Война върху война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Война върху война

Война върху война

Евентуални удари по Сирия няма да сложат край на конфликта, но по-добри решения в момента няма

Красимир Янков
19001 прочитания

Инспекторите на ООН ще кажат дали е използвано химическо оръжие, но не и кой го е направил
Фотограф: reuters

Жалко, че и двете страни не могат да изгубят, казва Хенри Кисинджър по време на войната между Иран и Ирак от 80-те години. Три десетилетия по-късно САЩ изглеждат поставени в подобна ситуация в Сирия. Категоричните заплахи на Барак Обама, че ще се намеси при използване на химически оръжия, го притиснаха в ъгъла, след като миналата сряда до Дамаск такива бяха използвани срещу цивилно население - все още неясно по каква причина и по чие точно нареждане. Доказателствата, казват американците, сочат към режима.

Така, ако искат да запазят авторитета си, както и да попречат на бъдещи предизвикателства, САЩ ще трябва да нанесат ответен удар по Башар Асад. Ударят ли режима в Сирия обаче, рискуват да помогнат на радикалните ислямисти и да допринесат още за хаоса в страната и в региона.

Евентуалният конфликт може да е страшен – Сирия е съюзник на Иран, в нея се преплитат интересите на целия Близък изток, има руска военна база, граница с Израел и Турция. САЩ, Великобритания и Франция заплашват, че ще нанесат наказателен ракетен удар. Москва и Техеран предупреждават за катастрофални последици за целия регион. Това заедно с присъствието на джихадистите възпираше всички от намеса.

Какво обаче се промени? Натрупването на две години напразни дипломатически усилия за някакво политическо решение е от полза само на радикалните ислямисти. Конфликтът стигна до момента, в който вече всички само губят все повече. Ситуацията се влошава всеки ден и нещо трябва да бъде направено. Така химическата атака в Дамаск на 21 август въпреки сериозните съмнения дали тя дава право за намеса и кой точно стои зад нея е възможност, която няма да бъде изпусната. Тя няма да свали режима на Асад, но има бегла надежда, че новото разбъркване на картите евентуално ще отвори път към невъзможното в момента политическо решение.

Оперативна грешка, пряка заповед или провокация

Химическата атака в Дамаск се е случила при наистина странни обстоятелства. "Въпросът за мен е защо сега – защо трябваше да го правят, докато провеждат масивна операция срещу бунтовниците. Няма смисъл. Оръжията за масово поразяване плашат населението, но не променят хода на събитията", казва професорът по международни отношение Анри Баркей от Lehigh University пред радиопредаването Background Briefing.

Любопитно е и защо Асад би ударил с химически оръжия, след като само 3 дни преди това в града са пристигнали инспектори на ООН. Подобен ход, и то при ясно начертаната преди година червена линия от Обама, би имал катастрофални последици. Оръжията за масово поразяване, и то в зона на текуща военна операция, където няма ясни фронтови линии и могат да бъдат ударени и правителствени части, е наистина един отчаян ход. Позицията на Асад, чиято армия отбелязва успехи на бойното поле през последните месеци, определено не е толкова отчаяна.

"Една от възможностите е, че те не са искали да го направят по този начин или изобщо да го правят. Може да е имало лоша преценка на нещата, може да са били небрежни. Трудно е да кажем, че са направили това нарочно", казва пред "Капитал" Йезид Саиг от Carnegie Middle East Center в Бейрут. Версията за някаква фатална грешка се подкрепя и от твърденията на дипломатическия блог The Cable на списанието Foreign Policy. Според неназован представител на американското разузнаване в часовете след атаката е бил прихванат истеричен разговор между министерството на отбраната и командира на химическата дивизия, изстреляла ракета, в който е поискано обяснение за случилото се. Ако това се окаже вярно обаче, то не оневинява режима, а го прави още по-опасен - то ще значи, че Асад няма пълен контрол върху химическите си оръжия. Израел и САЩ отдавна наблюдават внимателно тази част от капацитета на Дамаск и случилото се надали ги обнадеждава. Редица американски представители начело с Обама изразиха "различна степен на увереност", че режимът е виновен.

