Меркел няма мечти за Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Меркел няма мечти за Европа

Меркел няма мечти за Европа

Анализаторът от DGAP Йозеф Янинг пред "Капитал"

Светломира Гюрова
2971 прочитания

© DGAP


Защо в предизборната кампания в Германия се говори за дребни неща, а не за големите като кризата в еврозоната?

Много германци нямат усещането, че страната е изправена пред големи въпроси, защото икономиката е сравнително добре, безработицата не е висока, има някои социални проблеми, но те не са особено спешни. Повечето от ключовите реформи бяха направени от предишния канцлер Герхард Шрьодер.

Сега правителството на Ангела Меркел се опитва – успешно – да държи международните теми извън кампанията. Основното послание на партиите от управляващата коалиция е: "Германия се справя добре, където има проблеми, ние работим здраво по тях, така че не се притеснявайте, в добри ръце сте." А за опозицията е трудно да оспорва това, защото то до голяма степен кореспондира с усещането на хората – няма силни настроения за промяна, германците не са се уморили още от Меркел и не търсят ново лице.

Според ред коментатори тук, в Германия, това е най-скучната кампания, която сме имали, защото сякаш няма висок залог. Вероятно навън очакванията за това, което може да се случи, са много по-високи, отколкото вътре в страната.

Може ли да се очакват промени в германската политика в ЕС?

Традиционно сред германските партии има високо ниво на консенсус по европейските въпроси. Така е и сега по отношение на еврокризата. Принципната идея, че Германия трябва да осигурява подкрепа за страните от Юга, но тя трябва да се дава при стриктни условия, се споделя от всички основни партии. И опозицията обвинява Меркел не за съдържанието на политиката й, а по-скоро за тайминга, за формата, и за някои от елементите.

Така дори да дойде правителство начело със социалдемократите, което не е много вероятно, няма да има особена промяна. Ще има разлика в реториката, в стила, може би някои нови детайли, но не и принципно отклоняване от сегашната линия. Същевременно, ако Меркел продължи да е канцлер, тя също ще промени леко политиката си, ще бъде малко по-гъвкава, защото ще има нов мандат от четири години. Но за външния свят наистина няма разлика кой ще спечели тези избори.

Ще бъде ли Меркел различна, ако остане за трети мандат?

Не особено, защото начинът й на действие, който се очерта в тази криза, до голяма степен кореспондира с нейните предпочитания как да ръководи политиката. Тя не е харизматичен лидер, нейният подход към политиката е – хайде да погледнем трезво на нещата, да въвлечем всички, да видим какви са опциите и накрая на процеса ще имаме решение.

Меркел няма силна амбиция да превърне Европа в нещо различно. Нейната лична визия е, че тази Европа е доста завършена като ниво на интеграция и сега ключовият въпрос е да бъде удържана цяла, като се справяме с възникващите проблеми по рационален и конструктивен начин. За разлика от Хелмут Кол, който имаше мечти за Европа, Меркел няма такива. Предвид личната й биография на източногерманка, ако някога е имала мечта за Европа, това е било тя да бъде свободна. Сега тази мечта е постигната, ние живеем в нея. И Меркел не мисли за европейска супер държава. Не смятам, че тя иска да остане в историята като човека, който е направил политически съюз или някаква подобна голяма стъпка.

Едно от обвиненията към Меркел е, че не казва на германците цялата истина за кризата. Защо спестява някои неща?

Да, вярно е, например тя не говори за това, че Германия печели от ситуацията в момента и е залята от капитали. Тъй като инвеститорите се страхуват от несигурността в другите държави, идват тук и са готови да приемат много ниски или дори негативни лихви, защото не знаят какво да правят иначе с парите си. Меркел не излиза и не казва "ние имаме тези изкуствени благоприятни обстоятелства, които ни позволяват да изглеждаме добре", защото това би подразнило германците. Всъщност най-валидният въпрос към стратегията на Меркел е дали наистина вярва, че може да се възстанови една провалена държава като Гърция единствено с фискални условия. И отговорът е очевиден - това просто не работи.

Целият този дебат за строгите икономии в Европа вече е повече културен, отколкото икономически. Той е за възприятия, за това как виждаш себе си и другите. Според мен една от пропуснатите възможности в тази криза е, че Меркел можеше да не допусне разривът между Севера и Юга в Европа да стане толкова дълбок.

Ако има земетресение, наводнение или друго мащабно бедствие някъде, политическите лидери трябва да отидат там дори ако кризисният мениджмънт не им е в непосредствената компетентност. Но просто трябва да са на място, да говорят с хората и да им кажат: "Ние сме с вас", да им дадат перспектива. Случващото се в Европа е бедствие, но Меркел отиде в Гърция за пръв път близо четири години след избухването на хаоса, когато вече беше твърде късно. Това беше нещо, което можеше да промени дебата и да спре разделението, което имаме сега в Европа. То показва какви са ограниченията на Меркел - тя съзнателно не влезе в тази роля, защото не желае да поеме риска, че хората може да не искат да я слушат, и предпочита просто да не отиде при тях.

Защо Германия е толкова неохотен лидер?

Това се дължи основно на два фактора. Първият е, че който иска да води, и това се отнася особено за Германия, трябва да плаща. А това не е нещо, което сегашното германско правителство иска да прави. То не желае да дава още пари за неопределените цели на величието и лидерството. И второ, има подозрение сред политическата класа в Берлин, че другите призовават за германско лидерство не защото го искат, а защото копнеят след това да го отхвърлят. Нещо като - хайде да накараме германците да излязат да говорят и да поемат водеща роля и след това да им кажем: "Ох, вижте ги пак тези германци, цялото ми семейство беше убито във войната от нацистите, а сега те идват и ни казват какво да правим." Не казвам, че това е реалност, а че такова е усещането на германската политическа класа, че заради миналото продължават да се чувстват уязвими в лидерска позиция. 

Германия води в ЕС, но винаги се опитва да го прави в коалиция, в повечето случаи с Франция, но за предпочитане с Франция плюс някои от по-малките страни. Много от европейските инициативи, обявени в Париж, всъщност са написани в Берлин. Но сега старите, традиционни коалиции в ЕС, които години наред работеха толкова добре за промотиране на германския интерес в Европа, ги няма. И Берлин не води по начина, по който беше свикнал. Сега Германия прави много неща сама - отчасти, защото Меркел предпочита да не изглежда сякаш прави множество компромиси с други държави, и отчасти защото тя всъщност не иска да променя статуквото, а просто да го управлява и да го държи под контрол.

 

Профил

Йозеф Янинг е експерт по ЕС и трансатлантически отношения на Германския съвет по външна политика (DGAP). Преди да се присъедини към DGAP, той е бил директор на изследователския отдел на брюкселския European Policy Center и старши директор на международната програма на фондация "Бертелсман". Янинг е също така гостуващ лектор в Еврейския университет в Йерусалим и в Китайския народен университет в Пекин.

Защо в предизборната кампания в Германия се говори за дребни неща, а не за големите като кризата в еврозоната?

Много германци нямат усещането, че страната е изправена пред големи въпроси, защото икономиката е сравнително добре, безработицата не е висока, има някои социални проблеми, но те не са особено спешни. Повечето от ключовите реформи бяха направени от предишния канцлер Герхард Шрьодер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK