Все още в ничия земя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Все още в ничия земя

Кремъл губи битката за Украйна и Молдова, но няма намерение да се отказва

Все още в ничия земя

Руският натиск върху бившите съветски републики ги тласка към Европа. Но ЕС не е сигурен какво иска да им предложи

Марин Душев
11090 прочитания

Кремъл губи битката за Украйна и Молдова, но няма намерение да се отказва

© Reuters


"Енергията е важна. Студеният сезон е близо. Идва зима. Надяваме се да не измръзнете." Когато представител на Кремъл каже нещо подобно в която и да било източноевропейска столица, това не звучи като загриженост и обещание за вечна дружба, а като заплаха.

Именно с тези думи руският вицепремиер Дмитрий Рогозин се обърна към молдовците по време на посещението си в Кишинев на 2 септември. И в прав текст обяви, че ако страната продължава с проевропейския си курс, Москва ще отговори с налагане на търговски ограничения, вдигане на цената на природния газ и затваряне на руския трудов пазар за молдовски работници. И дори се закани, че е възможно Кишинев окончателно да се раздели с Приднестровието (Транснистрия), рускоезичния отцепнически регион, където от средата на 90-те години са настанени руски войски. Седмица по-късно Русия подкрепи думите с действия и наложи забрана за вноса на молдовско вино и спиртни напитки.

Случката е поредният епизод от масираната офанзива на Кремъл през последните месеци срещу редица бивши съветски републики с цел те да се откажат от сближаването с Европа. През август например украинският износ към Русия бе практически блокиран за седмица, Армения бе заплашена с вдигане на цената на газа и ограничаване на достъпа на нейни граждани до руския трудов пазар, а в началото на лятото започна изграждане на телена ограда по границата между контролираните от Москва грузински области Абхазия и Южна Осетия и Грузия. Кремъл успя да привлече Ереван, който се включи във водения от Москва митнически съюз между Русия, Казахстан и Беларус, и така обърна гръб на тригодишна подготовка за подписване на споразумение за асоцииране и за свободна търговия с ЕС. Същевременно засиленият натиск дава обратни резултати в Киев, Тбилиси и Кишинев, които изглеждат дори по-решени да продължат по европейския път. Само че в Европа липсва както ясна стратегия, така и политическо желание за приобщаване на страните от региона. Така макар и малко по-близо до ЕС, те още дълго ще останат в ничията земя между Изтока и Запада.

Извиване на ръце

"Опитът на Русия да откаже страната ни от европейски път чрез заплахи и натиск е напълно неефективен", твърди пред "Капитал" Виорел Чиботару от кишиневския Институт за публични политики. Той разказва, че молдовците винаги са били раздвоени дали да търсят засилване на връзките с Европа или с Русия. Според последните данни на неговия институт от април 50% от запитаните биха гласували с "да" на референдум за влизане на страната в ЕС. Ако има допитване за включване в доминирания от Русия митнически съюз, 54% биха били за. Оказва се, че едни и същи хора биха подкрепили членството и в двата блока, и при въпрос кой от двата биха предпочели, повече от половината (52%) не могат да изберат.

"Всъщност в страната се наблюдават две постоянни малцинства. Първото е около 15% от населението, което е твърдо за Европа и срещу Русия. Второто е малко по-голямо и е за Русия и срещу Европа. Останалите около 60% от молдовците искат страната да е хем с едните, хем с другите. През последните години има умора от реформите, ЕС остава още далеч, а и Европа е в криза и не изглежда толкова привлекателна. Затова резултатът за Русия е малко по-висок", обяснява Чиботару. Но добавя, че винаги, когато Москва прибегне до по-агресивни действия, подкрепата за ЕС скача. Така бе през 2009 г. след газовата криза, както и три години по-рано, когато Русия отново забрани вноса на молдовски вина. Същото се случва и в момента. Според молдовския изследовател с поведението си Кремъл плаши молдовците и те търсят закрила от Европа. И същевременно дава извинение на проевропейски настроените лидери в Кишинев да не се съобразяват толкова с руската позиция.

"Руският натиск навсякъде дава един и същ резултат – общественото мнение в съответната страна автоматично се противопоставя на заплахите и изнудването и подкрепата за сближаване с ЕС се засилва. А това пряко се отразява и върху поведението на политиците", казва пред "Капитал" Яна Кобзова от лондонския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). И все пак Кремъл успя да спечели Армения. Както обяснява Кобзова, случаят с Ереван е малко по-специфичен. От една страна, там никой не си е позволявал показно да отправя заплахи по медиите, както в Украйна или Молдова. От друга, макар Европа да е основната дестинация за арменския износ, огромна част от ключовите производства са в ръцете на руски компании. Но най-важният фактор е, че притиснат между Азербайджан и Турция, Ереван се намира в доста тежка ситуация от гледна точка на националната си сигурност. И ЕС, за разлика от Русия, просто няма какво да предложи в тази област – Брюксел, Берлин или Париж нямат никаква тежест по отношение на конфликта в Нагорни Карабах. Европа просто не присъства там и това предрешава избора на Ереван.

Два стратегически балона

Ако оставим настрана специфичните методи, стратегията на Кремъл е ясна – Москва иска бившите съветски републики да се включат във водения от нея митнически съюз. Той в бъдеще трябва да еволюира в т.нар. Евразийски съюз – замислен като алтернатива на ЕС с общ пазар и обща валута. За целта Кремъл постоянно предлага на (не)желаещите да се присъединят неща като отстъпки в цената на газа, отваряне на границите и сваляне на митата.

"Идеята на руснаците за Евразийски съюз на хартия съвсем не е лоша – страни със сходно ниво и модел на икономическо развитие, поддържащи близки културни връзки и споделящи общо минало и дори език, се обединяват, за да се впишат по-ефективно в глобализиращия се свят. Но когато човек се вгледа, вижда, че става дума по скоро за балон, с който Москва се опитва да създаде някаква привлекателна алтернатива на Европа и така да задържи бившите съветски републики в своята сфера на влияние", казва Виорел Чиботару. Според него макар все още да не е ясно какво точно ще представлява руският проект, поведението на Кремъл ясно сочи, че бъдещият съюз би приличал по-скоро на ОНД или бившия СИВ, като решенията всъщност се взимат от Кремъл, а останалите просто изпълняват.

В същото време доверието към Кремъл е ниско. "Вижте какво се случи с Украйна през 2009 г.", казва пред "Капитал" Роман Рукомеда от Националния институт за стратегически изследвания в Киев. "Когато Янукович дойде на власт, веднага буквално подари на Русия военноморската база в Севастопол за още 30 години срещу обещанието за по-евтин газ. Година по-късно обаче цената отново се качи и днес ние купуваме от "Газпром" на по-високи цени, отколкото Германия. Стигна се до парадокса тази година Украйна да внася газ от Полша и Германия. Този газ всъщност пак си е руски, но като го купуваме от RWE, излиза с около 50 долара по-евтин." Така днес всичко идващо от Кремъл се посреща в Киев с много дълбок скептицизъм, и според украинския изследовател това обяснява защо Москва прибягва до заплахи. "Просто вече никой не вярва на руските обещания и извиването на ръце, колкото и непродуктивно да е то, е последната им опция."

Стигна се дотам, че точно правителството на възприеманата като проруска Партия на регионите на недолюбвания в Европа украински президент Виктор Янукович одобри на 18 септември черновата на Споразумението за асоцииране и за свободна търовия с ЕС и пое ангажимент до срещата във Вилнюс в края на ноември Киев да е изпълнил всички изисквания на Брюксел за окончателното подписване на документа. "Украйна никога не е била по близо до Европа. А само преди три години тя изглеждаше изгубена", отбелязва Яна Кобзова.

Все пак руските предложения имат и някои предимства – за разлика от Европа, която посредством Източното партньорство и споразумения за асоцииране и свободна търговия изисква от страните от региона да извършват тежки реформи срещу дългосрочни ползи, Кремъл предлага все конкретни неща, които ще имат почти моментално отражение върху икономиките и живота на хората, при това без да поставя условия.

"Ако изберат да продължат по европейския път, страните от Източното партньорство до 10 години ще се променят до неузнаваемост. В краткосрочен план обаче след подписването на споразуменията за асоцииране с ЕС те ще бъдат изправени пред тежки проблеми," казва Яна Кобзова. От една страна голяма част от производствата им ще се окажат неконкурентни в Европа и вдигането на и без това високата безработица е неизбежно. Освен това предвид глобалната икономическа криза и вътрешните им проблеми – слаби институции, политическа нестабилност и висока корупция – те няма да могат веднага да привлекат достатъчни външни инвестиции, за да бъде париран шокът. "Така, макар днес украинците и молдовците да изглеждат решени да продължат по европейския път, съвсем не е сигурно, че след година или две те няма да решат все пак да изберат руската опция", обяснява Кобзова.

Същевременно макар страните от региона да виждат в подписването на споразуменията за асоцииране стъпка към пълноправно членство в ЕС, в Европа желание за ново разширяване към момента липсва и няма изгледи това скоро да се промени. Показателен е и фактът, че в европейските столици се мълчи по отношение на руските действия. "Малцина в Европа мислят за региона стратегически. Темата за бъдещето на Източна Европа остава извън вниманието на политиците и към нея се подхожда технократски", казва Кобзова. "Засега Европа не предлага нищо повече на тези страни от план-програма как сами да се оправят и малки поощрителни награди за успехите. Без категорични ангажименти или поне подкрепа. Това просто няма да е достатъчно да задържи региона на проевропейски курс в дългосрочен план."

С действията си Кремъл успешно отчуждава от себе си страни като Украйна и Молдова, сякаш ги тласка към Европа. Така топката е в полето на ЕС, но за да я отиграе успешно, той трябва да потърси нов подход.

"Енергията е важна. Студеният сезон е близо. Идва зима. Надяваме се да не измръзнете." Когато представител на Кремъл каже нещо подобно в която и да било източноевропейска столица, това не звучи като загриженост и обещание за вечна дружба, а като заплаха.

Именно с тези думи руският вицепремиер Дмитрий Рогозин се обърна към молдовците по време на посещението си в Кишинев на 2 септември. И в прав текст обяви, че ако страната продължава с проевропейския си курс, Москва ще отговори с налагане на търговски ограничения, вдигане на цената на природния газ и затваряне на руския трудов пазар за молдовски работници. И дори се закани, че е възможно Кишинев окончателно да се раздели с Приднестровието (Транснистрия), рускоезичния отцепнически регион, където от средата на 90-те години са настанени руски войски. Седмица по-късно Русия подкрепи думите с действия и наложи забрана за вноса на молдовско вино и спиртни напитки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    И това е проблемът. Без Украйна - Европа има по-малко ресурси, но без да се реформира Европа не може да помогне и приеме Украйна. А допълнението към проблема е, че в ЕС няма политическата визия какво искаме към 2030 година.

  • 2
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    "бъдещият съюз би приличал по-скоро на ОНД или бившия СИВ, като решенията всъщност се взимат от Кремъл, а останалите просто изпълняват..."

    това е същината на Кремъл. там е пълно с празноглави алчни азиатци, които не разбират, че времето на Иван Страшни е отминало безвъзвратно.

  • 3
    yoankata avatar :-|
    yoankata

    [quote#1:"kardinalat"]без да се реформира Европа не може да помогне и приеме Украйна[/quote]

    Какво да се реформира ЕС за да влезе Украйна не разбрах? По-скоро обратното не е ли?

    [quote#1:"kardinalat"]А допълнението към проблема е, че в ЕС няма политическата визия какво искаме към 2030 година.[/quote]
    Не е това според мен. Преди няколко месеца един немец (секретар ли министър ли беше) се изказа, че видиш ли ЕС много ги настъпвал алкашите по мазола и ги притискали запада все повече и било опасно. Т.е. алкашите са обеззъбена империя, но все пак са империята на злото и не се знае какво ще измудрят... така му тълкувам думите... и ето че съвсем скоро допря отново до разширение на изток за ЕС...

  • 4
    131313 avatar :-P
    appen 13

    "Руският натиск върху бившите съветски републики ги тласка към Европа. Но ЕС не е сигурен какво иска да им предложи"
    Всъщност е повече от очевидно, че германския ЕСсср няма какво да им предложи освен бедност и изключително нагъл колониален обир в най-добрите традиции и практики на Третия райх, и естествено "милостиво" ще им осигури възможността с мизерията си да плащат за жизнения стандарт на новоизлюпилата се арийска колониална раса на евро-германците и на обслужващите я евро-колониална чиновническа слугинажш в Брюксел.

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    #2: Колега, без да се сърдите, приетото от историята име е Иван Грозни, не "Иван Страшни". Квалификацията "празноглави алчни азиатци" също не издържа критика в нито едно отношение, независимо от политическата/идеологическата гледна точка.

  • 6
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#4] от "appen 13":

    Също е повече от очевидно, че който не иска европейски жизнен стандарт, може да се радва на сибирски такъв. Ти разбира се, си свободен да отпътуваш с първия влак за Русия и лично да се увериш в достоверността на предоставените ти възможности за забогатяване.

  • 7
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Конкретно по статията: руснаците бързат да сключат споразумения за продажба на петрола и газа си преди бившите републики да започнат да пробиват и добиват собствени количества. Според някои анализи приходите на Русия се очаква да спаднат драстично в близките години, а с това и влиянието на Путин и компания.

  • 8
    tims avatar :-|
    tims

    Статията, особено по отношение на Митническия съюз е доста повърхностна. Митническият съюз, независимо от политическата му украса, е стъпка напред към облекчаването на стокообмена, поевтиняването на стоките, защото и сега ОНД-то живее и се храни със стоки, произведени в Русия. Той се гради на съществували десетилетия и съществуващи и до сега икономически и търговски връзки. Това е голямото му преимущество пред всички предложения на Европейския съюз. Нали не очаквате французите или немците да почнат да си купуват грузинско или молдавско вино вместо френско или италианско. А в Русия пазарът е необятен, включително и трудовия.

  • 9
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Останалите около 60% от молдовците искат страната да е хем с едните, хем с другите." И тази на молдавците/молдованите не е лесна. Едни искат присъединяване към Румъния за да влязат в ЕС през задната врата и да могат да търсят работа в Европа на законно основание. Други се плашат от това знаейки че няма да бъдат равноправни граждани в една от двете най-бедни страни на ЕС. Трети, главно етничните не-румънци/молдавци (н.п. гагаузи, българи, украинци, руснаци и т.н.) са ориентирани към Русия като място за гурбет където приказват езика и знаят как да се оправят. Молдавските мафиотски групи са част от организираната престъпност на пост-съветското пространство и имат своето влияние бърху процесите. За Украйна даже не искам да пиша.

  • 10
    tulsa avatar :-|
    тулса

    [quote#6:"КЛЮЧАРЪ"]който не иска европейски жизнен стандарт, може да се радва на сибирски такъв.[/quote]
    Единствения начин украинецът да се радва на
    европейски жизнен стандарт е да емигрира
    в някоя по благоденстваща страна от ЕС.
    Предполагам, че мотивацията на много
    украинци е такава..Не знам защо не се освещава
    медийно срещата в Ялта , където се е изказал
    един ..познат политик:
    "Україна може бути з Європою, не сварячись
    з Росією - Білл Клінтон "20 September 2013
    http://yes-ukraine.org/en/news/ukrayina-mozhe-buti-z-yevropoyu-ne-svaryachis-z-rosiyeyu-bill-klinton


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK