Канцлерът на Европа

Иска или не, Германия държи ключа към бъдещето на ЕС и мястото на България в него

Посланието на Меркел - с мен сте в сигурни ръце
Посланието на Меркел - с мен сте в сигурни ръце
Посланието на Меркел - с мен сте в сигурни ръце    ©  reuters
Посланието на Меркел - с мен сте в сигурни ръце    ©  reuters

В дъждовната понеделник вечер Потсдам би трябвало да е най-горещата точка в Европа. Шест дни преди най-важните избори в Европа - парламентарният вот в Германия на 22 септември, градчето, намиращо се на по-малко от 30 км югоизточно от центъра на Берлин, се превръща в арена на задочен сблъсък между основните претенденти да водят най-силната държава в ЕС.

Първи на сцената около 17 ч. излизат лидерът на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Зигмар Габриел и председателят на групата на партията в Бундестага Франк-Валтер Щайнмайер (няма го само кандидатът им за канцлер Пеер Щайнбрюк, който присъства задочно с големи плаката с лика му от двете страни на сцената). Дуото влиятелни политици говори за детски надбавки, за таван на цените на наемите, за въвеждане на минимална заплата. Еврокризата се промъква за малко във въпрос, зададен от младеж от публиката, но после нещата бързо се връщат в полето на грижата за самотните майки и осигуровките за държавните служители.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
29 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • - 16
    • + 9

    Майтапът ще настане на сутринта след гласуването.

    Нередност?
  • 2
    gallnare avatar :-?
    Мария
    • - 5
    • + 27

    До коментар [#1] от "kardinalat":

    Рискуваш пак да не познаеш.:-) Бюргерите нямат нагласа да си избират партии с екстравагантни кандидат-канцлери.

    Нередност?
  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • - 3
    • + 9

    Да не се окаже майтап със сълзи. Все пак който плаща на оркестъра той/тя има право да избира песента.

    Нередност?
  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat
    • - 7
    • + 5

    До коментар [#2] от "Мария": Ще видим :-)

    Нередност?
  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ
    • - 3
    • + 40

    Германецът е лесен, ще се оправи. Независимо от резултатите от изборите пеи западните демокрации има силна приемственост при смяна на властта. Ние да му мислим...

    Нередност?
  • 6
    freudoderadler avatar :-|
    freudoderadler
    • - 3
    • + 2

    ..."ТЕОРИЯ НА НЕОРЕАЛИЗМА

    Традицията на реализма предоставя богата почва за формирането на т. нар. „подход на неореализма\" към теорията за международните отношения. Една теория на неореализма би придала по-голяма точност на традицията на реализма, като дефинира по-ясно и последователно ключовите концепции. Неореализмът включва и т. нар. „структурен реализъм\", който се асоциира с трудовете на Кенет Уолц. За неореализма силата си остава ключова променлива, макар че тя съществува по-малко като цел, отколкото като необходим и неизбежен компонент на политическите отношения.
    Същността на закона не се изчерпва с това, че той е инструмент на власт и санкции, така и същността на политиката и не се изчерпва с разглеждането на силата като нейно най-важно средство. И наистина теорията на неореализма представлява не само усилие да се извлекат от реализма онези елементи които са адекватни по отношение на света в края на XX век, но също така и да свързват концептуално други теоретични усилия. Така структурният реализъм на Кенет Уолц разчита силно на системни конструкции, а мюнхенската школа на неореализма на Киндерман се основава на т. нар. „анализ на конфигурациите\", интегрирана многометодна система на изследване. Анализът на конфигурациите е опит за отдалечаване от еднофакторния подход на класическия реализъм (концепцията на Моргентау за интереса, дефиниран като сила), за да се обхванат явленията на всички нива на анализ, като се започне от влиянието на вътрешните фактори върху външната политика и се стигне до влиянието на структурата на международната система върху начините на взаимодействие.

    Анализът на конфигурациите включва шест категории за изследване и анализ:

    1) система и решение, включваща връзките между вътрешна и външна политика и взимане на решения;
    (2) възприемане и реалност, включваща субективните представи на вземащите решения;
    (3) интерес и сила, включваща това как взимащите решения дефинират ролята на силата за постигане на целите на външната политика, основани на концепцията за национален интерес;
    (4) норма и полза, обхващаща това как правните, моралните или идеологически постулати формират поведението на единиците в международната система и на самата структура на системата;
    (5) структури и взаимозависимост, включващи ефекта на структурите върху нивата на взаимозависимост и общите начини на взаимодействие;
    (6) сътрудничество и конфликт, или как всички изброени категории формират стратегиите на участниците спрямо други участници и водят до характерен тип поведение на сътрудничество, конфликт или неутралност.
    Анализът на конфигурациите е създаден с намерението да се превърне в неореалистка теория, която да обяснява поведението на индивидуалните участници в рамките на международната конфигурация.

    Други съвременни неореалисти фокусират своя анализ върху ново тълкуване и разясняване на класическата теория на реализма. “Според Робърт Гилпин държавите правят изчисления за загуба и печалба при алтернативните начини на действия, които стоят пред тях.\" Неговата теория е подобна, но с по-голям обхват от тази на Буено де Мескита за очакваната полза, когато се вземат решения дали ще се водят войни. До степента, при която очакваната печалба надвишава разходите, е вероятно държавите да се опитват да максимизират придобиваното, което води до промени на ниво международна система на основата на повишаване или намаляване на ниво отделен участник. В този аспект Гилпин се опитва да усъвършенства предположението за рационалност, което е част от теорията на класическия реализъм. Според неговата формулировка една държава ще се опитва да промени международната система чрез териториална, политическа или икономическа експанзия, докато крайните разходи за допълнителна промяна не се изравнят или не започнат да надвишават печалбата от нея. Една международна система е в състояние на равновесие, доколкото основните играчи в нея са доволни от териториалното, политическото и икономическото статукво. Обаче признава се, че винаги има държава или групи, които биха могли да извлекат печалба от някаква промяна в системата. Следователно основната бариера пред подривни или дестабилизиращи действия са загубите, които те биха причинили. Разпределението на силите е основното средство за контрол върху поведението на държавите. За тази цел доминиращите държави под¬държат мрежа от взаимоотношения в рамките на системата.Неореализмът се фокусира върху международната система като структура, която формира политическите отношения между своите членове. За структурния реализъм международната политика е нещо повече от сумата на външните действия на държавите и външния баланс на другите участници в системата. Така Кенет Уолц защитава неореалистки подход, основан на характерни отношения между участници в една анархистична система. В този аспект, като следва парадигмата за международните отношения на класическия реализъм, структурният реализъм поставя ударението върху онези черти на структурата, моделиращи пътищата, по които отделните компоненти се свързват едни с други. \'
    Според Уолц терминът „структура\" обозначава начина, по който са подредени частите. Твърди се, че във вътрешната политика съществуват йерархични отношения, където отделните единици са формално разграничени една от друга според степента на власт или функциите, които осъществяват. За разлика от това в международната система липсва сравнима управленска институционализация. Участниците се намират на едно ниво и всяка държава е формално равнопоставена (суверенна) спрямо другите. Уолц дефинира структурата според принципа (йерархичен или анархичен).
    Според вижданията на Уолц международните системи търпят промяна при изменение в разпределението на способностите между единиците на системата (в случая държавите). При промяна в структурите се изменят и моделите на взаимодействие между единиците, както и резултатите, които могат да се получат от тези взаимодействия. Въпреки че способностите представляват качество на единици¬те, тяхното разпределение между отделните единици представлява основна характеристика на структурата на системата, в този случай на структурния реализъм (например еднополярна, биполярна, триполярна и пр. международни системи). Казано по-общо, централно за структурния реализъм и особено за подхода. развит от Уолц, е предположението, че само трансформации в структурата могат да промени анархистичната същност на международната система.
    Ако структурата определя начина на подредба на частите на международната система в структурния реализъм на Уолц, какво води до промени в структурата? Според автора структурата се създава от съвместното съществуване на първичните политически единици в дадена епоха. Това може да са градове-държави, нации или империи, които лежат извън неговата дефиниция за структура. Според критиците в резултат на това, че поставя ударението върху структурите на международната система, Уолц пренебрегва както ролята на съставните части, така и влиянието на собствената им структура (да припомним, че Уолц разглежда държавите като единни субекти, без да се интересува от тяхната вътрешна структура и компоненти). Пита се, ако структурата на ниво международна система формира поведение¬то на участниците на ниво държавни единици, защо структурата на самите единици да не влияе върху поведението на техните части? Този въпрос може да бъде разгледан и това е направено от теорията на неокласическия реализъм. Как единиците реагират на заплахите или възможностите, произтичащи от структурата на международната система, може би е възможно да се определя от структурата на самите единици. Точно както международната система има структури, така и единиците имат структури, които могат да се отразят на тяхното поведение под формата на различни стратегии за националната сигурност и външни политики.



    (Нео-)функционализъм

    На конгреса В Хага (1948) привържениците на междуправителствеността се налагат над федералистите. В резултат на това на мяс¬тото на федералните „Обединени европейски щати\" се създава един междудържавен орган в на лицето на основания през 1949 г. Съвет на Европа. Страните, които искат да заложат на една засилена над-национална интеграция, не са доволни от това. Шестте държави ос¬нователки на Европейската общност за Въглища и стомана (ЕОВС) прибягват до трети път, функционалния път на интеграцията. Неофункционализмът, който се изгражда върху класическия функционализъм (Д.Митрани), върху концепциите за икономическа интеграция (Б.Баласа), както и върху размисли за научно теоретичната форму¬лировка за трансакциите (K Дош), предлага една постепенна ин¬теграция. Сътрудничеството, което започва първоначално като съз¬нателна дейност на един политически елит в по-малко спорни облас¬ти на политиката, се разширява чрез така наречения ефект на „пре¬ливането\" (spill-over) и обхваща и други области, като по този начин непрестанно се разширява наднационалната интеграция (Е. Нааs). В хода на една все по-нарастваща взаимна обвързаност страните членки не могат вече да действат ефективно, сами, и по този начин биват „принудени\" да ограничат своя суверенитет, като прехвърлят правомощия към наднационалното равнище. Този процес целенасочено се стимулира от органите на Общността и от политически лидери, които желаят интеграцията, като същевременно преминават през едно европейско социализиране. Използвайки теориите за икономическата интеграция, пътят логично тръгва от изграждането на зона на свободна търговия, минава през митнически съюз, продължава към -» Вътрешния пазар и най-накрая стига до Икономически и валутен съюз. Тази икономическа интеграция прераства в политическа интеграция, както гласи и най-важната теза на тази теория.
    Като формула тук важи правилото, че пътят е всъщност целта-„Form follow function\". Механизмът на spill-over многократно и ясно се е проявявал в хода на европейската интеграция. Така през последните петдесет години ЕОВС /Европейски съюз за въглища и стоман/ прерасна в -> Европейски съюз с двайсетте и пет държави членки, който днес притежава широки регламентиращи правомощия в почти всички класически полета на държавната политика. Ударението на функционализма пада най-вече върху интеграционната динамика. Но отворен остава въпросът в крайна сметка какъв вид „политически съюз\" ще произлезе от това (финализиране)."......

    Нередност?
  • 7
    blagocvetanov avatar :-|
    Blagovest Cvetanov
    • - 11
    • + 23

    Смятам, че победата на Меркел е от изключителна важност за България и ЕС! Стискаме й палци!

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
  • 8
    blagocvetanov avatar :-|
    Blagovest Cvetanov
    • - 4
    • + 14

    Тамошните социалисти няма ли да се поучат от българските си колеги и да измислят нещо с някоя печатница? Как мислите?

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
  • 10
    bluescreen avatar :-P
    Цензуриран от антибългари.
    • - 1
    • + 4

    Туй малко звучи като комунистически партиен конгрес.

    Нередност?
Нов коментар