Ако Западът е демоде, тогава защо милиони поляци, чехи, румънци и други народи празнуваха, когато влязоха в НАТО? Защо милиони украинци, грузинци, молдавци и други отчаяно чукат на вратите на ЕС? Ако свободата вече не е на мода, как да обясним, че самоубийството на един неизвестен младеж в отдалечен град в Тунис промени картата на света?
Не. Историята не свърши през 1989 г., както се твърдеше, и никога няма да свърши. Свободата все още е нейният двигател и хоризонт. Навсякъде хората, които искат да живеят в свобода, са пресрещани от силите на тиранията. Въпросът е дали ще сме зрители или актьори в този сблъсък.
Източноевропейски държави, желаещи да се присъединят към европейското семейство на свободните и демократични страни, са подложени на постоянен натиск и заплахи. Армения беше притисната в ъгъла и принудена да подпише митническо споразумение (т.нар. Евразийски съюз), което не е в неин интерес, нито в интерес на района ни. Молдова е в блокада, Украйна е под атака, Азербайджан е под изключителна преса, а Грузия е окупирана.
Не граници, а предели
Защо? Защото една стара империя се опитва да си върне стари граници. И граници не е най-точната дума, доколкото тази империя - било Руската, Съветският съюз или Руската федерация, никога не е имала граници. Тя е имала само предели.
За разлика от повечето държави Русия няма интерес около нея да има стабилни страни. Това, което желае Кремъл, е съседи в непрекъснат смут и размирици. Русия не желае силни правителства в тях, най-малко такива, които се придържат към националните си интереси.
Руските власти знаят прекрасно, че колкото по-скоро в тези страни бъдат изградени силни институции, това ще подсили волята на хората да станат напълно независими и да се приближат към Европа. Усилята да са заличи постигнатият с желанието на нашите народи напредък по пътя към ЕС и НАТО стават все по-интензивни. Тези усилия си имат име: Евразийският съюз.
Призлява ми, когато офицерът от КГБ Владимир Путин поучава света за свободата, ценностите и демокрацията. Но идеята за евразийски съюз е много по-опасна от неговите уроци. Тя е оформена като алтернатива на ЕС и представяна от Путин като основния проект на новия му мандат в новата руска империя.
Избор "на живот и смърт"
И защото европейската и евроатлантическата интеграция изискват много време и огромни усилия, защото в нея има моменти, в които може да ви се стори, че преследвате мираж, защото заплахите и натискът станаха толкова силни, а целта изглежда далечна, някои хора в нашия район под тежестта на умората започнаха да се питат: "Ами защо пък не?".
Евразийският съюз е едновременно нашето минало и бъдеще, начертано за нас от няколко бивши офицери от КГБ в Москва. От другата страна са нашите съживени традиции и вековните ни стремежи, водещи ни към Европа.
Това е повече от избор на външна политика или международни съюзи. Нашите страни са изправени пред избор на живот и смърт. Народите ни трябва да решат дали да приемат да живеяг в един свят на страх и престъпления, в който различията се представят като заплаха, а малцинствата се използват за боксова круша, в който към опонентите се прилага избирателно правосъдие и който познаваме много добре, защото сме били вече в него.
Европейските общества са далеч от съвършенството - и там също има страх, съмнения, гняв, омраза. Но там меритокрацията (управление на тези, които имат заслуги и способности - бел.ред.) доминира над непотизма (връзкарството), толерантността е фундамент на публичния живот, в който днешните опоненти са бъдещи министри, а не бъдещи затворници или мишени за побой.
Запомнете думите ми: след няколко години Владимир Путин ще си тръгне от Кремъл, ще изчезне от руската политика. Руските граждани ще си спомнят за него като за призрак от миналото, от времената на корупцията и тормоза. Никой не знае дали този процес ще бъде мирен или насилствен, или и двете. Но по-важното е, че Русия ще престане да бъде империя с предели и ще стане нормална държава с граници.
Затова правителствата в Източна Европа трябва да останат единни, включително и в разделения Кавказ. Време е всичко това да приключи.
Бел.ред.: Малко след началото на изказването му руската делегация напусна залата
Ако Западът е демоде, тогава защо милиони поляци, чехи, румънци и други народи празнуваха, когато влязоха в НАТО? Защо милиони украинци, грузинци, молдавци и други отчаяно чукат на вратите на ЕС? Ако свободата вече не е на мода, как да обясним, че самоубийството на един неизвестен младеж в отдалечен град в Тунис промени картата на света?
Не. Историята не свърши през 1989 г., както се твърдеше, и никога няма да свърши. Свободата все още е нейният двигател и хоризонт. Навсякъде хората, които искат да живеят в свобода, са пресрещани от силите на тиранията. Въпросът е дали ще сме зрители или актьори в този сблъсък.
46 коментара
[quote#0:"капитал"]Не. Историята не свърши през 1989 г.[/quote]
Много правилно!
Май и ние живеем с илюзията, че статуквото от 1989 е завинаги.
[quote#1:"jfdvass"]най-силната държава[/quote]
Най-силната в какво?! Със сигурност не по отношение на цивилизационното ниво...Впрочем, и в военно отношение също не.
До коментар [#1] от "jfdvass":
Аман,и, от българско- руски гъз.....чи в този форум.
Когато човек е безпомощен в този свят на отчуждение той си съчинява приказки.Единствено свежо нещо след думата свобода е разговор с приятел.
До коментар [#3] от "philologist":
Най-силната държава по осъществяването на скъпи и безполезни проекти.
[quote#1:"jfdvass"]Смешник! И той има очи да говори![/quote]
Наглостта не е добър съветник, този е пътник!
Помните ли как си изяде вратовръзката?
Мноооого истина има в думите на този ЧОВЕК ! ! ! .
Е, и доста "гроздето е кисело" предвид сегашните тенденции в Грузия.
Мога само да съжалявам за грузинците че са си избрали това място за държава и да се радвам че ние българите сме напуснали през 7 век кавказките земи и сме поели на запад , е не сме отишли токова на запад колкото би ми се искало , но Балканският полуостров все пак е в Европа .