Студентските кредити като спънка за нов бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Студентските кредити като спънка за нов бизнес

Млади американски висшисти признават, че тежестта на вноските, които трябва да изплащат, ги кара да търсят стабилна работа в утвърдена компания

Студентските кредити като спънка за нов бизнес

Растящата задлъжнялост на студентите в САЩ възпрепятства тяхната предприемчивост

8542 прочитания

Млади американски висшисти признават, че тежестта на вноските, които трябва да изплащат, ги кара да търсят стабилна работа в утвърдена компания

© Reuters


60% от всички студенти в САЩ трябва да теглят кредити, за да покрият разходите си.

Това лято 19-годишният Делян Аспарухов, който живее в САЩ още от дете, прекъсва висшето си образование в един от най-елитните университети в света – Масачузетския технологичен институт (MIT), за да създаде и пусне на пазара иновативно мобилно приложение. Неговата необичайна история за сбъдването на американската мечта, разказана от The Salt Lake Tribune, повдига редица въпроси не само за състоянието на висшето образование и нуждата от диплома. Случаят му дава повод за размисъл и за финансовото бреме, което трябва да понесат повечето американски младежи, решили след гимназията да се отправят към колеж или университет, и следствията от тази тежест.

Растяща планина от дългове

Студентите в САЩ са почти 20 милиона всяка година. За разлика от по-голямата част от развития западен свят, където висшето образование е до голяма степен субсидирано от държавата, отвъд Атлантика финансирането идва основно от учещите и техните семейства. Близо 12 милиона от студентите (60% от всички) теглят кредити, за да могат да си покриват разходите. Според изследвания на Edvisors.com – мрежа от уебсайтове за планиране на висшето образование и финансови съвети към младежите, общата задлъжнялост на средния американски бакалавър се е повишила до 40 000 долара в деня на неговото завършване. Тази сума включва и кредитите, теглени за обучението му от неговите родители, и се е увеличила почти двойно за последното десетилетие (виж графиката). Що се отнася до магистрите и абсолвентите с по-висока квалификация, бремето, с което излизат от университетите, е средно 55 000 долара за разлика от преди 10 години, когато сумата е била 40 800 долара. Към момента планината на студентската задлъжнялост в САЩ се оценява на 1.2 трилиона долара.

Според някои академични експерти въпросните дългове са най-голямата спирачка за предприемаческия дух на тези, които току-що са получили дипломите си за висше образование, пише The Wall Street Journal. "Ръководя студенти непрекъснато. Най-големият инхибитор за предприемачеството са студентските кредити", смята Вивек Уадуа, преподавател в Училището по право към Станфордския университет.

Висящите над главите на младите висшисти дългове все по-често ги карат да изоставят мечтите си за основаване на собствени стартъпи или радикално да променят бизнес плановете си. Дори програми аз облекчаване на дълговата тежест от типа на Income-Based Repayment (IBR) и Pay As You Earn Repayment (PAYE) не помагат много, защото условията им не са за всеки.

Облекчения, но не съвсем

В САЩ има поне две големи програми за облекчаване на бремето от студентски заеми, но изглежда те не са достатъчно познати, разказва този месец и агенция Bloomberg. Става дума за Income-Based Repayment (IBR) и Pay As You Earn Repayment (PAYE), според които месечната вноска за погасяване на кредита не може да надхвърля определен обем от разполагаемия доход, а след определен брой години се опрощава остатъкът по главницата. IBR, например, не позволява банката да взема повече от 15% от парите, останали, след като човек си плати всички данъци, такси и сметки и си е купил основни продукти за преживяване. След 25 години, ако все още не е изплатен този заем, по тази програма се опрощава останалата главница.

PAYE е още по-щедра, но пък е достъпна отскоро с таван на погасителната вноска от 10% от дохода и опрощаване на остатъка след 20 години.

В двете програми обаче има и моменти уловки – остатъкът, който се опрощава, всъщност се възприема от данъчните като доход и трябва да бъде обложен. Има и специална опция, стимулираща младежите да влязат в публичната администрация, срещу което анулирането на дълга става след 10 години и без облагане. Друг ключов елемент е, че ако задлъжнелият не може да погасява дори вноската по лихвата, сумата започва да му се трупа допълнително към главницата. Който кандидатства, трябва да си прави добре сметката, защото срокът на програмата по кредита се удължава двойно спрямо стандартните 10 години за изплащането му, но пък това става при по-високи лихви.

"Бих бил сериен предприемач"

Двайсет и девет-годишната Кристин и 31-годишният й съпруг Джон Карни от Ороно, щата Мейн, завършват местния университет. Те са основали своя фирма за декоративни сладкарски елементи – украшения за мъфини в най-различни форми. Семейството обаче не смее да инвестира в лазерна изрязваща машина, тъй като за целта ще им трябва бизнес кредит, а към момента общият им студентски дълг е достигнал 140 000 долара. Така те използват лазерната машина на университета, което ограничава размера на листовете, с които могат да работят. Студентският кредит "ми пречи да се възползвам от много шансове и да поема много рискове, които обикновено са необходими, когато започваш бизнес", споделя г-жа Карни.

Миналата година Джаксън Солуей създава онлайн услуга, която свързва работодателите със специалисти на свободна практика. Той се надява, че ще може да продаде продукта си на компании, които не желаят да наемат за постоянно много хора. Тази пролет обаче Джаксън, който през 2009 г. е завършил политически науки в частния "Колорадо колидж", изоставя бизнес плана си. Той признава, че 400-доларовите му месечни вноски за почти десет пъти по-големия му студентски кредит не са му оставили друг избор освен да потърси стабилните приходи от заплатата в някоя компания. "Обичам света на стартъпите. Бих бил сериен предприемач, ако не бяха студентските ми заеми", казва Джаксън.

Поне един американски щат е предприел стъпки, за да облекчи тази финансова тежест. Тази година Калифорния прие законови промени, които ще намалят таксите за студентите от средната класа, желаещи да учат в държавните университети в щата. Също така нестопанската организация RISLA, занимаваща се със студентските кредити в Роуд айлънд,  разглежда възможностите за отсрочване или намаляване на вноските на наскоро завършилите студенти, които започват собствен бизнес или отиват да работят в новосъздадена компания.

За нуждата от (скъпата) диплома

Някои като Делян Аспарухов обаче решават, че за предприемчивостта им не е нужна диплома от колеж. Още на 14-годишна възраст той създава софтуер, който води до революционно приложение на статистическите модели в компанията, в която работи баща му, разказва The Salt Lake Tribune. Завършва гимназия с отличия за представянето си по математика, приложни науки и роботика. "Откакто беше малко дете, го възпитаваме да получи колкото се може повече образование", споделят родителите му – баща му е доктор по математика от Калифорнийския технологичен институт, а майка му е доцент по финанси в Университета в Юта.

Когато обаче му остават едва три курса по информатика, за да завърши, Делян решава да прекъсне, защото чувства, че няма да "научи нищо ново" в MIT. Той става един от малцината предприемачи, избрани да получат стипендията Thiel Fellowship, финансирана от милиардера и съосновател на PayPal Питър Тийл. Сега, в третата си година, програмата дава 100 хиляди долара на 20-на студенти на възраст под 20 години, за да се откажат от университета в името на това веднага да развият идеите си.

Така Делян разработва и пуска за продажба мобилното приложение Nightingale, което има за цел да подобри качеството на здравеопазването и грижите за пациентите, като им напомня кога да взимат лекарствата си.

Университетът далеч "не е това, което беше", твърди Даниел Страчман, програмен директор на Thiel Fellowship. "В днешно време младите хора излизат с дълг на средна стойност 35 хиляди долара, ако не и много повече." Тази тежест означава, че много малка част от 20-годишните могат да поемат рискове, да започнат собствен бизнес или да изпробват нови идеи, заключава тя, още повече че обещанието, че дипломата за висше образование води до сигурна работа, изглежда все по-непостижимо. | Капитал Daily

Източник: Edvisors.com
60% от всички студенти в САЩ трябва да теглят кредити, за да покрият разходите си.

Това лято 19-годишният Делян Аспарухов, който живее в САЩ още от дете, прекъсва висшето си образование в един от най-елитните университети в света – Масачузетския технологичен институт (MIT), за да създаде и пусне на пазара иновативно мобилно приложение. Неговата необичайна история за сбъдването на американската мечта, разказана от The Salt Lake Tribune, повдига редица въпроси не само за състоянието на висшето образование и нуждата от диплома. Случаят му дава повод за размисъл и за финансовото бреме, което трябва да понесат повечето американски младежи, решили след гимназията да се отправят към колеж или университет, и следствията от тази тежест.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    han.asparuh avatar :-|
    han.asparuh

    Проблемите на американските студенти не са по-различни от тези в Канада или Европа.

    Започва се още от завършването на средното образование, когато повечето от тях нямат никаква идея какво искат да работят след като приключат с ученето след още 4-5 години. Но истинския проблем идва когато получат университетската си дипломата и разберат, че няма чак толкова възможности за работа с нея.

    За да се предпазят от такова разочарование и натрупване на големи дългове, много от тях избират двустепенното образование – колеж и после университет за бакалавър. Освен това, повечето колежи и университети позволяват сменяне на програмата (маджър/майнър) по време на обучението.

    Но едно не може да се отрече на американските университети – независимо, че са скъпи, те са едни от най-престижните в света.

  • 2
    bulgaroid avatar :-|
    az

    До коментар [#1] от "han.asparuh":

    Престижни са, с много реклама. Иначе и те бълват слабо образовани малоумници. Видяхме ги и ние тук тия випусници, на техните университети,
    тълпа тъпанари. Не знам на какво ги учат там ама са доста зле, единствено долу горе говорят сносен английски.

  • 3
    ivanbaraban avatar :-P
    ivanbaraban

    Растяща планина от дългове
    Още един балон изгърмя и заедно с него изчезна едно голямо парче от "Голямата Американска Мечта"та многото млади мечтатели с скъпи дипломи трябват да се задоволят като сервитюри в "Макдоналд" вкусът е отвратителен но е "made in usa"

  • 4
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Проблемите не са само финансови, но и морални. Университетите преподават морално остарели неща, непотребни в новия динамичен свят. Единственото им предимство е скъсаните нерви, които скъсани нерви спомагат към неспирен стремеж за самообучение.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "ivanbaraban":

    Балонът се зароди и разду по същия шаблон, под който и имотният:

    1) услуги на кредит
    2) държавата гарантира кредита

    Единствено Фани и Фреди са заменени с някакви други абревиатури, за студентски кредити вместо ипотечни такива.

  • 6
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#3:"ivanbaraban"]сервитюри в "Макдоналд"[/quote]

    Това с Макдоналдс е метафора, надявам се разбираш. Ако още не си убеден, занапред като минаваш покрай някой обект от веригата, влез вътре да ги питаш дали случайно нямат дипломи от Америка.

  • 7
    han.asparuh avatar :-|
    han.asparuh

    Ако трябва да избираме между двете системи – от една страна безплатното висше образование (както в част от Европа), където всички данъкоплатци плащат за това една малка част от обществото да получава възможност да изкарва повече пари и да живее по-добре в бъдеще и от друга платеното висше образование (в САЩ, Канада, и от скоро Великобритания), където държавата или благотворителни организации помагат със стипендии и заеми тези, които не могат да си позволят таксите – мисля, че втората е далеч по-справедлива към цялото общество и към студентите.

    Бъдещия студент ще се замисли сериозно преди да задлъжнее дори и 10,000$ за специалност като история на музиката, например.

  • 8
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#7] от "han.asparuh":

    1. по принцип даже и в Америка знаят, че Европейската солидарна система е поне около два пъти по-ефективна, т.е. с двойно по-малко пари получаваш същият резултат
    2. в Европа всички финансират образованието, което е достъпно за всеки, така се повишава технологичното, иновативно и предприемаческо ниво на нацията като цяло, а оттам и се плащат по-високи данъци от образованите вече хора. Най-важното - позволява МОБИЛНОСТ на работната сила, щото няма задлъжнялост. Даже и в тази повърхностна статия са го казали
    3. тези две неща не важат съвсем в БГ, защото най-малкото БГ фискална система не е прогресивна.
    4. В САЩ студентския бизнес е просто един системно и нарочно създаден балон, подобно на имотния или комодити и т.н., за да може да се създават ГОЛЕМИ заеми, голям оборот от заеми и т.н. обеми, които почти на секундата се секюритизират и препродават като инвестиционни инструменти, а за да им е по-бързо надуваща се цената, държавата ги гарантира...

    Не преекспонирайте българската действителност върхи Еевропа или САЩ, просто животът е драстично различен и не може да се тълкува по същия начин както в БГ.

  • 9
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    До коментар [#7] от "han.asparuh":

    Почти всички учат electrical engineering, medical, accounting/finance, biology/chemistry/pharmacy. Не говорете така наизуст. Просто, в момента в който излязат на пазара, се сблъскват с вносни индийци и китайци с абсолютно същите образования и способности, но стрували им 10-20 пъти по-малко...индиец инженер може да се дипломира за 3-5 хил. долара из горите индийски, докато в САЩ толкова струват само учебниците му първата година. Работните визи за "високобразовани научни кадри" се вдигат от около 80 хил. на поне 300 хил. бройки следващата година - страничен предмет на заседанията по имиграционната реформа в момента, който пресата учтиво пропуска даже и да спомене...
    На това му се вика глобализация и свободен пазар, в което глобално погледнато лошо няма - американците обедняват, азиатците се замогват. Лошото е, че пазарът на дребно в САЩ и Европа логично е надолу, вече 5 поредни тримесечия, нормално при обедняващо население и в един момент целият свят ще се надява да си продава стоката в Индия и Китай :):):). Не вярвам да доживея да видя как БМВ-тата струват 102 долара парчето, щот толкова е покупетелната способност в Азия например, така че преди това все нещо ще се случи и този процес на трансфериране на богатство ще прекъсне.

  • 10
    socialen avatar :-|
    socialen

    В Америка трябва да си завършил Harvard, Yale, Princeton, MIT или Stanford, за да имаш шанс ако принадлежиш към определена каста. Другите университети никой не го интересува. Образованието в тези елитни университети обаче не е лъжица за всяка уста и за бедните, а е превилегия само за Елита. Умствени качества не играят голяма роля. (Bush Junior например е завършил в Harvard!). Ако все пак някои от плебейте се престрашат на тази стъпка, то биват заробени с кредити и оскотяват от работа, по 60-80 часа на седмица, докато не ги върнат. Ако изобщо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK