Ерата Меркел

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Може да не харесвате Ангела Меркел. Но е трудно да не я уважавате. Особено след зашеметяващата й победа на парламентарните избори на 22 септември, затвърдила неоспоримото - че Германия и Европа живеят в ерата на Меркел.

Тя е на път да влезе в много ексклузивен клуб редом с колоси като Конрад Аденауер и Хелмут Кол - единствените други канцлери в следвоенната история на федералната република, спечелили трети мандат. И е некоронованата владетелка на Стария континент в момент, когато останалите държави и техните лидери са отслабени от кризата в еврозоната.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Въпреки това следващите четири години на Меркел няма да са лесни. Точно съкрушителната й победа, определена като горчиво-сладка, усложнява търсенето на партньор в управлението. Резултатът най-вероятно ще е нещастна и нестабилна "голяма коалиция" между нейния Християндемократически съюз (ХДС) и Социалдемократическата партия (ГСДП). В Европа смяна на посоката не се очаква въпреки надеждите, че социалдемократите ще смекчат леко линията й за задушаваща фискална дисциплина и ще вкарат щипка кейнсиански стимули. Накратко - просто се подгответе за още една доза меркелианизъм.

Голяма сред малки
 
Когато в деня след вота в. Frankfurter Allgemeine Zeitung сравни Меркел с Гъливер, заобиколен от лилипути, това се отнасяше както за ситуацията в Германия, така и за тази в Европа. У дома Меркел срази не само противниците, но и съюзниците си, за да постигне най-доброто представяне на християндемократите от 1990 г. насам. Тя доближи ХДС само на пет мандата разстояние от пълно мнозинство в Бундестага – нещо, което за последно е постигнал Аденауер преди близо половин век.

Триумфът й преначерта политическия пейзаж в Германия и както написа сп. Spiegel, това сега е "напълно и наистина държавата на Меркел". Нейните християндемократи са на върха, останалите партии ближат рани в подножието му. Особено тежко е състоянието на досегашния партньор в управлението, Партията на свободните демократи (ПСД). След като ХДС погълна близо два милиона от гласоподавателите им и либералите за пръв път от създаването им останаха извън парламента, те усетиха колко фатално задушаваща е прегръдката на Меркел - нещо, което ГСДП знае от "голямата коалиция" през 2005 - 2009 г., струвала им срив на следвашите избори. Сега резултатът на социалдемократите не е катастрофален, но със сигурност е разочароващ. Зелените също са надолу, след като Меркел взе решение за отказ от ядрената енергетика и така навлезе в територията им.



Възприемането на политиките на опонентите и завземането на политическия център е запазена марка на канцлера. Когато ГСДП и Зелените обещаха въвеждане на минимална заплаха, Меркел бързо излезе с подобна идея, макар и с гъвкави нива за долния праг на доходите в отделните сектори и региони. Когато левицата призова за ограничаване на растежа на наемите (в страна, където притежаването на собствено жилище е изключение), тя също подкрепи предложението. "Тя краде вятъра от платната на всички. Става зелена, когато това й помага, и социалдемократ, ако и това й носи полза", оплака се в интервю съпредседателят на Зелените Джем Йоздемир. На него това може и да не му харесва, но на избирателите - очевидно да.  

Навън доминацията на намиращата се в зенита си Меркел също ще върви само в една посока - нагоре. Тя е единственият лидер, запазил поста след избори от началото на трусовете в еврозоната. В 12 от останалите държави гласоподавателите наказаха правителствата си - били те леви или десни, в повалени от кризата страни като Гърция, Ирландия или Испания или в справящи се добре северни кредитори като Финландия или Холандия. Прясно преизбраната и получила силен мандат Меркел сега ще изпъква още повече сред колеги като ударилия дъното на непопулярността френски президент Франсоа Оланд и залитащия към крайности британски премиер Дейвид Камерън.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Мама знае най-добре"