Кръв и омраза край Нил
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кръв и омраза край Нил

Reuters

Кръв и омраза край Нил

Армията затяга хватката си, "Мюсюлманските братя" са на път да бъдат смазани, а близкото бъдеще на Египет изглежда мрачно

Марин Душев
8315 прочитания

Reuters

© Reuters


Няма нищо по-символично за контрареволюцията в Египет от освобождаването от затвора на Хосни Мубарак. Бившият диктатор ще остане под домашен арест и най-вероятно в решението за пускането му няма политика, но то е емблема на смачканите надежди на Арабската пролет. Като се прибавят поддържаното от армията правителство, въвеждането на извънредно положение и вечерен час, възраждането на пропагандната машина, реабилитирането на фигури от бившия режим, поставянето на генерали начело на провинциални администрации и залитането обратно към военнополицейска държава, аналогиите с ерата на Мубарак стават натрапчиви. Сценографията на реставрацията се допълва от унизителния арест на Мохамед Бадие, духовният лидер на доскоро управлявалите "Мюсюлмански братя". Египет от 2013 г. все по-тъжно прилича на Египет отпреди революцията от 2011 г. Само е по-окървавен и много по-дълбоко разделен.

Нито реакциите на международната общност, нито опитите на Европа и САЩ да посредничат за намиране на компромис между военните и мюсюлманските братя успяха да спомогнат за намаляване на напрежението. На 14 август търпението на управляващите в Кайро се изчерпа и полицията щурмува с бронетранспортьори и куршуми двата протестни лагера в столицата на поддръжници на сваления на 3 юли с помощта на армията президент Мохамед Морси. Вълната от насилие заля цялата страна - опожарени бяха десетки коптски църкви, няколко полицейски участъка в провинцията бяха превзети и разграбени от протестиращи, в северен Синай радикални ислямистки групировки започнаха открита война с египетските сили за сигурност, още над 800 членове на "Мюсюлмански братя" бяха арестувани.

Днес братството е притиснато в ъгъла и след повече от 900 убити и хиляди ранени само в последните две седмици диалогът между тях и военните изглежда напълно невъзможен. Поляризацията и конфронтацията в египетското общество в следващите месеци могат само да се задълбочават, а с това това вратата към радикализация и още насилие е широко отворена. Така в момента очакванията за близкото бъдеще на най-голямата арабска държава могат да се описват само в различни нюанси на тъмните краски.

Едно общество, два полюса

"Ситуацията в Египет днес е дълбоко поляризирана и при всяка от страните се наблюдава тенденция към екстремна реторика и поведение", казва пред "Капитал" Антъни Дворкин от лондонския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). "Общественият климат е такъв, че просто няма място за умерени гласове. Всичко се възприема свръхемоционално и няма никаква чуваемост за мнения, които излизат извън един от двата доминиращи разказа за събитията - този на ислямистите и този на военните."

Показателна е позицията на проф. Саид Садек от Американския университет в Кайро. "Светът веднъж и завинаги трябва да разбере, че "Мюсюлмански братя" са терористична организация. С тях не може и няма смисъл да се преговаря. Те представляват опасност както за Египет, така и за целия свят", заяви той пред "Капитал". Според проф. Садек братята всъщност са се готвели за война срещу собствения си народ и затова днес единственият начин да се гарантира сигурността и просперитета на Египет е "тази организация да се разпусне и унищожи". Той вярва, че движението вече няма подкрепа в страната, че последните му останали поддръжници са неграмотни и с промити мозъци и че Западът се противопоставя на мерките на армията единствено защото американските и европейските тайни служби имат отдавна установени връзки с ислямистите и не искат да ги изгубят като партньори.

От другата страна са онези, които искат връщане на законно избрания Морси на власт и вярват, че армията е повела война срещу народа си и е влязла в заговор с коптите, Израел и Запада, за да убие демокрацията в страната. "Проблемът е, че макар и двата разказа да се отнасят за едни и същи събития, те всъщност нямат почти никакви общи допирни точки освен общото недоверие към ролята на Запада и убедеността, че става дума за война", обяснява пред "Капитал" Джефри Мартини от RAND Corporation. "Още по-големият проблем е, че и двата лагера нямат особен интерес да се опитат да прекрачат пропастта помежду си."

Рецепта за ескалация

"След като бяха свалени от власт, братята нямаха никакъв силен ход, освен да се опитат да покажат несъгласието си с новата власт. Те не можеха да си позволят да се огънат пред исканията на военните и затова не разпуснаха лагерите си въпреки заплахите", казва Дворкин. "Те удържаха и в резултат вече имат няколкостотин нови "мъченици", както и съчувствието на немалка част от света."

Същевременно армията не само че трудно може да овладее насилието, но дори има причини да го търси. "За генералите е от ключова важност да запазят либералите на своя страна, защото хора като доскорошния вицепрезидент и Нобелов лауреат за мир Мохамед ел Барадей или премиера Хазем ел Беблауи са им изключително полезни", обяснява Мартини. От една страна, те придават на новото правителство известна легитимност пред света, от друга - могат лесно да бъдат отстранявани без сериозни последици. Ел Барадей например подаде оставка в знак на  несъгласие с полицейската бруталност. Действията му бързо бяха заклеймени като предателство, той бе обявен за съучастник в заговора на ислямистите и дори му бе повдигнато обвинение за "нарушаване на националното доверие". А египтяните останаха глухи за предупреждението му, че "насилието поражда само още насилие".

"Либералите просто нямат обществена подкрепа и каквото и да кажат или направят, не могат да имат съществено влияние върху развитията в страната. Те обаче са нужни, защото без тях армията ще трябва да поеме цялата отговорност за управлението, а това би донесло и много негативи за генералите", обяснява Мартини.

"Имайте предвид, че в навечерието на преврата от 3 юли либералите застанаха на страната на военните, защото се страхуваха от ислямистите. И армията днес просто подхранва този страх", казва Дворкин. Схемата е относително проста – силният натиск върху "Мюсюлмански братя" предизвиква някои по-радикални елементи в самото движение или близки до него организации да прибягват към насилие. Това умело се използва от пропагандата на властите, обществото се мобилизира срещу ислямистите, а либералите остават твърдо на страната на военните.

"Тази тактика работи добре засега и затова може да се очаква в бъдеще репресиите срещу братството да продължат", смята Джефри Мартини. Но според него, след като братята вече са се сдобили със своите "мъченици" и са доказали пред света несъгласието си с преврата, вече нямат толкова сериозен мотив да продължат с масови демонстрации, както досега. "Вероятно ще опитат да се покрият и да се прегрупират и може да се очаква известен период на затишие", смята американският анализатор.

Армията изглежда твърдо решена да смаже братството и да го изкара от политическата система, което вероятно означава, че то ще трябва да мине в нелегалност. "През последните седмици лидери на братството повтаряха призиви съпротивата срещу военните да бъде мирна. И макар да имаше отделни случаи на престрелки, техните демонстрации наистина бяха като цяло мирни. Те имат опит с въоръжената борба и са наясно, че просто нямат шанс срещу армията. Затова не може да се очаква цялата организация да се завърне към тероризма", казва Дворкин. Но след всичко случило се в последните дни апелите за избягване на насилието вече нямат същата тежест и никой не може да бъде сигурен кога и къде в страната ще се появят ислямистки групи, склонни да използват оръжие за постигане на целите си.

След краткия си неуспешен експеримент с демокрацията сега най-доброто, на което Египет може да се надява на първо време, е да се размине с пълномащабна гражданска война и да постигне известна стабилност. Все пак в Чили бяха нужни 17 години за възстановяване на демокрацията след преврата на генерал Пиночет през 1973 г. С малко късмет Египет може да не чака толкова дълго.

Няма нищо по-символично за контрареволюцията в Египет от освобождаването от затвора на Хосни Мубарак. Бившият диктатор ще остане под домашен арест и най-вероятно в решението за пускането му няма политика, но то е емблема на смачканите надежди на Арабската пролет. Като се прибавят поддържаното от армията правителство, въвеждането на извънредно положение и вечерен час, възраждането на пропагандната машина, реабилитирането на фигури от бившия режим, поставянето на генерали начело на провинциални администрации и залитането обратно към военнополицейска държава, аналогиите с ерата на Мубарак стават натрапчиви. Сценографията на реставрацията се допълва от унизителния арест на Мохамед Бадие, духовният лидер на доскоро управлявалите "Мюсюлмански братя". Египет от 2013 г. все по-тъжно прилича на Египет отпреди революцията от 2011 г. Само е по-окървавен и много по-дълбоко разделен.

Нито реакциите на международната общност, нито опитите на Европа и САЩ да посредничат за намиране на компромис между военните и мюсюлманските братя успяха да спомогнат за намаляване на напрежението. На 14 август търпението на управляващите в Кайро се изчерпа и полицията щурмува с бронетранспортьори и куршуми двата протестни лагера в столицата на поддръжници на сваления на 3 юли с помощта на армията президент Мохамед Морси. Вълната от насилие заля цялата страна - опожарени бяха десетки коптски църкви, няколко полицейски участъка в провинцията бяха превзети и разграбени от протестиращи, в северен Синай радикални ислямистки групировки започнаха открита война с египетските сили за сигурност, още над 800 членове на "Мюсюлмански братя" бяха арестувани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    dorn avatar :-|
    dorn

    Бъдещето на Египет е настояще в Алжир.

  • 2
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    сложно е засега, за да се даде еднозначна прогноза. Може би прилича на развитието в Сирия след погрома над Хама от бащата Асад

  • 3
    dzmey avatar :-|
    dzmey

    Където американците са се намесили, започва проливане на реки от кръв и изчезване на мира от региона.

  • 4
    casablanca avatar :-|
    КДС

    Управлението на Пиночет беше най-доброто, което можеше да се случи на Чили.

    Превратът на военните в Египет спасява страната от изключително опасна ситуация, в която ислямистите постепенно взимат целата власт и отстраняват едиствената си преграда към тоталната си диктатура, в лицето на военните.

    Съвсем пресен пример имаме в Турция, а преди това - в Иран.

    Ислямът и неговите последователи немат никакви допирни точки с демокрацията и всеки опит за демократично управление в ислямска страна е обречен на анархия и провал.

  • 5
    effi avatar :-|
    иван

    Египет ще възкръсне и ще се възстанови, както подобава на една голяма и древна нация1 Добре е ислямистите да преоценят позицията си и се преориентират, ако е възможно. Но едва ли!

  • Freudiana

    И откога ислямистите имат нещо общо с демокрацията?! Не че управлението на армията би било демократично, но ако трябва изборът да бъде между тези две алтернативи, армията май е за предпочитане. В тия държави хората не са готови за "демокрация" - не можеш да дадеш нещо на някого, който не е готов и не иска да го получи. "Западът" с мегаломанните си (комерсиални) амбиции има огромна вина за всичката кръв, която се лее из арабския свят.

  • 7
    _scythe_ avatar :-|
    _scythe_

    "...опожарени бяха десетки коптски църкви..."

    Ислямистите май нямат само проблем с армията, но и с другите религии. Действията на армията даже са гарант за религиозния мир в страната, иначе щяхме да бъдем свидетели на геноцид, и вълни на бежанци към България.

  • 8
    Stabilnost avatar :-|
    БСП създаде Пеевски ГЕРБ го нахрани

    [quote#6:"Freudiana"]И откога ислямистите имат нещо общо с демокрацията?! Не че управлението на армията би било демократично, но ако трябва изборът да бъде между тези две алтернативи, армията май е за предпочитане. [/quote]

    много хора забравят, че преврата беше след многомилионни протести в Египед срещу ислямистите и мурси

    със сигурност армията е за предпочитане пред ислямистите

  • 9
    izabell avatar :-|
    izabell

    Едно общество два полюса,напрежението ескалира.Въпросът, които чака разрешение, как да се спре.

  • 10
    aralambi avatar :-P
    aralambi

    Ще им изпратим господина Сакскобургготски, да им обясни, че един народ е силен и просперитетът му е възможен, когато не се дели на "протестиращи и анти протестиращи".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK