За България е твърде рано да мисли за еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За България е твърде рано да мисли за еврозоната

За България е твърде рано да мисли за еврозоната

Директорът на Bruegel Гунтрам Волф пред "Капитал"

Светломира Гюрова
11383 прочитания

© Надежда Чипева


Усещането е, че най-лошото от кризата в еврозоната е минало и сега сме в по-спокойна фаза. Така ли е наистина или може да има искра, която отново да разпали пожара?

Ситуацията все още е изключително крехка и всичко може да се случи. Искрата би могла да дойде отвсякъде - примерно някоя голяма банка да изпадне в затруднение или да дойде моментът, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) направи своят преглед на качеството на активите (Asset Quality Review). По някое време догодина ЕЦБ трябва да провери балансовите отчети на всички банки в еврозоната и ще трябва да е строга. Ако направи стрес тест като този на Европейския банков орган и след това половин година по-късно открием голям проблем, авторитетът на ЕЦБ ще се срине. Така че ЕЦБ ще трябва да изискват повече капитал от банките и ако правителствата не са готови, това може да бъде момент, когато отново ще припламне силно напрежение.

Искрата може да дойде и ако има мащабна правителствена криза някъде - стабилността в Испания и Италия например е под въпрос. Когато говорите с хора от финансовите кръгове, те винаги задават въпроса какво ще отключи следващата паника на пазарите. Всички са нервни. Те загубиха много пари миналата година заради интервенциите на ЕЦБ и затова сега са предпазливи. Но мислят, че ситуацията е много нестабилна.

Какво е нужно, за да се стабилизира, и в ЕС да имат основание да си кажат "сега вече може да дишаме спокойно"?

Ако се направи истински банков съюз, ще сме в доста добра форма и във финансово отношение нещата ще са солидни. Но според мен предстоят няколко години, в които няма да имаме стабилност, защото въпросите за икономическия растеж, безработицата и социалните проблеми продължават да стоят и няма да изчезнат за година, две или три. Предстои дълъг период на пренастройване, който може да продължи и пет години, и през него да има социално или политическо напрежение някъде. При всяко такова припламване хората ще започват да се питат: "Добре, тази страна ще напусне ли еврозоната или не?" Това не е приключило и може да продължи още много време.

Големият въпрос е как да върнем икономическия растеж и да намалим неравенството. Безработицата, особено тази сред младежите, се увеличи драматично в Южна Европа. В тази ситуация няма как да има стабилност. Трябват много повече усилия да помогнем на тези хора да си намерят работа - например с повишаване на мобилността, с вътрешна миграция, с подобряване на образованието, с въвеждане на различен модел на трудовия пазар и т.н. Но тези неща не могат да се направят за един ден. И трябва да се случат предимно на национално ниво, не на ниво ЕС.

В един идеален свят в еврозоната би трябвало да имаме монетарен съюз и банков съюз. И банковият съюз да разполага с известен фискален ресурс за подпомагане на държавите, изпаднали в трудност. Това няма да е лесно за постигане и не бива да мислим, че можем просто да създадем голям фискален съюз от нищото. Нужна е подходяща институционална база - централно взимане на решения, които да се изпълняват на национално ниво. Не можем просто да кажем - създаваме фискален съюз, германците ще плащат за всички и всеки ще е свободен да прави, каквото си иска. Няма да се получи така. И ни чака дълъг дебат. Моят най-голям страх е, че в много страни в ЕС проевропейските нагласи отслабват и евроскептицизмът се засилва.

Да, усещането е, че атмосферата е токсична и ЕС губи гражданите си. Kак може отново да ги спечели?

Отговорът е, че трябва да им създаде усещането, че те притежават ЕС. Това означава да говорим как да дадем власт на гражданите да влияят на взимането на решения в ЕС. В момента се случва точно обратното и властта се измества от европейските институции към правителствата, сега страните членки са тези, които решават. Това няма как да е устойчиво и да продължава.

Нужно е гражданите да могат да гласуват за политики на ниво ЕС, но за момента това е в сферата на мечтите, още сме много далече от нещо подобно. Виждаме обаче ограниченията на междуправителствения модел - погледнете какво се случва в Гърция, в Германия и т.н. Това все повече се превръща в сблъсък между държавите и е точно обратното на нещото, което искахме.

България е от страните, където хората искат повече ЕС. Доколко обаче Брюксел може да влияе при нежелани залитания като проблемите в Унгария или политическата криза в България в момента?

- Нека първо кажа, че приветствам протестите в България. Най-важният двигател за промяна винаги са гражданите. Много е трудно отвън да се подобри бизнес климатът или да се повиши качеството на управлението. ЕС може само до известна степен да влияе върху случващото се в страните членки, защото гражданите, националните парламенти, правителствата и администрациите са тези, които взимат решенията и държат ключа към това, което се случва.

По отношение на формалните инструменти за влияние, когато дадена страна нарушава законодателството на ЕС, тя може да бъде изправена пред Европейския съд. Има и други начини,  свързани със структурните фондове - могат да бъдат спрени, ако например фискалната политика не е в съответствие с правилата. Кохезионните фондове могат да бъдат замразени за известно време, какъвто беше случаят с Унгария.

Защо при Унгария това не помогна и може ли да се приложи спрямо България?

Защото има по-големи интереси, които влияят, еврофондовете са незначителни на техния фон. В случая с България е видимо, че страната има добър растеж и в известен смисъл наистина се сближава с ЕС. Но не се случи нещо важно - не се появи нужният бизнес климат с малко корупция, малко пречки за инвестиране и създаване на бизнес. Има слаба администрация и недостатъчно качествено образование. Има го и огромният въпрос за социалното включване и бедността.

Трябва да започнете от следните неща - добра администрация, добри процедури, добри правила. Ако имате тези неща, бизнесът, инвестициите и икономическата активност ще дойдат. Сега трудно може да се случи предвид надвисналия риск, че във всеки момент можеш да загубиш част от инвестицията си заради административни пречки или някакви непрозрачни интереси.

За да се постигне нужният обрат по отношение на качеството на политическата система, администрацията, намаляването на корупцията, гражданите трябва да са зад това. Мисля, че сегашните протести в България подпомагат промяната и показват, че нещата не могат да останат както досега. В допълнение ЕС трябва да изпрати сигнал, че е нужна промяна. Това ще даде допълнителен аргумент в подкрепа на протестите и може да помогне за достигането на повратна точка в България.

Защо ЕС не може да направи повече, за да подпомогне промяната отвън?

Заради комбинация от история, традиции, а също и финансови интереси. ЕС е твърде малък финансово, за да промени драматично динамиката в една страна. Бюджетът на ЕС е 1% от БНД, това може да променя нещата, но все пак националните администрации движат всичко.

Ако говорим по-специално за еврозоната, една от големите теми в момента е създаването на фискален и политически съюз. Но това, което често се пренебрегва, е, че за да има някаква форма на фискален съюз, е нужен не само център, който взима решенията, но и администрация навсякъде, която да ги изпълнява. Ако погледнем към САЩ като краен пример, там има федерално правителство, но има и федерални институции и те имат силата да действат навсякъде. Не институциите на отделните щати са тези, които прилагат решенията, а федералните такива.

Ние имаме това в ЕС - ЕЦБ, която е най-силната европейска институция в момента. И е толкова силна, защото има изпълнителна власт и реално влияе върху монетарната политика навсякъде. Докато в случая с Европейската комисия, ако ЕС приеме регулация или директива, националните администрации са тези, които трябва да я прилагат.

Ако сравняваме със САЩ, има и друга голяма разлика - там един щат може да фалира. Има ли и еврозоната нужда от механизъм за фалит на държави?

В Маастрихтския договор няма клауза за спасяване на държави и по разбирането на повечето германски икономисти това означава, че дадена страна не може да фалира. И когато се случи ситуацията в Гърция, имаше голям страх, че един фалит би имал огромни последствия за стабилността на цялата еврозона. Първоначално в Тройката имаше дискусия дали е нужно преструктуриране на дълга или фалит в Гърция. Тази дискусия продължи точно десет минути и отговорът беше - не. Към онзи момент това беше правилното решение, защото несигурността беше огромна и изобщо не бяха подготвени.

Но след това преструктурирането на дълга се случи много късно и това пропиля много пари на европейските данъкоплатци. Забавянето показа един от големите проблеми на ЕС - липсата на изпълнителна власт в центъра. Вместо да имаме една институция, която да вземе това решение, имаме Тройката - ЕЦБ, ЕК и МВФ - и Еврогрупата. Това прави процеса много бавен и сложен.

Ако погледнем напред, големият въпрос е следният: ако не можем да се споразумеем за фискален съюз, за споделяне на повече риск, тогава възможността една държава да фалира или дългът й да бъде преструктуриран трябва да е управляема. А дори не сме започнали това. Трябва да подготвим финансовата система, банките, държавите. Но в последните две-три години всъщност се случва точно обратното - банките са много по-уязвими към проблеми в държавите, отколкото бяха в началото на кризата. Особено в последните 1-2 години банките в Южна Европа купиха много държавен дълг на страните, в които оперират, и така в момента евентуален фалит според мен е почти невъзможен.

А ако погледнем към другите страни със спасителни програми, научи ли ЕС нещо от опита с Гърция?

Официалната линия е, че всяка от тези държави е уникален случай. Институциите не разбират, че има определен модел, всичко се прави пожарно и еднократно, често на много късен етап и забавянето повишава цената.

Това, което трябва да научим, е колко важна е връзката между банките и държавите, това е един от ключовите проблеми. Ако банките и държавите са силно свързани - финансово, но и политически, тогава е много трудно да се преструктурира дълг. Другият урок от спасителните програми е, че монетарният съюз има нужда от известна степен на фискална интеграция. Без това държавите от еврозоната могат да получават наистина наказателни лихви от пазарите с всички последствия от това за икономиката им.

Нужен е подкрепящ механизъм, особено за случаите, когато платежоспособността изглежда добре, но ликвидността е проблем. Но има случаи, когато страните са наистина неплатежоспособни и за тези случаи имаме нужда от механизъм за преструктуриране на дългове.

Идеята на банковия съюз е точно да прекъсне опасната връзка между банки и държави. Но след първоначалния тласък сега нещата се бавят. Готови ли са Германия и останалите от еврозоната за истински банков съюз?

Убеден съм, че има нужда от някаква форма на банков съюз, защото иначе всеки проблем в правителствения сектор може да има незабавни последствия за банките в страната. А когато банките имат неприятности, цялата икономика има неприятности. Когато цялата икономика има неприятности, правителството има дори още повече неприятности. Така се получава порочен кръг, в който се заплитат правителства, банки и икономики, тъй като са силно свързани. И ако някъде има проблем, цялата икономика затъва.

Виждаме това много ясно в редица случаи - при лихвите на Италия примерно. Ако има съмнения за италианското правителство, веднага италианските банки имат проблем с финансирането и целият бизнес в Италия има проблем с финансирането. Така много добра фирма в Италия, която има същия кредитен рейтинг и същия бизнес модел като фирма в Австрия, ще плаща много по-висока рискова премия. Това не прави смисъл. Ако имаме монетарен съюз и интегрирана икономическа зона, тези две компании трябва да се конкурират при равни условия, което означава при приблизително равни условия на финансиране. Така че трябва да се отделят проблемите на банките от проблемите на правителствата. Това е основната цел на банковия съюз.

За да стане това, са нужни няколко елемента - силен централизиран надзор, какъвто сега ще имаме с единния надзорен механизъм (SSM). Той е добра стъпка в правилната посока и ще стане много силна институция. Вторият елемент е единният регулатор. При него въпросът е, когато надзорът установи, че една банка има неприятности, кой ще определи какво трябва да се случи с нея. Това е голямата битка в момента. Позицията на германското финансово министерство е, че това трябва да са националните регулатори и те да оперират в единна мрежа. Докато предложението на Европейската комисия е самата тя да бъде тази институция, която взима финалното решение.

Големите държави не искат да преотстъпят това право. Но накрая трябва да го направят, защото проблемът е, че банките и правителствата са толкова свързани, че това води до неефективна финансова система и неефективна правителствена система. Така че е най-добре да има независима европейска институция. Може да са нужни още година-две, за да се стигне до това, или може да се случи много бързо в зависимост от развитието на кризата. Хората действат бързо под натиск.

Въпреки проблемите на еврозоната Латвия скоро ще влезе в нея. Има ли смисъл и за България да се стреми към еврото сега?

За Латвия има смисъл, защото тя премина през много тежък период на пренастройване на икономиката. И това беше направено при фиксиран валутен курс. Големият избор за Латвия беше преди три години, когато беше затънала и имаше възможност да обезцени валутата си, но не го направиха. Сега растежът се възстановява, пренастройването е приключило и за Латвия влизането в еврозоната би означавало цената на финансирането драматично да се понижи. За страната ще има само положителни ефекти, но не и отрицателни. Единственият минус, за който можем да говорим, е рискът от балони, подобни на този в Кипър. Там банковата система беше на стероиди. Това е риск, за който трябва да се внимава и трябва да е управляем. Латвия само ще спечели от въвеждането на еврото, защото икономиката й вече е готова и е конкурентна.

За България в момента не би имало смисъл да приема еврото. По отношение на реалната конвергенция страната изобщо не е напреднала. Маастрихтският договор изисква критерии за номинална конвергенция, но има и клауза, която казва, че страната "трябва да е в състояние да издържи на конкурентния натиск". Това е реалното сближаване. В идеалния случай държавите в един монетарен съюз би трябвало да са на сходно ниво на развитие и с възможно най-малки разлики по отношение на доходите. Ако има огромни разлики - а България ще трябва да догонва поне няколко години - съществува риск от надуването на голям балон (например имотен или при капиталовите потоци). За България е по-добре да расте още, да се приближи до нивата на БВП в еврозоната, и едва тогава, вероятно след 5 или 10 години, да мисли за влизане. Но сега е твърде рано.

 

Профил

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel от юни 2013 г., а също и член на Съвета по икономически анализи към кабинета на френския премиер. Което означава, че е един от хората, които дават съвети за политиката в две от най-важните европейски столици. Преди да се присъедини към Bruegel като зам.-директор през 2011 г., той работи за Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също така икономист в Bundesbank, където е ръководил изследователския отдел по фискална политика. Работил е и като съветник в МВФ. Негови текстове и анализи се публикуват и цитират във водещи медии като Financial Times, New York Times, Wall Street Journal, El Pais, La Stampa, FAZ, Handelsblatt, BBC, ZDF, Die Welt, CNBC и др.

Усещането е, че най-лошото от кризата в еврозоната е минало и сега сме в по-спокойна фаза. Така ли е наистина или може да има искра, която отново да разпали пожара?

Ситуацията все още е изключително крехка и всичко може да се случи. Искрата би могла да дойде отвсякъде - примерно някоя голяма банка да изпадне в затруднение или да дойде моментът, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) направи своят преглед на качеството на активите (Asset Quality Review). По някое време догодина ЕЦБ трябва да провери балансовите отчети на всички банки в еврозоната и ще трябва да е строга. Ако направи стрес тест като този на Европейския банков орган и след това половин година по-късно открием голям проблем, авторитетът на ЕЦБ ще се срине. Така че ЕЦБ ще трябва да изискват повече капитал от банките и ако правителствата не са готови, това може да бъде момент, когато отново ще припламне силно напрежение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Кризите - икономически и политически не са най-добрият момент за мащабни промени като влизане в Еврозоната. Националната валута дава възможности за ускорено развитие, въпросът е използват ли се тези възможности. Влизането в еврозоната няма да повиши автоматично заплатите, но със сигурност цените ще се удвоят.

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Това е явно типичен представител на Хомо Бруселис - този вид умее да говори съвсем членоразделно без, обаче, да казва нищо.

    Това, че не сме в Еврозоната по никакъв начин не ни предпазва от балони - справка имотния бум 2005-2008.

    Заради фиксирания курс България няма нито едно от предимствата на собствената валута. Явно въпросният екземпляр не е наясно с това обстоятелство иначе нямаше да сочи за пример Латвия, която геройски не била променила обменния курс. Българския лев е закован за еврото още отпреди създаването му и носи всички негативи на тази скъпа валута. Без, обаче, да се ползва от нито едно от предимствата.

    "Реалната конвергенция" е нещо много неопределено и са въможни всякакви интерпретации. По отношение на формалните критерии нещата са ясни - България е от малкото страни, които ги покрива.

    А, това, за "конкурентния натиск" е тест за имбецилност, който интервюирания взема със "отличен". Влизането в Еврозоната по никакъв начин няма да окаже натиск върху България заради фиксирания курс. Единственото, което ще стане е, че кредитът ще поевтинее - т.е. страната ще стане още по-конкурентна.

  • adenauer

    Този дипломатичен намек е за кой ли път подтвърждение на истината ,че никои от ШЕНГЕН не желае държава с управление останало от времето на ортодоксалния болшевизъм.Докато не се пречисти българското общество и институциите ни от комунисти,агенти ,комсомолци и доносници ,всичките с комунистическо потекло и род,влизането в Еврозоната е невъзможно.Единствения начин за възраждането на България е Германския опит и модел за смяна на политическата система-Декомунизация,Лустрация по всички нива на управление,Национализация на краденото и Народен съд пак по Германската формула.

  • 4
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Всъщност в известен смисъл за България може да е твърде късно. Ако бяхме се лустрирали и внесли ред и ясни правила в политиката и икономиката, можеше да се възползваме от евро-позитивизма и да хванем последния влак преди 2007 г.

    Сега евро-скептицизъм има и от двете страни - и откъм "богатите" и откъм кандидатите. А ние очевидно нямаме, а и не се и каним да имаме напредък. Затова вероятно и в следващите 10-15 години ще си останем в "задния двор".

    С благодарности към Буда, Сатнишко, Царя, Костов и останалите полит-гении.

  • 5
    theteaserboy avatar :-|
    theteaserboy

    Ей Капитал информирайте, че това е едно от най-лобистките НПО в Брюксел..

  • 6
    mentor avatar :-|
    Ментор

    [quote#2:"Nikolay UK"]Заради фиксирания курс България няма нито едно от предимствата на собствената валута.[/quote]
    Да, но все пак фиксирания курс/валутния борд имат един гигантски плюс който е много по-важен от всички минуси - не можем да печатаме пари.
    Нали помниш какво направиха комунистите преди 15 години? Днес щяха да правят същото, ако беше възможно. Но то не е, което им докара неудобството да вземат заем, за да крадат. Обаче хората, да видиш ти, искали да знаят за какво ще се харчи заема. Досега разумно обяснение няма. Ако имахме независима валута, присвояването на парите на хората щеше да става тихомълком и пред него да има много по-малко пречки.
    Така че, докато има възможност на власт да дойдат комунисти, България не трябва да има независима валута. Когато червено-кафявата плесен изчезне, може пак да помислим.

  • 7
    finala avatar :-|
    ===.....

    [quote#2:"Nikolay UK"]Това е явно типичен представител на Хомо Бруселис - този вид умее да говори съвсем членоразделно без, обаче, да казва нищо.

    Това, че не сме в Еврозоната по никакъв начин не ни предпазва от балони - справка имотния бум 2005-2008. [/quote]
    Еврозоната и имотният бум са две неща Без никаква връзка по между си!

    Едното е валутен механизъм/регулатор/съюз

    Другото е еманация на човешката глупост -
    имотен балон има в почти всички Бивши соц страни -
    влезли в капитализма Без да са го научили предварително


    [quote#6:"Ментор"]Да, но все пак фиксирания курс/валутния борд имат един гигантски плюс който е много по-важен от всички минуси - не можем да печатаме пари. [/quote]

    това е относително Така :
    Фиксираният курс Евро/Лев ни пази от печатане на Пари ,
    НО
    не ни предпазва от "финансова стабилност"
    -----------

    печатането на пари и "финансовата стабилност" имат обща цел която НЕ е формулирана в учебниците по финанси
    целта оправдава средствата

  • 8
    aaaa avatar :-|
    aaaa

    Всъщност лева си поскъпва спрямо еврото от момента на фиксирането му защото от въвеждането на валутния борд българската икономика нарастна доста без да се печатат и раздават левове за разлика от масираното печатане и раздаване на евро за спасяване на фалирали европейски банки и икономики!

  • 9
    ivanbaraban avatar :-|
    ivanbaraban

    Какво е нужно, за да се стабилизира, и в ЕС да имат основание да си кажат "сега вече може да дишаме спокойно"?
    И слънцето ще грее по силно-
    Г-н води монолог или диалог --
    Какво е нужно--сменете системата -национализация на банките и ликвидация но офшоарните зони
    Направете и ще седнем на диалог

  • 10
    arri avatar :-P
    ARRI

    Да, ама бившия мин.фин. друго мислеше....Сакаше до края на 2012г. да сме у чакалнята на еврозоната....Мухахааааа да го таковам у експерта.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.