Берлускони загуби, Италия спечели
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Берлускони загуби, Италия спечели

Заобиколен от свои, но всъщност изоставен

Берлускони загуби, Италия спечели

Бвшият премиер не успя да свали правителството на Лета и политическото му бъдеще е под въпрос

Марин Душев
4911 прочитания

Заобиколен от свои, но всъщност изоставен

© Reuters


Това не можеше да продължава дълго. След няколко месеца привидно спокойствие и относителна стабилност в третата по големина икономика в еврозоната бившият италиански премиер Силвио Берлускони успя за пореден път да докара страната до ръба на нови предсрочни избори, хаос и политически блокаж. Всичко сочеше, че правителството на Енрико Лета се намира в капана на 77-годишния медиен магнат и падането му изглеждаше формалност, която само трябваше да бъде официално подпечатана при вота на доверие на 2 октомври. До него се стигна, след като Берлускони изтегли от кабинета петимата си министри. Вместо това гласуването в горната камара на парламента се превърна в драма, при която на карта се оказа поставено не оцеляването на управлението, а влиянието на Берлускони в собствената му партия. Изправен пред разцепление в редиците си, той бе принуден да направи обратен завой и да подкрепи кабинета, за да спаси единството на своята дясноцентристка формация "Народ на свободата" (наскоро ребрандирана със старото си име "Форца Италия").

Берлускони днес изглежда по-слаб от всякога - до средата на октомври се очаква да се раздели с поста си в Сената заедно с депутатския си имунитет; по-късно ще получи и поне едногодишна забрана за участие в избори; ще трябва да прекара година под домашен арест, а е възможно да предстоят и още присъди. Фактът, че вече не може да разчита на пълната подкрепа на собствената си партия и на практика изгуби най-силния си лост на влияние върху правителството на Лета, дава надежди, че фарсът около вота беше последното гала представление на Il Cavaliere. Все пак предвид влиянието му, включително и медийно, той ще продължи да играе роля в италианската политика дори и извън парламента. Но поне не водеща.

Да разтърсиш ситуацията

"Ако се опитвате да търсите някаква ясна стратегия зад решението на Берлускони да пробва да свали правителството, просто няма да намерите", казва пред "Капитал" Джанфранко Паскуино от университета в Болоня. Според него е видимо, че основният проблем на Берлускони е със съда, а отстрелването на кабинета нямаше да му помогне по никакъв начин в това отношение. Единствената отстъпка, която би могъл да търси бившият премиер, е отпадане или забавяне на изключването му от Сената. Но това на практика е немислимо, защото са му нужни гласовете или на сенаторите от движението "Пет звезди" на комика Бепе Грило, или на тези от левицата. "От една страна, "грилините" не са склонни да правят каквито и да било компромиси с традиционните партии в парламента. От друга, в момента левицата се държи сравнително обединена именно заради общата омраза към Берлускони. Те успяха да преглътнат факта, че се наложи да формират коалиция с него, но това не им харесва и биха предпочели да го видят вън от политиката. Независимо от ситуацията, те щяха да намерят време да гласуват изключването му," обяснява италианският политолог.

След повече от 20 години в политиката самият Берлускони вероятно е бил наясно с това. "Винаги, когато става дума за Берлускони, е трудно да разбереш точно каква е целта му", казва пред "Капитал" Силвия Франческон от римския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). "Според мен той просто искаше да предизвика нова политическа криза, но зад действията му в случая има по-скоро причини, отколкото цели." 

Ако беше успял да събори кабинета, бившият премиер щеше де покаже, че все още е силен и е фактор, с който трябва да се съобразяват. От друга страна, едни нови избори биха му дали възможност да участва в политиката независимо от съдебните решения и законовите разпоредби, които му пречат. Те биха се провели при старото изборно законодателство, което дава на партийните ръководства цялата власт при определяне на листите и така бившият премиер отново би могъл да мобилизира редиците си. А и дори противниците му признават, че Берлускони е способен да прави изключителни кампании – показателен е примерът от последните избори, когато Народ на свободата стопи разлика от близо 17% с лявоцентристката Демократическа партия до едва 0.2%. Същевременно след вота левицата изпадна в дълбока вътрешна криза заради неспособността да направи сама правителство. Така с опита да свали кабинета Берлускони най-вероятно е искал просто да разбърка една негативна за себе си ситуация, за да може да се възползва от своите силни страни.

След Силвио

Този авантюра завърши с пълен крах. "Берлускони видимо подцени ситуацията вътре в партията си", констатира Силвия Франческон. "Той взе решението сам, без да се консултира с никого, и това не се хареса на мнозина в партията, и особено на министрите, които той отзова. След това имаше сблъсък между хора, близки до министрите, и сенаторите, останали верни на лидера си." Според анализатора от ЕСВП въпросът е, че ако досега това, което е било добро за Берлускони, е било добро и за останалите в партията, то днес двете не съвпадат толкова. "Мнозина се съмняват в бъдещето на Берлускони и се готвят за времето след неговото оттегляне", обяснява Франческон.

"Това е началото на края за Берлускони", казва Джанфранко Паскуино. "Вече единственото, което може да направи, е да подаде оставка преди гласуването за изключването му от парламента." Политологът изтъква, че щом Берлускони изгуби контрола върху депутатите си докато още бе в парламента, то след неговото напускане прякото му влияние над десницата ще продължи да се топи. Но това не означава, че бившият премиер изведнъж ще се превърне в никой.

"За добро или лошо, ако извадим от десницата Берлускони, там няма да остане нищо. Онези повече от 7 млн. италианци, които на последните избори гласуваха за Народ на свободата, гласуваха лично за Берлускони", казва Силвия Франческон. "Независимо какво ще се случи, след като напусне Сената, сигурно е, че ще продължи да има поддръжници както в парламента, така и извън него."

И все пак този път Берлускони загуби, а Италия спечели. Премиерът Лета сега има нов политически капитал. Най-доброто, за което може да го използва, е ясно - да опита да вкара доза конкурентност в стагниращата италианска икономика и да приеме ново изборно законодателство, защото сегашното е доказана рецепта за нестабилност. В която най-добре виреят политици от типа на Берлускони.

Това не можеше да продължава дълго. След няколко месеца привидно спокойствие и относителна стабилност в третата по големина икономика в еврозоната бившият италиански премиер Силвио Берлускони успя за пореден път да докара страната до ръба на нови предсрочни избори, хаос и политически блокаж. Всичко сочеше, че правителството на Енрико Лета се намира в капана на 77-годишния медиен магнат и падането му изглеждаше формалност, която само трябваше да бъде официално подпечатана при вота на доверие на 2 октомври. До него се стигна, след като Берлускони изтегли от кабинета петимата си министри. Вместо това гласуването в горната камара на парламента се превърна в драма, при която на карта се оказа поставено не оцеляването на управлението, а влиянието на Берлускони в собствената му партия. Изправен пред разцепление в редиците си, той бе принуден да направи обратен завой и да подкрепи кабинета, за да спаси единството на своята дясноцентристка формация "Народ на свободата" (наскоро ребрандирана със старото си име "Форца Италия").

Берлускони днес изглежда по-слаб от всякога - до средата на октомври се очаква да се раздели с поста си в Сената заедно с депутатския си имунитет; по-късно ще получи и поне едногодишна забрана за участие в избори; ще трябва да прекара година под домашен арест, а е възможно да предстоят и още присъди. Фактът, че вече не може да разчита на пълната подкрепа на собствената си партия и на практика изгуби най-силния си лост на влияние върху правителството на Лета, дава надежди, че фарсът около вота беше последното гала представление на Il Cavaliere. Все пак предвид влиянието му, включително и медийно, той ще продължи да играе роля в италианската политика дори и извън парламента. Но поне не водеща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Предстои да видим ТРЕТАТА италианска република!

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    Берлускони просто "прегоря" както се казва.Целеше се в Голямото а не се задоволи с по-малък обхват на политическа изява и народа на Италия му каза:ТОЗИ ПЪТ "НЕ".

  • 3
    info111 avatar :-|
    info111

    "След повече от 20 години в политиката самият Берлускони вероятно е бил наясно с това. "Винаги, когато става дума за Берлускони, е трудно да разбереш точно каква е целта му", казва пред "Капитал" Силвия Франческон от римския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). "Според мен той просто искаше да предизвика нова политическа криза, но зад действията му в случая има по-скоро причини, отколкото цели." ..."

    Хора като Берлускони не би трябвало да са в политиката и управлението на една държава, за да е просперираща тя, мисля аз. Водени ит изключителното си деструктивно за свибосното общество, неясни обвързаности, интереси, ангажименти и кръгове, вкл. с мафията, те дърпат държавата и хората назад, като се поставят над тях и законите.

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-?
    Нефертити

    Циркът свърши ли или ще има продължение?

  • 5
    rembrandt avatar :-P
    rembrandt

    [quote#4:"Нефертити"]Циркът свърши ли или ще има продължение?
    [/quote]
    Ма'ни, ги жабарите те си знаят, ако техния цирк е "Цирк Балкански" нашия трябва да е "Цирк Дю Солей".

  • 6
    fiona avatar :-P
    fiona

    Честито на италианците! Всяко чудо си има край, да ме прощават възрастните лелки с кожени палта, които милеят за Силвио.

  • 7
    plamenhristov5 avatar :-P
    plamenhristov5

    Заместваш Берлускони с Борисов и получаваш родната картинка

  • 8
    info111 avatar :-|
    info111

    Спомняте ли си как този правеше комплименти на Борисов за ... широките му рамене И ДАЖЕ МУ ГИ МЕРЕШЕ С ПЕДЯ!
    Човек да се чуди да се смее ли или да плаче, че такива са начело на европейсли държави!!!
    Хората се гордеят по сеета, че имат за управленци и лидери много имни, образовани, завършили най-престижни университети и мотивирани лидери... тези си мерят ...рамената!
    Единият започнал бизнеса си с италианската магия, а другият - със СИК!
    И някои се чудят защо в Европа нещата буксуват.
    А ако прибавим към картинката и татковото - безхаберникът Буш, дето се бърка публично коя ръка му е лявста, и коя - дясната (добре, че ръцете са само две, защото иначе дилемата му ще е чутовна - това за онези, които все още говорят и даже се палят на тема "ляво" и "дясно") - и тогава комедията (или гротеската) става пълна!
    Времена! Нрави!

  • 9
    marsupial avatar :-|
    melchett

    снимката е като картина на Рембранд.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK