С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 12 авг 2013, 15:32, 4629 прочитания

Излиза ли еврозоната от рецесия

Анализатори прогнозират ръст от 0.2% през второто тримесечие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Един бърз преглед на европейските икономически новини едва ли ще ви остави с ясно впечатление за  състоянието на еврозоната. Малко яснота може да внесе предстоящото излизане на данните за БВП на 17-те страни-членки през второто тримесечие. Вижданията на анализаторите са оптимистични и предвиждат ръст от около 0.2%, което би означавало край на продължилата вече шест тримесечия рецесия във валутния съюз.

Положителни данни не липсват. Производството в еврозоната е нараснало повече от очакваното през юли, а броят на безработните намаля за пръв път от две години насам до 19.2 млн. души. Дългата рецесия, както и продължаващите дългови проблеми на немалко държави обаче, не дават основания да се бърза с поздравите.


С еврото напред и ние след него

Германия остава двигател на еврозоната през първата половина на годината, като производствената активност в страната отбелязва ръст, дори когато в останалите страни такъв няма. Добрите резултати на Германия идват на фона на рецесия в други, сочени преди за "пантеони на растежа". Така например икономиката на Франция се сви с 0.2% през първото тримесечие, а управлението на президента Франсоа Оланд показа, че фискалната консолидация може негласно да се пренебрегва с цел политически дивиденти. Френският президент многократно заяви, че по-малко разходи означават повече проблеми, навличайки си гнева на фискално-строгия Берлин, но привличайки симпатията на съмишлениците си.

Положението в Италия също не е розово. Икономиката на апенинската държава се е свила също с 0.2% през второто тримесечие, като прогнозите са да продължи да се свива. Политическата криза там не дава изгледи за предстоящи блестящи ходове, които да предотвратят това.



Очакваният край на рецесията безспорно е положително на фона на забавянето на растежа на Китай, но въпросът е устойчив ли е този ръст и решава ли структурните проблеми като високата безработица, ограниченото кредитиране и намаляването на потребителските разходи. Липсата на работа остава основен проблем за европейците, като тя се задържа на нива от 12.1% през юни за еврозоната и 11 на сто за ЕС.

Близкото минало помни сценарии, при които растежът е съпътстван от задълбочаващи се проблеми. Големите икономики от еврозоната отбелязваха ръст в началото на 2011 г., точно когато дълговата криза се разрасна. Европейската централна банка (ЕЦБ) едва по-късно беше принудена да действа след като кризата се задълбочи. ЕЦБ понижи основната лихва до рекордно ниските 0.5%, както и лихвите по овърнайт кредитите. Въпреки тези мерки, инфлацията остана под целевата от 2%. В резултат се заговори за по-неконвенционални методи за стимулиране на икономиката, като акцент беше поставен на дългосрочни кредити и дори според някои икономисти изкупуване на корпоративни облигации.

Дебатите в съюза

Еврозоната също така продължава да оспорва сентенцията на Марк Твен, че в спора се ражда истината. През последните години Берлин и Брюксел твърдо насочиха курс към рестриктивна бюджетна политика, което доведе до изкуствено задържане на дефицита, основно чрез намаляване на капиталовите разходи.

Резултатът, логично, беше по-малък растеж и в повечето случаи - рецесия. Свиването на разходите постигна известен ефект в страни с висок дълг спрямо БВП като Гърция, Испания, Италия. Страни като България обаче демонстрират, че бюджетни съкращения, несъпроводени от реформи, са самоцелни. Във време на общоевропейска рецесия, воденето на политика на умерено балансиран бюджет продължава да изглежда най-подходящо, като оптимизирането на разходите е ключово.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Климатичните промени спънаха разширяването на лондонското летище "Хийтроу" Климатичните промени спънаха разширяването на лондонското летище "Хийтроу"

Ръководството на най-голямата британска аерогара ще обжалва казуса пред Върховния съд на страната

28 фев 2020, 291 прочитания

Полша обърква миграцията по чисто европейски начин Полша обърква миграцията по чисто европейски начин

Поляците повтарят грешката на Германия, преструвайки се, че имигрантите ще се върнат вкъщи

28 фев 2020, 649 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 8082 прочитания

28 фев 2020, 3106 прочитания

28 фев 2020, 2160 прочитания

28 фев 2020, 1634 прочитания

28 фев 2020, 1470 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Подкастрянето на банките

През последните четири години в Европа са затворени 20 000 клона

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Произходът на видовете според Сабина Радева

Детската книга за труда на Чарлз Дарвин, която стана хит във Великобритания и по света, излиза на български

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10