Извиване на ръце

"Опитът на Русия да откаже страната ни от европейски път чрез заплахи и натиск е напълно неефективен", твърди пред "Капитал" Виорел Чиботару от кишиневския Институт за публични политики. Той разказва, че молдовците винаги са били раздвоени дали да търсят засилване на връзките с Европа или с Русия. Според последните данни на неговия институт от април 50% от запитаните биха гласували с "да" на референдум за влизане на страната в ЕС. Ако има допитване за включване в доминирания от Русия митнически съюз, 54% биха били за. Оказва се, че едни и същи хора биха подкрепили членството и в двата блока, и при въпрос кой от двата биха предпочели, повече от половината (52%) не могат да изберат.

"Всъщност в страната се наблюдават две постоянни малцинства. Първото е около 15% от населението, което е твърдо за Европа и срещу Русия. Второто е малко по-голямо и е за Русия и срещу Европа. Останалите около 60% от молдовците искат страната да е хем с едните, хем с другите. През последните години има умора от реформите, ЕС остава още далеч, а и Европа е в криза и не изглежда толкова привлекателна. Затова резултатът за Русия е малко по-висок", обяснява Чиботару. Но добавя, че винаги, когато Москва прибегне до по-агресивни действия, подкрепата за ЕС скача. Така бе през 2009 г. след газовата криза, както и три години по-рано, когато Русия отново забрани вноса на молдовски вина. Същото се случва и в момента. Според молдовския изследовател с поведението си Кремъл плаши молдовците и те търсят закрила от Европа. И същевременно дава извинение на проевропейски настроените лидери в Кишинев да не се съобразяват толкова с руската позиция.

"Руският натиск навсякъде дава един и същ резултат – общественото мнение в съответната страна автоматично се противопоставя на заплахите и изнудването и подкрепата за сближаване с ЕС се засилва. А това пряко се отразява и върху поведението на политиците", казва пред "Капитал" Яна Кобзова от лондонския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). И все пак Кремъл успя да спечели Армения. Както обяснява Кобзова, случаят с Ереван е малко по-специфичен. От една страна, там никой не си е позволявал показно да отправя заплахи по медиите, както в Украйна или Молдова. От друга, макар Европа да е основната дестинация за арменския износ, огромна част от ключовите производства са в ръцете на руски компании. Но най-важният фактор е, че притиснат между Азербайджан и Турция, Ереван се намира в доста тежка ситуация от гледна точка на националната си сигурност. И ЕС, за разлика от Русия, просто няма какво да предложи в тази област – Брюксел, Берлин или Париж нямат никаква тежест по отношение на конфликта в Нагорни Карабах. Европа просто не присъства там и това предрешава избора на Ереван.

Два стратегически балона

Ако оставим настрана специфичните методи, стратегията на Кремъл е ясна – Москва иска бившите съветски републики да се включат във водения от нея митнически съюз. Той в бъдеще трябва да еволюира в т.нар. Евразийски съюз – замислен като алтернатива на ЕС с общ пазар и обща валута. За целта Кремъл постоянно предлага на (не)желаещите да се присъединят неща като отстъпки в цената на газа, отваряне на границите и сваляне на митата.

"Идеята на руснаците за Евразийски съюз на хартия съвсем не е лоша – страни със сходно ниво и модел на икономическо развитие, поддържащи близки културни връзки и споделящи общо минало и дори език, се обединяват, за да се впишат по-ефективно в глобализиращия се свят. Но когато човек се вгледа, вижда, че става дума по скоро за балон, с който Москва се опитва да създаде някаква привлекателна алтернатива на Европа и така да задържи бившите съветски републики в своята сфера на влияние", казва Виорел Чиботару. Според него макар все още да не е ясно какво точно ще представлява руският проект, поведението на Кремъл ясно сочи, че бъдещият съюз би приличал по-скоро на ОНД или бившия СИВ, като решенията всъщност се взимат от Кремъл, а останалите просто изпълняват.

В същото време доверието към Кремъл е ниско. "Вижте какво се случи с Украйна през 2009 г.", казва пред "Капитал" Роман Рукомеда от Националния институт за стратегически изследвания в Киев. "Когато Янукович дойде на власт, веднага буквално подари на Русия военноморската база в Севастопол за още 30 години срещу обещанието за по-евтин газ. Година по-късно обаче цената отново се качи и днес ние купуваме от "Газпром" на по-високи цени, отколкото Германия. Стигна се до парадокса тази година Украйна да внася газ от Полша и Германия. Този газ всъщност пак си е руски, но като го купуваме от RWE, излиза с около 50 долара по-евтин." Така днес всичко идващо от Кремъл се посреща в Киев с много дълбок скептицизъм, и според украинския изследовател това обяснява защо Москва прибягва до заплахи. "Просто вече никой не вярва на руските обещания и извиването на ръце, колкото и непродуктивно да е то, е последната им опция."

Стигна се дотам, че точно правителството на възприеманата като проруска Партия на регионите на недолюбвания в Европа украински президент Виктор Янукович одобри на 18 септември черновата на Споразумението за асоцииране и за свободна търовия с ЕС и пое ангажимент до срещата във Вилнюс в края на ноември Киев да е изпълнил всички изисквания на Брюксел за окончателното подписване на документа. "Украйна никога не е била по близо до Европа. А само преди три години тя изглеждаше изгубена", отбелязва Яна Кобзова.

Все пак руските предложения имат и някои предимства – за разлика от Европа, която посредством Източното партньорство и споразумения за асоцииране и свободна търговия изисква от страните от региона да извършват тежки реформи срещу дългосрочни ползи, Кремъл предлага все конкретни неща, които ще имат почти моментално отражение върху икономиките и живота на хората, при това без да поставя условия.

"Ако изберат да продължат по европейския път, страните от Източното партньорство до 10 години ще се променят до неузнаваемост. В краткосрочен план обаче след подписването на споразуменията за асоцииране с ЕС те ще бъдат изправени пред тежки проблеми," казва Яна Кобзова. От една страна голяма част от производствата им ще се окажат неконкурентни в Европа и вдигането на и без това високата безработица е неизбежно. Освен това предвид глобалната икономическа криза и вътрешните им проблеми – слаби институции, политическа нестабилност и висока корупция – те няма да могат веднага да привлекат достатъчни външни инвестиции, за да бъде париран шокът. "Така, макар днес украинците и молдовците да изглеждат решени да продължат по европейския път, съвсем не е сигурно, че след година или две те няма да решат все пак да изберат руската опция", обяснява Кобзова.

Същевременно макар страните от региона да виждат в подписването на споразуменията за асоцииране стъпка към пълноправно членство в ЕС, в Европа желание за ново разширяване към момента липсва и няма изгледи това скоро да се промени. Показателен е и фактът, че в европейските столици се мълчи по отношение на руските действия. "Малцина в Европа мислят за региона стратегически. Темата за бъдещето на Източна Европа остава извън вниманието на политиците и към нея се подхожда технократски", казва Кобзова. "Засега Европа не предлага нищо повече на тези страни от план-програма как сами да се оправят и малки поощрителни награди за успехите. Без категорични ангажименти или поне подкрепа. Това просто няма да е достатъчно да задържи региона на проевропейски курс в дългосрочен план."

С действията си Кремъл успешно отчуждава от себе си страни като Украйна и Молдова, сякаш ги тласка към Европа. Така топката е в полето на ЕС, но за да я отиграе успешно, той трябва да потърси нов подход.