Канцлерът на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Канцлерът на Европа

Посланието на Меркел - с мен сте в сигурни ръце

Канцлерът на Европа

Иска или не, Германия държи ключа към бъдещето на ЕС и мястото на България в него

Светломира Гюрова
13109 прочитания

Посланието на Меркел - с мен сте в сигурни ръце

© reuters


В дъждовната понеделник вечер Потсдам би трябвало да е най-горещата точка в Европа. Шест дни преди най-важните избори в Европа - парламентарният вот в Германия на 22 септември, градчето, намиращо се на по-малко от 30 км югоизточно от центъра на Берлин, се превръща в арена на задочен сблъсък между основните претенденти да водят най-силната държава в ЕС.

Първи на сцената около 17 ч. излизат лидерът на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Зигмар Габриел и председателят на групата на партията в Бундестага Франк-Валтер Щайнмайер (няма го само кандидатът им за канцлер Пеер Щайнбрюк, който присъства задочно с големи плаката с лика му от двете страни на сцената). Дуото влиятелни политици говори за детски надбавки, за таван на цените на наемите, за въвеждане на минимална заплата. Еврокризата се промъква за малко във въпрос, зададен от младеж от публиката, но после нещата бързо се връщат в полето на грижата за самотните майки и осигуровките за държавните служители.

Два часа по-късно и на няколко пресечки разстояние канцлерът Ангела Меркел се появява, посрещната от шумни аплодисменти, дюдюкания и възгласи "Анджи, Анджи!". На фона на голям надпис с предизборното послание на нейния Християндемократически съюз (ХДС) "Успешни заедно за Германия" облечената в поредния от еднотипните си костюми (този път в син цвят) Меркел се впуска в половинчасова реч, в която Европа е удостоена с едва две-три минути. Част от тях са посветени на цитиране на любимата статистика на борещия се за трети мандат канцлер - как Европа има 7% от световното население, 25% от глобалния БВП и 50% от разходите за социални плащания. С тези числа новата желязна лейди обича да илюстрира тезата си, че ЕС не може да продължава както досега, ако не иска да изостане безнадеждно в глобализирания свят, в който динамични икономики като Китай и Бразилия ще са следващите лидери. Само че Меркел, която всички очакват да бъде още четири години начело в Берлин, не споменава нищо за това как смята да изведе ЕС от екзистенциалната му криза и да го поведе към светло бъдеще.

Докато федералната република гласува, а целият континент гледа с очакване, темата за Европа и ролята на Германия в нея странно отсъстват от една кампания, която мнозина определят като приспивно скучна и тривиална. В нея предложението за вегетариански обяд веднъж седмично в служебните столови, идеята за магистрални такси за чужденци и вдигнатият среден пръст ръката на съперника на Меркел Щайнбрюк събудиха повече страст в дебатите от нуждата от нови спасителни пакети, съдбата на еврото или Сирия. Както написа колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман, Германия се държи като вегетарианец в свят, пълен с месоядни животни. А коментар списание Der Spiegel обвини канцлера в егоизъм и обяви:  "Германската предизборна кампания е парализирала ЕС по невиждан досега в историята му начин."

Дори това да е леко пресилено, факт е, че много ключови решения, като например завършването на банковия съюз (гигантска крачка за ЕС), са в режим "пауза" и рядко се споменават, за да не се тревожат немските избиратели. Признанието на германския финансов министър Волфганг Шойбле, че Гърция ще има нужда от трето спасяване, предизвика само леко оживление, преди набързо да бъде потопено в сивата скука. Не се говори какво още трябва да се направи, за да може ЕС да остави кризата зад себе си, и дали жестоката бюджетна диета не обрича южната периферия на мрачен застой.

Но след 22 септември предизборната мъгла ще трябва да се вдигне и трудните въпроси ще се върнат. Изглежда почти сигурно, че посочената от сп. Forbes за най-влиятелната жена в света Ангела Меркел ще остане на власт и единствената интрига е с кого ще се коалира този път. А след като си избере партньор, ще поеме отново доминиращата роля в определянето докъде да стигне задълбочаването на еврозоната, как да изглеждат институциите в Брюксел и какви да са правомощията им, каква ще е ролята и състава на новата Европейска комисия (която ще бъде избрана догодина), или накратко - какъв да бъде ЕС (а нас ни интересува какво ще е мястото на България в него).

Не споменавайте Европа, ние сме германци

Всъщност баналността на кампанията е доказателство за успеха на Германия. Само страна, която се чувства благоденстваща и сигурна, може да си позволи лукса да фокусира политическия си дебат върху дребни и не толкова значителни неща. В случая обаче става дума и за стратегия. "Европа е опасна тема и за канцлера, и за претендента, затова отсъства от кампанията", обяснява пред "Капитал" Констанце Щелценмюлер от берлинския фонд на German Marshall Fund.

При Меркел цялата предизборна платформа е изградена почти напълно около личността й и предпазливия й стил. Което е обяснимо предвид факта, че след осем години на власт по време на ужасна финансова криза тя остава удивително популярна с личен рейтинг от 65% (далеч по-висок от този на партията й, според проучванията ХДС и партньорите им от баварския Християнсоциален съюз (ХСС) ще вземат 39-40% от гласовете).

"Начинът на Меркел да прави кампания е да не прави кампания. Тя побеждава опонентите, като избягва битките," казва пред "Капитал" Маджид Сатар, политически редактор на в. Frankfurter Allgemeine Zeitung. Канцлерът почти не говори за политика, а за доверие. И има защо – икономиката на федералната република продължава да предизвиква завистта на Европа, безработицата е на 20-годишно дъно, ситуацията в еврозоната е по-спокойна и германците могат да са уверени, че с Меркел са в сигурни ръце. "Тя не управлява еврокризата с големи скокове, а с малки стъпки. Не е велик визионер, а добър политически мениджър", обяснява Сатар. И допълва, че единствената интрига в изборите е сведена до това кой ще е партньорът й в управлението.

Според проучванията шансът ХДС пак да си осигурят мнозинство виси на кантар. В това отношение резултатите от вота ще са много близки и това е друга причина за предпазливостта на Меркел, за която според мнозина запазването на сегашния съюз с либералната Партията на свободните демократи (ПСД) е предпочитаният вариант.

"При едни от регионалните избори тази година коалицията загуби с минимална разлика и сега най-големият кошмар е, че това може да се повтори на 22 септември", казва Констанце Щелценмюлер. Според нея канцлерът се притеснява, че ако се говори много за това как Германия трябва да плаща още, за да спасява Гърция и останалите, това може да отблъсне избиратели и гласоподаватели на ХДС да бъдат привлечени от новопоявилата се евроскептична партия "Алтернатива за Германия". Тя е най-непредвидимият елемент в изборите и дори да не успее да прескочи петпроцентната бариера за влизане в Бундестага, може да изиграе решителна роля, ако откъсне гласоподаватели на ХДС. "Това може да усложни ужасно много коалиционната математика и съставянето на правителство", отбелязва Щелценмюлер. (вижте възможните коалиционни комбинации тук)

Същевременно Меркел придвижи ХДС встрани от твърдите консервативни позиции по-близо до центъра. Това предизвиква недоволство в собствените й редици, но и поставя ГСДП (които се движат с около 25%) в много трудно положение, защото Меркел окупира политическата среда, обяснява анализаторът от German Marshall Fund. Социалдемократите не могат да я атакуват и за политиката й в ЕС. "ГСДП също не са заинтересувани да поставят Европа в центъра на кампанията си, защото много германци, включително техни избиратели, вярват на канцлера по отношение на стратегията й за справяне с еврокризата", казва пред "Капитал" Кай-Олаф Ланг, експерт по европейска интеграция от престижната германска фондация "Наука и политика" (SWP).

Още от същото

Дали Меркел 3.0 ще бъде по-различна от предишните си две версии зависи до известна степен от това кой ще й бъде партньор. Очакванията са, че при "голяма коалиция" със социалдемократите (предпочитаният от германците вариант според социолозите) може да й е по-лесно при управлението на еврокризата. Първо, защото ХДС и ГСДП нямат особени различия в европейската си политика. И второ, защото така новото правителство ще има мнозинство и в двете камари на парламента, тъй като горната, Бундесратът, е контролирана от социалдемократите и Зелените.

Но като се има предвид, че Меркел отново ще е начело, коалицията може да няма чак такова значение. "Преди десетина години основно външното министерство се занимаваше с европейските въпроси. Сега това се промени, канцлерството е водещо, а също и министерството на финансите", посочва Кай-Олаф Ланг. Според него Германия след изборите ще предпочита прагматичния и внимателен подход в еврозоната с фокус върху икономическото управление, стратегията за превъзмогване на кризата и конкурентността. "Това ще е лайтмотивът, не случайно Меркел повтаря онези числа 7-25-50", казва експертът от SWP.

Властелинът на еврото

"Мисля, че водещият импулс за нейният трети и последен мандат – защото всички казват, че ще е последен – ще бъде да остане в учебниците по история като лидера, спасил еврозоната и адаптирал Европа към функциониращ пазарен икономически модел. Това ще е бъде основната задача през следващите четири години и ще доминира всичко останало", смята Маджид Сатар.

Не че във вътрешен план няма какво да се прави. "Голямото нещо, върху което новото правителство трябва да се фокусира, са реформите в Германия. Не само да казва на другите какво да правят, но и да погледне от какво имаме нужда тук", казва пред "Капитал" д-р Улрике Беланд, директор по икономическа политика в Германската индустриално-търговска камара (DIHK). Според изследване на камарата на първо място в списъка с желанията на немския бизнес към следващия канцлер е справяне с рязкото нарастване на цените на енергията, причинено от превключването от ядрена енергетика към възобновяеми източници. "Вече има тенденция компаниите да правят по-малко инвестиции в Германия и повече в други страни заради цените на енергията. Все още няма отлив на енергоемките индустрии, но трябва да сме много внимателни да не стигнем до този момент. А той може да е близо, ако не се действа бързо", предупреждава Беланд.

Според Себастиан Дулиен от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП) най-важната промяна, която трябва да се случи в Германия, е значително увеличаване на публичните инвестиции, на разходите за изследователска и развойна дейност и на бюджета за образование. "Това може да стане само с повече държавен дълг или с по-високи данъци. Но никоя от големите партии не е включила повишаване на публичните инвестиции в нужния мащаб в предизборната си платформа и не говори агресивно за това", казва той пред "Капитал". Без да се направи нещо обаче, германското икономическо чудо може да изгуби блясъка си, предупреждава анализаторът.

И все пак въпреки вътрешните предизвикателства Меркел ще бъде запомнена с това дали и как ще успее да промени ЕС. "Европа е почти вцепенена, нищо не се случва, всички се стремят да държат ситуацията някак под контрол, да замитат нещата под килима и да не оставят да изплува нищо, което би принудило германските политици да заемат силна позиция по него преди изборите", обяснява пред "Капитал" Йозеф Янинг от Германския съвет по външна политика (DGAP) (вижте интервюто с Янинг тук). Но още сутринта на 23 септември всички тези отложени въпроси (вижте кои са те тук) ще са на масата пред Меркел. И канцлерът на Европа ще трябва да се справи с тях.

Mutti (мама) ще се погрижи за всичко
Фотограф: reuters

В дъждовната понеделник вечер Потсдам би трябвало да е най-горещата точка в Европа. Шест дни преди най-важните избори в Европа - парламентарният вот в Германия на 22 септември, градчето, намиращо се на по-малко от 30 км югоизточно от центъра на Берлин, се превръща в арена на задочен сблъсък между основните претенденти да водят най-силната държава в ЕС.

Първи на сцената около 17 ч. излизат лидерът на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Зигмар Габриел и председателят на групата на партията в Бундестага Франк-Валтер Щайнмайер (няма го само кандидатът им за канцлер Пеер Щайнбрюк, който присъства задочно с големи плаката с лика му от двете страни на сцената). Дуото влиятелни политици говори за детски надбавки, за таван на цените на наемите, за въвеждане на минимална заплата. Еврокризата се промъква за малко във въпрос, зададен от младеж от публиката, но после нещата бързо се връщат в полето на грижата за самотните майки и осигуровките за държавните служители.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Майтапът ще настане на сутринта след гласуването.

  • 2
    gallnare avatar :-?
    Мария

    До коментар [#1] от "kardinalat":

    Рискуваш пак да не познаеш.:-) Бюргерите нямат нагласа да си избират партии с екстравагантни кандидат-канцлери.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Да не се окаже майтап със сълзи. Все пак който плаща на оркестъра той/тя има право да избира песента.

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#2] от "Мария": Ще видим :-)

  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Германецът е лесен, ще се оправи. Независимо от резултатите от изборите пеи западните демокрации има силна приемственост при смяна на властта. Ние да му мислим...

  • 6
    freudoderadler avatar :-|
    freudoderadler

    ..."ТЕОРИЯ НА НЕОРЕАЛИЗМА

    Традицията на реализма предоставя богата почва за формирането на т. нар. „подход на неореализма\" към теорията за международните отношения. Една теория на неореализма би придала по-голяма точност на традицията на реализма, като дефинира по-ясно и последователно ключовите концепции. Неореализмът включва и т. нар. „структурен реализъм\", който се асоциира с трудовете на Кенет Уолц. За неореализма силата си остава ключова променлива, макар че тя съществува по-малко като цел, отколкото като необходим и неизбежен компонент на политическите отношения.
    Същността на закона не се изчерпва с това, че той е инструмент на власт и санкции, така и същността на политиката и не се изчерпва с разглеждането на силата като нейно най-важно средство. И наистина теорията на неореализма представлява не само усилие да се извлекат от реализма онези елементи които са адекватни по отношение на света в края на XX век, но също така и да свързват концептуално други теоретични усилия. Така структурният реализъм на Кенет Уолц разчита силно на системни конструкции, а мюнхенската школа на неореализма на Киндерман се основава на т. нар. „анализ на конфигурациите\", интегрирана многометодна система на изследване. Анализът на конфигурациите е опит за отдалечаване от еднофакторния подход на класическия реализъм (концепцията на Моргентау за интереса, дефиниран като сила), за да се обхванат явленията на всички нива на анализ, като се започне от влиянието на вътрешните фактори върху външната политика и се стигне до влиянието на структурата на международната система върху начините на взаимодействие.

    Анализът на конфигурациите включва шест категории за изследване и анализ:

    1) система и решение, включваща връзките между вътрешна и външна политика и взимане на решения;
    (2) възприемане и реалност, включваща субективните представи на вземащите решения;
    (3) интерес и сила, включваща това как взимащите решения дефинират ролята на силата за постигане на целите на външната политика, основани на концепцията за национален интерес;
    (4) норма и полза, обхващаща това как правните, моралните или идеологически постулати формират поведението на единиците в международната система и на самата структура на системата;
    (5) структури и взаимозависимост, включващи ефекта на структурите върху нивата на взаимозависимост и общите начини на взаимодействие;
    (6) сътрудничество и конфликт, или как всички изброени категории формират стратегиите на участниците спрямо други участници и водят до характерен тип поведение на сътрудничество, конфликт или неутралност.
    Анализът на конфигурациите е създаден с намерението да се превърне в неореалистка теория, която да обяснява поведението на индивидуалните участници в рамките на международната конфигурация.

    Други съвременни неореалисти фокусират своя анализ върху ново тълкуване и разясняване на класическата теория на реализма. “Според Робърт Гилпин държавите правят изчисления за загуба и печалба при алтернативните начини на действия, които стоят пред тях.\" Неговата теория е подобна, но с по-голям обхват от тази на Буено де Мескита за очакваната полза, когато се вземат решения дали ще се водят войни. До степента, при която очакваната печалба надвишава разходите, е вероятно държавите да се опитват да максимизират придобиваното, което води до промени на ниво международна система на основата на повишаване или намаляване на ниво отделен участник. В този аспект Гилпин се опитва да усъвършенства предположението за рационалност, което е част от теорията на класическия реализъм. Според неговата формулировка една държава ще се опитва да промени международната система чрез териториална, политическа или икономическа експанзия, докато крайните разходи за допълнителна промяна не се изравнят или не започнат да надвишават печалбата от нея. Една международна система е в състояние на равновесие, доколкото основните играчи в нея са доволни от териториалното, политическото и икономическото статукво. Обаче признава се, че винаги има държава или групи, които биха могли да извлекат печалба от някаква промяна в системата. Следователно основната бариера пред подривни или дестабилизиращи действия са загубите, които те биха причинили. Разпределението на силите е основното средство за контрол върху поведението на държавите. За тази цел доминиращите държави под¬държат мрежа от взаимоотношения в рамките на системата.Неореализмът се фокусира върху международната система като структура, която формира политическите отношения между своите членове. За структурния реализъм международната политика е нещо повече от сумата на външните действия на държавите и външния баланс на другите участници в системата. Така Кенет Уолц защитава неореалистки подход, основан на характерни отношения между участници в една анархистична система. В този аспект, като следва парадигмата за международните отношения на класическия реализъм, структурният реализъм поставя ударението върху онези черти на структурата, моделиращи пътищата, по които отделните компоненти се свързват едни с други. \'
    Според Уолц терминът „структура\" обозначава начина, по който са подредени частите. Твърди се, че във вътрешната политика съществуват йерархични отношения, където отделните единици са формално разграничени една от друга според степента на власт или функциите, които осъществяват. За разлика от това в международната система липсва сравнима управленска институционализация. Участниците се намират на едно ниво и всяка държава е формално равнопоставена (суверенна) спрямо другите. Уолц дефинира структурата според принципа (йерархичен или анархичен).
    Според вижданията на Уолц международните системи търпят промяна при изменение в разпределението на способностите между единиците на системата (в случая държавите). При промяна в структурите се изменят и моделите на взаимодействие между единиците, както и резултатите, които могат да се получат от тези взаимодействия. Въпреки че способностите представляват качество на единици¬те, тяхното разпределение между отделните единици представлява основна характеристика на структурата на системата, в този случай на структурния реализъм (например еднополярна, биполярна, триполярна и пр. международни системи). Казано по-общо, централно за структурния реализъм и особено за подхода. развит от Уолц, е предположението, че само трансформации в структурата могат да промени анархистичната същност на международната система.
    Ако структурата определя начина на подредба на частите на международната система в структурния реализъм на Уолц, какво води до промени в структурата? Според автора структурата се създава от съвместното съществуване на първичните политически единици в дадена епоха. Това може да са градове-държави, нации или империи, които лежат извън неговата дефиниция за структура. Според критиците в резултат на това, че поставя ударението върху структурите на международната система, Уолц пренебрегва както ролята на съставните части, така и влиянието на собствената им структура (да припомним, че Уолц разглежда държавите като единни субекти, без да се интересува от тяхната вътрешна структура и компоненти). Пита се, ако структурата на ниво международна система формира поведение¬то на участниците на ниво държавни единици, защо структурата на самите единици да не влияе върху поведението на техните части? Този въпрос може да бъде разгледан и това е направено от теорията на неокласическия реализъм. Как единиците реагират на заплахите или възможностите, произтичащи от структурата на международната система, може би е възможно да се определя от структурата на самите единици. Точно както международната система има структури, така и единиците имат структури, които могат да се отразят на тяхното поведение под формата на различни стратегии за националната сигурност и външни политики.



    (Нео-)функционализъм

    На конгреса В Хага (1948) привържениците на междуправителствеността се налагат над федералистите. В резултат на това на мяс¬тото на федералните „Обединени европейски щати\" се създава един междудържавен орган в на лицето на основания през 1949 г. Съвет на Европа. Страните, които искат да заложат на една засилена над-национална интеграция, не са доволни от това. Шестте държави ос¬нователки на Европейската общност за Въглища и стомана (ЕОВС) прибягват до трети път, функционалния път на интеграцията. Неофункционализмът, който се изгражда върху класическия функционализъм (Д.Митрани), върху концепциите за икономическа интеграция (Б.Баласа), както и върху размисли за научно теоретичната форму¬лировка за трансакциите (K Дош), предлага една постепенна ин¬теграция. Сътрудничеството, което започва първоначално като съз¬нателна дейност на един политически елит в по-малко спорни облас¬ти на политиката, се разширява чрез така наречения ефект на „пре¬ливането\" (spill-over) и обхваща и други области, като по този начин непрестанно се разширява наднационалната интеграция (Е. Нааs). В хода на една все по-нарастваща взаимна обвързаност страните членки не могат вече да действат ефективно, сами, и по този начин биват „принудени\" да ограничат своя суверенитет, като прехвърлят правомощия към наднационалното равнище. Този процес целенасочено се стимулира от органите на Общността и от политически лидери, които желаят интеграцията, като същевременно преминават през едно европейско социализиране. Използвайки теориите за икономическата интеграция, пътят логично тръгва от изграждането на зона на свободна търговия, минава през митнически съюз, продължава към -» Вътрешния пазар и най-накрая стига до Икономически и валутен съюз. Тази икономическа интеграция прераства в политическа интеграция, както гласи и най-важната теза на тази теория.
    Като формула тук важи правилото, че пътят е всъщност целта-„Form follow function\". Механизмът на spill-over многократно и ясно се е проявявал в хода на европейската интеграция. Така през последните петдесет години ЕОВС /Европейски съюз за въглища и стоман/ прерасна в -> Европейски съюз с двайсетте и пет държави членки, който днес притежава широки регламентиращи правомощия в почти всички класически полета на държавната политика. Ударението на функционализма пада най-вече върху интеграционната динамика. Но отворен остава въпросът в крайна сметка какъв вид „политически съюз\" ще произлезе от това (финализиране)."......

  • 7
    blagocvetanov avatar :-|
    Благовест Цветанов

    Смятам, че победата на Меркел е от изключителна важност за България и ЕС! Стискаме й палци!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    blagocvetanov avatar :-|
    Благовест Цветанов

    Тамошните социалисти няма ли да се поучат от българските си колеги и да измислят нещо с някоя печатница? Как мислите?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    bluescreen avatar :-P
    Цензуриран от антибългари.

    Туй малко звучи като комунистически партиен конгрес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK