Кметът и градът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кметът и градът

Блазио се оказа скучният кандидат, станал водач в най-колоритната кампания в историята на Ню Йорк

Кметът и градът

Вотът за кмет на Ню Йорк бележи нови тенденции в американската политика

Ваня Ефтимова
5656 прочитания

Блазио се оказа скучният кандидат, станал водач в най-колоритната кампания в историята на Ню Йорк

© reuters


Отиващият си кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг обича да нарича себе си мениджър на метрополията. Избраната скромна титла подсказва, че иначе своенравният и амбициозен създател на мултимилиардна информационна империя вярва, че когато стане дума за поверения му град, той може само да канализира протичащите процеси, без да влияе истински над хода им или дори да ги спре.

Сега Ню Йорк има шанс да го ръководи политик, обещаващ активна управленска позиция. През изминалата седмица доскорошният градски омбудсман Бил ди Блазио спечели демократическата номинация след кампания и идеи, които никой не взимаше на сериозно само допреди месец. Ако до 5 ноември, когато той ще трябва да се изправи срещу малко познатия републиканец Джо Лота, не избухне някой неочакван скандал, повечето наблюдатели са категорични, че либералният демократ ще е новият кмет на Ню Йорк (виж карето). 

Така 54-годишният политик се превърна в най-новата изгряваща звезда на Америка, за която медиите и избирателите са нетърпеливи да научат още повече. Освен това начинът, по който Блазио спечели номинацията на Демократическата партия, взриви наслояваните от десетилетия етнически и социални разделения в града и подсказа, че американското общество се променя динамично. И че вероятно същото важи за икономическите и политически очаквания към метрополиите и ролята на администрациите им е на път да бъде трансформирана.  

Какво се случва в най-многочисления град на Америка и нейна безспорна неофициална културна и икономическа столица се смята за индикатор на настроенията в страната. Или поне на тези, свързани с най-активната и космополитна прослойка в САЩ. Повечето по-важни политически развития водят началото си или са били първо тествани тук - от активното включване на малцинствата в управлението до милиардери, готови директно с чековите си книжки да прокарват идеите си за развитието на страната. Ако се вярва на разкритията на журналистите Мат Апузо и Адам Голдмън, дори параноичните програми за следене на комуникациите вътре и извън САЩ имат своя прототип в действащия на ръба на закона и трезвия разум разузнавателен отдел на нюйоркската полиция, следящ едва ли не всеки мюсюлманин в града. Така че вглеждането в случващото се в Голямата ябълка може би ще даде добра идея за трансформацията, през която минават американските общество и политика.    

Краят на един страшен призрак

В Ню Йорк броят на регистрираните демократи надвишава този на републиканците с повече от 6 към 1. На национални избори градът винаги гласува за демократите (с цели 81% за Барак Обама през 2012 г.). Въпреки това в последните 22 години бе управляван от републиканци – първо Руди Джулиани, а после Майкъл Блумбърг (той стана независим само в последния си мандат).

Обяснението за този парадокс се крие в големия проблем с престъпността, заради който през 70-те и 80-те години градът съперничеше по убийства и нападения на столиците на Третия свят. Силовата политика първо на демократа Ед Кох, а после на републиканеца Руди Джулиани сложи край на много от страховете на обикновените нюйоркчани. След това ударите на 11 септември 2001 г. засилиха тенденцията с допълнителен фокус върху антитероризма при Блумбърг.

Преди Ди Блазио да изгрее на хоризонта, близо цяла година друг демократ с интересна съдба бе смятан за сигурния победител във вътрешнопартийния вот и в същинските избори за кмет. Доскорошният председател на градския съвет Кристин Куин обещаваше да стане първата жена и първа открита лесбийка на този пост. Основният й коз бяха годините близко политическо сътрудничество с Блумбърг и обещанието да продължи неговата линия. Дори офисът на кампанията й, случайно или не, се намираше на ул. "Визи" в Долен Манхатън, точно до новопостроената Кула на свободата и мемориала за 9/11. Така дори чисто географски Куин подчертаваше връзката си с двете доминиращи теми на Блумбърг – сигурността и про-Уолстрийт политиката.

Но Блазио, изглежда, усети, че махалото е готово да се люшне в другата посока. Особено щом престъпността от години сериозно спада. Затова крайностите на полицейски програми като т.няр. stop and frisk (спиране и пребъркване на минувачите за наркотици и оръжие, насочена най-вече към афроамерикански и латино младежи) дойде в повече на много граждани. Яростните критики на Блазио уцелиха настроението и накараха хората да обърнат внимание на другите му идеи. Нюйоркчани не са твърдо срещу досегашната политика, но голяма част от тях усещат, че тя е оставила вакуум при другите важни проблеми.

Дори предупредителната статия на шефа на полицията Рей Кели в деня на вътрешнопартийните избори във вестник NY Post избирателите да не забравят 9/11 не успя да обърне настроението. Действително един вътрешнопартиен вот трудно може да бъде обявен за политическа революция. Триумфът на Блазио обаче показа, че в Америка вече се надига вълна срещу прекаленото залитане към полицейски мерки и ограничаването на личните свободи.

Мнозинството на малцинствата

Това, което озадачава много наблюдатели, е как един на пръв поглед тривиален кандидат (бял мъж на средна възраст с дипломи от престижни американски университети и без много управленски опит) се оказа водач в надпреварата в най-колоритната кампания в историята на Ню Йорк. Останалите претенденти в демократическия лагер например включваха Куин (жена и открита лесбийка), Бил Томпсън (афроамериканец), Джон Лиу (от азиатски произход) и забъркания в онлайн секс скандали бивш конгресмен Антъни Уинър (който е и евреин, омъжен за мюсюлманка). Въпреки това жените, малцинствата и гей общността масово припознаха Блазио за своя политик.

Особено тежък бе ударът за Куин, която въпреки историческата си кандидатура за кмет на Ню Йорк се оказа едва трета след вота. "Всички сега разправят как Кристин чак накрая се сети да използва политически пола и сексуалността си. Абсолютно не е вярно – та тя имаше събрания още през пролетта пред Stonewall Inn (барът, около който започват размириците през 1969 г., дали началото на модерното гей движение)", възбудено обяснява пред "Капитал" 25-годишната Мелиса, която като бе сред изтъняващия брой привърженици, събрали се на митингите под наслов "Жените за Куин" в последните дни преди вота.

В едни избори, в които малцинствените кандидатите се оказаха мнозинството, само принадлежността към някогашна маргинална група, изглежда, е недостатъчна. Наличието на толкова много различни съдби и произходи отне и силата на любими медийни определения като "единственият", "първи" и "исторически" и насочи интереса към идеите (или липсата на такива). Най-точна в анализа си бе колумнистът Аманда Маркоут, която написа в онлайн изданието Slate.com, че само желанието за правене на история вече не е достатъчен повод за избирателите да дадат гласа си. Тя посочи ред случаи, в които, въпреки че е жена, Куин далеч не се е застъпвала за женските интереси. Или както защити вота си за Блазио актрисата Сюзън Сарандън: "Не можеш просто за гласуваш за вагината си."

Известният социолог Джон Зогби, който, докато вървеше вотът в Ню Йорк, представи най-новата си книга First Globals за младото поколение американци, дори видя в случващото се важна тенденция. "Тези от нас, които израснахме по време на борбите за граждански права, казвахме, че когато афроамериканци бъдат избрани на важни постове, всичко ще се промени. И когато най-накрая имаше черни кметове, те се оказаха също толкова корумпирани, колкото белите. Казвахме, ако изберем жени, само вижте какво ще стане. Наистина имаше промени, но не кой знае какви", обяснява той пред "Капитал". И допълва, че новите поколения, израсли с примери на високи постове, заети от малцинства, вече са по-скептични. За тях са по-важни не етикетите, а прокарваната политика. И това е нещо, което има потенциала да разбие досегашния американски социо-политически модел.

Метрополии в революция

Въпреки появилите се опасения Блазио далеч не е радикален социалист, който ще секвестира милиардите на Уолстрийт (най-малкото защото има сериозни донори там). Дори атаките му срещу Блумбърг са основно за това, че не е стигнал достатъчно далеч с велосипедните алеи, парковете и по-добра инфраструктура. И най-важното -  че досегашният кмет гледаше на растящото неравенство между бедни и богати като на естествен процес. Докато Блазио обещава да е по-активен кмет и с това явно уцели настроенията сред избирателите. 

Новото разбиране за ролята на градоначалника всъщност кореспондира и с това, което изследователите Брус Кац и Дженифър Брадли от Brookings Institute наричат "метрополната революция". Накратко идеята им, описана в едноименната книга, предизвикала огромен интерес това лято, е, че уморени от политическата блокада във Вашингтон, американските градове поемат в свои ръце съдбата си. Администрацията по места вече не чака пари и идеи отгоре (които така или иначе няма да дойдат), а е инициатор на промените.

Същото важи и в глобален мащаб. Метрополии като Ню Йорк, Лондон, Шанхай и Сидни вече се състезават един с друг за привличането на икономическите, обществени и културни ресурси и не чакат тромавите и често обвързани с други интереси национални правителства.

Затова може би има има логика най-многочисленият американски град да се влюби в политик, който на пръв поглед не изглежда в унисон с настроенията в държавата като цяло. Но усеща и артикулира добре проблемите на Ню Йорк. 

 

Какво следва

Заради проблеми с машините за електронно гласуване броенето на бюлетините всъщност още продължава. Но дори да има изненада и на Бил ди Блазио да му се наложи да отиде на блотаж за демократическата кандидатура с втория - Бил Томпсън, ентусиазмът на избирателите е толкова голям, че никой сериозно не очаква друг резултат. Подобни са и настроенията за 5 ноември, когато ще бъде самият вот за кмет. Там демократът ще срещне малко познатия на масовата публика републиканец Джо Лота.

Блазио, чиято съпруга е афроамериканка, участва заедно с 16-годишния си син Данте в популярната тв реклама, обещаваща край на полицейската програма stop and frisk. При нея минувачите са спирани и пребърквани за наркотици и оръжие и потърпевши са най-вече афроамерикански и латино младежи. Друго предложение на Блазио е за облагане на богатите, за да бъде платена предучилищната занималня за всяко дете и следобедната на онези, чиито родители работят (въпреки че не е ясно дали щатският парламент ще позволи това). Демократът дори вече има своите критици от по-левите крила и запалени поддръжници сред строителното лоби заради предложението за масово издигане на нови блокове, облагородяване и отваряне на проблемните квартали за средната класа (т.нар. гентрафикация).

Отиващият си кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг обича да нарича себе си мениджър на метрополията. Избраната скромна титла подсказва, че иначе своенравният и амбициозен създател на мултимилиардна информационна империя вярва, че когато стане дума за поверения му град, той може само да канализира протичащите процеси, без да влияе истински над хода им или дори да ги спре.

Сега Ню Йорк има шанс да го ръководи политик, обещаващ активна управленска позиция. През изминалата седмица доскорошният градски омбудсман Бил ди Блазио спечели демократическата номинация след кампания и идеи, които никой не взимаше на сериозно само допреди месец. Ако до 5 ноември, когато той ще трябва да се изправи срещу малко познатия републиканец Джо Лота, не избухне някой неочакван скандал, повечето наблюдатели са категорични, че либералният демократ ще е новият кмет на Ню Йорк (виж карето). 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Добре е и "протестъритеч, и нашата "десница", а и самата социалистическа партия да прочетат и вникнат. ако могат де.

  • 2
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    В кастинга се допускат всякакви участници, но до кюча се стига с препоръка от Йерусалим.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    benefikato1 avatar :-|
    benefikato1

    Най-хубавото нещо,което се случи на Ню Йорк е ,че в последните 22 години беше управляван от републиканци.Изборът на човек подкрепян от хората с нестандартна сексуална ориентация и от малцинсвените групи живеещи на социални помощи само ще влоши нещата.Справка-Детройт

  • 4
    tulsa avatar :-|
    тулса

    [quote#2:"Offshore Banking"]препоръка от Йерусалим.
    [/quote]
    На кмета на Ню Йерусалим не е
    нужна подобна препоръка.:)
    В него живеят повече евреи
    отколкото в "столицата" и свято
    място на 3 религии..

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-?
    Нефертити

    Няма ли някой подходящ гей за кмет на Ню Йорк? Малко разнообразие да има.

  • 6
    musashii avatar :-|
    musashii

    Бял хетеросексуален мъж е най-дискриминираният жител на САЩ.Решенията се взимат вече от гейове,жени и малцинства.После не се чудете защо Обама няма да нападне Сирия и ще позволи войната там да вземе още стотици хиляди жертви.Защото за жените и гейовете не е куул да се приложи сила,за да се спре избиването на хора.За тях е важно мир да има,а че понякога се налага да използваш сила,за да наложиш мира, не им минава през акъла.Ето заради такива като Обамата започна Втората световна война,довела до 50 милиона жертви.Ако се е било подходило по-твърдо към Хитлер още преди да завземе Чехословакия,то изобщо е нямало да има война.

  • 7
    benefikato1 avatar :-|
    benefikato1

    До коментар [#6] от "kermit":

    Абсолютно си прав,най-големия си възход западната цивилизация осъществи,когато беше управлявана от бели хетеросексуални мъже изповядващи консервативни ценности-Вашингтон,Линкълн,Т.Рузвелт,Рейгън.Дано на изборите през 2016 американците наистина изберът човек достоен да води тази велика нация ,а не нищожество като Обама

  • 8
    dedoliben avatar :-(
    dedoliben

    Лошо е негри и латиноси да имат превес но когато нямат враг паразитите се размножават безконтролно.

  • 9
    scaramouche avatar :-|
    Q.D.V.P.

    Новият Вавилон.

  • 10
    izabell avatar :-|
    izabell

    Само демократ може да спечели сърцата на гражданите на Ню Йорк:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK