Надежди за ядрена пролет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Надежди за ядрена пролет

Атмосферата на преговорите в Женева сега е напълно различна

Надежди за ядрена пролет

Какво е необходимо за постигането на споразумение по иранската атомна програма

Марина Станева
4322 прочитания

Атмосферата на преговорите в Женева сега е напълно различна

© reuters


През последните години преговарящите по спорната иранска ядрена програма обиколиха света. Те участваха в срещи в Женева, Истанбул, Багдад, Москва и Алмати. Но до този момент имаше не толкова преговори, колкото паралелни монолози. И изгледите за сделка бяха минимални.

Последната среща на 15 и 16 октомври в Женева даде надежди за нещо повече. Както обикновено, тя се състоя между представители на Иран и на формата P5+1 (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай плюс Германия). След нея върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън обяви, че участниците са провели "най-детайлните разговори" по темата изобщо. Тя и иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф, който е главен преговарящ от страна на Техеран, ги нарекоха "съществени и обърнати към бъдещето".

В Женева Зариф е направил едночасова PowerPoint презентация, в която е представил иранското предложение към западните сили (подробности за което не бяха огласени) и то сега ще бъде внимателно обсъдено. Изтече обаче информация, че ислямската държава може да се съгласи да обогатява уран до по-ниска степен (каквото е изискването на P5+1) и да позволи внезапни проверки на ядрените си съоръжения като "последна стъпка" в една евентуална бъдеща сделка. Нови разговори по въпроса ще има на 7 и 8 ноември.

Въпреки наложеното медийно затъмнение по отношение на иранското предложение едно нещо стана ясно - атмосферата сега е напълно различна. До този момент преговорите по ядрената програма на Техеран бяха в задънена улица от години. Но след двата мандата на радикалния си предшественик, новият ирански президент Хасан Рохани демонстрира, че най-после иска разведряване, като сложи край на международната изолация на страната, договори облекчаване на санкциите и започне конструктивни ядрени преговори. И дори въодушевлението на Запад по отношение на Рохани да е леко пресилено, разлика има.

"Настроен съм оптимистично относно сключването на сделка. Има 50% шанс за постигането на дългосрочно решение на проблема в рамките на една година", прогнозира пред "Капитал" бившият британски посланик в Иран сър Ричард Далтън. Но дори ако Рохани е искрен в заявките си за намиране на мирно решение, остава въпросът каква промяна може да се очаква. В идеалния случай за договарянето на споразумение трябва да са налице следните четири фактора:

1. Взаимно желание за постигане на напредък. То, изглежда, е налице. И двете страни показват, че са готови за разговори. Рохани вече заяви, че иска сделка в рамките на три до шест месеца, и опита да убеди света, че страната не преследва изработването на ядрена бомба. "Никоя нация не трябва да притежава такива оръжия, тъй като няма правилни ръце за тях", обясни иранският президент.

След години на враждебност между Техеран и Вашингтон, преди дни американският президент Барак Обама и Рохани изненадващо проведоха 15-минутен телефонен разговор, като така осъществиха първия контакт между лидерите на двете страни от ислямската революция през 1979 г. насам. Като стъпка в правилната посока бе изтълкувано и назначаването на новия ирански финансов министър Мохамад Джавад Зариф за главен проговарящ по ядрената програма. Сега той ще се отчита директно на Рохани, а не както досега на върховния лидер аятолах Али Хаменей.

Обама приветства "по-умерения курс" на новия ирански президент. Той потвърди, че САЩ искат да решат ядрения въпрос по мирен начин, но са готови на всяка цена да предотвратят сдобиването на Техеран с атомна бомба. Затова и няма да се правят никакви отстъпки относно санкциите, докато иранците не предприемат конкретни действия, за да докажат, че не се стремят към такова оръжие.

2. Готовност за компромис. Иран от години настоява международната общност да уважи неговата национална гордост и технологични постижения, като признае правото му да разработва ядрена енергия за мирни цели. Миналия месец обаче Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) предупреди, че Техеран е увеличил капацитета си за обогатяване на уран, инсталирайки над 1000 центрофуги в ядрената централа в Натанз. Това сериозно безпокои Запада и е ясно, че постигането на бъдещо споразумение няма как да стане без компромис и от двете страни. В момента оптималният вариант за една такава сделка би бил следният – позволяване на Иран да обогатява уран до известна степен в замяна на изпращане на инспектори и прекратяване на някои санкции. "Това е единственият път напред. Въпросът е доколко сурови ще бъдат ограниченията върху иранската ядрена програма и каква точно част от санкциите и кога ще бъдат вдигнати", твърди Далтън.

Страните от формата P5+1 искат Иран да спре произвеждането и складирането на уран, обогатен до 20%, което е крачка към сдобиване с ядрена бомба, както и да изнесе в чужбина по-голямата част от настоящите си запаси от обогатен до 20% уран, запазвайки само малко количество за изследователския реактор в Техеран. Освен това ислямската държава трябва да затвори подземния ядрен комплекс "Фордо", близо до град Ком, където се обогатява уран до по-високо ниво. Но иранският зам.-външен министър Абас Аракчи наскоро коментира, че Техеран "няма да позволи дори грам уран да напусне страната".

"Всичко зависи от детайлите. За постигане на сделка са необходими следните стъпки. Първо, Иран трябва да намали степента на обогатяване на уран до 5%, което е подходящо само за енергийните реактори. Второ, трябва да ограничи значително запасите си обогатен до 20% уран. Трето, трябва да намали броя на центрофугите. Четвърто, трябва да спре работата на реактора с тежка вода в Арак, за да избегне всякакви подозрения за използването на плутоний за ядрено оръжие. И пето, трябва да ратифицира т. нар. допълнителен протокол към МААЕ, който позволява много по-строги инспекции, както и да уведомява агенцията за всяка ядрена централа, която строи, и да й осигурява достъп до всяко съоръжение, за да бъде сигурна, че в страната не става нищо подозрително", обяснява пред "Капитал" специалистът по Иран от Royal United Services Institute (RUSI) Шашанк Джоши. Според него това ще отнеме много време – месеци, дори години, и няма да са необходими само една-две малки промени, а много по-значителни крачки. Много вероятно накрая да бъде позволено на Иран да обогатява уран на своя земя, но въпросът е при какви условия. "Мисля, че те трябва да бъдат много, много стриктни", смята Джоши.

В момента между двете страни в ядрените преговори има дълбоки политически и идеологически различия. Но ако Рохани може да изпълни това, което обещава, и ако западните сили му отговорят със същото, има истински шанс добрата атмосфера да се материализира в реален напредък.

3. Не само Рохани трябва да го иска, но и Хаменей. Откакто е на поста си, Рохани наистина смени тона и заяви, че носи "мир и приятелство от иранците за американците". Но все пак в ислямската република Хаменей взема окончателните решения. А той е традиционно подозрителен към САЩ. И Рохани се намира в позицията да разполага с популярен президентски мандат, без да притежава реалната власт да изпълни мащабните си обещания.

Но той е предпазлив политик и предпочете да работи в близки отношения с Хаменей. Помага му и фактът, че двамата се познават отдавна и са от същото поколение, което свали от власт последния шах през 1979 г. Ключът към успеха на Рохани е в способността му да убеди върховния лидер и неговите съюзници в революционната гвардия да проучат възможностите на дипломацията. Наскоро Хаменей даде някои сигнали, че е готов на определена гъвкавост. А Рохани не спира да твърди, че е упълномощен лично от него да води преговорите. Засега върховният лидер се доверява на президента да внесе ограничена промяна в системата, без обаче да застрашава същността на ислямската република. Инструкциите към Рохани, изглежда, са следните – отиди и виж какво ще ти предложат американците.

4. Да се вземе предвид пречката "Израел". След избирането на Рохани през юни само Израел остава скептичен и поиска международният натиск над Иран да продължи, подкрепян от достоверна заплаха с военен удар. Досега Тел Авив винаги е блокирал затоплянето на отношенията между Техеран и Запада. И сега се опитва да направи същото. Според израелците това, че Иран е сменил фронтмена, не заличава факта, че преди песента е била с войнствен текст.

Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че международната общност не бива да вярва "на усмивките и на сладките приказки" на Рохани, че евентуално вдигане на санкциите би било "историческа грешка" и вместо това трябва да наложат още по-сурови рестрикции над Техеран. Той се опасява, че Обама може да направи грешния избор и затова пътува лично до Вашингтон, за да го убеди, че иранският президент е "вълк в овча кожа" и "пълен с лицемерие". Американският държавен глава го увери, че употребата на сила все още е на масата. Но това вероятно не е успокоило страховете на Израел, че най-важният му приятел е на път да подаде ръка на най-опасния му враг. Наскоро министърът по стратегическите въпроси Ювал Щайниц предупреди, че Иран е на път да се сдобие с ядрено оръжие до шест месеца и времето за преговори е свършило. Посланието е ясно – Израел няма да позволи на Иран да притежава атомна бомба, дори да трябва да се изправи срещу него сам.

"Тел Авив се опитва да предотврати дипломатическо решение, използвайки влиянието си над американското и европейските правителства. И единственият начин за противопоставяне на израелската кампания е да се покаже, че алтернативата на договореното споразумение е по-малко желана. С други думи, че изборът е между едно ограничено обогатяване на уран и едно неограничено обогатяване. Военната опция не е решение на проблема", смята Далтън.

Според Шашанк Джоши, ако продължава да се противопоставя на сключването на сделка, Израел трябва да живее с последиците. "Не мисля, че страната има способността да се опълчи на настоящия дипломатически процес с военна сила. Независимо от недоволството и гнева си, Израел ще трябва да се примири с резултата", обобщава анализаторът от RUSI.

И независимо от пречките от всякакъв характер, моментът никога не е бил по-подходящ да бъдат оборени тези, които твърдят, че надеждите за ядрена пролет и разведряване между Иран и Запада засега са само думи.

През последните години преговарящите по спорната иранска ядрена програма обиколиха света. Те участваха в срещи в Женева, Истанбул, Багдад, Москва и Алмати. Но до този момент имаше не толкова преговори, колкото паралелни монолози. И изгледите за сделка бяха минимални.

Последната среща на 15 и 16 октомври в Женева даде надежди за нещо повече. Както обикновено, тя се състоя между представители на Иран и на формата P5+1 (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай плюс Германия). След нея върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън обяви, че участниците са провели "най-детайлните разговори" по темата изобщо. Тя и иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф, който е главен преговарящ от страна на Техеран, ги нарекоха "съществени и обърнати към бъдещето".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Необходимо е Натаняху да отстъпи от позицията си за пълна забрана/отказ на Иран от преработката на уран като условие за преговорите, тъй като по този начин преговори не може и да има. Както израел, така и Иран са напълно наясно че без САЩ Израел не е в състояние да се наложи чрез военни действия стещу Иран. Това е една от главните причини Израел да се опитва да предотврати разговора м/у САЩ и Иран преди той да е започнал. В тази ситуация Саудитска Арабия практически се явява дипломатически съюзник на Израел, тъй като явно се безпокои от факта че омекването на климата в отношенията САЩ-Иран ще позволи Сирия да бъде разменна момета, т.е. да бъде отмината от САЩ като цел за военни действия. Джон Кери направи своето, време е за реални преговори.

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    "Зариф е направил едночасова PowerPoint презентация, в която е представил иранското предложение към западните сили"
    Браво-кратко,ясно и нагледно:)

  • 3
    becksperson avatar :-|
    Becksperson

    Малка поправка: Зариф е министър на външните работи, а не на финансите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.