Любопитно е, че изводите на комисията на ООН, която разследва правонарушенията в Сирия, сочат в друга посока. Според Карла дел Понте, бивш главен прокурор на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, е много вероятно бунтовниците да са използвали зарин. Екипът й обаче базира заключенията си на работа извън самата страна. Заключенията на онази група експерти, която беше там в момента на атаката, тепърва ще станат ясни.

Ливански медии начело с просирийския вестник "Ас Сафир" също защитават тезата, че атаката е дело на самите бунтовници. Те се позовават на вътрешна информация, че минути преди нападението бойци на опозицията в атакувания район, който е доминиран от групировката "Лиуа ал Ислям", са се изтеглили. Веднага след това бил последвал залпът със зарин с цел да се провокира западна военна намеса. Сирийските държавни чиновници като зам. външния министър Фейсал Микдад също смятат, че бунтовниците са били подтикнати от Запада да разпръснат ужасяващото оръжие.

Независимо по чие нареждане са били изстреляни химическите ракети, жертвите от задушаване са много. Международната организация "Лекари без граници" посочва 355 души, а бунтовниците говорят за над 1600 - мъже, жени и деца. Всички те са били уловени в съня си, тъй като атаката е станала много късно през нощта между вторник и сряда. Снимките от атаката са ужасяващи, дотолкова, че изданията масово отказаха да ги публикуват.

Автогол през червената линия

На 21 август 2012 г. Барак Обама заяви, че Вашингтон ще разгледа възможността за военна намеса в сирийския конфликт, ако режимът на Башар ал Асад използва химическо или биологическо оръжие. Атаката в Дамаск обаче не е първото прекрачване на тази граница. Химически атаки в Сирия имаше и преди - през март например правителството и бунтовниците си обмениха обявения за разпръскване на токсичен газ в квартала на Алепо "Хан ал Асал", при което загинаха 25 души. Тогава защо точно тази атака е на път да провокира ответен удар?

Причините са няколко. Първата е мащабът на действието, което този път е по-голямо от всяка друга подобна атака след онази на Саддам Хюсеин срещу кюрдите през 1988 г. Подобно нещо, особено в епохата на моменталните комуникации, не остава незабелязано и просто няма как да пропадне през ситото на световното внимание.

Втората причина е стратегическа. В началото на юни Дамаск започна да отбелязва победи на бойното поле. Първо с помощта на "Хизбула" бе превзет ключовият логистичен център в град Кусейр, а след това бе установен контрол и върху лежащия на магистралата Дамаск – Алепо град Хомс. Бунтовниците от Свободната сирийска армия (които са светската част от съпротивата) не успяха да се справят със силите на режима и се оплакват, че Западът не изпълнява обещанията си за доставка на военна помощ.

Ако нападението в Дамаск с толкова много жертви бъде игнорирано, лесно може да се предположи, че Асад ще разтълкува това като позволение да действа безнаказано. Това ще значи още подобни ужаси в Сирия и повод за размисъл за други държави. Например Иран, който издържа на международните икономически санкции, също би добил повече смелост да продължи с ядрената си програма, без да се притеснява от говоренето на Белия дом. За САЩ подобен риск е твърде голям, за да бъде пренебрегнат. "Президентът трябва да е изключително ясен – използването на химическите оръжия ще предизвика американско действие и точно това се случи. Ограничено военно действие, което показва американската решителност да не се използват оръжия за масово поразяване и да се заплаши, че следващият път ударът ще е още по-силен", смята Анри Баркей. Това, казва той, ще е политически удар, не толкова военен. Великобритания и Франция, които са сред подкрепящите сирийската опозиция държави, ще участват донякъде по същата причина – за да не губят значимост. Както казва един правителствен източник след заседание на британския съвет за национална сигурност пред Reuters, "имаше дискусия как би се отразило на ролята на Великобритания в света, ако другите действат, а ние – не". 

