В очакване на огън от небето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В очакване на огън от небето

Целта на удара по Сирия няма да е смяна на режима

В очакване на огън от небето

Със или без съюзници, САЩ размишляват дали да ударят Сирия, където бежанците стигнаха рекорден брой

Марина Станева, Огнян Георгиев
7785 прочитания

Целта на удара по Сирия няма да е смяна на режима

© reuters


Миналата седмица изглеждаше, че по това време над Дамаск трябва да валят ракети. САЩ запретнаха ръкави да докажат, че режимът на Башар ал Асад е използвал химическо оръжие срещу цивилни граждани и точно когато агресивната реторика и заплахите за удар достигнаха своя пик, американският президент Барак Обама изненадващо реши да отложи привидно неизбежното и да се допита до Конгреса (виж текста "Танцуващият с томахавки"). Американските законодатели могат да гласуват най-рано на 9 септември, което даде време не само на режима на Асад да се прегрупира, но и на световните критици да засилят гласа си.

Пръстът е на спусъка и опасността за Дамаск далеч не е отминала - Конгресът вероятно ще позволи ограничена по обхват и продължителност атака, без включването на наземни части, която да изпрати силен сигнал на Асад, че химическите оръжия са недопустими. "Военните действия можем да започнем и без неговото одобрение, но наличието му е важно за демокрацията", твърди Барак Обама. Той подчерта, че страната има готовност да започне атаките във всеки един момент, в който се вземе решение, като това може да стане без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, където Русия държи вето, най-вероятно в компанията на Китай.

Междувременно инспекторите на ООН, които трябва да определят дали са били използвани химически оръжия (но не и кой ги е използвал), напуснаха Сирия. Но те ще се нуждаят от поне две седмици, за да изготвят предварителен доклад, и от повече време за цялостен анализ. Затова от Белия дом побързаха да представят свои доказателства, които да не оставят съмнение кой е злодеят, отговорен за смъртта на 1429 души, сред които и 426 деца на 21 август в покрайнините на Дамаск. Експерти разкриха декласифициран доклад за събраните от американските разузнавателни агенции свидетелства, сочещ хората на Асад за извършители на химическата атака. Американският държавен секретар Джон Кери пък обяви, че САЩ разполагат с проби от коса и кръв, предоставени им от източници, различни от инспекторите на ООН, които са реагирали положително на зарин. Той изрази увереност, че Конгресът "ще направи това, което е правилно".

Зад плана за интервенция вече застанаха министърът на отбраната Чък Хейгъл, републиканецът и председател на Камарата на представителите Джон Бейнър и бившият държавен секретар Хенри Кисинджър.

Франция е готова. Арабската лига - не.

Миналата седмица най-близкият съюзник на Вашингтон – Лондон, обяви, че ще се съобрази с парламента си, който отхвърли предложението на премиера Дейвид Камерън за военна операция. Камерън гарантира, че няма да пренебрегва това решение и заяви, че нежеланието на депутатите за евентуална атака е станало ясно и той ще действа съобразно него. Така Франция, която препотвърди ангажиментите си към водена от американците атака, се очертава като най-твърдия съюзник на САЩ. Френският премиер Жан-Марк Еро, подобно на американските си колеги, също подготви почвата за възможни удари и без да се чакат заключенията на инспекторите от ООН, като представи пред парламента доказателства, събрани от френското разузнаване, сочещи към Асад. По думите на Еро сирийското правителство разполага с над 1000 тона химически вещества, включително зарин. "Франция ще участва. Франция е готова", декларира и президентът Франсоа Оланд, според когото възможна коалиция може да включва Арабската лига и някои европейски страни.

Но без ключов съюзник като Великобритания достатъчна ли е Франция за военна намеса? Според Даниел Леви - директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка към Европейския съвет за външна политика, който говори пред "Капитал", една широка коалиция е винаги по-добра от тясна такава - следователно колкото повече държави участват в нея, толкова по-легитимна е тя. А що се отнася до самото изпълнение, както казва проф. Джошуа Ландис от университета в Оклахома, който е специалист по Сирия, Франция е достатъчна: "Америка дори не се нуждае от нея, може да го направи и сама. Това е относително лесна операция, извършвана много пъти. Ние сме добри в това, имаме голяма огнева мощ", твърди Ландис пред "Капитал". Проблемът според него е, че, ако Асад не бъде възпрян да използва химическо оръжие, тогава Обама ще бъде в трудно положение, защото ще бъде засмукан в сирийската гражданска война, въпреки че иска да остане извън нея. "И ако иска да вземе решение за това, му трябва подкрепата на американците. Ако мисли няколко хода напред, трябва да обясни на хората, че се случват лоши неща и те никога не стават по начина, който си мислиш", казва Ландис. Но социологическите проучвания показват, че обществената опозиция срещу интервенция в Сирия расте – 6 от 10 американци са против евентуален ракетен удар.

При отсъствието на Лондон другият ключов съюзник, на който САЩ се надяват за подкрепа, е Арабската лига. В Либия тя беше твърдо зад коалицията, но този път ситуацията е различна. На заседанието в Кайро на 1 септември външните министри не постигнаха съгласие да подкрепят интервенция в Сирия и завършиха с комюнике, в което само се посочва сирийският режим като виновен за химическите оръжия и се призовават международната общност и ООН да "предприемат необходимите мерки", за да възпрат извършителите и да ги съдят. Сирийската опозиция в лицето на Сирийската национална коалиция, която отскоро представлява Сирия в Арабската лига, е поискала подкрепа за ударите, но не я е получила. Според запознати източници, цитирани от египетските медии, основната битка на заседанието е била между Катар и Саудитска Арабия, които са държали да се подкрепи военна намеса, и Египет, Ирак, Алжир и други, които са били против.

Саудитският външен министър Сауд ал Фейсал е заявил, че сирийският режим е този, който е отворил вратите за външна намеса, след като е привикал на своя страна иранската революционна гвардия, както и "Хизбула". Рияд всъщност е основен донор на сирийската опозиция, като крал Абдула бин Абдул Азиз беше първият арабски лидер, обвинил Асад във война срещу собствения му народ още през август 2011 г. Сирийският режим пък от своя страна обвинява саудитците, че финансират ислямистите, които в момента водят битки срещу сирийската армия.

Асад и приятели

В това време сирийското правителство не престава да твърди, че разпространяваните от Запада данни за употребата на химически оръжия не доказват нищо конкретно. Влиятелният зам. външен министър Фейсал Микдад заяви в интервю за британската ВВС, че тероризмът ще се разпространи навсякъде, ако САЩ ударят Сирия, и всяка такава атака ще бъде подкрепа за "Ал Каида" и нейните съюзници като "Джабхат ан Нусра".

Такава е и позицията на Русия. Президентът Владимир Путин заяви, че едностранна военна намеса без одобрението на ООН ще бъде агресия. Русия обаче най-вероятно ще наложи вето на каквото и да е решение в ООН - не само заради близостта си с Асад, но и заради спомена от Либия, когато се въздържа при създаването на въздушна блокада над Кадафи само за да види как самолетите помагат на бунтовниците да се разправят с войските на диктатора. Путин все пак показа известна отстъпчивост, като не изключи вариант, в който Москва може да подкрепи резолюция на Съвета за сигурност, оторизираща силов отговор, но само ако се докаже "без съмнение", че сирийският режим е изтровил собствените си граждани. Тогава Русия "ще бъде готова да действа по най-решителен и сериозен начин". Но според Путин е абсурдно Асад да е използвал химически оръжия, когато така или иначе е отбелязвал победи срещу бунтовниците.

Интересно е, че "Хизбула" например не е реагирала на американските терзания. Един от нейните депутати в Ливан заяви пред местна медия, че единственият случай, в който може да бъде "активиран израелският фронт", ще е, ако се стигне до операция за сваляне на режима. Другият регионален съюзник на Сирия - Иран, също е въздържан в официалните си реакции. Но според ливанския вестник "Ал Сафир", който е близък до режима в Сирия, Техеран е информирал Русия и Китай, че ще "застане до Сирия до последния си дъх", дори те да не го сторят. Вестникът също така цитира запознат източник, който казва, че в момента, в който е станало ясно, че американците планират атака, на бюрото на аятолах Хаменей са били сложени иранските ответни планове.

Твърде много неизвестни

Каквото и да говорят другите играчи обаче към момента най-големият дебат е има ли стратегия Барак Обама. Категоричните му предупреждения миналата година, че ще се намеси в сирийския конфликт при използване на химически оръжия, не му оставиха много място за маневри, ако иска да покаже, че думата на Америка си тежи на мястото. Обама вече заяви, че не цели смяна на режима, а ограничени удари, които няма да повтарят войните в Ирак и Афганистан, но ще намалят военните способности на Асад. Но както и Либия показа, ударите отгоре променят ситуацията на земята. 

"Обама и французите бяха пределно ясни, че тази интервенция, ако се случи, ще бъде фокусирана върху унищожаване на химическите оръжия и ще бъде ограничена по обхват и продължителност. Разбира се, тя до известна степен ще засегне капацитета на режима на Асад. Защото в контекста на сирийската гражданска война е невъзможно да се преструваме, че химическите оръжия са на една планета, а сирийският конфликт – на друга", казва Даниел Леви. По думите му всичко досега показва, че това ще бъде удар без по-широка стратегия. Което кара мнозина да смятат, че това не е точният отговор.

Но според проф. Ландис Обама има стратегия: "Тя е да се възпре Сирия от използване на химическо оръжие, а не да се опита да повлияе на изхода от гражданската война. Обама няма да помогне на бунтовниците да победят, а ще остави сирийците да се бият. Той няма да ги остави и да загубят, но иска да запази Америка извън конфликта и да ги остави да водят собствената си гражданска война", обяснява експертът по Сирия. Как ще постигне и двете обаче, особено след като американските самолети полетят над Асад, е въпрос с повишена трудност.

Като допълнение недоверието, което царува навсякъде по света към евентуална намеса на САЩ, подпалено още от фалшивите претексти за войната в Ирак, продължава да трови всяка възможна идея пред Обама. Забавянето пък носи допълнителни бонуси на режима на Асад. Сведения на очевидци, цитирани от BBC, твърдят, че сградите на армията в Дамаск масово се изпразват, както и базите, които може да са цел на удари. Някои от тези поделения се пренасят в училища, други в жилищни блокове. Един от хората, организиращи сирийската опозиция в България - собственикът на "Мимас" Абу Кемал, например твърди, че в някои от изоставените бази се прехвърлят арестувани членове на опозицията, за да бъдат те жертва на евентуални удари. ВВС пък подчертава, че някои комплекси за химическо оръжие се намират близо до населени области и това е проблем, тъй като атаката по тях може да предизвика освобождаването на отровни вещества във въздуха и да доведе до много цивилни жертви. Освен това след удара химическите оръжия могат да попаднат в неправилните ръце. Освен ако нямат много детайлни планове как да реагират на това движение на терен, американските военни ще имат сериозни проблеми да определят целите, дори да получат позволението на Конгреса.

Двадесет години след Руанда

А докато политическите игри се разгарят и критиците се наговорят, сирийската война продължава да изгаря мостовете за връщане към една по-нормална Сирия в бъдеще. Според ООН страната е свидетел на най-голямата бежанска криза от 20 години насам, след геноцида в Руанда. Над 2 милиона сирийци в момента са регистрирани като бежанци, след като броят им се увеличи с 1 милион само през последните шест месеца. Други 4.2 милиона са напуснали домовете си и са се изселили другаде в рамките на страната. Загиналите надхвърлят 100 000 души. Добър повод да се припомни, че война е термин, който отдавна приляга на Сирия, със или без удари от небето.

Миналата седмица изглеждаше, че по това време над Дамаск трябва да валят ракети. САЩ запретнаха ръкави да докажат, че режимът на Башар ал Асад е използвал химическо оръжие срещу цивилни граждани и точно когато агресивната реторика и заплахите за удар достигнаха своя пик, американският президент Барак Обама изненадващо реши да отложи привидно неизбежното и да се допита до Конгреса (виж текста "Танцуващият с томахавки"). Американските законодатели могат да гласуват най-рано на 9 септември, което даде време не само на режима на Асад да се прегрупира, но и на световните критици да засилят гласа си.

Пръстът е на спусъка и опасността за Дамаск далеч не е отминала - Конгресът вероятно ще позволи ограничена по обхват и продължителност атака, без включването на наземни части, която да изпрати силен сигнал на Асад, че химическите оръжия са недопустими. "Военните действия можем да започнем и без неговото одобрение, но наличието му е важно за демокрацията", твърди Барак Обама. Той подчерта, че страната има готовност да започне атаките във всеки един момент, в който се вземе решение, като това може да стане без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, където Русия държи вето, най-вероятно в компанията на Китай.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Пръстът е на спуска " - като оправим правописа, останалото добре, но недотам. 82 дивизия - парашутната бригада се готви за работа с БОВ. 1 дивизия е в Йордания и при нужда може а) да започне "индустриална подготовка" на местни бойци която да замени "бутик" подготовката водена от ЦРУ; и б) да се включи дирекно при ескалация на действията. Ню Йорк Таймс публикува на първа страница разстрелване на сирийски войници от Ал Нусра - не добър знак за правителството на Обама подкрепящ тезата че военните действия ще засилят радикалните ислямисти. 2 милиона бежанци, и неприязък към тях в Турция, Ливан и Йордания. Пазарлъкат за отдаване на Голанските възвишения в постоянно владеене на Израел също не тръгна. Синитските правителства готови да плащат за интервенцията - глупави изказвания които веднага предизвикаха реакцията "армията на САЩ - сунитски наемници" в Ирак, Иран, Сирия и тн. Разрушаване на църкви и убийства на християни и алауити ... безкрайна мъка за тези хора.

  • 2
    bluesky1 avatar :-|
    bluesky1

    Много написано, нищо неказано.... Кога някой журналист ще попита, какво аджеба оправдава скорострелното започване на една война, без да е доказано какво се е случило и кой е виновен за случилото се. Поведението на т.н. Запад, Израел, Турция и арабските персийски монархии наподобява единствено поведението на Германия през ВСВ. Накратко позицията на САЩ е не знаем кой е виновен, но ще накажем правителството на Асад. Или изтъкват някакви бутафорни доказателства, като "коса със зарин". И защо Обама-та може да чака одобрението на Конгреса, но не може да изчака експертите на ООН да кажат какво се е случило, като е твърде вероятно да става въпрос и за постановка на т.н. "опозиция". Кой ще поеме отговорността и кой ще плати цената, за това, че ще бъдат избити отново стотици хиляди хора, а се окаже в последствие, че не правителството е виновно, и че дори подобен инцидент не се е случвал.....

  • 3
    pharaoh avatar :-P
    Daniel Vasilev

    Продължавам да се удивявам от ината на Капитал дори да изложат гледната точка на различни източници, в случая - на ББС. При предишната про-военно звучаща статия пуснах линк към такава от ББС, според която е доказано от експерти на ООН, че бунтовниците използват газ зарин (т.е. кого "ще бият" САЩ, които също са известни с използванто на газ ( https://www.facebook.com/Totrants/posts/597781340264942 ) - и двете групи ли?).
    Този път ще пусна две статии, пък дано нещо стане. :Д
    http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-23249104
    http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-22424188

  • 4
    grund avatar :-(
    grund

    Почти целия свят е срещу САЩ за ударите в Сирия.
    Само 9 от 193 държави подкрепят САЩ за атака срещу Сирия.
    http://yphalachev.blogspot.com/2013/09/9-193.html

  • Simo Petkov

    [quote#4:"grund"]Почти целия свят е срещу САЩ за ударите в Сирия. [/quote]
    да , но война ще има ..
    ... "епископ Сиссании и Сиатитци отец Антоний о будущих временах и Сирии: «Отец Антоний был одним из больших молитвенников нашего времени, в последние годы жизни практически не разговаривал, пребывая в молитве, и всей его сущностью в созерцании Небесного. Вот то, что он говорил, время от времени своим духовным чадам: «Злое время, дух беснующихся, какой голод, дитя мое, какой голод начнёт скоро испытывать Эллада. Большой голод...».

    После того, как его после последней операции привезли из больницы, попросил поставить напротив его топчана икону Распятого Спасителя.
    Постоянно взор его был прикован к ней, и разговаривал он, казалось, с ликом Господа. Говорил так - плача как малое дитя – «Господи, как сподобился я этому? Как сподобился я тому, что открываешь Ты мне такие вещи?» Он говорил своим чадам, что откроет то, что ему открыл Христос.
    Когда были силы у него говорить с окружающими, он повторял, - горе начнётся с событий в Сирии. Когда там начнутся страшные события, начинайте молится, сильно молится. Оттуда, из Сирии начнётся всё! После них ждите горя и у нас, голода и горя.
    Последние дни его мы всё время спрашивали - Владыко, что начнётся, как, скажи нам. Он говорил, что скажет, но так и почил, но всё время повторял вот эти слова о Сирии. Тогда мы не понимали всего, теперь нам стало понятно...».

  • 6
    fiona avatar :-|
    fiona

    "... както и Либия показа, ударите отгоре променят ситуацията на земята." Либия показа, че ситуацията се променя, но не за добро.
    Да приемем, че Асад е използвал химически оръжия, макар да не е много логично и да не е 100 процента доказано. Свалянето на диктатора може да доведе още по-нежелана и опасна власт, защото т. нар. бунтовници са главно екстремисти. Така че ударите няма да донесат нищо добро на страдащите и загиващи сирийци. На дебатите в британския парламент една депутатка каза, че е трябвало да се водят преди две години. Но САЩ и светът две години гледат как загиват хора.

  • 7
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    "Добър повод да се припомни, че война е термин, който отдавна приляга на Сирия, със или без удари от небето."

    Точно, в Сирия отдавна се води братоубийствена война, а великите сили участват, макар и косвено.

  • 8
    s.pavlov avatar :-|
    Tor

    До коментар [#6] от "fiona":

    САЩ и Светът две години гледат...

    .........
    Не. САЩ и Светът не гледат. От войната в Сирия се интересуваха малък брой хора. Основно тези които са свързани с региона. И една по малка група хора които са начело на няколко държавни администации. Тази малка група хора чрез влиянието си във финансови и разузнавателни агенции извърши за тези няколко ( повече от 2) години финансиране и обучение на джихадисти , основно Ал Кайда.
    Резултатите са налице но джихадистите губят войната. Така или иначе планово ще бъде ударена Сирийската държава. Целта я знаем каква е.

  • 9
    info111 avatar :-|
    info111

    ПРИНЦЪТ, КОЙТО ЩЕ РАЗРУШИ СИРИЯ


    Мислех, че е убит. Такива бяха съобщенията от юли, миналата година. Стреляли по него, бил тежко ранен или най-вероятно мъртъв. Шефът на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан, с прякор Бандар Буш, защото за 41-вия американски президент той беше като син, а за 43-тия като брат, 40 години посланик във Вашингтон. Нито потвърдиха, нито отрекоха, сякаш изчезна в мрака.

    И изведнъж – The Comeback Spy. Шпионинът, който се върна от Кремъл. Докато го погребваха, той взе, че възкръсна. Авторът на американо-саудитския таен план за прекрояване на Сирия.

    Принц Бандар е легенда, мит. Заченат някъде в пустинята, в случайна палатка, майка му е робиня, черна. Любовница за нощта, която саудитските принцове получават в знак на благодарност от бедуините, когато им гостуват. Бащата, принц Султан, беше губернатор на Рияд и официално имаше тридесет и двама синове от различни жени. Става въпрос за признатите, непризнатите не се броят. Майката получавала петнадесет долара пенсия месечно.

    Но тук важен е дядото – Ибн Сауд. Пълното му име е Емир Абдул Азис бин Абдул Рахман бин Фейсал ал Сауд. Сред хората от неговото племе е по-известен като Абдул Азис, едно от деветдесет и деветте имена на пророка. Казват, че се родил през ноември, 1880 г.

    По това време цялата територия от Персийския залив до Червено море – два милиона квадратни километра нажежен пясък, е “мъртва” земя, “заключена” от пророка Мохамед. Неверник не може да проникне. Не повече от 2-3 милиона души, половината от тях в петдесетина оазиса, другата половина – бедуини. Перманентно гладни, странстващи камилари хищници, за които всичко чуждо, извън палатката е законна плячка. Това, което ти никога не трябва да правиш в пустинята, е да позволиш някой да ти налага да правиш отстъпки.

    В този свят на вълци единаци всеки, който изглежда като хилава овца, е в смъртна опасност. “Нека те мразят! Важното е, да се страхуват от теб!” “Страхът е ръка, която, легне ли ти на рамото, с нищо не можеш да я отместиш.”

    Бедуините са чистокръвната арабска аристокрация и до наши дни.

    Днес Саудитска Арабия – 25 милиона души, годишен брутен продукт около трилион долара, десета икономика в света, е управлявана от същото семейство, от внуците и правнуците на същия Ибн Сауд. Крал е Абдула бин Абдул Азис, полумъртъв, чакат го всеки момент. Бандар бин Султан е това, което англосаксонците наричат “the Powers that be” – невидимата власт.

    От години следя действията му. Напомня ми за младия Хенри Кисинджър. Пратен от президента Никсън в Пакистан, уж се разболял от грип, пазил два дена стаята в хотела, а в същност прескочил Хималаите и отишъл в Пекин, в бърлогата на най-големия враг на Америка, да преговаря с Мао Дзе Дун и Джоу Ен Лай. Това, за което се договориха, буквално взриви тогавашния свят, измъкна Америка от една губеща война във Виетнам, срина по-късно една империя – Съветската, и разчисти пътя на Китай към това, което днес е – сила номер две, спокойно очакваща (полагащото им се според тях) първо място.
    Седем пъти през последните шест месеца от Рияд излита четиримоторен А-340. Принц Бандар лично пилотира машината.

    Освен дипломат той е и военен пилот. Каца в Москва, незаснет от нито една камера, невидян от нито един журналист. Следват часове разговори, само последния път четири часа, с Владимир Путин в неговата вила.;

    Това, което изтече, оскъдна информация, има контурите на една нова Ялта, договорката между Сайкс и Пико от 1916 г. за границите на Близкия изток, подялбата на арабския свят между Лойд Джордж и Клемансо.

    Бандар е предложил на Путин съюз със Саудитска Арабия, запазване на руските интереси, военноморската база Тартус, влияние и присъствие в региона, покупка от саудитския кралски дом на минимум за 15 милиарда долара руско оръжие.

    “Каквото и да се случи”, е казал Бандар, “в резултат на военните действия в Сирия, ние ще контролираме всичко и напълно. Няма в никакъв случай да разрешим на която и да е от ония малки държавички в залива (като Катар например), да прокарват тръбопроводи през Сирия и да продават газ в Европа.

    Ще защитим вашите, руските, на “Газпром” интереси. Вече поправихме някои романтични глупости и предателства – Арабската пролет в Кайро, стоим зад режима на генерал Ал Сиси с дванадесет милиарда долара.”

    Бандар е подчертал, че те държат чеченците, които се бият в Сирия, здраво за каишката и няма да им позволят никакви акции по време на олимпиадата в Сочи.
    Саудитска Арабия можела да осигури спокойствие в Руския Кавказ.

    На Владимир Путин му е било ясно дадено да разбере, че Бандар е съгласувал предложенията с приятелите си от Вашингтон. Бандар е казал, че могат да изолират сирийските мюсюлмански братя, че контролират салафитите. “Аз въоръжавам противниците на Асад, във ваш и в мой интерес е въпреки това да ги държа здраво. В крайна сметка от Алепу до Грозни са деветстотин километра”.

    Ние не знаем какво от това е вярно и какво не е. Но… Анушка вече е разляла олиото (б.р. – цитат от “Майстора и Маргарита” на М. Булгаков).

    Със или без съгласието на световното обществено мнение САЩ ще ударят Дамаск. Последиците ще бъдат катастрофални. Какво тук значи някаква си Нобелова награда за мир? След американския удар преговорите за новия Близък изток вероятно ще могат да започнат.

    Бях в Съединените щати, Ню Йорк, две седмици „ на стаж” при Уолтър Кронкайт, в студиото на Си Би Ес. Един следобед имаше голяма суматоха, Хенри Кисинджър обяви във вечерните новини “Peace is at Hand” – мирът във Виетнам е на една ръка разстояние. След това имаше акламации, възторг и много алкохол в целия отбор на Кронкайт. Всички журналисти от екипа буквално ненавиждаха Никсън.

    Няколко години преди това, Кронкайт беше ходил във Виетнам лично, за да прецени обстановката на място, по време на офанзивата Тет на Виетконг. Попада под огън, лично ръководи сражението и след като се върна в Америка, обяви от екрана, че трябва да се разберем с Виетнам като достойни хора и че е необходим мир.

    Президентът Линдън Джонсън гледа емисията и след това казва „Щом като загубих Кронкайт, загубих средна Америка, обикновените американци”. Джонсън се отказа от втори мандат, демократите загубиха срещу Ричард Никсън и няколко години бяха необходими на новия президент и Хенри Кисинджър, за да измъкнат Америка от Виетнам.

    В оная вечер, когато мирът беше на една ръка разстояние, а това беше така защото Кисинджър и Ле Дък Тхо бяха подписали тайно споразумение в Париж, се получи „засечка”. Министър-председателят на марионетното правителство в Сайгон / не си спомням дори името му/, обяви, че не е съгласен, защото не бил консултиран.

    Тогава, за да покаже мощта си, Америка извърши най-голямата бомбардировка на Северен Виетнам със стратегическата си авиация, бомбардировачите Б-52. Съветският съюз мълчаливо изтърпя всичко. Преговаряше с Кисинджър, а след това прие Никсън в Москва. И тръгна разведряването.

    Ако не бяха саудитите, може би нямаше да рухне Съветският съюз. Когато руснаците влизат в Афганистан, Вашингтон и Рияд наливат милиарди долари в борбата със съветската окупация. На всеки долар, който харчи суперсилата Америка, саудитците прибавят по още един.

    Но те дават и нещо, което Щатите не притежават – хиляди бойци (сред тях е и Бен Ладен), които доброволно отиват да се бият в чужда страна, водени от своята религия. Саудитска Арабия увеличава продукцията си на петрол до такава степен, че сваля цената му до малко под десет долара на варел. Това е глобален финансов покер, който довежда съветската империя до фалит.

    Малко известно, че принц Бандар отива в Москва за тайна среща с Михаил Горбачов.

    Принцът описва разговора с Горбачов така: “Руснакът седи срещу мене, ръкомаха, емоционален. Преводачът му говори алжирски арабски, едва го разбирам. И по едно време ми писна: “Г-н Генерален секретар, аз мога да Ви помогна да се изтеглите от Афганистан с чест и достойнство.”

    Горбачов ми отговори: “Следя и знам всичко, което вие, саудитите, правите в Афганистан. Харчите 200 милиона годишно там, за вашите хора.”

    Прекъснах го: “Моля Ви спрете! Опасно е, когато лидерът на една свръхсила получава неверна информация. Слушайте ме внимателно, моля Ви. Ние не харчим 200, харчим 500 милиона! Вашите момчета загиват, ние харчим само пари и винаги може да си напечатаме още. Винаги може да продадем още петрол. Ние и американците, ако губим нещо въобще, това са хартийки. Докато Съветският съюз губи танкове, самолети и най-важното – човешки животи и престиж.”

    Горбачов клеква. “Ако не ни насилвате и унижавате, ако не ни забиете нож в гърба, ние ще се изтеглим. Може да кажете на Вашия крал, че до март догодина аз ще напусна Афганистан.”

    Принцът може да ви изглежда като американска марионетка, но това е толкова куха схема, колкото изграждания десетилетия от западните пропагандни централи образ на Бен Ладен. Саудитите никога не са били колонизирани от Европа. Никога не са били завземани от кръстоносци или от други “неверници”.

    Саудитска Арабия е зоната на пророка и място на свещените Мека и Медина, което означава тежки отговорности и огромно влияние сред милиард и триста милиона жители на планетата, които изповядват ислям. Това е силна държава в Близкия изток днес, създадена чрез джихад – свещена война.

    През 80-те години Иран и Ирак са във война. Саддам Хюсеин (Америка е зад него този път) напада Иран, умират милион и половина персийци и араби. Аятолах Хомейни бомбардира Багдад с ракети, а Саддам му отвръща с денонощни бомбардировки с ракети “Скъд” над Техеран.

    Западът осигурява на Саддам и химическо оръжие. Триста хиляди иранци са убити от неговото въздействие. Девет страни в Близкия изток имат ракети, даже джуджето Кувейт. Саудитският крал Фахд вика Бандар, заповедта е от едно изречение: “Докарай ми ракети!” Но откъде? След като Америка не продава, а Съветският съюз е враг?

    Задачата е неизпълнима. Саудитска Арабия не поддържа дипломатически отношения с Китай, признава само Тайван. Бандар има един-единствен коз – парите! Китайците произвеждат ракетата DF-3A “Източен вятър”. Най-далекобойните, с най-голям тонаж, предназначени да носят само ядрени заряди.

    И този човек, 1000-процентов антикомунист, суперястреб на исляма, убеждава китайското ръководство да му продадат най-доброто, което имат. И да запази цялата операция в тайна от американците! Да ги пренесе от Китай в Саудитска Арабия, да им направи силози и да излъже американските спътници!

    В страна, която гъмжи от хиляди американски фирми, съветници, шпиони, МОСАД, ЦРУ. И накрая, гледайки ги невинно в очите, примигвайки, да каже: “Извинявайте момчета, сбърках.” Но да си запази ракетите. В разгара на студената война!

    Наскоро китайският министър-председател посети Рияд и се ангажира да строи там огромен нефтопреработвателен завод. През миналата година Китай закупи повече петрол от района на Близкия изток, отколкото САЩ.

    Съединените щати са гарант и протектор на саудитската държава. Това e един от парадоксите на нашето време

    - най-голямата демокрация, кръвно свързана с най-реакционната арабска теокрация, чиято амбиция е да наложи вахабитски, салафитски ислям, непримирим към основните човешки права и свободи. Сключили са съюз, защото им е изгоден. Но утре? Саудитците могат безмилостно да ги изоставят. “От днес вие сте Уругвай, а ние сме си ние. Всеки по своя път!” – заплашвал ги крал Абдула.

    Абдула гледа с подозрение Обама и не му вярва. Той предаде Мубарак, значи утре може да предаде и тях. Казал му е: “Отсечи главата на змията!” (Змията е Иран, разбира се.)


    Предстои основно пренареждане на главните играчи в Близкия изток. Ще останат Турция, Иран, Израел – все по-изолиран, Саудитска Арабия, Египет, ще има нови държави.

    И без да си пророк, може да предвидиш един век, в който цената на ядреното оръжие ще падне ниско, ще го притежават още десетки държави, частни неправителствени организации, отделни лица. Ако през ХХ век атомната бомба бе гарант на световния мир, то през ХХI с него ще разчистват задръстената канализация на планетата.

    Владимир Путин, мисля, не е Михаил Горбачов. Няма го и Съветския съюз. Но едно е сигурно – Близкият изток, чиито граници бяха начертани от Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и Клемансо, ще отиде в небитието.

    По-тъмен хоризонтът не може да бъде.

    Тома Томов

  • 10
    eip52315793 avatar :-|
    eip52315793

    Провокацията с употребата на химическо оръжие е важен елемент от психологическата война , от спечелването на пропагандната война.
    Отнсоно истинската война, тя наистина не зависи чак толкова колко хора ще бъдат подведени. За горещата война решенията са взети поне преди 2 години. Логистическите мерки го доказват.
    Поинтересувайте се кога почва предислокацията на американски части в Йордания. Дори кога започва концентрацията на бойни кораби, ракетоносци в района. Тези истински бойни операции предшестващи леенето на кръв са осъществени много месеци преди 21 септември.
    А гражданската война кой я подпали с предоставяне на всяческа подкрепа на бандити и фундаменталисти.
    Нищо не е вечно.
    Включително и империите, които в даден момент изглеждат непобедими !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK