Танцуващият с томахавки*

Още от първата година на мандата на Барак Обама, когато той успя да прокара най-голямата си реформа - здравната, с цената на объркан и поляризиращ процес, един въпрос занимава критици и привърженици. Дали на 44-ия президент на САЩ му се падна серия от много тежки политически карти, които няма как да бъдат отиграни по-добре, или Обама се оказа неподготвен и несигурен държавник, който утежнява ситуацията и в държавата си, и в света?  

Сирия е чудесен пример за това. Обама първо обеща публично да накаже режима на Башар Асад, ако има доказателства за използването на химически оръжия, а после изведнъж реши да сподели решението с Конгреса. За защитниците му той възстанови конституционното право на Конгреса да решава въпросите за война и мир, игнорирано от мнозина президенти преди него, и така засилва дългосрочно американската демокрация без значение от резултата. Лагерът на критиците му е доста по-голям и аргументите им варират от умишлено разрушаване на американския имидж до измъкване от отговорност за ситуация, породена и до голяма степен от собствената му непредпазливост.