Добре, а след това

И третата причина е политическа. Встрани от дебата има ли мотив и правно основание Сирия да бъде ударена сега, след две години и половина бездействие (виж текста в края), остава по-важният и дългосрочен въпрос - какво да се прави с тази държава. В момента диалог между воюващите групи, включително режима, е невъзможен. Споменатата за пръв път през май мирна конференция в Женева бе отложена за юни, след това за юли, а сега изобщо не е сигурно, че ще се проведе. Режимът подготви свои хора, които да изпрати там, но опозицията така и не успя да излъчи представители, които да са готови да седнат на една маса с хората на Асад. Това е още по-малко вероятно сега. Че бъдещето на Сирия минава през преговори, е напълно ясно. Но ако Асад е пречката пред тези разговори, подобни удари биха могли да го накарат да се замисли за бъдещето си.

Военната кампания няма да промени баланса на силите в Сирия, нито ще свали Асад, както изрично посочи говорителят на Белия дом Джей Карни. "Почти съм сигурен, че във Вашингтон не виждат ясен изход от всичко това", казва бившият оперативен работник на ЦРУ в Близкия изток Робърт Бер пред Background Briefing. "Може да взривите президентския дворец в Дамаск, да го изтриете от картата, да ударите военновъздушните сили, но това в Сирия в по-голямата си част е градска война и те ще продължат да се бият. Може да ни накара да се чувстваме по-добре, но не може да унищожите химическите оръжия", допълва Бер, който сега е анализатор за CNN.

Според Саиг при отслабване на Дамаск въоръжените групировки "шабиха", които са под контрола на режима, ще получат по-голяма автономия. Смята се, че именно такива паравоенни организации стоят и зад най-жестоките кланета в пръснатите като религиозна мозайка сирийски села. Сирийската национална коалиция и Свободната сирийска армия говорят за създаване на нова армия в Йордания и Турция. Те обаче нямат значителна подкрепа, нито възможности за борба в самата Сирия. От друга страна, джихадистите от "Ан Нусра", които тъй или иначе заедно с останалите радикали доминират на бойното поле от опозицията (виж инфографиката), биха спечелили от отслабване на армията на Асад. Тоест естествените процеси ще бъдат катализирани, но не и променени.

Но дори да не донесат промяна в силите, ударите могат да променят динамиката на един конфликт, който е изпаднал в патова ситуация и затъва все повече в кръв. Според Анри Баркей например след атака за САЩ ще бъде невъзможно да продължат да наблюдават отстрани сирийския конфликт. "Светът вече ще говори на САЩ, че това е вашият проблем."

Цялото това дрънкане с оръжия може да бъде разглеждано и като средство от дипломация на принудата, смята Йезид Саиг. "Всички тези стъпки, които са доста противоречиви, се виждат от руските сателити и са начин за възпиране на другата страна и принуждаването й да се отдръпне", казва анализаторът. Според него по закритите канали руснаците биха оказали натиск върху режима, че той трябва да поддаде. "Крайният резултат може би е натиск за дипломатически процес", добавя той. Думите му са потвърдени и от Обама. В интервю за PBS президентът казва, че Щатите планират акцията като предупредителен сигнал, че употребата на химически оръжия е недопустима. От друга страна, Обама изразява надежда, че в крайна сметка ще бъде осъществен политически преход.

И изведнъж съюзници с "Ал Каида"

Голямата въпросителна, или използвайки английския идиом – слонът в стаята, е какво да се прави с крайните радикални групировки. Те не участват в никакъв диалог с никого, мразят Америка и Запада и на тях не може да се разчита. Джихадистите могат само да спечелят от удара по Асад, който е единственото нещо, което ги спира в момента. Част от помощта им, ако се вярва на дипломатически източници, идва от Саудитска Арабия и Катар - волно или неволно, защото в Сирия вече има вътрешен пазар за внесено оръжие. 

Без някаква мащабна наземна операция "Ан Нусра", "Ахрар аш Шам", "Лиуа ал Ислям" и множеството други подобни ще продължат да добиват сили на бойното поле. Такава операция е почти невероятна. "Ако има сухопътна интервенция сега, САЩ ще се бият на няколко фронта. Освен Асад силите ни ще се бият с най-силните и ефективни паравоенни организации в Сирия. Те ще бъдат цел на екстремисти и радикални ислямисти", казва за "Капитал" професор Джошуа Ландис от университета в Оклахома, който е специалист по Сирия. Той предупреждава, че и рискът от допълнителна радикализация, етнически прочиствания и убийства от отмъщение е голям. В големите градове все още има квартали, в които се почиства боклукът, плащат се държавни заплати и пенсии, има подаване на електричество. Със западна интервенция срещу режима, който предоставя тези услуги, те ще бъдат премахнати. Ще бъдат унищожени и защитните механизми срещу джихадистите. "Изобщо не е ясно дали една американска интервенция ще подобри икономическото състояние или сигурността на сирийците", казва Ландис. "Ако градове като Дамаск, Латакия, Тартус, Хама бъдат превзети от паравоенните организации, ще има плячкосване и беззаконие, което ще заплаши цивилните, успели да избегнат насилието засега", предупреждава той.

Това, което американците могат да правят и според някои сведения вече са започнали, е да предоставят по-масирана подкрепа за Сирийската свободна армия и да натиснат страни като Катар да внимават какво се случва с пратките, които изпращат към Сирия. Заедно с ударите по сърцето на сирийската армия подобна стратегия може да има ефект. 

Но това за съжаление няма да значи край на сирийския ад. Хора ще продължават да измират ежедневно в тази страна, която се разпада по всички възможни линии. Премахването на един лидер в тази гражданска война няма да означава края й. Алауитите и християните, наплашени от клипчета на рязане на глави и ядене на сърца в YouTube (напълно автентични), вече няма да свалят оръжие лесно. Още по-малко това ще направят джихадистите, за които религията е по-силна мотивация от политиката.

Всички вече знаят, че победител в истинския смисъл на думата не може да има на бойното поле. Единственото място, на което може да се търси бъдеще, е масата за преговори, на която Башар Асад очевидно вече няма място. След като толкова дълго игнорираха бавната смърт на Сирия, сега тези, които искат да ударят, и онези, които им се противопоставят (и двете доста лицемерно), може би осъзнават едно и също - хаосът, който бълва тази държава днес, утре може да стигне до тях. Кисинджър по тъжна ирония на съдбата се оказва все по-прав в Сирия.

Къде, как и кой

ще удари

Военната операция, за която все още няма взето категорично решение, ще има ограничен характер според изтеклата до журналисти информация. Тя ще продължи между 2 и 3 дни, няма за цел да промени властта в Сирия и в нея няма да участват сухопътни войски. Списъкът с потенциални цели е бил предаден от Сирийската национална коалиция на 11 държави от групата "Приятели на Сирия" на 27 август в Истанбул.

"Може да очакваме САЩ да ударят местата за доставка – военно летище в Дамаск и пристанище в Латакия. Ограничени щети, които да попречат на армията да възстановява запасите си. Ако отново се използва химическо оръжие, трябва да ескалираш отговора", смята Анри Баркей.

САЩ обаче имат не особено добра история при подобни операции. През август 1998 г. Бил Клинтън нарежда на Пентагона да удари с крилати ракети лагери на терористи в Афганистан и фармацевтичен завод в Судан, който произвеждал химически оръжия, в отговор на взривяването на посолствата на Вашингтон в Кения и Танзания. Оказва се, че токсични бомби в завода няма, а терористите успяват да се разбягат и не понасят значителни поражения.

Вътрешният проблем на Обама

Обама е президентът, който слага край на войни – изтегляне от Ирак и Афганистан. Републиканците, като сенатора от Аризона Джон Маккейн например, го критикуват за прекалена нерешителност по Сирия. Общественото мнение не е на страната на президента – едва 9% подкрепят намесата на САЩ в Сирия според проучване на Reuters от 23-24 август. Съществува обаче един интересен момент – 49% от американците подкрепят удари с крилати ракети и безпилотни самолети, които не рискуват живота на американски войници, според допитване на университета Quinnipiac от 28 юни – 8 юли. Според същото изследване външната политика на Обама дърпа общия му процент на одобрение надолу с 52% недоволни от това как САЩ стоят на международната арена.

Другият проблем пред военната операция е почти сигурната липса на мандат на ООН. Проекторезолюцията за оторизиране на сила, предложена от Великобритания в Съвета за сигурност, ще бъде блокирана с вето от Русия. Затова Вашингтон, Лондон и Париж ще трябва да намерят друго правно основание.

Като прецедент може да служат бомбардировките над Сърбия през 1999 г., когато условията са подобни – едно цивилно население е изтребвано от правителство, подкрепяно от Кремъл. Тогава операцията е представена като хуманитарна интервенция. "Да кажеш, че само СС на ООН прави нещо легитимно, би позволило в този случай на държава като Русия да бъде арбитър на международното право, и в по-широк смисъл на международните отношения", смята Ричард Хаас, президент на американския тинк танк Council of Foreign Relations. Според него легитимност може да дойде от една "коалиция на желаещите". За нея бе намекнато и от турския външен министър Ахмет Давутоглу, който съобщи за водени разговори между 36-37 държави. Подобно на Либия ударите може да се оправдаят и с "необходимостта за защита" - серия от принципи на ООН за защита на цивилното население и намеса на международната общност, ако държавата не може сама да прави това.

Всичко това обаче може да не е достатъчно. Химическите оръжия в Ирак така и не бяха намерени въпреки увереността за съществуването им. За да не изглеждат САЩ като "маймуна с граната" в Близкия изток по думите на вицепремиера на Русия Дмитрий Рогозин, този път обаче трябват много солидни доказателства за използването им. "В този случай това най-малко означава те да бъдат показани пред света – така че всички освен най-твърдоглавите да се съгласят, че Русия нарочно отрича истината", пише в колонка за Reuters анализаторът Хюго Дикинсън. За тези доказателства намекват и говорителите на Белия дом, които обещават да покажат доклада на американското разузнаване, в който недвусмислено вината се хвърля върху Асад. До редакционното приключване на "Капитал" този доклад не бе публикуван. Ще се изчака и инспекторите на ООН да напуснат Дамаск, което се очаква да стане в събота. Те най-вероятно ще потвърдят използването на химически оръжия, което наистина се е случило, но няма да посочат виновника – мандатът им просто не включва това.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

86 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Има и по добро решение от "трупането" на война върху война, например Пиндустан да си прибере наемниците и да спре провлачилата се три годишна "Арабска пролет".... то все едно ще стане един ден ама много хора ще загинат за няма нужда....

  • 2
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    САЩ допуснаха голяма грешка /или просто стратегически претекст/ с решението си да въоръжават опозицията в Сирия. Сега се налага по-спешност да се поправят, а за легитимиране на престъплението си се нуждаят от съюзници!

    Ако не знайте кое е по-доброто решение, ами попитайте Израел, те със сигурност го знаят и вече го прилагат!

  • 3
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Ако беше в България просто щяхме да излезем с твърдение, че е станала грешка, виновен е санитара /чистача на кенефи/ в поделението и ще го уволним дисциплинарно.
    (Да го духаш, международна общност)
    Защо тия сириици са по-тъпи от нас?

  • appen 13

    Никой не мисли за християните в Сирия.
    Християните са подложени на избиване от опозиционни ислямистки групи.

    От началото на конфликта в Сирия, до сега са убити стотици свещеници и християнски активисти, само защото са християни.
    Постоянно се палят и взривяват църкви от ислямистките бунтовници, ежедневни са нападенията над жени и деца от християнските общности от ислямистки паравоенни формирования, с един единствен призив - "Смърт на християните в Сирия".
    Населението на Сирия е около 22 500 000 души и е разпределено неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, в и около Дамаск и Халеб и по поречието на река Ефрат.
    Малко над 90% от населението са араби, останалите над 9% са кюрди, арменци, туркомани и сирийски гърци.
    Християните в Сирия се оценяват на 12%-15%, или надхвърлят 2,5-3 млн души.
    Християните в Сирия са изключително заплашени от сунитската инвазия. Подобно на християните в Ирак, християните в Сирия- халдеи, мелкити, униати, арменци и православни се оказаха най-нападаната група от населението, след алауитите -шиитската секта на президента Башар ал-Асад.
    Християните са едни от основните поддръжници на управляващата Арабска социалистическа партия (БААС).
    Подкрепата им пък се дължи на факта, че БААС създаде тоталитарна ,но и светска и секуларна държава.
    Сирия осигури на християните пълна свобода на вероизповеданието им.
    Сирия в момента е единствената ислямска държава, в която е разрешено мюсюлмани да приемат друга религия.
    Всичко това доведе до пълна солидарност на християните с режима и съответно до войната, която ислямистите им обявиха.
    Десетки хиляди християни в Сирия - членове на най-старата християнска общност в света - са били принудени да избягат от земите на предците си в североизточните провинции Деир ал-Зоур и Хасака заради ислямистки секти, пише британският вестник „Дейли Телеграф“.
    От 54 хиляди християни, жители на Хомс, към момента в града има не повече от 1000. Къде са 53 хиляди християни, попита неотдавна Ватиканът.
    Според Агенция „Фидес“ на папската курия сунитските бунтовници избиват избирателно християнското население на Сирия, оскверняват, разграбват църквите, след което ги разрушават.

  • 5
    raja_ram avatar :-|
    raja_ram

    Г-н Янков, когато пригласяте в подкрепа на военни действия от позицията си на журналист, вие вече имате кръв по ръцете си.

  • 6
    xrp43572691 avatar :-|
    xrp43572691

    "В началото на юни Дамаск започна да отбелязва победи на бойното поле.... Бунтовниците от Свободната сирийска армия (които са светската част от съпротивата) не успяха да се справят със силите на режима и се оплакват, че Западът не изпълнява обещанията си за доставка на военна помощ.

    Ако нападението в Дамаск с толкова много жертви бъде игнорирано, лесно може да се предположи, че Асад ще разтълкува това като позволение да действа безнаказано."
    =======================

    Красимир Янков не вижда ли противоречие в написаното от него. Какъв е интересът на Асад да използва химическо оръжие, след като ВОЙСКИТЕ МУ НАСТЪПВАТ? Или по-скоро редакционната политика на Капитал-Дневник е производна на тази на Ройтерс и Ню Йорк Таймс?

  • 7
    xrp43572691 avatar :-|
    xrp43572691

    До коментар [#4] от "appen 13":

    При това положение ако почне война, България трябва да допуска на своя територия като бежанци САМО СИРИЙСКИ ХРИСТИЯНИ.

  • 8
    nstefka avatar :-|
    Стефка

    До коментар [#6] от "Митридат":

    Янков вече е подписал присъдата. А има ли това право?

  • 9
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#7] от "Митридат":

    За жалост това е в разрез със световния ред и правови норми ?

  • 10
    xrp43572691 avatar :-|
    xrp43572691

    До коментар [#9] от "realismisthename":

    Както най-великият, най-благородният, най-чистият Голям брат от отвъд океана показа за пореден път, международното право е само за глупаците и за... слабаците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK