Пакетът за демократизация на Турция – етап, а не крайна дестинация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пакетът за демократизация на Турция – етап, а не крайна дестинация

Пакетът реформи беше чакан отдавна и беше посрещнат със смесени емоции - от гняв до очакване.

Пакетът за демократизация на Турция – етап, а не крайна дестинация

Какво предложи и какво не Реджеп Ердоган на кюрдите

4876 прочитания

Пакетът реформи беше чакан отдавна и беше посрещнат със смесени емоции - от гняв до очакване.

© Umit Bektas


До неотдавна влиятелният премиер на Турция Реджеп Тайип Ердоган носеше мантията на борец за демокрация. След смазването на протестите, обхванали Истанбул и други турски градове през лятото, обаче голяма част от неговите сънародници започнаха да изразяват съмнение относно неговата отдаденост към демокрацията. ЕС демонстрира загриженост за авторитарния завой на турската политика чрез годишните мониторингови доклади на Европейската комисия.

В понеделник Ердоган опита да възстанови поне частично демократичния си имидж, разкривайки набор от реформи за увеличаване на индивидуалните свободи и на правата на малцинствата. Този пакет за демократизиране, обявен на пресконференция в Анкара, предлага някои мерки, които трябва да бъдат предприети от правителството, и в частност – премахване на забраната за носене на забрадки в държавните учреждения и облекчаване на правилата за използване на други езици от малцинствата, особено за кюрдския.

Всички тези стъпки са добре дошли, но те не са очакваният пробив. Вместо това пакетът за демократизация е още един етап в едно пътуване, чиято крайна цел остава по-неясна от всякога. Например кюрдският език е допустим в названията на населени места и в частни учебни заведения, но все още не е част от учебния план в държавните училища на югоизток. А това е ключово искане на прокюрдската Партия за мир и демокрация, както и на някои други. Още по-важно – въпреки че Ердоган заяви, че десетпроцентовият изборен праг може да бъде намален, той не предлага нов такъв. По отношение на алевитите, които са най-голямото религиозно малцинство в Турция, премиерът обеща да нарече университет в Анадола на името на Хаджи Бекташ Вели, известен мюсюлмански мистик от 13 в., възприеман за светец от неправоверната общност. Но това едва ли се равнява на стъпката да изравни правата на алевитите с тези на сунитското мнозинство, което се радва на много привилегии (например сунитските имами са държавни служители, на които плаща държавата).

Инициативата на Ердоган основно е средство да поддържа мирния процес с Кюрдската работническа партия (ПКК) и преговорите със затворения й лидер Абудла Йоджалан. През последните напрегнати месеци прогресът забави ход. Планът на премиера да изтъргува увеличаването на кюрдските права или дори политически статут за конституционни поправки, в полза на установяване на президентска система с подкрепата на Партията за мира и демокрацията, се провали заради протестите относно парк "Гези". Сега сделката вече не е на масата. Очаквано започнаха да се появяват страхове, че мирният процес може да бъде блокиран, последвани от решението на ПКК да прекрати спирането на огъня. На 9 септември въоръжената група преустанови изтеглянето си от Турция в бази в северен Ирак, обвинявайки Анкара в "безотговорно поведение". В Сирия подкрепяни от Анакара милиции като ислямистите от "Джабхат ан-Нусра" се бият с кюрдската Партия на демократично единство (PYD), която е разклонение на ПКК.

Въпреки че лидерът на PYD Салих Муслим посети Турция през юли, сирийските кюрди остават критични към правителството на Партията на справедливостта и развитието. Тяхната позиция е в съзвучие с онези опоненти на Ердоган в самата Турция, които са дълбоко скептични от политическата и военна помощ на Анкара към ислямистите в Сирия.

Изправен пред все по-голям натиск, Ердоган трябваше да направи своя ход. Той пропусна крайния срок на 1 септември, поставен от Партията за мира и демокрацията през август. И той трябваше да го направи, тъй като последното нещо, което искаше в този момент, бе да изглежда податлив на натиск. Със сигурност ще пропусне и датата 15 октомври, поставена от кюрдите за осъществяване на необходимите законови промени. Но дори и така, днес пакетът за демократизиране е окуражителен знак, че усилията за решаването на кюрдския проблем и за даването на права на другите малцинства все още са на дневен ред.

Димитър Бечев е директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика

До неотдавна влиятелният премиер на Турция Реджеп Тайип Ердоган носеше мантията на борец за демокрация. След смазването на протестите, обхванали Истанбул и други турски градове през лятото, обаче голяма част от неговите сънародници започнаха да изразяват съмнение относно неговата отдаденост към демокрацията. ЕС демонстрира загриженост за авторитарния завой на турската политика чрез годишните мониторингови доклади на Европейската комисия.

В понеделник Ердоган опита да възстанови поне частично демократичния си имидж, разкривайки набор от реформи за увеличаване на индивидуалните свободи и на правата на малцинствата. Този пакет за демократизиране, обявен на пресконференция в Анкара, предлага някои мерки, които трябва да бъдат предприети от правителството, и в частност – премахване на забраната за носене на забрадки в държавните учреждения и облекчаване на правилата за използване на други езици от малцинствата, особено за кюрдския.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    baybars avatar :-|
    baybars

    Пакетът от демократичните промени не са само за един етнос. Даже думичката "гявур" вече е инкриминирана! :)

  • 2
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Демокрацията, или поне в нейния европейски смисъл, е неделима част от три фундаментални подстамента:
    1. Секуларна държава - духовната част на свободата и плурализма;
    2. Пазарна икономика - икономическата част на свободата;
    3. Спазване на човешките права - гарантиране на горните две;
    Едва след тези три неща, идва покривалото - (4) политическата демокрация в смисъла на парламентарна (най-често) демокрация. В този ред на мисли, Турция НЕ СЕ движи към европейската демокрация, а както М. Мурси призна - "няма такова нещо като ислямска демокрация, има демокрация". И така, лек анализ на прочетеното:
    1. "... премахване на забраната за носене на забрадки в държавните учреждения ..." и "... сунитските имами са държавни служители, на които плаща държавата ..." - директен отказ от секуларната държава, в т.ч. идеите на Кемал. Чиста проба ислямизъм и халифатски схващания за устройството на държавата.
    2. "... преговорите със затворения й лидер Абудла Йоджалан ..." (да не забравяме че Йоджалан в крайна сметка е политически затворник), "... кюрдският език ... все още не е част от учебния план в държавните училища на югоизток", "... едва ли се равнява на стъпката да изравни правата на алевитите с тези на сунитското мнозинство ..." - всичко това никак не се връзва с понятието спазване на човешки права и плурализъм.
    3. "... в полза на установяване на президентска система ..." и "... десетпроцентовият изборен праг може да бъде намален, той не предлага нов такъв ..." - първото, макар и спорно е крачка назад, а второто е директно осакатяване на демокрацията. Второто - дори в БГ вече е ясно че четирипроцентния праг е недемократичен, какво остава за 10! Къде отиват правата на малцинствата (не говоря само за етнически, а аз всякакви - в т.ч. полтически малцинства).
    4. (необосновано) Твърди се че турската икономика е силно олигархична, което торпилира идеята за пазарна икономика.
    *** От разсъжденията по-горе следва (обосновано според мен) заключение, че Турция не само не се приближава към европейската демокрация, а дори напротив - отдалечава се. Малко или много, Ердоган и партията му са в групата на "политическия ислям" - дефиниция измислена от и за "Мюсулмански братя" в Египет. В контекста на развитие на ситуацията в Египет, но и с референция към Иран (и не само), можем да твърдим че тази идея за съчетаване на демокрация с ислям е неуспешна, което чисто и просто дава два пътя за развитие на Турция:
    а). Все по-голямо отклонение от цивилизацията и отпътуване към близкоизточния авторитаризъм, с всички произтичащи от това последствия;
    б). Нова вълна от преврати на всеки десетина години в опит да се изчака узряването на турското общество, като тук има един малко вероятен подвариант, в който светските сили успяват да се справят с Ердоган без оръжие, с избори.
    ----
    Моля някой турчин да коментира казаното, по възможност без истерия от типа "Ще завладеем Европа с икономика и топки", "Колко сме добре" и прочее налудности. Традиционно, по + и - пък ще се ориентирам(е) доколко вижданията ми са адекватни, или поне от гледна точка на форума.

  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Споменатият "пакет реформи" е приказка за лека нощ и е за вътрешна употреба на Ердоган. Никой навън не му вярва.

    Турската икономика започна да се "охлажда" и Ердоган бърза да заеме позиции преди разочарованието на турците да го запрати на полит-бунището. Той вероятно ще стигне до там така или иначе.

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Нека не забравяме че Ердоган и партията му са за "традиционните ценности на Исляма" а политиката му е да превърне Турция във лидер на Близкия изток, не Европа (за която му беше казано че "няма да стане"). Имайки предвид разбиранията масата турци в Азиатската част, както и проповядването в леко завоалиран вид на "османските Ценности", тези декларации са частичен прогрес. Явно е че няма да дадат независимост на кюрдите, нито дори една по-значителна регионална автономия, но поне полагат основите на един бъдещ диалог - доста нетипично за региона.

  • 5
    grund avatar :-|
    grund

    Турският премиер и ислямист Реджеп Тайип Ердоган оповести „пакет за демократизация”, основното в който е премахването на забраната в Турция за носене на мюсюлмански забрадки хиджаб в държавни учреждения.
    Демонстрациите от тази година в защита на парка прераснаха в по-широки протести срещу Ердоган, който става все по-авторитарен,срещу пълзящото превръщане на Турция от светска в ислямска държава и обхванаха много турски градове.
    Турците протестираха така, както не са го правили от седемдесетте и техният гняв бе насочен срещу политиката на премиера Ердоган.
    Вече става дума за човешките права и за пълзящия ислямизъм.
    Управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието постоянно е обвинявана, че се опитва да подкопае светските устои в югоизточната ни съседка и да наложи в по-голяма степен ислямските ценности.
    http://yphalachev.blogspot.com/2013/09/blog-post_1469.html

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#2:"misho73"]Демокрацията, или поне в нейния европейски смисъл, е неделима част от три фундаментални подстамента: 1. Секуларна държава - духовната част на свободата и плурализма;[/quote]По първия критерий и България не е демократична държава. Живял в съм в САЩ, ЮК и Австрия, но никъде не съм виждал да се прави водосвет на публични сгради, нито пък на бойни знамена на армията. Освен, че нарушава принципите на разделение между религия и дуржава, това е някакъв средновековен шаманистки ритуал, който го няма дори и в Турция.

  • 7
    turk1 avatar :-|
    hasanço

    "По отношение на алевитите, които са най-голямото религиозно малцинство в Турция"
    Това просто не е вярно.Те са мюслюмани.По скоро са най голямото сектантско ислямско малцинство в Турция.Най голямото религиозно малцинство са христяните представени от гърци,арменци,българи,турци и др.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#2:"misho73"]дори в БГ вече е ясно че четирипроцентния праг е недемократичен[/quote]В Германия прагът е по-висок от този в България. Не съм чул някой да ги обвинява, че не са демократична държава. Иначе, да, 10% праг е много висок, макар, че при страни с мажоритарна система реалният праг може да се окаже дори по-висок защото такава избирателна система традиционно води до двупартийна система (справка ЮК, САЩ).

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#3:"КЛЮЧАРЪ"]Споменатият "пакет реформи" е приказка за лека нощ и е за вътрешна употреба на Ердоган.[/quote]Рано е да се каже. Турция предприема от десетелитие предпазливи стъпки към по-голяма свобода за малцинствата. Наистина, има много какво да се желае, но имайки предвид, че го правят с ясното съзнание, че ЕС така или иначе няма да ги приеме и това не е малко. Не знам къде щяхме да сме ние ако го нямаше европейския натиск.

  • 10
    turk1 avatar :-|
    hasanço

    До коментар [#2] от "misho73":Накратко от турската преса: алевитите са гневни, курдите неудовлетворени,националистите у4удени,републиканците скепти4ни.По скоро мисля 4е трябва да се из4ака продължението на пакета.Специално аз сам разтревожен относно унитарността на турската държава и о4аквам подобни, поне на4енки, в следва6тите пакети.Може да се долови подобен нуанс и в настоя6тия пакет в раздела за изу4аване на май4ин език в 4астни у4или6та и приемам 4е това е знак за парадиране и оспорване на върховенството на официалния език.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK