Пълна блокада
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пълна блокада

Пълна блокада

От днес федералната администрация на САЩ остава затворена. Какво означава това и ще бъде ли намерен бърз изход

Ваня Ефтимова
5444 прочитания

© Jonathan Ernst/Reuters


На пръв поглед тази сутрин Америка се събуди в обичайния си ритъм. Пощата бе донесена, летищата са отворени, граничната охрана продължава да патрулира, пенсиите преведени.

Над два милиона федерални служители също поеха към работните си места. Само че за мнозинството от тях сутрешна оперативка се състоеше от тъжен ритуал и силно усещане за несигурност. Служителите на музеите и националните паркове трябваше да затворят и подсигурят институциите си за незнайно дълъг период. Авиодиспечерите и охраната на затворите остават на работа, без значение какво се случва в Конгреса. Но те чуха плановете за функциониране в ситуация, в която в партньорските институции няма да има кой да вдигне телефона.

Служители в други национални агенции, и дори тези в Белия дом, трябваше да научат дали са смятани за "жизненоважни" и съответно оставащи на работа. Или обратното – ще бъдат изпратени у дома за неопределено време и без заплата. Някои от тях имат надежда, че когато все пак има споразумение за бюджета, ще получат обратно чековете си. Мнозинството от тези, заети на временна или почасова база към федералните институции, обаче са оставени без доходи и без идея какво да правят в следващите дни.  

"Съжалявам, но и аз съм федерален служител и не мога да ви дам интервю". Такъв отговор от американски политолог, работещ в световноизвестния Wilson Institute, достигна и до моята поща тази сутрин ("Капитал" подготвя текст как се отразява несигурността върху външната политика на САЩ). На пръв поглед звучи като глупаво извинение. Истината е обаче, че затварянето на федералните институции е неясна правна материя. Някои от тях дори изрично забраняват на служителите си да работят, дори като доброволци, за да се предпазят от скъпи съдебни искове и административни проблеми след това. Част от институциите дори отнемат служебните телефони, за да са сигурни, че се спазват правилата.    

До последния момент

Показателно за политическата ситуация в днешна Америка е, че всички федерални институции всъщност имат изработени планове как да действат в ситуация на липса на споразумение за бюджета в Конгреса. Дългият опит от скачане от политическа криза на политическа криза обяснява и липсата на истинска паника (засега) на международните пазари. 

В последните седемнайсет години обаче в последния момент републиканци и демократи все пак успяваха да намерят компромис. Страхът от гневните реакции на избирателите при последното затваряне на федералната администрация през 1995-96 г., беше още жив в повечето конгресмени. Особено сред републиканците, които тогава понесоха вината и загубиха мнозинството си в долната Камара на представителите.   

Много от представителите на дясното популистко движение, т.нар. Чаено парти, обаче са от сравнително скоро в Конгреса, за да имат спомени от онези черни дни. Или пък са по-скоро идеолози, за които е по-важно да прокарат принципите си, отколкото да оцелеят политически. Това обяснява настойчивото прибавяне на текстовете за забавяне или блокиране на широкомащабната здравна реформа (т.нар. "Obamacare") към закона за държавното финансиране. Въпреки че беше ясно, че демократите няма начин да позволят приемането му в доминираната от тях горна камара на Конгреса, нито президентът Барак Обама да го разпише.      

(Може би) светлина в тунела

Въпреки несигурността във Вашингтон, сред политическите коментари в Америка има и малка доза оптимизъм. Тя е свързана с фразата "да докоснеш горещия котлон", придобила публичност в последните дни. Под нея се има предвид, че крайното крило на републиканците сега ще усетят гнева на избирателите и ще смекчат позициите си.

"Опарването" е особено важно, защото вече се задава следващата фискална криза във Вашингтон. Изтичащият на 17 октомври срок за вдигането на тавана на държавните задължения от гледна точка на световната икономика, е по-опасната политическа драма. За тези, които не си спомнят горещото фискално лято на 2011 г., краткото обяснение на термина е, че правителството на САЩ може да поема нови задължения, за да плаща текущите си сметки, само в рамките на определения от Конгреса лимит. Т.е. ако законодателният орган не го гласува, най-голямата икономика няма да може да плати вече направените си разходи. Това е особено опасно за международните пазари, защото щатският долар е резервната валута на света.    

През 2011 г. след безумната битка в Конгреса буквално часове преди САЩ да се окажат в неплатежоспособност и да предизвикат световен финансов Армагедон, сделката за вдигане на тавана на държавния дълг с 2.1 трилиона долара все пак бе гласувана. На 17 октомври тази година обаче средствата свършват и се задава следващата серия.

Аргументът на оптимистите е, че може би е по-добре сега във Вашингтон да се води по-малката битка – тази за федералния бюджет. И после изтощените противници да пристъпят към по-тежкия проблем с отрезвели глави. 

Следващите дни ще покажат доколкото подобни надежди са реалистични. За над осемстотинте хиляди федерални служители, изпратени днес у дома без заплати, те, разбира се, са малко успокоение.  

На пръв поглед тази сутрин Америка се събуди в обичайния си ритъм. Пощата бе донесена, летищата са отворени, граничната охрана продължава да патрулира, пенсиите преведени.

Над два милиона федерални служители също поеха към работните си места. Само че за мнозинството от тях сутрешна оперативка се състоеше от тъжен ритуал и силно усещане за несигурност. Служителите на музеите и националните паркове трябваше да затворят и подсигурят институциите си за незнайно дълъг период. Авиодиспечерите и охраната на затворите остават на работа, без значение какво се случва в Конгреса. Но те чуха плановете за функциониране в ситуация, в която в партньорските институции няма да има кой да вдигне телефона.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    info111 avatar :-|
    info111

    Колкото и да отлагат, все някога ще трябва да се изправят лице в лице истината (само с палиативни мерки и закърпване на положението не става в по-голяма перспектива) - а тя е, че повече така не може да се продължава. Корупция, лобита и крупни котерйини интереси, прокарване на закони за да се притъпи кризата за година-две, или дори за няколко месеца, или до поредните избори, политически борби, зле прикрили и провокирани от мощни икономически интереси и болни амбиции от стремеж за надмощие са само някои - и то непременно най-големите проблеми, които рушат държавата и доверието на гражданите в управлението и в партиите, в способносттта им да бъдат на висотата на изискванията на времето и комплексността на проблемите.

  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Тепърва предстои отрезвяване на консервативните избиратели, а и оттам на техните представители. Чаените реднеци ще загубят гласове въпреки отчаяния опит за затягане на редиците.

  • 4
    raz0r avatar :-|
    raz0r

    Кога най-накрая ще се сетите да напишете, че дясно е републиканец, а ляво - демократ в щатите?
    Трябва да чета уикипедия 30 мин, докато се ориентирам.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "info111":

    Ще се изправят лице в лице с истината, както се изправя лице в лице пияница с асфалта. Нагледен пример за това е цялата 2009 г., когато правителството много добре знаеше накъде отиват нещата. Алчността на някои хора в личен план е много по-могъща в момента от здравия разум. А и силно ме съмнява, че здравия разум все още има възможност да предотврати това, което е на път да стане.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#4] от "raz0r":

    Ако под дясно и ляво, имаш лобито на едните и лобито на другите, бих се съгласил с теб. Американците или ще трябва да минат на излишъци и да си платят дълговете (причинявайки си доста осезаема криза), или ще продължат по този начин докато си причинят друга криза


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.