С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 23 авг 2013, 17:03, 8392 прочитания

Ерик Асадуриан: Устойчивото развитие вече не е възможно

Специалистът по промяна на климата от института Worldwatch пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


За него тези, които са скептични към глобалната промяна на климата или смятат, че тя не е причинена от човека, са хора, които вярват, че Земята е плоска или марсианци тайно управляват света. Какво можеш да им кажеш? "Честно казано - нищо, тъй като те са или в дълбоко отрицание на научните доказателства, или са движени от някакви интереси. Така че каквото и да им отговоря, няма да има резултат", казва пред "Капитал" Ерик Асадуриан от института за устойчиво развитие Worldwatch и ръководител на годишния доклад "Състоянието на планетата 2013 г.". Вместо това той се е фокусирал върху ролята на медиите и академиците, които да направят пределно ясен факта, че няма въпросителни относно промяната на климата, "така както никой не се съмнява в гравитацията, или в това, че вирусите и бактериите предизвикват болести, или в други доказани научни открития".

Днес мнозина вярват, че климатичните промени са част от живота ни и човешката дейност има роля в тях. Но от сегашната екологична политика става ясно, че световните правителства не могат да постигнат много. Скорошен доклад на Световната банка алармира, че "не е сигурно, че приспособяването към свят, който е с 4 градуса по-топъл, е възможно", визирайки повишаване на температурите към 2100 г. в сравнение с прединдустриалните нива. Въпреки поетите ангажименти, че затоплянето на Земята ще се ограничи до 1.5–2 градуса по Целзий, настоящите вредни емисии предполагат по-голямо повишение на температурите. Световните емисии на въглероден диоксид от изгарянето на изкопаеми горива за енергия от 2000 до 2010 г. са се увеличили с 34%.


Но какво ще стане, ако надскочим тези прословути 1.5–2 градуса? "Учените прогнозират цял куп усложнения – все по-нестабилен климат, покачване на морските равнища, суша, наводнения. И тъй като този процес е движен в голямата си част от въглеродния диоксид, можем да очакваме окисляване на световните океани и последващо унищожение на океанските хранителни вериги. С покачване от 2 градуса по Целзий е възможно да се задейства причинно-следствената връзка и това да доведе до потенциално безконтролно увеличение на температурите с до 4, 5, дори 6 градуса по Целзий, когато замразеният метан се разтопи или обезледената Северна полярна област абсорбира повече от слънчевата енергия", обяснява Асадуриан.

Вече е късно

С всички тези катастрофични сценарии според климатолога от института Worldwatch сме стигнали до момент, когато устойчивото развитие вероятно вече е невъзможно. "Това обаче не означава, че не трябва да продължаваме да опитваме. Залозите са прекалено високи, за да се откажем. Но ще бъде трудно. Нека погледнем промяната на климата, която е само един от проблемите, пред които сме изправени. Според Международната агенция по енергията (IEA) трябва да оставим под земята две трети от известните ни резерви от изкопаеми горива, за да предотвратим неконтролираната промяна на климата. Но дали компаниите и ориентираните към растеж правителства и корпоративни лидери ще се съгласят? Да се обърнеш към устойчивото развитие зависи от икономическото екологизиране и антиконсумеризма на индустриалните икономики, което дългосрочно би било добре за тях (ще намали болестите, екологичното замърсяване, социалния стрес и неравенството), но краткосрочно би засегнало някои интереси. Така че устойчивостта би била възможна само ако успеем да си възвърнем контрола над обществото и икономиката от тясно скроени хора и институции", казва Асадуриан. И тъй като изгледите това да стане са малки, трябва да се подготвим за екологичните промени, които ще се случат без значение какво правим от днес нататък.



"В климатичния цикъл има едно забавяне с 50 години, така че някои бъдещи изменения вече са на път. Това означава да се подготвим за голям прилив на бежанци, да осигурим обучение на всички ученици за това какво ни очаква и как да бъдем готови, както и да преправим правителствените системи за тези турбулентни времена пред нас. Не трябва да пропускаме възможността, която ни дава този последен период на стабилност, да се подготвим за предстоящите проблеми", предупреждава Асадуриан.

Той агитира за преминаване към възобновяеми източници на енергия и към алтернативен начин на живот. А това означава изкопаемите горива да си останат под земята, въпреки че са ключови за съвременната индустриална цивилизация (в момента 88% от световната енергия идва от тях). Асадуриан смята, че просто трябва да спрем да ги извличаме. "Но кога това е икономически осъществимо? Само ако приемем, че растежът не е целта на икономиките и обществените интереси (и интересите на Земята) надминават частните комерсиални интереси. В един нормален свят вместо въглеродни кредити (квотата позволени въглеродни емисии, която може да бъде произведена от една компания в дадена страна – бел. ред.) световните правителства щяха да дават кредити за извличане на изкопаеми горива и така да ги ограничат до устойчиви нива", твърди Асадуриан. Според него това ще доведе до експлоатация само на най-чистите резерви (вместо на дълбокоокеански залежи и залежи от катранени пясъци), а извлечената енергия ще бъде насочена към изграждане на инфраструктура за възобновяема енергия, така че да имаме поне някакъв надежден източник на енергия за в бъдеще. "Независимо как гледате на това, екологичната икономика, базирана на антиконсумеризма и на некапиталистическите идеи, е част от нашето бъдеще – дали като част от съзнателен и добре управляван избор, или наложена насила заради бързо променящата се планета. Във втория случай това ще доведе до много повече страдания, отколкото ако е контролирано възприемане", казва климатологът.

Да изхраним света

Климатичните промени включват и изостряне на проблема с глада и недохранването. Цените на храните не спират да растат. От 2007 г. насам продоволственият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) е отбелязал 70-процентов скок. Отговорът според Асадуриан е в агроекологията. "Това е екологичен и дори възстановителен подход към производството на храни, извършван по начин, който подражава на природата и устойчиво интегрира растениевъдството и животновъдството в околната среда. Агроекологията задължително трябва да е бъдещето на земеделието. Тя може да изхрани света (ако хората се откажат от идеята да ядат месо по три пъти на ден) и по-важното - може да помогне в оздравяването му", казва експертът. По думите му вече е очевидно, че индустриалното земеделие не може да нахрани гладните. Може би ще успява още няколко години, но това се променя с изтощаването на почвата.

Според Асадуриан един от основните проблеми е, че екологичните организации не са достатъчно адекватни. "Станали сме доста добри във воденето на някои малки, ограничени битки – като изкопаемите горива и обезлесяването, въпреки че и губим много от тях. Но не се справяме с трансформацията на доминиращата света култура, в насочването й извън консуматорството към един екоцентричен модел, в който ефективното управление на планетата, а не повишеното ниво на консумация е основната мярка за успеха на обществото. Много малко екологични организации се опитват да направят това, но то е тяхното бъдеще, ако искат да бъдат наистина ефективни", смята Асадуриан. Според него все по-важна става организираната "съпротива" на обикновените активисти, тъй като залозите се вдигат и трябва да се мисли творчески как да се промени обществото и да се засили осведомеността по тези въпроси. Специалистът смята, че спорни кампании като набиването на дълги гвоздеи в стволовете на предвидените за сеч дървета с цел саботаж, повреда на трионите и фалит на дърводобивните компании, може да имат своето място, въпреки че не ги защитава. "Поне трябва да има дискусия в екологичната общност какви видове стратегии на съпротива трябва да се използват и как да ги прилагаме. Ненасилственото гражданско неподчинение със сигурност ще трябва да играе по-голяма роля. И дискутирането как по-добре да го интегрираме е жизненоважно", казва Асадуриан.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

Какво се случва отвъд Brexit Какво се случва отвъд Brexit

Европейските лидери обсъдиха и отношенията с Китай и политиките за промените в климата

22 мар 2019, 918 прочитания

Огнената смърт на Le Fouquet’s 4 Огнената смърт на Le Fouquet’s

Протестиращите "жълти жилетки" изпочупиха и запалиха прочутия парижки ресторант, приеман като емблема на френския елитаризъм

22 мар 2019, 1263 прочитания

24 часа 7 дни

22 мар 2019, 3886 прочитания

22 мар 2019, 2328 прочитания

22 мар 2019, 2215 прочитания

22 мар 2019, 1953 прочитания

22 мар 2019, 1882 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Ние египтяните", "вие чужденците" и "борбата с тероризма"

Или за контрареволюцията на омразата в Кайро

Формула за пенсионна буря

Серия промени в начина за изчисляване на пенсиите бързо генерира недоволство и се превърна в потенциално политическо оръжие

Голямата катастрофа на Boeing

Двата паднали самолета Boeing 737 Мах нанесоха сериозен репутационен и финансов удар върху компанията

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Книга: Стефан Цвайг и Максим Горки - "Писма"

Изданието събира кореспонденцията между двамата писатели в периода 1923 – 1936 г.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.03.2019 Прочетете