Танцуващият с томахавки*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Танцуващият с томахавки*

С допитването до Конгреса за Сирия Обама си покрива гърба

Танцуващият с томахавки*

Сирийската драма показа, че Барак Обама продължава да се лута в търсене на правилните политики

Ваня Ефтимова
5341 прочитания

С допитването до Конгреса за Сирия Обама си покрива гърба

© reuters


Още от първата година на мандата на Барак Обама, когато той успя да прокара най-голямата си реформа - здравната, с цената на объркан и поляризиращ процес, един въпрос занимава критици и привърженици. Дали на 44-ия президент на САЩ му се падна серия от много тежки политически карти, които няма как да бъдат отиграни по-добре, или Обама се оказа неподготвен и несигурен държавник, който утежнява ситуацията и в държавата си, и в света?  

Сирия е чудесен пример за това. Обама първо обеща публично да накаже режима на Башар Асад, ако има доказателства за използването на химически оръжия, а после изведнъж реши да сподели решението с Конгреса. За защитниците му той възстанови конституционното право на Конгреса да решава въпросите за война и мир, игнорирано от мнозина президенти преди него, и така засилва дългосрочно американската демокрация без значение от резултата. Лагерът на критиците му е доста по-голям и аргументите им варират от умишлено разрушаване на американския имидж до измъкване от отговорност за ситуация, породена и до голяма степен от собствената му непредпазливост.

Дали Обама просто има лош политически късмет, или сам утежнява положението, далеч не е теоретичен въпрос - на американския президент му остават още три години управленски мандат. През това време освен сирийската криза предстоят и ред вътрешни решения с глобален отзвук. Сред тях например са поредното вдигане на тавана на държавния дълг (без което САЩ могат да престанат да обслужват задълженията си), обещаващо да е по-инфарктно от 2011 г., избирането на нов управител на Федералния резерв и прокарването на имиграционната реформа.  

Рязък завой в последния момент

Не може да се отрече липсата на късмет, която преследва администрацията на Обама още от първия ден на първия мандат. Голямата рецесия отне времето и енергията на екипа му и ограничи амбициите на Белия дом като цяло. Републиканската партия, преминаваща през криза на идентичността, блокира всякакви опити за компромис в Конгреса и обещава да обрече на бездействие и втория президентски мандат. Владимир Путин отново си взе Русия и пое курс на пълна конфронтация обратно на плановете на Вашингтон. И въпреки желанието на Обама за военно изтегляне от световните конфликти, нестабилността в Близкия изток не позволява на Америка да изостави ролята на световен полицай. Даже вече прословутата реплика на президента за "червената линия" за използване на химически оръжия в Сирия всъщност имаше за цел да държи САЩ колкото се може по-далеч от кървавата гражданска война. Но някой в Дамаск явно не схвана посланието.

Миналата седмица обаче Обама постави на силно изпитание и без това лошия си късмет, като поиска одобрение от същия този безнадеждно разделен Конгрес. Макар и изненадващо, личното му решение да се забавят удари до гласуване всъщност бе логично. Уморена от повече от едно десетилетие война, обществеността на САЩ в мнозинството си е срещу въвличане в нов конфликт. Дори силно ограничена интервенция среща яростна съпротива както от съюзниците, така и от собствените военни (началникът на генералните щабове ген. Мартин Демпси води лагера на скептиците), тъй като не е ясно каква е крайната стратегията за спиране на кръвопролитията. Отказът на традиционния партньор Великобритания пък се оказа личната "червена линия" за Барак Обама (виж текста "Унижението на един премиер").

"Обама се обърна към Конгреса по няколко причини. Някои са свързани с вътрешната политика, други – с това, че искаше да подели отговорността или че просто печелеше време. Но това е начин да възвърне една норма в американския политически живот, която не беше уважавана много години. И това е много важен прецедент, поставян сега от президента, а именно как е управлявана Америка", обяснява пред "Капитал" Даниел Леви, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка към Европейския съвет за външна политика.

Според проф. Джошуа Ландис от университета в Оклахома, който е специалист по Сирия, това е начин Обама да си покрие гърба: "Той реши да се допита до Конгреса, защото републиканците го притесняваха, и социологическите проучвания показват, че хората не искат военни удари. Републиканците са много критични към Обама. Така че по този начин той може да ги принуди да гласуват в полза на бомбардирането. И ако нещата се объркат, те не могат да го обвиняват", обясни Ландис пред "Капитал".

Сред толкова много опозиция, изолация и неясни въпроси за "после", президентът предпочете да потърси мнението на американските избиратели. Още повече че някога като професор по конституционно право и сенатор той многократно бе заявявал, че трябва да се сложи край на порочната практика президентите да заобикалят основното задължение на законодателния орган да решава въпросите за война и мир. Ако има един урок, научен от Америка след Виетнам, е, че непопулярността на една война у дома може да се окаже по-дестабилизираща и от най-силния противник отвън.

Но дори да е правилен, рефлексът на Обама дойде след дълга серия от ненужни и дори вредни обрати. Първо, след повече от две години отказ да се намеси в Сирия, след 21 август администрацията изведнъж ескалира реториката си само за да се окаже изведнъж, че наказанието на Асад, което не можеше да изчака дори доклада на инспекторите в ООН, може да изчака вот от Конгреса. "Каквото и да ви е мнението по другите въпроси, трудно някой може да не заключи, че начинът, по който тази администрация се занимава със Сирия в последната година, е нагледен пример как не се прави външна политика", заключи популярният водещ на предаването GPS по CNN Фарийд Закария, съветващ понякога и Белия дом.

Политическо танго

Именно подходът на Обама към взимане и прокарване на управленски решения се оказа в центъра на обществения дебат. Потенциалните печалби за президента са големи. Ако след усилен дебат Белият дом спечели битката за споделена отговорност с Конгреса, това може да засили позицията му и да пречупи гръбнака на републиканците и в други дебати - за вдигането на тавана на държавните задължения, новия бюжет, избирането на следващия  управител на Федералния резерв и дори прокарването на имиграционна реформа. Във външен план пък демонстрацията, че за Америка са по-важни принципите й, отколкото размахването на бухалката, трябва да излъска ръждясалия имидж на "водещата демокрация в света".

За мнозинството наблюдатели обаче има много съмнения доколко тези надежди са реалистични. Ходовете на администрацията около Сирия са толкова лишени от последователност, че говорят не просто за лошо стечение на обстоятелствата, а за системна грешка. Публичното агонизиране на Белия дом около решението за атака от 21 август насам например даде много муниции на противниците. Дори да бъдат одобрени удари, процесът е показал на Америка и света, че важните решения на Обама могат да бъдат обект на натиск и промяна, заключи влиятелното във Вашингтон издание Politico. Нещо, което обещава да парализира възможността за действие на администрацията му при следващата криза.

Сегашното желание за разговор с Конгреса пък не може да не бъде сравнено с предишни доста по-невзрачни опити. Както шеф кореспондентът на CNN Дана Баш коментира по повод партньорството за Сирия между Белия дом и лидерите в Конгреса: "Ако Обама беше положил една десета от усилията за създаване на коалиция при другите дебати, как ли щяха да изглеждат сега политическите му постижения?" Политическото танго около Сирия със сигурност затвърди у републиканците убеждението, че Обама не е президент на действието. Дори да гласуват за ударите през зъби, те едва ли ще позволят на администрацията да спечели допълнителни точки. А светът, който и досега виждаше в Америка един уморен световен полицай, едва ли е придобил повече увереност в последователността и твърдостта на Вашингтон.

За обърканото впечатление допринесе и държавният секретар Джон Кери. Пред Комисията по външна политика в Сената във вторник той не само не отрече възможността за изпращане на пехотни части, но сякаш и отвори вратата към нея с изказване, че всички възможности трябва да са на масата. Така светът и Америка продължават да се чудят каква точно е стратегията за Сирия.

В политиката и войната изходът често е въпрос на късмет, а оценката на следващите поколения - различна от тази на настоящето. Объркан процес на вземане на решения и дори пропаднал важен вот в Конгреса не е най-лошото, което може да се случи на един президент. Никой не оспорва днес например, че щеше да е по-добре за Линдън Джонсън да бе загубил гласуването за разширяване на американската мисия във Виетнам през 1964 г. Въпросът дали Обама е лош държавник или просто с лош късмет остава отворен.

По темата работи и Марина Станева

* От крилатите ракети Tomahawk

Още от първата година на мандата на Барак Обама, когато той успя да прокара най-голямата си реформа - здравната, с цената на объркан и поляризиращ процес, един въпрос занимава критици и привърженици. Дали на 44-ия президент на САЩ му се падна серия от много тежки политически карти, които няма как да бъдат отиграни по-добре, или Обама се оказа неподготвен и несигурен държавник, който утежнява ситуацията и в държавата си, и в света?  

Сирия е чудесен пример за това. Обама първо обеща публично да накаже режима на Башар Асад, ако има доказателства за използването на химически оръжия, а после изведнъж реши да сподели решението с Конгреса. За защитниците му той възстанови конституционното право на Конгреса да решава въпросите за война и мир, игнорирано от мнозина президенти преди него, и така засилва дългосрочно американската демокрация без значение от резултата. Лагерът на критиците му е доста по-голям и аргументите им варират от умишлено разрушаване на американския имидж до измъкване от отговорност за ситуация, породена и до голяма степен от собствената му непредпазливост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    еврейски мераци за провокиране на САЩ да се намесят по-решително

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Времето е рядко добре избрано. Известно ви е че следващата седмица ще бъдат публикувани ппоектоцените за здравните застраховни със срок на обжалване до 1 октомври - датата на новия федерален бюджет. Бюджетът все още не е одобрен и има маса спорни въпроси, включително и следващото секвестиране върху вече секвестираните проекто-бюджети на министерствата (департаментите). В Конгреса се спори се за намаляване на корпоративния данък който в момента покрива само 18 дни от федералния бюджет (правителството харчи около 60 милиарда дневно). Така че интервенцията в Сирия е много добре дошла като дискусионна тема - отклонява вниманието от много сериозни въпроси и до известна степен елиминира крайни политици като Маккейн и Греъм.

  • 3
    blackfrogg avatar :-|
    blackfrogg

    Специалистите по световни войни и революции да си нападат сами, после да си правят филми какви жертви са.

  • 4
    mystery avatar :-|
    mystery

    Прав е Обама само за едно, че Сирия не е нито Ирак, нито Афганистан


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK