военни за заговор за преврат срещу правителството на Ердоган. Същевременно влиянието на генералите над институции като съдебната система и Съвета за национална сигурност бе сериозно ограничено. През юли бе премахната клауза от вътрешния правилник на въоръжените сили, която позволява на армията да се намесва, ако светска Турция бъде застрашена. А премиерът постепенно се заобикаля с лоялни към него военни командири, като старите са принудени да подадат оставка. Така той недвусмислено демонстрира, че няма да позволи да бъде свален от власт по недемократичен начин. Амбициите на Ердоган стигат дори по-далеч и очакванията са, че той се е прицелил в президентския пост на изборите догодина. Повод за тези прогнози е фактът, че в момента в турския парламент се обсъжда промяна на конституцията с цел даване на допълнителни правомощия на държавния глава.

Според д-р Шахин Алпай, преподавател във факултета по политология в Bahcesehir University и колумнист на в. Zaman, осъждането на подсъдими по делото "Ергенекон" сега, както и по делото "Чук" миналия септември, е от значение не само за АКР, но и за турската демокрация. "За пръв път в историята голяма група от заговорници срещу избраното правителство са наказани. А това е стъпка напред за прекратяване на политическата роля на армията. Но подсъдимите алармират за много нередности в съдебния процес и по двете дела, на които трябва да бъде обърнато внимание по време на обжалването", казва Алпай пред "Капитал". Според него настоящата конституция и законите все още включват прекалено много привилегии за въоръжените сили. И са необходими нова конституция и съпътстващи закони, които да поставят военните изцяло под демократичен граждански контрол.

На същото мнение е и специалистът по Турция от британския институт Chatham House Фади Хакура. "Времето на интервенциите на военните в политиката свърши. Изходът от "Ергенекон" потвърди пълната консолидация на контрола на гражданското правителство над армията. Това е широко признато сред основните сегменти на обществото, независимо дали са секуларисти, центристи, либерали, консерватори или националисти. И никой не бе изненадан от присъдите", твърди Хакура пред "Капитал".

Журналистът Джансу Екмекчиоглу определя "Ергенекон" като най-важния съдебен процес в историята на съвременна Турция. "Политическите ефекти от делото са безпрецедентни за страната", казва тя пред "Капитал". "В миналото армията беше недосегаема, действията й, законни или не, не бяха поставяни под въпрос. Делото има символично значение, в смисъл че военното присъствие на политическата сцена вече не се вижда като нещо легитимно."

Отмъщение или наказание

Същевременно част от наказанията са безспорни - като това на пенсионирания генерал от жандармерията Вели Кючюк, считан за отговорен за множество неразкрити убийства и за мръсната война срещу защитници на правата на кюрдите. Други обаче - като доживотната присъда на бившия началник на генщаба, събуждат подозрения. Още повече след като самият Ердоган през февруари заяви, че е "сериозна грешка да се твърди, че ген. Башбуг е член на терористична организация". А след произнасянето на съда депутатът от опозиционната Републиканска народна партия Акъф Хамзачеби коментира пред медиите: "Ако съдите някой, който е бил ръководител на турските въоръжени сили за това, че е член на терористична организация, това означава, че съдите самата армия на Република Турция."

"Дори хора, близки до АКР, признават, че през тези пет години правосъдните норми не бяха напълно спазвани. По време на процеса имаше много инциденти, които силно накърняват усещането за справедливост в очите на обществото. Макар да е ясно, че за някои от подсъдимите има достатъчно доказателства, мнозина твърдят, че друга част от обвиняемите бяха въвлечени в делото "Ергенекон" по политически причини," обобщава Екмекчиоглу.

Същевременно мнозина продължават да поддържат аргумента, че Турция не може да съществува като демократична държава без покровителската роля на военните и на светския национализъм на кемалистите (макар че в миналото интервенцията на армията е създавала повече проблеми, отколкото е решавала). И не липсват мнения, че след жестоко смазания със сила бунт на "Таксим" "Ергенекон" е поредното доказателство за края на демокрацията в Турция.

"Това дело сложи край на почти половинвековна доминация на армията, но създаде условия за монополизация на властта от страна на правителството. "Ергенекон" и правните реформи около него прекратиха кемалисткия модел на разделение и контрол между различните стълбове на властта в Турция", обяснява в свой анализ Гюней Йълдъз от британската ВВС. Според него днес никой от традиционните стълбове като президентството, съдебната система, парламента и армията не са достатъчно могъщи, за да ограничат властта на едно силно правителство. А "Ергенекон" е трансформирал представата на хората, които в началото са възприемали управлението на Ердоган като прогресивно, а сега го смятат за авторитарно.

Поляризирай и владей

Въпреки скорошните многохилядни протести в Истанбул и други големи градове и сегашното недоволство от присъдите по "Ергенекон" спечелилият три последователни мандата Ердоган продължава да се радва на стабилна популярност. Страната обаче е дълбоко поляризирана.

"Турското общество, особено по-възрастните, е разделено относно секуларизма и ислямизма. Не бива да се забравя, че подкрепата за Ердоган идва от консервативните слоеве и от бедните в градовете. Самият той е бил ислямски активист през 80-те години на миналия век и е продукт на едно поколение, в което идеологическата поляризация е била много силна. Но площад "Таксим" и паркът "Гези" показаха, че по-младите не споделят това разделение и приемат различния начин на живот и идеологическата опозиция", обяснява Фади Хакура.

Според Шахин Алпай тази поляризация е умишлена. "Турция се е запътила към местни и президентски избори през 2014 г. и към парламентарен вот през 2015 г. и подозирам, че Ердоган я използва като предизборна стратегия, карайки гласоподавателите да избират между него и основните опозиционни партии, които мнозина не смятат за достатъчно компетентни, за да поемат властта", казва Алпай.

Това може да е опасно, тъй като изключва големи сегменти от обществото, но не е лишено от логика. Избухването на "Таксим" и силната международна реакция срещу насилственото потушаване на протестите не свалиха Ердоган, но го разтърсиха. А икономическото чудо от последните години започва да се пропуква. Затова премиерът се опитва да надъха симпатизантите си, задължавайки хората да избират дали са с него или срещу него, и да направи всичко възможно, за да заглуши критиците в обществото и медиите. Справка - случаят с компанията Koc Holding. Тя е собственик на намиращия се до площад "Таксим" хотел Divan, в който бягащи от полицейската бруталност протестиращи намираха подслон и медицински грижи. Сега най-големият индустриален холдинг в страната е подложен на засилени данъчни проверки. Ердоган наистина не прощава.

Демонстрациите против присъдите бяха разпръснати със сълзотворен газ
Фотограф: reuters
Автор: Капитал

Ердоган не прощава. Това беше най-честата реакция в интернет по повод присъдите по мащабното дело "Ергенекон" в Турция. И макар турският премиер категорично да отрича да е оказвал натиск в съдебния процес, той е поредната му важна победа, след като масовите протести в Истанбул и други големи градове в началото на лятото не успяха да го свалят от власт.

Когато първите арести по мегаделото започнаха през 2008 г., то изглеждаше като решаваща стъпка към укротяване на военните и утвърждаване на демокрацията и върховенството на закона в Турция. След края му пет години по-късно усещането е, че страната върви в съвсем друга посока, а неубедителните доказателства и множеството неясни моменти дискредитираха процеса. Така суровите наказания, които получиха бивши армейски генерали, политици, академици, журналисти, писатели и адвокати, обвинени в заговор за отстраняването от власт на правителството на Реджеп Тайип Ердоган, предизвикаха съмнения за възможни политически мотиви зад решението на съда. Критиците на премиера побързаха да го нападнат, че организира измислени дела, за да елиминира противниците си с мъгляви обвинения в тероризъм. Докато поддръжниците му настояват, че присъдите завинаги са изтласкали армията от политиката. В същото време "Ергенекон" повдигна множество въпроси за свободата на словото, независимостта и качеството на съдебната система, както и навика на правителството да използва парламентарното си мнозинство да прокарва решенията си без какъвто и да било обществен дебат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "..военното присъствие на политическата сцена вече не се вижда като нещо легитимно..." т.е. отваря се вратата за светско-ислямска власт е Турция, както и на амбициите за възстановяване на отоманската/шариатската зона. За съжаление политически САЩ поддържат тази линия на елиминиране на военния контрол б/у политиката, която реално в този регион води до теократични режими. Пример - разногласията по Египет.

  • Нефертити

    Ердоган е много нагъл!

  • 3
    kolyanova avatar :-?
    ръца пръца

    не спирам да си задавам въпроса “в чий сценарий участваме?”. Свързвам го не само с протестите на Таксим, а и тук в София.
    Искаме корекция. Но понеже този проблем е следствие, трудно е да се определи къде му е началото, искреното желание да живеем добре и да си вършим работата, неизбежно попада в сметките на структурата, наречена “управление на държавата”.
    Струва ми се, че това е многопластов момент на промени! А с мафията кой може да се пребори?

  • 4
    popocatepetl avatar :-|
    rotos

    "Изходът от "Ергенекон" потвърди пълната консолидация на контрола на гражданското правителство над армията."

    А "Гражданското правителство" КОЙ ще контролира?

    Пирамидата, като модел е в основата на тактиката на Ердоган в стремежа му към статута на султан: най-отдолу е безпросветната маса "правоверни", след това е меджлисът, след това - правителството, а най-отгоре Ердоган, който в момента има власт по-голема от тая на Кемал в разцвета на неговото управление.

    Май че от "Кемализма" ще остане само мавзолеят на Кемал, главно заради туристите...

  • 5
    ricardo avatar :-|
    ricardo

    и все пак казвам.,много хора по света още не могат да осъзнаят че великите сили действат така както на тях им отърва.те не са добродетелите на света а са желязната ръка.специалистът от британия може да го духх.,хха.Ататурк създаде държава а сега се мъчат да изтрият от картата понеже не им отърва тази държава.ердоган е един предател и марионетка.,вманиачен в власта която притежава в момента, с мечта да стане султана на турция която след време ще е раздробена и да не забравя да отбележа разбира се подпомаган от истинските диктатори на света големите играчи които управляват света.а за плановете на америка,израил и британците.,общо взето големите играчи не искам да говоря тези народи не заслужават да живеят.,те са като пиявици които смучат от кръвта на хората.като заключение искам да кажа è всичко което чувате за АКП-ердоган е палавра.истината е друга но за нея на-всякъде не пише.,трябва да я потърсите(истината)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK