Хвани ме, ако трябва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хвани ме, ако трябва

Хвани ме, ако трябва

Действията на британските власти срещу The Guardian изостриха дебата за границата между свободата на словото и сигурността

Мария Манолова, Светломира Гюрова
9731 прочитания

© reuters


Смразяваща антиутопия или необходими мерки за сигурност. На тази равнина играят британските и американските власти и медии, след като от юни насам The Guardian и Washington Post публикуват разкритията на бившия служител на американската Агенция за национална сигурност (NSA) Едуард Сноудън. Изведнъж всички трябваше да (си) обяснят какво точно означава фактът, че Вашингтон не само може да следи пълната интернет активност на абсолютно всеки в реално време, но и вече го прави. Както и дали журналистите, които разкриват това, застрашават националната сигурност, или просто си вършат работата.

Журналисти, партньори, терористи

Тази седмица властите в Лондон направиха стъпка, която силно разклаща и без това крехката им защитна линия след разкритията на Сноудън (според които британската Централа за правителствени комуникации (GCHQ) събира по 21 петабайта информация на ден, които се анализират чрез 70 хил. избрани от GCHQ и NSA ключови думи). В неделя британските власти задържаха на летище "Хийтроу" Давид Миранда, партньор на един от водещите британски журналисти в разследването по материалите на Сноудън - Глен Грийнуолд.

Основанието - параграф 7 от британския Закон за тероризма от 2000 г., който позволява задържане, разпит и претърсване на летища, пристанища и международни жп гари, без полицията да има основателно съмнение за терористична дейност. Като близък с Грийнуолд Миранда го е подкрепял в огромното количество работа покрай изтеклите секретни документи. В момента на задържането той сe е прибирал от среща в Берлин с американската режисьорка Лаура Путру, която също разследва информацията от Сноудън, обратно към общото си жилище с Грийнуолд в Бразилия.

За часове задържането се превърна в скандал. Британското правителство се осмели (или беше достатъчно глупаво) да постави "журналистика" и "тероризъм" на една маса на фона на обострените на тема следене и държавен контрол обществени сетива. Това, че Миранда беше задържан за максималния допустим от закона срок от девет часа (при положение че 97% от задържанията в тези случаи продължават по-малко от час), че не е британски гражданин и че дори не е журналист, само засили ответната реакция срещу британските власти.

Дайте си ни данните

Ден по-късно се намеси и главният редактор на The Guardian Алън Ръсбриджър с разкритието, че правителството е упражнявало непрестанен натиск върху вестника от първите дни на историята със Сноудън. И в един момент посланието на властите в Лондон се е втвърдило до: "Позабавлявахте се. Сега си искаме нещата обратно." След като Ръсбриджър отказва да предаде материалите по случая (копия на които има в САЩ и Бразилия), GCHQ го принуждава да унищожи харддисковете. И така изведнъж Великобритания трябва да оправдае не само участието си в програма за наблюдение, но задържането на близки на журналисти и унищожаването на журналистическа информация.

"Британското правителство прекрачи червена линия, като асоциира журналистиката, която може да компрометира националната сигурност, с тероризъм. Това беше прекалено", коментира пред "Капитал" ръководителят на Факултета по медии и комуникации в London School of Economics Чарли Бекет. Именно използването на параграф 7 е най-притеснителният сигнал според мнозина. "Като избират да задържат Миранда на парче земя без закони и наричайки го терорист, те се освобождават от всички закони. Така на практика се суспендират всички проверки и гаранции, които бихте имали, ако ви арестуват например на паркинга", твърди Ръсбриджър. Вестникът реагира моментално и остро. Ще финансира и съдебния процес на Миранда срещу Великобритания, в който ще се оспори Параграф 7.

"Проблемът е, че гледаме на тероризма като на война - като Студената война или войната срещу наркотиците", казва пред "Капитал" бившият главен редактор на The Guardian Питър Престън. Под този претекст след атентатите в Ню Йорк през 2001 г. се развива необятен апарат за борба с тероризима. "Това са хората, които притежават бюрократични империи и имат властта да блокират всякакви въпроси относно случващото се", пояснява тезата си Престън. Миранда отрече да е бил разпитван за каквото и да е било, свързано с думата тероризъм. Наложило се е обаче да предаде всичките си технически устройства и всички пароли за имейли и социални мрежи. "Не използваха физическа сила срещу мен, но е очевидно, че това е чудесен пример за психологически натиск", коментира той пред CNN.  

Според журналиста на свободна практика и бивш анализатор към американското военно разузнаване Джошуа Фауст основният проблем е периодът на задържане. "Правителството има легитимен интерес да се опитва да разбере какво се случва и би проявило небрежност, ако не се беше поинтересувало от документите, които вероятно е носил", коментира Фауст пред "Капитал". "След като са му задали всички въпроси и са конфискували всички електронни устройства, които е носил, не е било нужно да го задържат за максималното позволено от закона време. Това е доста прозрачен опит да го стреснат и да сплашат него и Грийнуолд. И не е в ничий интерес", смята той. Именно глупавият начин на действие на правителството предизвика силния отзвук, допълва американецът.

"Няма нужда да прекарваш дълго време във Великобритания, за да разбереш, че властите не показват много интелект в разбирането си за тази ситуация", отбелязва Питър Престън. Според него е напълно реално те наистина да са очаквали да постигнат нещо - символично или реално, с унищожаването на харддисковете. "Благодарение миналогодишната комисия "Левесън" (разследвала практиката на подслушване в медиите - бел. ред.) стана ясно, че хора на изключително високи длъжности нямат ни най-малка представа как функционира интернет или новинарските сайтове", припомня Престън. 

Според британския вицепремиер Ник Клег обаче вестникът е притежавал "данни, които биха могли да се превърнат в заплаха за националната сигурност". Властите оправдаха операцията в офиса на The Guardian като "по-добрия вариант пред това да предприемем съдебни действия". "Беше договорено, че с унищожаването на информацията няма да попречим на вестника да публикува статии, но ще бъде превантивна мярка за запазването на сигурността и човешки животи", коментира в официално съобщение Клег.

"Сложното в този случай е, че първоначалната версия на нещата почти винаги се оказва погрешна и колкото повече детайли стават ясни, разбирането какво точно се е случило се променя", коментира Джошуа Фауст. Случаите с Миранда и унищожаването на данни в The Guardian са точно такива, смята той. В първия след първоначалната истерия всъщност се оказва, че бразилецът е "тясно замесен в трансграничен трафик на крадени документи, което усложнява нещата, защото няма журналистическа защита за подобни неща. И с разказа на Ръсбриджър беше така. Първоначалната версия беше - гадни агенти карат вестник да унищожава харддискове", казва Фауст. После става ясно, че всички - от премиера Дейвид Камерън, през вицепремиера Ник Клег до други високопоставени фигури в правителството са си направили труда да преговарят месеци наред с The Guardian, за да намерят начин да уважат буквата на закона и същевременно да гарантират правото на вестника да публикува. "Това според мен фундаментално променя същността на случилото се", коментира Фауст.

 Да пазиш пазителите

След унищожаването на данните от британския офис на The Guardian вестникът ще продължи да работи по историята за Сноудън от Ню Йорк и Бразилия. "Но още е възможно да го подлагат на натиск, защото това е бизнес, който продължава да оперира от офиса си в Лондон, макар и историите се пишат и информацията да се съхранява на друго място. Дигиталната информация може да бъде проследена, а както Сноудън, Асанж и Миранда осъзнаха, хората трябва да се намират някъде в пространството", посочва Чарли Бекет от LSE.

Тук е и една от ирониите в завихрилия се дебат, казва Джошуа Фауст. "The Guardian се опитват да разобличат САЩ като държава на тиранията и репресиите. Но в Америка властите приемат задължението да защитават журналистите доста насериозно - със сигурност повече, отколкото във Великобритания."

"В случая с Едуард Сноудън, а преди това с Брадли Манинг, The Guardian формира международни съюзи от името на широката общественост. Така че едно законодателство в една държава не може да ги спре", обяснява Питър Престън, който разчита действията на правителството в Лондон като атака срещу разследващата журналистика. Натискът ще се засилва, а това ще оскъпи журналистическата работа, защото разследванията ще станат международни. "Проблемът е, че ресурсите за разследваща журналистика се свиват", обяснява Престън и дава пример с Washington Post, който миналия месец беше купен от собственика на Amazon Джеф Безос. "Ако погледнем европейските вестници, включително в България - тях ги изкупуват предприемачи или бизнесмени за определени цели, които невинаги са пряко свързани с журналистиката", смята Престън. "Ситуацията навсякъде може да заприлича на тази в Турция, където повечето вестници са собственост на бизнес конгломерати, които имат нужда от определено ниво на услужливост към правителството и не са склонни да разрешават критики срещу него или да подкрепят журналистите в спорове с властта. Най-големият проблем е този със собствеността и той е валиден навсякъде - от Америка до Европа", коментира британският журналист. И дори без съмнителни антитерористични ограничения е достатъчно трудно пазителят (The Guardian) да бъде пазен.

Смразяваща антиутопия или необходими мерки за сигурност. На тази равнина играят британските и американските власти и медии, след като от юни насам The Guardian и Washington Post публикуват разкритията на бившия служител на американската Агенция за национална сигурност (NSA) Едуард Сноудън. Изведнъж всички трябваше да (си) обяснят какво точно означава фактът, че Вашингтон не само може да следи пълната интернет активност на абсолютно всеки в реално време, но и вече го прави. Както и дали журналистите, които разкриват това, застрашават националната сигурност, или просто си вършат работата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    metzanviolinov avatar :-(
    metzanviolinov

    Започва да звучи банално, но на девети септември 2001г. в Ню Йорк и Вашингтон и на седми юли в Лондон терористите наистина спечелиха.

    Но кои са терористите? Онези, които блъснаха самолетите в сградите и сложиха бомбите в градския транспорт? Или онези, които използваха случая и сочеха: "Вижте колко е страшен светът! Дайте си свободите, защото само така ще оцелеете! Само ние можем да ви помогнем, но само на цената на вашите права!". Мисля, че именно последните, правителствата на Съединените Щати и Обединеното кралство са истинските terrorists - тези, които всяха ужас (terror) в сърцата на хората и ги накараха да повярват, че майка с дете и бутилка кърма могат да са терористи.

  • WOI

    След като унищожили харддисковете в централата на "Гардиън", агентите от британските тайни служби закачливо подметнали, че засега щели да отложат "нападението с черни хеликоптери"...

  • 3
    afca avatar :-|
    Afca

    В случия за мен е интересесно как так Гардиън който от години се слави като пример за безпристрастна журналистика му се наложи да унищожава информацията. Или may be Сноудън не избра правилната медия.

  • 4
    metzanviolinov avatar :-|
    metzanviolinov

    Ново двайсе:

    http://www.theguardian.com/commentisfree/2013/aug/23/uk-government-independent-military-base?CMP=twt_gu

    Оказва се, че с цел злепоставянето на Сноудън, британското правителство са изнасяли потенциално реално застрашаваща сигурността на кралството информация за The Independent. Вестникът разбира се послушно изнася данните като че да са изнесени от самия Сноудън и идеята явно е после whistle-blower-a да бъде сочен като лошото момче, заради което всички страдат.

    Няма ли кой да му спретне един #ДАНСwithme и на Камерън? Няма, защото всички знаят какво се случи с едни протестиращи ученици и студенти. И после някой да не ми говори за гражданското общество и как било на запад и как британците били горд народ...

  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell

    Журналиста моя най-добър приятел;)

  • 6
    han.asparuh avatar :-|
    han.asparuh

    До коментар [#2] от "WOI":

    Тази история с унищожаването на твърдите дискове в присъствието на агентите от британските тайни служби най-много ме разсмя… Та все едно Интернет и он-лайн сайтовете за бакъп не съществуват :-)

  • 7
    ivanbaraban avatar :-|
    ivanbaraban

    The Guardian и Washington Post публикуват разкритията на бившия служител на американската Агенция за национална сигурност (NSA) Едуард Сноудън.
    Най новото ---The Guardian и Washington Post не са в ексклюзивност Секретните служби сами ще публикуват информацията открадната от Сноудън в интернет и ако има въпроси от граждани чрез е-маил така ще избегнат прес конференции с неудобни въпроси

  • 8
    pruch avatar :-(
    pruch

    До коментар [#1] от "metzanviolinov":

    Мисля ,че трябваше да сте в един от взривените в Лондонското метро вагони за да ни споделите още от идеалните си виждания за добрите и лошите.

  • 9
    metzanviolinov avatar :-|
    metzanviolinov

    До коментар [#8] от "pruch":

    А аз мисля, чене трябва да реагирате така първосигнално. Нито съм говорел лошо за загиналите, нито съм оправдал убийците им, просто соча факта, че врагът ("поборниците срещу тероризма") на моя враг (терористите) невинаги е мой приятел.

  • 10
    zumz avatar :-|
    zumz

    До коментар [#1] от "metzanviolinov":

    11 септември за да сме точни. На 9-ти друга случка се беше случила:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK