Арабска пролет в пламъци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Арабска пролет в пламъци

Плакат на сваления президент ислямист Мохамед Мурси с надпис "Не на преврата" сред останките от разрушения палатков лагер

Арабска пролет в пламъци

Разделението в египетското общество вече е много по-дълбоко от контрапункта "Мюсюлмански братя" - армия

3610 прочитания

Плакат на сваления президент ислямист Мохамед Мурси с надпис "Не на преврата" сред останките от разрушения палатков лагер

© Reuters


В Египет вече нищо не е останало от еуфорията след свалянето на Хосни Мубарак преди две години. След кървавото разчистване на протестните лагери в подкрепа на сваления президент Мохамед Мурси в сряда и кадрите на Кайро в пламъци в очите на Запада Египет е дълбоко разделен между поддръжниците на ислямисткото движение "Мюсюлмански братя" и армията. Според британския вестник Independent враждебността и напрежението са станали многослойни – между леви и секуларисти, между християните копти и сунити, между народа и полицията. Изданието коментира, че пътят към демокрация, по който Египет пое преди две години, беше брутално сринат и ще отнеме дълги години, преди да бъде възстановен.

Би Би Си също отбелязва, че на този етап би било прекалено оптимистично да се говори за каквито и да било политически перспективи и решения. Двата основни играча – военните и "Мюсюлмански братя", достигнаха до крайности и няма връщане назад, защото нито една от двете страни не иска да изглежда слаба в очите на поддръжниците си. Затова Египет е в патова ситуация. Ислямисткото движение е категорично, че няма да се махне от улиците, докато Мурси не бъде върнат на власт, и може да си позволи неотстъпчивост, защото след десетилетия в нелегалност по време на управлението на Мубарак на практика винаги е било срещу властта. Движението е в най-добрата си форма и най-добре организира симпатизантите си, когато е на улицата, и в това се справя най-добре. Разликата сега е, че целият свят гледа към Египет. "Готови сме да умрем. Свободата не е евтина и ние сме готови да платим цената", казва един от протестиращите пред Би Би Си. Братята имат и още един коз – те се борят за връщането на власт на президент, който е бил демократично избран и свален при военен преврат. От другата страна има и милиони египтяни, разочаровани от управлението на Мурси, и, разбира се, армията, която остава най-мощната въоръжена, политическа и икономическа структура в Египет, която на практика функционира като държава в държавата.

В Египет вече нищо не е останало от еуфорията след свалянето на Хосни Мубарак преди две години. След кървавото разчистване на протестните лагери в подкрепа на сваления президент Мохамед Мурси в сряда и кадрите на Кайро в пламъци в очите на Запада Египет е дълбоко разделен между поддръжниците на ислямисткото движение "Мюсюлмански братя" и армията. Според британския вестник Independent враждебността и напрежението са станали многослойни – между леви и секуларисти, между християните копти и сунити, между народа и полицията. Изданието коментира, че пътят към демокрация, по който Египет пое преди две години, беше брутално сринат и ще отнеме дълги години, преди да бъде възстановен.

Би Би Си също отбелязва, че на този етап би било прекалено оптимистично да се говори за каквито и да било политически перспективи и решения. Двата основни играча – военните и "Мюсюлмански братя", достигнаха до крайности и няма връщане назад, защото нито една от двете страни не иска да изглежда слаба в очите на поддръжниците си. Затова Египет е в патова ситуация. Ислямисткото движение е категорично, че няма да се махне от улиците, докато Мурси не бъде върнат на власт, и може да си позволи неотстъпчивост, защото след десетилетия в нелегалност по време на управлението на Мубарак на практика винаги е било срещу властта. Движението е в най-добрата си форма и най-добре организира симпатизантите си, когато е на улицата, и в това се справя най-добре. Разликата сега е, че целият свят гледа към Египет. "Готови сме да умрем. Свободата не е евтина и ние сме готови да платим цената", казва един от протестиращите пред Би Би Си. Братята имат и още един коз – те се борят за връщането на власт на президент, който е бил демократично избран и свален при военен преврат. От другата страна има и милиони египтяни, разочаровани от управлението на Мурси, и, разбира се, армията, която остава най-мощната въоръжена, политическа и икономическа структура в Египет, която на практика функционира като държава в държавата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    smokingpipe avatar :-|
    smokingpipe

    Гадна работа .

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Каква пролет. Едно безмилостно горещо лято. Жалко за младите хора тръгнали по пътя на "мъченичеството", човешкият живот в региона е много евтин, а силите безкомпромисно антагонистични.

  • 3
    nhj1548150557314993 avatar :-|
    ВЛАСТ.БГ ЕООД

    Американците са виновни за всичко това.

  • 4
    mystery avatar :-(
    mystery

    Египетската армия "опроверга" твърдението, че "една птичка, пролет не прави". Само, че до идването на пролетта в Египет е твърде далече.

  • 5
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Хората, рано или късно (най-вече като огладнеят) разбират, че икономиката дава храната на трапезата им, а не фанатизма и партийната пропаганда...

  • 6
    bekiarski avatar :-|
    Олег Георгиев

    Световна е тенденцията за налагане на неоислямска религия под егидата на богата Турция, която стои в основата на Арабската пролет. Турция от години работи нв само в северна Африка. Тепърва ще се развиват подобни процеси и на юг от Египет. Там, където има най-много православни християни, ще се натиска най-силно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK