Новите европейски регулации, налагани с оглед въвеждането на общия европейски банков надзор обаче, водят до нови изисквания за по-висока капиталова база, които са сериозно предизвикателство за банките с относително ниска доходност от отпуснатите кредити. Според експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и според рейтинговите агенции най-доброто решение за реформиране на сектора на регионалните банки е тяхното преструктуриране, така че да останат най-много двама играчи с ясно дефиниран бизнес. Засега тази перспектива изглежда почти невъзможна, което само по себе си подкопава репутацията на Берлин като двигател на европейската банкова реформа.

Никоя от петте основни регионални банки в страната – Nord LB в Хановер, мюнхенската Bayern LB, LBBW в Щутгарт, базираната в Хамбург и Кил, HSH Nordbank и франкфуртската Helaba – не смята, че е възможна консолидация в сектора. Или както обобщава Гюнтер Дункел, председател на управителния съвет на Nord LB пред Frankfurter Allgemeine Zeitung: "Предлагам ви да се обзаложим: нито по време на моя живот, нито по време на вашия някой ще поеме огромния икономически и политически риск от подобно сливане."

Рисковете за регионалните банки произтичат от тяхната същност, а именно, че обслужват спестовните банки и местните власти, които ги притежават. Първите получават банкови услуги и инвестиционни продукти на едро, които после продават на своите клиенти на дребно. Чрез вторите се подкрепя местният бизнес и регионалните проекти, където отиват 15% от всички корпоративни кредити в Германия.

Да четеш между числата

Според източници от администрацията регионалните банки не са източник на сериозно притеснение. Техните брутни приходи са относително високи, а капиталовата им адекватност от първи ред е над средната в международен мащаб. Освен това четири от петте най-големи регистрират по-високи печалби през първата половина на 2013 г.

Експерти обаче смятат, че зад тези числа се крие по-сложна и нееднозначна картина. Възвращаемостта на собствения капитал (ROE – Return On Equity) – ключов критерий за рентабилността на една финансова институция – е по-ниска при германските регионални банки, отколкото при останалите чуждестранни банки.

Тази възвращаемост може дори да се свие още в контекста на засилената конкуренция от страна на различни европейски банки, насочили се към Германия заради липсата на растеж в повечето останали страни от еврозоната. BNP Paribas, Barclays и други като тях заплашват да се намесят именно в основната ниша на германските регионални банки. По-рано тази година BNP Paribas например свали прага си за корпоративни клиенти от компании с поне 500 милиона евро годишни продажби до 250 милиона евро. Целта на френския гигант, както и на други чужди конкуренти са износителите с нужда от трансгранично банкиране.

"Германия засега е най-голямата икономика в Европа и страната с най-висок дял износ спрямо брутния вътрешен продукт", коментира пред Reuters Торстен Мурке, ръководител на корпоративния и инвестиционен бизнес на BNP за Германия.

Анализаторът на Fitch Кристиан ван Беек отбелязва, че тъй като са собственост на държавни структури, регионалните банки нямат нужда да постигат висока възвращаемост, което им позволява да съществуват с по-ниски печалби. Това обаче носи и рискове. Според икономическо проучване на ОИСР за Германия, направено през 2012 г., тези регионалните банки "остават уязвими заради ниските си капитализация и рентабилност и ще бъдат особено засегнати от регулаторното увеличаване на изискванията за капиталовата база".

В търсене на свежи капитали

Както и в Италия, където банковите фондации вече не могат да запълват дефицитите на притежаваните от тях финансови институции, така и в Германия основните доскорошни инвеститори в регионалните банки – спестовните банки – вече не са толкова склонни да наливат свежи пари. Източници от различни спестовни банки, сред които Savings banks and Giro Association Hesse and Thuringia (SGVHT), която притежава 69% от франкфуртската Helaba, са споделили пред Reuters, че не планират повече инвестиции в регионалните банки.

Друг проблем е, че между 2001 и 2005 г. регионалните финансови институции са раздали много повече кредити на рискови компании от останалите банки. Част от тези заеми са средносрочни, т.е. все още присъстват в отчетите на банките.

Това означава, че с наближаването на европейските стрес тестове, които се очаква да се проведат, когато или малко преди ЕЦБ да поеме директния надзор на банките в еврозоната догодина, финансовите институции ще трябва да намерят друг източник на ликвидност. "Някои подозират, че те ще трябва да прибягнат до нова държавна помощ (предишната беше през 2008 г.) или поне до мащабни отписвания на лоши заеми от кредитните им портфейли", коментира Робърт Монтаг, старши инвестиционен анализатор в ECM Asset Management.

Висш служител в германското финансово министерство заявява, че Берлин е настоявал стрес тестовете да бъдат строги въпреки потенциалните последствия за местните банки. "Необходимо е да оздравим целия европейски банков сектор", добавя той. Как ще се случи реформата в сърцето на Европа обаче засега не е ясно. | Капитал Daily