Прилича на спешно организирана кампания, но не е. Според вестник Kathimerini още преди три месеца е имало среща на премиера Андонис Самарас с няколко близки съветници и министъра на обществения ред Никос Дендиас, на която е обсъждано как да се справят със "Златна зора" и възможно ли е да бъде обявена извън закона. Причината е комбинацията от разрастващо се и безнаказано насилие от структури на партията, от една страна, и растящата подкрепа на избирателите за нея.

В Ню Йорк Самарас изрично заяви, че не смятат гласувалите за "Златна зора" за неонацисти, защото повечето от тях просто са разочаровани от икономическите трудности на дълбоката криза. След като за партията и действията й бяха казани много емоционални и преувеличени неща от политици и журналисти, сега гръцкото правораздаване се изправя пред  сложна задача да въздаде справедливост, без да превърне черноризците на "Златна зора" в герои и мъченици, преследвани единствено заради убежденията си.

Да не стават жертви

Проблемът е, че дори да се докаже вината им, процесите са идеална трибуна за агитацията им и партията може да се реорганизира и прероди, без да изгуби много от подкрепящите я. Преди година 29% от гласувалите за нея казаха, че са го направили като протест срещу традиционния елит, 27% - заради зле охраняваните граници и имигрантите, и още толкова - зарази патриотизъм и програмата на "Златна зора".

Тази хранителна среда на крайната десница не се е променила много. Безработицата през август 2013 г. бе почти 28%, младежка безработица през юни достигна 62%, през май 99% от гърците заявиха пред Pew Research Center, че икономиката им е зле, и над половината не вярваха нещо да се промени в следващите 12 месеца. Догодина в Гърция ще има местни избори, където партии като "Златна зора" се представят силно. Ако процесите срещу нея се провалят, тя може да превземе общините на някои от най-големите гръцки градове.

Всичко започва от едно списание 

"Златна зора" се ражда през декември 1980 г., но не като организация, а като националсоциалистическо списание. Това става шест години след свалянето на хунтата във времена, които са трудни за десницата и невъзможни за крайната десница, понеже обществото масово има леви политически симпатии.

Консервативната "Нова демокрация" е привлякла водещите имена сред роялистите и някои умерени поддръжници на военния режим. Гнездото, от което се раждат екстремно десни групировки, е партията "Четвърти август" (датата на преврата от 1936 г., с който се установява авторитарният режим на ген. Йоанис Метаксас), основана през 1965 г. от антисемита Константинос Плеврис с подкрепата на близкия приятел на Метаксас и бивш шеф на спецслужбите на хунтата Константинос Маниадикис.

Но тя е разпусната през 1977 г. и разочаровани членове на "Четвърти август" започват да издават сп. "Златна зора". Още в първия брой те декларират: "Смятаме, че политиката е мръсна работа, а ние сме твърде чисти, за да нагазваме в нея." Сегашният лидер Никос Михалолиакос е сред привържениците на идеята за военизирана структура на движението, за да може то да бъде под пълния контрол на ръководството си.

На 27 години Михалолиакос е назначен да ръководи основаното през 1984 г. младежко крило (EPEN) лично от затворения лидер на хунтата Георгиос Пападопулос. Но само година по-късно той напуска, защото EPEN не е достатъчно крайна, и основава през 1987 г. "Златна зора" вече като политическа група.

Първоначално групата продължава линията официално да се отвращава от политиката и не участва в избори. През 1993 г. Върховният съд позволява регистрирането й като партия заради декларация, че "Златна зора" не преследва насилствено сваляне на демократичния режим и завземането на властта. В учредителната й декларация обаче се казва, че "демократичният начин на управление няма място в нашето движение", и този документ е предаден на Върховния съд чак през август 2012 г. По това време вече са минали изборите от юни, на които партията за пръв път влиза в парламента с 6.92% от гласовете.

Това не са първите избори за "Златна зора" - през 1994 г. тя се състезава за свой представител в европарламента с кампания, възползваща се от спора със съседната Република Македония за името й, както и от войната в бивша Югославия, където нейни членове се сражават редом със сърбите в Босна. Въпреки изкарването напред на национализма и туширането на националсоциализма "Златна зора" не постига нищо - 0.11% от гласовете през 1994 г. и почти толкова зле на парламентарните избори през 1996 г.

Две години по-късно партията от далечната периферия на политиката попада под прожекторите заради пребиването пред главния съд в Атина на студента и ляв активист Димитрис Кусурис. Нападателите, вече натрупали опит от улични нападения над левичари и хора от етническите малцинства, са предвождани от Андонис Андруцопулос, дясната ръка Михалолиакос. Разследването разкрива връзки между партията и полицията, но Андруцопулос е оставен да се укрива от 1998 г. до 2005 г., когато се предава сам и е осъден. Реакцията на "Златна зора" е същата като с тазгодишното убийство на рапъра Павлос Фисас - първо тръби, че е жертва на кампания за очерняне, а при представянето на факти веднага се дистанцира от разследвания нападател.

Михалолиакос не е лидер, склонен да дели властта с някого в коалиция, но това не му пречи през 2002 г. тихомълком да пусне четирима свои кандидати за общинските избори в столицата в листата на новата ортодоксално националистическа партия LAOS. През 2006 г. участва на местни избори в Патриотичния алианс, който събира едва 1.37% от гласовете.

Голямата промяна идва след новите отношения между Гърция и Турция, които правят по-лесно преминаването на границата и след 2006 г. броят на нелегалните имигранти в Атина, влизащи на път за ЕС, се увеличава четири пъти. На местните избори през 2010 г. с антиимигрантска програма Михалолиакос най-после става общински съветник. На парламентарните избори през 2012 г. партията му вече има нов хит - отхвърляне на помощния план за гръцката икономика, и вкарва 18 депутати в 300-местния парламент.

През изминалата година в "Златна зора" зрее напрежение и се трупа недоволство срещу лидера. Не всички са щастливи от поетия курс, назначаването на непознати имена за регионални лидери, отмяната на конгрес и прокарването на жената на Михалолиакос в ръководството.