Най-слабата силна нация на света
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-слабата силна нация на света

Извинете, не работим. Заети сме със себе си

Най-слабата силна нация на света

Америка е блокирана и изглежда неуправляема отвътре и без стратегия за света навън

Ваня Ефтимова
13793 прочитания

Извинете, не работим. Заети сме със себе си

© reuters


Една от стратегиите, предложена от идеолога на терористичната организация "Ал Каида" Айман ал Зауахири за смазването на политическата и военна сила на САЩ, е това да се направи чрез хиляди малки саботажи. Логиката е, че объркана и изплашена от случващото се, страната ще пропилее всичките си ресурси за мерки за сигурност. Но събитията от последните седмици спокойно могат да накарат човек да си помисли, че Вашингтон няма нужда от външна сила, за да подрива международното си влияние и икономическа мощ.

Частичното затваряне на федералната администрация от 1 октомври и задаващата се следваща фискална драма с вдигането на тавана на държавните задължения са само последните драми, които карат света да гледа със загриженост - а в някои случаи и с неприкрито злорадство - към случващото се в единствената глобална суперсила. Вече не само обичайните заподозрени от лагера на консерваторите, но дори и поддръжници на президента Барак Обама говорят за неговия неизбежен упадък и съпътстващите щети за репутацията на Америка в света. Стъписващите му колебания около Сирия и неясното отношение към трусовете в арабския свят и най-вече в Египет объркват и дразнят и най-добронамерените съюзници на Америка. Президентът на Бразилия отмени планирано официално посещение в САЩ. Дори големите надежди за разведряване на отношенията на Америка с Иран не стигнаха по-далеч от един телефонен разговор вместо лична среща между двамата държавни глави. "За първи път от края на Студената война нашето влияние в света сериозно се поставя под въпрос", написа Карл Мийчъм, директор на програмата за Америка във вашингтонския Center for Strategic and International Studies.

Всъщност има два начина да се погледне към сегашната слабост и снижени амбиции на САЩ. Единият е да се признае, че политическите процеси в Америка винаги са били пълни с противоречия, вътрешните битки са се пренасяли на международната арена, а дипломацията е била далеч от праволинейна и принципна. Другият, както посочват все повече анализатори, е, да се приеме, че мнозинството от проблемите са породени от липсващата стратегия на Вашингтон за новия глобален свят.

Business as usual*

"Когато светът гледа случващото се тези дни, как може да не си помисли, че политическата ни система е екстремна, че страната по всяка вероятност е в упадък?", попита реторично в своя статия главният редактор на сп. Foreign Policy Дейвид Роткопф. Бившият министър на отбраната на САЩ Леон Панета направо написа в коментар за в. Washington Post, че самите американци започват да нямат доверие в държавата си, а международната общност - да вижда суперсилата като губеща потенциала си да действа. Или както обобщи в. Sueddeutsche Zeitung, докато във Вашингтон се боричкат около бюджета и никой не знае дали след няколко седмици страната все още ще е платежоспособна, вече е съвсем ясно, че е фалирала политически.

В тези анализи има голяма доза истина – постоянните битки в Конгреса отнемат енергията и подкопават външнополитическата програма на Вашингтон. Нагледният пример от седмицата е как драмата около затварянето на федералните институции скъси значително обиколката на президента Барак Обама из Азия, която бе част от амбициозния проект за пренасочване на международния фокус на изток.

Дори инициативи, подкрепяни от целия цивилизован свят, като Споразумението за търговия с оръжие (ATT) под егидата на ООН, целящо ограничаване на достъпа на диктатори и военни престъпници до муниции, изведнъж се озоваха в центъра на горещ вътрешнополитически дебат. Причината е параноята на американската Националната асоциация за огнестрелни оръжия (NRA), че това ще доведе до промени в националното законодателство (документът обаче категорично няма такива правомощия). Държавният секретар на САЩ Джон Кери действително подписа ATT преди десетина дни, но не е ясно дали Конгресът изобщо ще го ратифицира. А без участието на САЩ споразумението де факто е безсмислено.    

Все пак сред апокалиптичния хор се чуват гласове, че ефектът от размахването на реторични юмруци във Вашингтон не бива да се преувеличава. Както коментира пред "Капитал" Даниъл Хамилтън, бивш заместник-помощник държавен секретар по европейските въпроси и настоящ професор по международни отношения в Johns Hopkins University, американската външна политика никога не е била плод на безпроблемен и директен процес.

"Понякога отвън изглежда, че президентът на САЩ е най-силният политик на света. Но когато погледнете отвътре, ще забележите, че американската конституция е написана от хора, скептични към правомощията на правителството. Затова те са създали система на баланс и проверки, в която има силно разделение на властта. Ние нямаме парламентарна система и затова президентът не може просто да каже на законодателния орган какво да гласува, както се случва в този тип демокрации", категоричен е той. Проф. Хамилтън допълва, че уникалността на американската демокрация, естествено, не извинява случващото се във Вашингтон, но неразбирането понякога води до ненужни преувеличения.

Партии камикадзета и политици фундаменталисти

Усещането за хаос сега се засилва от факта, че се карат не просто двете традиционни партии, а най-крайното крило на републиканците се опитва да притисне до стената както президента и демократите, така и собствените си умерени съпартийци (като сегашната бюджетна криза е само върхът на айсберга). Във време, когато глобалната икономика се опитва бавно да изплува от рецесията, подобни изпълнения разбираемо изпъват нервите до докрай.

Но както припомня проф. Хамилтън, въпреки гневните реакции и изпращането на 800 хил. души в принудителен отпуск, затварянето на федералните институции не е нещо безпрецедентно за американската политическа система. Нито означава, че най-голямата икономика в света ще колабира всеки момент. "Само за последните 35 години това се е случвало 17 пъти. Така че моят съвет към европейските лидери например би бил да поемат дълбоко въздух и изчакат", казва той.

И допълва, от гледна точка на Вашингтон вечните вътрешни битки и нерешителност на ЕС не изглеждат кой знае колко по-смислени. Вместо да обсъждат американските неразбории, проф. Хамилтън смята, че европейските политиците би трябвало да се съсредоточат върху истинските теми. Най-важната от които е прокарването на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP), обещаващо революция в Западния свят.

Без план и посока

Въпреки тази по-скоро оптимистична теория, трудно някой може да отрече засилващото се чувство, че единствената глобална суперсила няма стройна стратегия как да навигира днешния глобален свят. Нито пък води дебат за намирането на такива, което всъщност е по-тревожното.

Тази липса пролича болезнено ясно в лишените от последователност ходове в горещите дни, след като режимът на Башар Асад прекрачи "червената линия" на Обама и използва химически оръжия в особено големи количества срещу собственото си цивилно население. Идеята за военните удари като наказание се появи твърде бързо, преди да бъде помислено за дипломатическо решение. Така Обама, който обещаваше да приключи всички американски войни, замалко да започне нова. После внезапното сещане да търси оторизация на ударите от Конгреса бе на ръба да приключи с огромно политическо поражение и още по-накърнен имидж на САЩ по света.

Както коментира Дейвид Роткопф, липсата на стратегия как да бъде лидер в днешния все по-мултиполярен свят създава усещане за отслабена Америка. Главният редактор на сп. Foreign Policy посочва, че колкото и Белият дом да настоява, че заплахата от военните удари е принудила Сирия и после Иран да седнат на масата за преговори, съществува и убедителна алтернативна версия за случилото се. "Със сигурност има поводи за умерен оптимизъм, но е невъзможно да не се чудим дали нашите съперници и врагове са готови да преговарят сега със САЩ, защото смятат, че сме слаби и вярват, че ще получат по-добра сделка, отколкото в миналото", заключава Роткопф.

Как се стигна до този стратегически вакуум е лесно обяснимо. След външнополитическите авантюри на Джордж У. Буш, първият мандат на Барак Обама премина в опити за стабилизиране на икономиката и оттегляне от войните в Ирак и Афганистан. Взел си поука от прекомерните реакции, настоящият екип в Белия дом предпочете да формулира, по израза на коментатора на сп. New Yorker Раян Лиза, политика на парче според всеки отделен случай. Поляризирането във Вашингтон пък отне голяма част от енергията и времето, които можеха да бъдат посветени на дебат по същество за външнополитическите цели.

Но Вашингтон, а и светът, не могат да си позволят вакуумът да продължи още дълго, ако не искат обърканите ходове около сирийската криза през август да станат обичайният подход. Още повече че във време на ограничени финансови ресурси и умора на американците от международни интервенции ясната лидерска стратегия е по-необходима от всякога. Така няма да се налага Америка да се оправдава, че политическата й система е по-динамична и затова по-податлива на екстремни залитания от европейската. И ще й е по-лесно да вдъхва сигурност на партньорите си и респект сред противниците си.

* "Обичайна работа" или "Нищо необичайно" (от англ.)

Една от стратегиите, предложена от идеолога на терористичната организация "Ал Каида" Айман ал Зауахири за смазването на политическата и военна сила на САЩ, е това да се направи чрез хиляди малки саботажи. Логиката е, че объркана и изплашена от случващото се, страната ще пропилее всичките си ресурси за мерки за сигурност. Но събитията от последните седмици спокойно могат да накарат човек да си помисли, че Вашингтон няма нужда от външна сила, за да подрива международното си влияние и икономическа мощ.

Частичното затваряне на федералната администрация от 1 октомври и задаващата се следваща фискална драма с вдигането на тавана на държавните задължения са само последните драми, които карат света да гледа със загриженост - а в някои случаи и с неприкрито злорадство - към случващото се в единствената глобална суперсила. Вече не само обичайните заподозрени от лагера на консерваторите, но дори и поддръжници на президента Барак Обама говорят за неговия неизбежен упадък и съпътстващите щети за репутацията на Америка в света. Стъписващите му колебания около Сирия и неясното отношение към трусовете в арабския свят и най-вече в Египет объркват и дразнят и най-добронамерените съюзници на Америка. Президентът на Бразилия отмени планирано официално посещение в САЩ. Дори големите надежди за разведряване на отношенията на Америка с Иран не стигнаха по-далеч от един телефонен разговор вместо лична среща между двамата държавни глави. "За първи път от края на Студената война нашето влияние в света сериозно се поставя под въпрос", написа Карл Мийчъм, директор на програмата за Америка във вашингтонския Center for Strategic and International Studies.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

59 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Промяната в съотношението на силите и ресурсите нормално води до подобно впечатление. Невинаги САЩ са отслабнали, често опонентите им са с нараснали сили.

    Липсата на визия във Вашингтон каква идея предлагат на света е по-скоро обезпокоително за нас, съюзниците на САЩ.

  • 2
    info111 avatar :-|
    info111

    Колкото и да е условно сравнението, може да се направи някакъв паралел в парализата и безплодното и срамно политиканстване в американския Конгрес и българското Народно събрание, като най-крайните "десни" републикаци в много отношения ми напомнят българските социалисти в Парламента.
    Затова и доверието в тях е на рекордно ниски заслужени нива и рейтингът им клони към нула.

  • 3
    info111 avatar :-|
    info111

    Ако трябва да сме прецизни то не става толкова дума толкова за липса на визия, според мен, а за сблъсък на различни визии, представляващи различни интереси.
    И нито една от които на практика не може категорично да надделее и успее при яростната съпротива на "другия лагер".
    Зад едната стоят сравнително малобройна група хора, но притежаващи преобладаващата част от ресурсите и парите, власт и лостове за влияние И БЛОКИРАНЕ (когато не им изнася) с кръговете и обръчите си, а зад другата огромната част от интелигенцията, средната класа, по-образованите, младите,...,по-голямата част от народа.
    Никоя от двете страни не е достатъчно силна, за да може да управлява сама засега и да наложи визията си, но всяка е достатъчно силна (като притежателят на златна акция), за да блокира и провали евентуално другата.
    А дълбоката и реално неотшумяла криза - за огромното мнозинство от американците, без големите корпорации, бизнес и политиците,... прави нещата още по-сложни и драматични.

  • 4
    jugozombi avatar :-?

    А междувременно "най-слабата силна нация на света" продължава да модернизира експедиционната си армия, способна да нанася удари във всяка точка на планетата:


    ВМС на САЩ сформираха първата ескадрила с F-35

    Написано от Списание АЕРО
    ЧЕТВЪРТЪК, 03 ОКТОМВРИ 2013 20:31

    Флотската авиация на САЩ официално сформира първата ескадрила, която ще е въоръжена с многоцелевия изтребител от следващо поколение F-35C. Ескадрилата носи означението VF-101 Grim Reapers.

    Церемонията е станала факт на 1 октомври в авиобаза Еглин, Флорида. В момента VF-101 разполага с два F-35C, като ескадрилата, чиято функция ще бъде учебна, ще се сдобие с общо 15 самолета.

    Изтребителите F-35C трябва да бъдат обявени за боеготови през 2019 г. Ескадрилата VF-101 Grim Reapers бе разформирована през 2005 г., а през 2012 г. бе създадена отново, но без зачислени самолети.

    http://aeropress-bg.com/novini/36-news/1696-vms-na-sasht-sformiraha-parvata-eskadrila-s-f-35.html

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Интересно ми е как градирате "силните нации" в момента. Коя е най-силната "нация" (държава) в момента според вас и как САЩ се различава от нея?
    Трудно е за хора израстнали в система на безправие и тоталитаризъм да приемат системата на конституционно установените институтционални противоречия целящи запазване на баланса и избягване на подтискане на малцинсттвото от мнозинството. Разбира се че тази система е свързана с прояви на временни дълбоки противоречия и ниска ефективност на управлението, сравнена с диктатурата. Но именно това е демокрацията в действие.

  • 6
    info111 avatar :-|
    info111

    Заглавието е опит за някаквъв каламбур не се наемам да преценявам доколко е удачен.
    Иначе класацията обикновено се извършва по БВП (GDP), доколкото знам, ако говорим сериозно.

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    БВП на глава от населението не винаге отразява качествени елементи, като съотношението ма "мека"/"твърда" сила, структурата и дълбочината на икономиката, статуса на демократичните институции, правата на човека и т.пн. Global Trends 2030 предложи една по-комплексна формула, но все пак и тя е продукт на идеологически конструкти близки до Националния Съвет по Разузнаването на САЩ.

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    пропуснах да дам линк за даунлоадване на въпросния текст - http://globaltrends2030.files.wordpress.com/2012/11/global-trends-2030-november2012.pdf

  • 9
    barrackbuster avatar :-|
    barrackbuster

    Прекалено много обсесия по този въпрос. Всичко ще си се нормализира до седмица-две мааааксимум ;) Освен сериозен удар по имиджа на Обама - който се разваля след всеки месец -друго по-интригуващо не виждам.

  • 10
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Това са игрички за власт и надмощие. Като всяко чудо ще преминат за 3 дни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK