С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 20 сеп 2013, 17:01, 4561 прочитания

Скъпи г-н президент

Барак Обама и иранският му колега Хасан Рохани си размениха писма. Но може ли да се говори за разведряване?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Последната среща между американски и ирански лидер се състоя през 1977 г. между Джими Картър и шах Мохамед Реза Пахлави. Оттогава в Техеран избухна ислямска революция, а дипломатическите отношения между двете страни бяха прекъснати след взимането на заложници от американското посолство в иранската столица. Сега обаче стана ясно, че Барак Обама и новият ирански президент Хасан Рохани са си разменили писма (включително поздравление от американския държавен глава за избирането на Рохани). И тъй като това на практика е възстановяване на директната комуникация между двете държави, макар и в епистоларна форма, веднага заваляха коментари.

Информацията върна оптимизма, че може би този път ще се намери изход от задънената улица около иранската ядрена програма. Заговори се дори за "дипломатически пробив" в отношенията. Но според бившия британски посланик в Иран сър Ричард Далтън очакванията трябва да бъдат умерени. "Не знаем какви ще бъдат действителните предложения на следващия кръг от преговори. Атмосферата се е подобрила, но е възможно и двете страни да искат повече, отколкото другата може да даде. Така че е прекалено рано да се говори за пробив", казва пред "Капитал" Далтън. Той прогнозира, че най-вероятно ще бъде постигнат малък, но значителен напредък, който ще донесе ползи и за двете страни и ще стабилизира ситуацията. Но това няма да може да се нарече "абсолютното решение" на проблема със спорната иранска ядрена програма.


Колко точно промяна

Надеждите към Рохани са големи. Още с избирането му през юни той се разграничи от твърдолинейната политика на своя предшественик, за която твърди, че е донесла вреди на Иран. Страната все по-видимо страда от международните санкции заради ядрената си програма (виж инфографиката), за която твърди, че е с мирни цели. Но Рохани сам се описва по-скоро като умерен, отколкото като реформатор, и едва ли ще има рязък завой в иранската атомна политика. Все пак той вече заяви, че иска да прекрати изолацията на Иран, да договори облекчаване на санкциите и да води конструктивни преговори за ядрената програма, базирани на повече прозрачност и взаимно доверие.

"Никога не сме искали или преследвали изработването на ядрена бомба. И няма да го направим и в бъдеще", заяви през седмицата Рохани за телевизия NBC. По-рано този месец той прехвърли отговорността за преговорите по ядрените въпроси на външното министерство в Техеран. Този ход бе разчетен като положителен, тъй като досега те се осъществяваха от Върховния съвет за национална сигурност, който е назначаван и се отчита пред върховният лидер аятолах Али Хаменей. Според западните анализатори това показва, че и САЩ, и Иран са изправени пред рядък момент, от който трябва да се възползват, за да се измъкнат от задънената улица, в която са от години. "Това е уникално време, когато и двете страни за готови за разговори. В миналото, когато едната страна бе готова да преговаря сериозно, другата не беше. А сега и Вашингтон, и Техеран искат да постигнат напредък чрез дипломация", казва пред британската ВВС Марк Фицпатрик от International Institute for Strategic Studies. Въпреки че е предпазлив в очакванията си, според него за пръв път от много години "се отваря прозорец от благоприятни възможности".



Но дори и Рохани да е искрен в намеренията си за градивни взаимоотношения с останалия свят, все пак в ислямската република последната дума има Хаменей, който е известен с недоверието си към САЩ. И остава въпросът доколко реална е властта на президента.

Според Далтън Рохани има силите да промени подхода на Иран: "Разбира се, той трябва да убеди Хаменей. Но никога не съм се съмнявал, че върховният лидер ще продължи политиката, която следва през последните десет години, а именно да проучва какво може да му предложи другата страна", твърди бившият британски посланик. По думите му преди дни той е дал индикации, че е готов да се съгласи на определена гъвкавост. А това е нов и окуражителен сигнал.

Евентуална среща между Обама и Рохани би била изключителен напредък в отношенията между САЩ и Иран. Представители и от двете страни твърдят, че са отворени за преговори. Вестникът Guardian спекулира, че това може да стане на Общото събрание на ООН следващата седмица, когато и двамата лидери ще имат реч в един и същ ден. Засега обаче няма официални планове за лична среща между тях, а отзивите като цяло са по-скоро скептични.

В същото време Техеран даде заявка, че е готов да осъществи и комуникация с британското външно министерство. Всичко това поставя топката в полето на западните сили. Според Далтън политиката на Запада трябва да включва стъпки към приемане на някаква степен на обогатяване на уран в замяна на изпращане на инспектори. "Ще бъде глупост да се налагат още санкции. Натискът върху Иран и без това вече е безпрецедентен и страната го усеща болезнено", смята той. По думите му новите рестрикции само ще спечелят точки за хардлайнерите, които твърдят, че САЩ не са искрени в заявките си за търсене на мирно решение.

Уроците от сирийската криза

И докато всички очакват каква и колко промяна ще донесе Рохани, споразумението между САЩ и Русия за унищожаване на химическия арсенал на Сирия, което засега предотврати военна интервенция, проправи нов път за световната дипломация. Според Обама това показва, че е възможно спорът за иранските ядрени амбиции да се реши мирно. "Ядреният въпрос е много по-голям проблем за нас, отколкото химическите оръжия", заяви Обама в интервю за телевизия ABC. Според него обаче Техеран не бива да се успокоява, че САЩ не са предприели военен удар срещу Сирия. По думите му само комбинацията от правдоподобна силова заплаха и големи дипломатически усилия може да доведе до решение на проблема.

Евентуално разведряване на отношенията между Вашингтон и Техеран би могло да задейства и потенциала на иранците за стабилизиране на ситуацията в Сирия, където ислямската република подкрепя режима на Башар ал Асад. И дори изгледите за скорошно установяване на дипломатически отношения между Иран и САЩ да са малки, според Далтън това не трябва да спира големите играчи да включат Техеран в преговорите за подготовка на нова женевска конференция за Сирия, както и в процеса, чрез който ще се осъществи споразумението за химическите оръжия между САЩ и Русия. "Време е Иран да стане пълноправен партньор в усилията за Сирия по същия начин, както например Саудитска Арабия", казва бившият британски посланик. Това е шанс за дипломацията да заеме полагащото й се място. Дори и засега само чрез размяната на писма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ 9 Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ

Кюрдите заявяват, че на фона на офанзивата пазенето на джихадистите вече не е техен приоритет

13 окт 2019, 1351 прочитания

Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие 1 Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие

Загинали са поне 18 души, а над 7 млн. бяха принудени да напуснат домовете си

13 окт 2019, 2360 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Канцлерът на Европа

Иска или не, Германия държи ключа към бъдещето на ЕС и мястото на България в него

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов