С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 15 авг 2013, 15:28, 5280 прочитания

От лошо към по-лошо в Египет

След клането, което армията извърши сред привърженици на сваления президент Мохамед Морси в Кайро, диалогът в страната изглежда приключил

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има тъжна логика в този кръг от насилие, протести, избори и пак хаос, в който се върти Египет. След като хората първо свалиха Хосни Мубарак (с помощта на армията) и избраха начело на парламента и държавата "Мюсюлмански братя", после недоволна част от египтяните прибягна отново до армията, за да свали ислямистите, а вчера окуражените от тази подкрепа военни пак опряха до единственото оръжие, което познават добре - смазване на недоволството и обявяване на извънредно положение.

Какво се случи


В Египет бе въведено извънредно положение за месец, след като силите за сигурност щурмуваха два протестни лагера на привърженици на сваления президент от "Мюсюлманските братя" Мохамед Морси в Кайро. В избухналите размирици, които правилно получиха името "клане", загинаха поне 525 души, колкото е досега потвърденият брой жертви. Египетският вицепрезидент и носител на Нобелова награда за мир Мохамед ел Барадей подаде оставка, заявявайки, че не може да "поеме отговорността дори за една капка кръв".

След седмици на предупреждения от страна на вътрешното министерство и на военните египетските власти най-после изпълниха заканите си и атакуваха с булдозери и въоръжени сили двата лагера на ислямистите, създадени миналия месец в столицата с искания да се възстанови на власт сваленият от армията на 3 юли Морси. Международните медии описват останките от смазаните лагери и импровизираните барикади като военна зона, в която се чуват престрелки между силите за сигурност и симпатизантите на "Мюсюлманските братя". Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган нарече случилото се "много сериозно клане". Ислямистите твърдят, че броят на убитите им поддръжници е над 2000 души. Снимки от въздуха показват как на много места по улиците на Кайро горят огньове. В същото време привърженици на "Мюсюлмански братя" извършиха ответни атаки по сгради на правителството в няколко провинции, както и по църкви на коптите в Египет.

"Стотици хора, повечето роднини на убитите, се събраха в джамията тази сутрин. Вътре има десетки тела, увити в бели платна. Преброих 70 тела и спрях, когато осъзнах, че това е по-малко от половината", казва кореспондентът от Египет Халед Езелараб пред британската ВВС.



На този фон реакциите на Запада изглеждат странно меки. Държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви, че "тези плачевни събития" са удар по опитите за помирение в страната. Върховният представител за външната политика и сигурността на ЕС Катрин Аштън и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун също критикуваха употребата на сила.

Защо се стигна дотук

Западните сили до последния момент предупреждаваха египетските военни да не използват сила срещу поддръжниците на Морси, твърдейки, че не могат да си позволят политическата и икономическата цена на подобни действия. Но опитите им да постигнат помирение между двете враждуващи страни претърпяха очевиден неуспех. "Мюсюлманските братя" не могат да преглътнат публичното унижение от свалянето на техния президент, а армията и явно част либералната опозиция са решени на всичко, за да ги премахнат от пътя си - по различни причини.

В репортаж месец преди клането информационната агенция Bloomberg написа, че, ако египетските генерали възстановят на власт Морси, който е под домашен арест, те биха били заплашени от отмъщение от страна на "Мюсюлманските братя". Това не е ход, който опозицията или армията биха си позволили. Но военните не може и да пренебрегнат ислямистите в бъдещите си политически планове, тъй като те са прекалено голяма организация, с множество последователи. В същото време лидерите на "Братството" не могат да изпуснат властта, тъй като в такъв случай са заплашени от преследване и затвор. Те чакаха 80 години, за да управляват и сега чувстват, че властта, спечелена чрез демократични избори, им е била отнета по нечестен начин.

Изгледите за постигане на някакъв компромис в момента изглеждат незначителни. Стотиците жертви, хилядите ранени и масовите арести на членове на "Мюсюлманските братя", които продължават, говорят, че диалог няма и най-вероятно няма да има скоро (в репортажа на Blomberg се цитира един от водачите Мохамед ел Белтаджи, чиято дъщеря загина вчера).

Завръщане в миналото

Според анализатора Исандр ал Амрани възниква въпросът дали сегашната ескалация на напрежението не е била "желана цел", тоест дали не е била планирана, за да се създаде ситуация, която неизбежно ще доведе до още повече насилие. Този сценарий предвижда армията да поеме контрола с цел постигане на политическа стабилност, а "Мюсюлманските братя" и другите ислямистки организации да бъдат смазани или избутани отново в нелегалност, както бяха десетилетия наред. Това може да стане, като бъдат въвлечени в ситуация, в която политическото им съществуване бъде унищожено, защото те самите ще бъдат провокирани да прибегнат до насилие, за да се защитят. Така ще изглежда, че армията няма друга възможност, освен завинаги да ги блокира извън политическия живот. Това е донякъде повторение на парадигмата на Хосни Мубарак, в която Египет съществуваше толкова дълго време. Според Ал Амрани либерални водачи като Ел Барадей са паднали в илюзията, че нещата ще се разминат без кръв и с постепенен натиск и сега виждат ясно грешката си.

Пред този желан от някои план обаче има пречки, тъй като засега останалите ислямистки партии, които са в съюз с "Мюсюлманските братя" показват, че нямат намерение да участват в протести, които могат да стигнат до насилие и вместо това предпочитат диалога, като единствен начин за излизане от напрегната ситуация. Бъдещето на Египет за пореден път в последните няколко години завива в неочаквана посока.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият британски имиграционен план затваря вратата за нискоквалифицирани работници 6 Новият британски имиграционен план затваря вратата за нискоквалифицирани работници

Правителството на Борис Джонсън иска високотехнологична икономика и развиване на автоматизацията

20 фев 2020, 1129 прочитания

По-опасен ли е коронавирусът от грипа 2 По-опасен ли е коронавирусът от грипа

Или защо са необходими строгите мерки за ограничаване на заразата

20 фев 2020, 2844 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Арабска пролет в пламъци

Разделението в египетското общество вече е много по-дълбоко от контрапункта "Мюсюлмански братя" - армия

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10