Вече месеци наред много от противоречивите решения за еврозоната са сложени в бавната политическа лента в очакване на парламентарните избори в Германия. Краят на кампанията в Берлин ще бъде началото на някои от най-заплетените дебати за бъдещето на еврото, като най-важните от тях са за спасителните пакети и завършването на европейския банков съюз.
- Банковият съюз
"Ако Меркел отново стане канцлер, ще трябва да вземе някои трудни решения в третия си мандат и едно от тях е банковият съюз"q казва Констанце Щелценмюлер от берлинския офис на German Marshall Fund. Следващата стъпка във въвеждането му е създаването на силен регулатор с правомощия да затваря проблемни банки. И по този въпрос Меркел, която е против подобна централизация и предпочита контролът да остане в националните власти, води битка срещу Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия. Малцина в Брюксел очакват обратен завой в Берлин веднага след изборите, но надеждите са, че ще има поле за сделка. Дори в Германия вече има сигнали за мълчаливо приемане на факта, че е нужно да се стигне до компромис.
- Гърция
По време на посещение в Брюксел през седмицата гръцкият премиер Андонис Самарас ясно заяви, че страната му очаква още помощ, позовавайки се на споразумението кредиторите да подготвят ново облекчаване на дълга в момента, когато Атина постигне първичен бюджетен излишък (бюджетният баланс преди лихвените плащания по дълга). Но в "тройката" кредитори от ЕС, МВФ и ЕЦБ има разнопосочни мнения дали новата помощ трябва да бъде придружена с нови условия.
- Португалия
Добрите новини на икономическия фронт (БВП на Португалия нарасна с 1.1% през второто тримесечие след три години на свиване) събудиха надежди в Лисабон, че страната може следващата година да излезе от възлизащата на 78 млрд. евро спасителна програма само с помощта на кредитна линия, която да улесни връщането на финансовите пазари. Но според представители на "Тройката" шансът Лисабон да избегне пълен втори спасителен пакет е минимален. Според данни на МВФ следващата година Португалия ще трябва да набере 15.8 млрд. евро от дълговите пазари, като до 2016 г. числото нараства до 24.9 млрд. евро - сума, която надхвърля предкризисните нива на кредитиране. Вторият спасителен план вероятно ще трябва да бъде договорен до края на годината или най-късно в началото на следващата.
- Ирландия
Очакванията са Ирландия да излезе успешно от спасителната програма на стойност 65.7 млрд. евро през декември. Вече се водят разговори Дъблин да получи кредитна линия като застраховка при връщането към пазарно финансиране и още следващия месец се очаква споразумение какви да бъдат условията, придружаващи сделката. Но представители на тройката изразяват притеснения, че дори Ирландия да излезе от програмата, има риск отново да затъне. Дългът на Ирландия се очаква да достигне 123% от БВП тази година (по-голям е само на Гърция и Италия), бюджетният дефицит по прогноза ще бъде 7.5% (най-високият в ЕС), а растежът още не се е възстановил.
Вече месеци наред много от противоречивите решения за еврозоната са сложени в бавната политическа лента в очакване на парламентарните избори в Германия. Краят на кампанията в Берлин ще бъде началото на някои от най-заплетените дебати за бъдещето на еврото, като най-важните от тях са за спасителните пакети и завършването на европейския банков съюз.
- Банковият съюз
5 коментара
При такива "успехи" на спасителните пакети, да попитаме - какво значи да има неуспехи? А броят на пакетите ще зависи от скоростта на интеграционните процеси. Колкото по-бавно - толкова повече.
Меркел може и да спечели,но периода на следващото и управление няма да бъде силен.
Би следвало в приоритетите да се добавят Испания и Кипър
аз си мисля от нашата куличка, каква научна фантастика е тройно преизбран премиер в НРБ
това беше за друга статия