Няма победители
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няма победители

Сделката беше договорена в последния ден и гласувана от двете камари на Конгреса буквално малко повече от час преди САЩ да се окаже в технически фалит.

Няма победители

Американският Конгрес постигна сделка за край на сегашната фискална криза. Следващата обаче не е далеч

Ваня Ефтимова
6962 прочитания

Сделката беше договорена в последния ден и гласувана от двете камари на Конгреса буквално малко повече от час преди САЩ да се окаже в технически фалит.

© Jonathan Ernst


24 милиарда долара загуби за амeриканската икономика според най-новите данни на рейтинговата агенция S&P. Шестнайсет дни частично затваряне на федералните институции. Силно помрачен имидж като могъщата световна суперсила и най-голяма икономика в света с преобладаващи заглавия в международната преса, че лудите управляват Вашингтон. Рекорден ръст на неодобрението на Републиканската партия сред американския електорат до цели 74%, според изследването на общественото мнение на ABC/Washington Post от понеделник. Популярността на Конгреса стигна до 5%, по-малко от тази на терористична организация "Ал Кайда". Това е цената на току-що приключилата фискална криза в САЩ.

Спечеленото е нищожно малко. Сделката бе договорена в последния ден и гласувана от двете камари на Конгреса буквално малко повече от час преди САЩ да се окаже в технически фалит.

Тя включва край на частичното затваряне на федералните институции чрез осигуряване на финансиране за тях до 15 януари. Таванът на държавните задължения ще бъде вдигнат до толкова, че средствата да стигнат до 7 февруари. Здравната реформа, която бе в основата на сегашната фискална драма, ще претърпи само козметични промени. За се разбие този цикъл на криза след криза, се създава специална комисия, която трябва да излезе с план за дългосрочно разрешение на бюджетните проблеми на Америка. Крайният срок за това ще е 15 декември.

Федералните служители ще получа заплащане за шестнайсетте пропуснати дни, заетите в подизпълнителни фирми обаче нямат такъв късмет. Сред малкото наистина спечелили са щатите Кентъки и Колорадо, защото федерални средства за тях неочаквано се оказаха включени в сделката. Първият ще получи 2,92 млрд. долара за конструкция на шлюзове и язовирна стена на реката Охайо. Новината предизвика потоп от саркастични коментари, защото договорилият сделката за края на фискалната криза лидер на републиканците в Сената Мич Макконъл всъщност е от Кентъки. Колорадо, който пострада от големи наводнения, ще получи до 450 млн. долара помощ.

Загубилите

За ожесточената битка, която водиха, републиканците постигнаха нищожно малко. Крайно консервативните от т.нар."Чаеното парти" вярваха, че чрез прибавяне на текстовете за забавяне или блокиране на широкомащабната здравна реформа (т.нар.Obamacare) към закона за държавното финансиране, ще отвоюват голяма политическа победа. Единственото, което получиха, е минимална промяна в Obamacare, чиито най-важни части вече влязоха в сила от 1 октомври. Допълнената процедурата за проверка на имотното състояние на онези, които използват държавни субсидии, за да си купят здравна застраховка, е мярка, която чистосърдечно би подкрепил и всеки демократ. От идеите при вдигането на тавана на дълга да притиснат президента Обама за бюджетни съкращения пък нищо не остана.

"Бихме се до последно, само че не спечелихме," призна в радио интервю председателят на Конгреса и лидер на републиканците Джон Бейнър. "Преиграхме ръката си и не получихме нищо", обобщи горчиво консервативният сенатор Линзи Греъм пред телевизия CNN. Някогашният кандидат-президент Джон Макейн направо заяви от трибуната на Сената, че случилото се е "една от най-срамните глави в историята" на институцията.

Парадоксално, но част от републиканците всъщност се оказаха победители. Става дума за членовете на "Чаеното парти", които от непознати на широката публика имена сега са в устата на всички журналисти и политически стратези. Най-известният от групата естествено е младшият сенатор Тед Круз от Тексас. Мнозинството наблюдатели дори го смятат за виновника за затварянето на федералните институции.

По начало стратегията на републиканското ръководство бе да не влиза в битката, която не може да спечели, тази за свързване на прокарването на бюджета с условия за задушаване на голямото постижение на администрацията на Обама – здравната реформа. Традиционно партията, която предизвика затваряне на федералните институции, бива наказвана от избирателите. Споменът от последното затваряне на федералната администрация през 1995-96 г. и загубата на мнозинството в Конгреса бе още жив в повечето консервативни конгресмени. За сметка на това битката около вдигането на тавана на държавните задължения обещаваше на републиканците възможност да притиснат президента Обама за по-големи съкращения в бюджетната сфера.

Тед Круз и сие обаче не са обичайни политици, а идеолози и типичните вашингтонски маневри са последното, което им е по вкуса. Затова те притиснаха собственото си партийно ръководство да поеме път, обратен на планирания. После пък често наблюдателите не бяха сигурни срещу кого точно се бори "Чаеното парти" – срещу демократите или пък срещу съпартийците си.

Иронията е, че докато умереното крило на Републиканската партия, "Уол Стрийт" и мнозинството американци се обърнаха срещу Тед Круз и сие, те са все по-популярни сред крайно консервативната си база. Така фискалната драма ясно показа дълбокото идеологическо разделение в дясно и наличието на де факто трета партия. В американската система, построена на двупартиен модел, това обещава още по-труден управленски процес.

И още по-загубилите

На пръв поглед президентът Обама и демократите спечелиха битката. До края те останаха обединени, не отстъпиха и така спечелиха политическия покер. Белият дом и демократите вярваха, че предишният компромис при вдигането на тавана на държавните задължения през 2011 г. бе окуражил опозицията да търси големи отстъпки и този път. Сега те решиха да сложат край на практиката веднъж завинаги. Затова когато в залата за пресконференции на Белия дом журналистите попитаха президента снощи очаква ли след няколко месеца да се повтори драмата, той твърдо и кратко заяви "Не".

При по-детайлен анализ равносметката не е напълно положителна за демократите. Бюджетните разходи остават на орязаните нива след влизането в началото на тази година в силa на автоматичните съкращения, т.нар. sequestration в размер на 85,4 млрд. щ.д. Демократите всъщност възнамеряваха да поискат преразглеждане, защото е видно, че мярката, на която й липсва целенасоченост и планиране, е най-лошият начин да бъдат намалени федералните разходи. В ожесточената битка в Конгреса обаче не остана време за подобни дебати.

Още по-лошото е, че въпреки оптимизма на президента Обама, току-що приключилата драма наистина може да се повтори само след няколко месеца когато гласуваните сега средства свършат. Затова уж също е помислено в споразумението, но не съвсем. По принцип създадената специална комисия трябва да излезе с дългосрочен план за фискалните проблеми на САЩ и тя вероятно ще си свърши работата до 15 декември. Вашингтон обаче има лош (или по-точно никакъв) опит с прилагането на подобни решения. Специални комисии със същите задачи всъщност бяха създавани и през 2010 г. ("Симпсън-Боулс") и след предишната криза с тавана на държавните взимания през 2011 г. Както е видно, нищо от идеите им не се материализира, защото тясно партийни интереси и лобисти блокираха прилагането. Едва ли някой може да намери и един експерт във Вашингтон в момента твърдо убеден, че този път планът ще успее.

Фискалните драми погълнаха времето и енергията на сегашната администрация в първата година от втория мандат на президента Обама. Нищо от дългия списък от законодателни инициативи, обявен при встъпването му в длъжност, не е постигнато. Например имиграционната реформа, която вече трябваше да е прокарана поне през едната камара на Конгреса, сега си остава с неясна съдба.

В този смисъл най-голямата загуба за САЩ не са 24-те млрд. долара финансови щети от затворените федерални институции. Нито разочарованието и дори неприкритото злорадство по света. А загубената енергия, така нужна за истински реформи.

24 милиарда долара загуби за амeриканската икономика според най-новите данни на рейтинговата агенция S&P. Шестнайсет дни частично затваряне на федералните институции. Силно помрачен имидж като могъщата световна суперсила и най-голяма икономика в света с преобладаващи заглавия в международната преса, че лудите управляват Вашингтон. Рекорден ръст на неодобрението на Републиканската партия сред американския електорат до цели 74%, според изследването на общественото мнение на ABC/Washington Post от понеделник. Популярността на Конгреса стигна до 5%, по-малко от тази на терористична организация "Ал Кайда". Това е цената на току-що приключилата фискална криза в САЩ.

Спечеленото е нищожно малко. Сделката бе договорена в последния ден и гласувана от двете камари на Конгреса буквално малко повече от час преди САЩ да се окаже в технически фалит.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • Mark Twain

    При дълг от 17 трлн. долара всъщност някой очаква някога тези пари да бъдат върнати ли? Интересно защо тогава Гърция за някакви си 300 млрд. ги сриват, нас също ни гърчат с някакви "заеми-жълти-стотинки", но САЩ имат "рейтинг та дрънка" и взимат още и още? Със сигурност САЩ са във фалит, това, че не е обявен, не променя това. Тези пари никога няма да бъдат върнати - те изобщо нямат план и идея това да стане.
    И да не плашат гаргите, че светът ще се срине с тях. Една валута повече или по-малко - дреме им на китайците.

  • 2
    villiger avatar :-|

    До коментар [#1] от "Mark Twain":

    [quote#1:"Mark Twain"]Със сигурност САЩ са във фалит, това, че не е обявен, не променя това. Тези пари никога няма да бъдат върнати - те изобщо нямат план и идея това да стане. [/quote]

    Да... То щом дори и онези от МВФ пригласяха, че тавана на дълга трябвало да се вдигне, значи наистина никой в САЩ няма план, а и желание да се замисли по въпроса. Със сигурност в недалечно бъдеще ще стане някой "катаклизъм"(системно събитие), защото тези драми няма как да продължават вечно. А президентчето вместо сериозно да се замисли за някакви идеи за поне частично намаляване на дълга...сигурно сега седи с калкулатор в ръка и пресмята, колко точно % популярност са загубили републиканците. Мъка, мъка...

  • 3
    explorerv avatar :-?
    explorerv

    Май и аз ще се изкажа негативно за мат'ряла :(
    Чудно ми е защо хората, които са против заемите на ореховото правителство, подкрепят заемите на препечения?

  • 4
    ddemi avatar :-|
    ddemi

    И САЩ, и Япония имат колосални задължения, но техните икономики са изключително конкурентно-способни. Затова инвеститорите имат спокойствието, че тези страни ще си плащат, защото имат работеща икономика. Каква икономика има Гърция? ОК, корабоплаване и туризъм; имат и излаз към открито море, откъдето могат да развиват логистика. А България с какво ще си погасява дълговете? С износ на проститутки и просяци? На България никой не дава изгодни заеми, защото поради смажващия монополизъм на местните олигарси и липса на работеща правна защита никой не иска да инвестира в България и съответно държавата няма постъпления за да изплаща заеми. САЩ имат рискова, но иновативна финансова политика и никой не може да се мери с тях по модерни технологии, които носят гигантски приходи.

  • 5
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin

    До коментар [#1] от "Mark Twain":

    Ами брат ми, лошото е, че светът е устроен така, че да се срине без тях.Така са го направили и няма две мнения какво ще стане, ако издухат супата.Ние (останалия свят) ще я духаме няколко десетилетия (при добрия сценарии).А от такива като нас и Гърция винаги ще цоцат и ще искат да им се върне и последното левче, драхма, динър, рупия, със смазващите лихви.Колкото и да дразни цялата ситуация молете се щатите да кретат, защото иначе бакиите ще трябва да ги оправя едно цяло поколение.

  • 6
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#3] от "explorerv":

    Защото Гърция не е "системно" важна, а Америка е!
    Това не е моята логика - това е тяхното обяснение, но по друг повод. Иначе не звучи прилично и добре да го изрекат гласно.
    Ако си спомняш при кризата 2008 год. уж всички бяха за свободна икономика, особено Буш и финансовият му министър Поулсън, Федералният резерв и пр., уж всички трябвало да играят при едни и същи правила и с минимални регулации, но се оказа, че някои банки били "по-равни" и трябвало непременно да се спасят, защото били "систематично важни", "твърде големи за да фалирали"... И малцината трезви гласове, които съвсем логично възразиха, че ако някоя банка е "твърде голяма, за да фалира", то това просто означава, че е ... ТВЪРДЕ ГОЛЯМА. Тоест това бе ясна препратка за категорична нужда от ... РЕГУЛАЦИИ!
    Тогава категоричният довод, че трябва да се помогне на такива банки бе, че ... те били системно важни, тоест, че техният фалит щял да блокира СИСТЕМАТА! И беше точно така.
    Там (и при Гърция) ставаше дума за милиарди, макар и стотици - неизплатени и неизплащаеми кредити.
    При Америка става дума за трилиони.

  • 7
    info111 avatar :-|
    info111

    Постингът ми всъщност бе реплика към постинг #1, извинявам се.
    Макар че това за Гърция важи и по отношение на България по отношение на заемите и мястото им във финансовите пазари, като Гърция, разбира се, заема далеч по-важно място...

  • 8
    info111 avatar :-|
    info111

    Проблемът е, че при толкова ниски (и обективно заслужени, устойчиви - според мен) нива на доверие американският долар наистина трудно може да удържи позицията си на световна резервна валута - като оставим емоциите и пристрастията настрана. А този статут и привилегия даваше огромни конкурентни предимства преди всичко на американския (и на неколцина други в света, доста добре известни) елит огромни преимущества и власт.
    И подкрепяше стандарта на живот на американеца.
    Според някои икономисти ако доларът престане да бъде световна резервна валута, стандартът на живот в Америка (на средния американец) щял да спадне между 25 до 35 %. Ако обаче това е средна величина, всички знаем, че при рязки промени, при сътресения се получават вариации - в случая надолу.
    А подобни неща не могат да не водят до шокове и широки реакции в обществото!
    Вече и в България хората не са склонни да търпят лишения поради далаверите и некадърността на елитите, а какво остава за американците. И са съвсем прави, според мен.

  • 9
    info111 avatar :-|
    info111

    И да продължа мисълта си още малко - при това положение става съвсем ясно, че който и да управлява от тук нататък, ще обира всичките пасиви на създалата се с години, десетилетия ситуация и натрупани непосилни задължения. Тоест Америка и светът са навлезли в "непознати територии" и всеки, който се опитва да анализира ситуацията и особено да позиционира инвестициите си трябва да е много внимателен, защото старите и успешни подходи и правила може да не се окажат непременно адекватни.
    Никой да не забравя едно просто правило - диверсификация!

  • 10
    brick40 avatar :-|
    bricky

    До коментар [#4] от "ddemi":

    В допълнение, понеже коментиращият в 1 явно не знае, при фиатна валута и монетарна политика по дискреция, фалит по задълженията на печатащото правителство няма, освен ако не е доброволен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Бетонна бъркотия

Бетонна бъркотия

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK