"Ние египтяните", "вие чужденците" и "борбата с тероризма"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Ние египтяните", "вие чужденците" и "борбата с тероризма"

"Ние египтяните", "вие чужденците" и "борбата с тероризма"

Или за контрареволюцията на омразата в Кайро

5984 прочитания

© reuters


На изхода на летището в Кайро пътниците обикновено активно нищят египетската политика и напредъка на революцията. Този път всички са мълчаливи с изключение на двама мъже, които си кимат един на друг в съгласие и проръмжават със злоба думата ал ихуан (братството) на чести интервали. Думата ас саура (революцията), която заемаше централно място в политическите разговори на египетските пътници доскоро, отсъства. Има я само на една тениска. Die ägyptische Revolution ist nicht ein Coup (египетската революция не е преврат) – гласи надписът на яркочервената дреха, чиято собственичка гордо крачи напред-назад между пейките.

Изобщо лозунгите, насочени към нас, чужденците, започнаха да наводняват социалните мрежи и личните контакти още от началото на юли, когато армията свали президента Мохамед Морси и военната машина започна непрестанната си пропаганда, че се "бори с тероризъм". С големи букви се заредиха съобщения във  Facebook, че "вие чужденците" трябва да разберете, че "ние египтяните" подкрепяме действията на нашата армия, тя се бие сега с тероризма, а "Мюсюлманското братство" е терористична организация и винаги е била такава, и т. н.

Сред тях имаше някои специално посветени на нас, чуждестранните журналисти в Кайро, които толкова грешно и невярно представяме нещата. Порицанията от армията и от правителството не са новост. Този път обаче чуждестранните кореспонденти, изглежда, сме стигнали толкова далече в тенденциозното представяне на ситуацията в Египет в негативна светлина, та се наложи дори православната църква да се намеси с официално изявление как "силно осъжда некоректното медийно отразяване в западните държави и призоваваме представителите на медиите... да се въздържат от предоставяне на международно внимание на кръвожадни терористични групи".

От пункт на пункт

"Това ще е приключение", казва на излизане от паркинга на летището в Кайро Мохамед, верен приятел от години. Той има предвид, че тръгваме през града след вечерния час. "Виж колко коли има по улицата. Тц, египтяните не могат да спазват вечерен час и армията го знае."

Започвам да броя пропускателните пунктове, на които ни спират военни, за да проверят документи и багаж. Един, два, три... На петия колоната от коли напомня прословутите задръствания в Кайро.

"Армията нарочно го прави, за да ни накара да спазваме вечерния час", отсича Мохамед. Прекарваме повече от час, без да мръднем повече от 50 метра, заклещени до една сватба. Булката стои оклюмала в сватбения мерцедес, а сватовете се тюхкат по колите си и нападат с гневни въпроси всеки офицер, посмял да мине надолу по улицата.

"Ние всички сме станали роби на армията", провиква се с пълен глас една жена по посока на военните, преградили пътя. "Ние им разрешихме да избиват синовете ни!" Сред чакащите пред пропускателния пункт не се чуват добри думи за армията.

Аз мразя, ти мразиш

"Сега всички мразят мюсюлманските братя. Те проиграха картите си, а имаха шанс да направят демокрация. И аз ги мразя много, но не искам и армията да ни управлява. Тя ще убие демокрацията", разсъждава Мохамед, който от първия ден на революцията участва в протестите.

Балансирани мнения като неговото са рядкост тези дни. Повечето египтяни се  намират в една емоционална крайност и не мърдат оттам. Политиката и насилието са хвърлили цялото общество в безмилостна вражда между "либерали" и "ислямисти", между поддръжници на армията и нейни противници. Мнозина революционно настроени активисти, противно на принципите на революцията, също избират една от екстремните позиции. Ахмед Дума, основател на Коалицията срещу военната хунта (която се бореше през 2011 и 2012 срещу режима на ген. Мохамед Тантауи и след пенсионирането му се опита да започне дело срещу него за убийство на протестиращи) сега повтаря военните рефрени на главнокомандващия египетската армия ген. Абдул Фатах ал Сиси за "борба с тероризма" и започна да призовава за унищожение на "всичките му разновидности и форми".

На 24 юли Науара Негм (дъщеря на известния поет и активист Ахмед Фуад Негм), която заедно с Дума беше изправена пред съда по времето на Морси за подстрекаване към насилие, написа в Twitter, че египтяните вече трябва да изберат страна – срещу "Мюсюлманското братство" или с него, защото борбата помежду им трябва да се разреши сега. И от двете страни хората трябвало да поемат пълна отговорност за избора си и за кръвта на опонентите, която щяла да се пролее. Самата Науара избра да е срещу "братята".

Три дни по-късно над 70 души загинаха, когато полицията откри огън по протестиращи в лагера на братството в Мединет Наср, квартал на Кайро. След още три седмици силите за сигурност щурмуваха и двата лагера на "братята" в столицата, при което загинаха над 600 души, повечето от огнестрелни рани.

Негм изчака няколко дни след кървавата баня, преди да напише коментар във в. "Тахрир". С остър език тя осъжда тези, които са взели решението лагерите да се атакуват, и ги нарича идиоти. "Заради 80 или 90 [въоръжени] души, вие убихте почти 1000", пише тя, допълвайки, че жертвите утвърждават позицията на "Мюсюлманското братство" в очите на международната общност. Негм обаче заявява, че не се чувства гузна и не изпитва състрадание нито към "братята", нито към силите за сигурност.

Междувременно малцинството активисти, които виждат ставащото не като продължение на революцията, а като пагубно за нея, и остро осъждат избиването на протестиращите братя и заклеймяването им като терористи, т.е. тези, които са запазили съзнание за основните принципи, в защита на които избухнаха протестите през 2011 г., са в отчаяние. В коментара си за онлайн медията "Мада Маср" активистът и режисьор Омар Робърт Хамилтон изразява точно това. "Мислихме, че можем да променим света. Колко са различни нещата днес. Няма да загърбя убежденията ни, но чувството на младежки оптимизъм (?), наивност (?), идеализъм (?), налудничавост (?) – сега е наистина мъртво. Скърбя за убитите и мразя убийците им. Скърбя за убитите и мразя тези, които ги изпратиха на сигурна смърт. Скърбя за убитите и мразя тези, които извиняват убийството им. Как стигнахме дотук?"

Мохамед знае отговора. Спираме на осмия пропускателен пункт и чакаме проверка на документите и багажа от военните, а той обяснява: "Не бяхме готови за демокрация, нямаме не само институциите, но и основата в обществото за нея. Как да имаме демокрация, като дори революционните движения не я практикуват вътрешно? Искам да питам Ахмед Махер как продължава да е начело на "Шести април" (младежко движение, което изигра значима роля при свалянето на режима на Хосни Мубарак - бел. ред.). Кой го е избрал? Вътрешни избори изобщо имало ли е?

Войникът пред колата пита началника си дали може да ни пусне. "Да, пусни България да върви", отговаря той. "Боже, доживях момента, в който български паспорт отваря пред мен охранявана бариера", шегувам се с Мохамед. Той се усмихва и заключава: "Разбира се, демокрацията е възможна в Египет, но ще ни отнеме поне 25 години да я изградим." Замислям се – 25 години ли?

На изхода на летището в Кайро пътниците обикновено активно нищят египетската политика и напредъка на революцията. Този път всички са мълчаливи с изключение на двама мъже, които си кимат един на друг в съгласие и проръмжават със злоба думата ал ихуан (братството) на чести интервали. Думата ас саура (революцията), която заемаше централно място в политическите разговори на египетските пътници доскоро, отсъства. Има я само на една тениска. Die ägyptische Revolution ist nicht ein Coup (египетската революция не е преврат) – гласи надписът на яркочервената дреха, чиято собственичка гордо крачи напред-назад между пейките.

Изобщо лозунгите, насочени към нас, чужденците, започнаха да наводняват социалните мрежи и личните контакти още от началото на юли, когато армията свали президента Мохамед Морси и военната машина започна непрестанната си пропаганда, че се "бори с тероризъм". С големи букви се заредиха съобщения във  Facebook, че "вие чужденците" трябва да разберете, че "ние египтяните" подкрепяме действията на нашата армия, тя се бие сега с тероризма, а "Мюсюлманското братство" е терористична организация и винаги е била такава, и т. н.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    показателно

  • 2
    rehwaz avatar :-|
    rehwaz

    Обичам международни журналисти и кореспонденти. Толкова ясно си личи, че не са проядени... Поне повечето от тях. :)

  • 3
    viktornovaliss avatar :-|
    viktornovaliss

    Всъщност има лек елемент на манипулативност. Наскоро министърът на външните работи на Египет заяви, че "Западът не обръща внимание на престъпленията на "Мюсюлманските братя", а се е втреничил във военните и техния "преврат".
    И е прав, човекът. Навсякъде четем- военните това, военните онова...горките ислямисти.
    Всъщност самите "братя" изпращат свооте хора, лесно манипулируеми, подкрепата за "Мюсюлманските братя" е от селяните, долните класи на обществото и необразованото, мизерстващо население от малките градове, селата и предградията, на "геройска" смърт в името на Аллаха.
    Така или иначе тяхната власт беше обречена.
    Всяко едно производство- от фабриките за дрехи до фурните за хляб в Египет принадлежат по един или друг начин на военните. Изконната опора на "братята" - селата и земевладелците са зависими- Египет е пустинна страна, а земеделието е поливно, като се осъществява с помощта на бензинови помпи. Въпрос на време беше ислямистите чисто икономически да рухнат.
    Хванали се като удавник за сламка за доларите на Катар, "братята" нямаше как да не предизвикат гнева на Саудитска Арабия, основният "кингмейкър" в района.
    И хорицата, обикновените хора в Египет, станаха жертва именно на тая игра на тронове.
    В Египет няма и няма как да има демокрация. Няма класа която да я създаде, няма заможни грждани, буржоа,бизнесмени, които да не са част от структурата на военните по един или друг начин. Интелигенията, сама по себе си рехава също е със заможен градско-военен или селско-земевладелски произход.
    И както беше казал един египтянин: "Следколониалната история на Египет е историята на пробите и грешките. Пробвахме военни с комунистите и видяхме, че не става. Пробвахме военни със запада и видяхме, че пак не става. Сега пробваме "Мюсюлмански братя" и виждаме, че и те не стават..какво вече да пробваме- не знам..."

  • 4
    ivanbaraban avatar :-|
    ivanbaraban

    Сега всички мразят мюсюлманските братя. Те проиграха картите си, а имаха шанс да направят демокрация.
    И те още са"пияни"от "свобода" и демокрация" още не зная че" демокрация е смяна на един клан с друг".Всичко е въпрос на личен интерест посолен с геостратегигески стратегии на 3 ти страни -Пример Българи 25 год"демокрация" и още не е разбрала това


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK