С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 18 окт 2013, 17:30, 3622 прочитания

От нас зависи как ще използваме ЕС

Президентът на Хърватия Иво Йосипович пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Хърватия влезе в ЕС в тежък момент, когато страната е в стагнация, а съюзът е в криза. Трудно ли да си еврооптимист в такова време?

Мисля, че трябва да сме оптимисти. Няма общество, което е успешно без оптимизъм. Така една от основните задачи на политиците естествено е да взимат правилните решения, но също и да разпространяват оптимизъм. За Хърватия е много важно да бъде член на ЕС, защото го виждаме като част от решението, не като проблем. В отделните държави кризата е предизвикана предимно от местни слабости, не от ЕС. Ако погледнем на целия свят като на една глобална икономика, ЕС предлага добри възможности за своите членове. И това означава, че решението е не по-малко Европа, а повече Европа.


Има ли в Хърватия илюзии, че ЕС ще е решение на всички проблеми?

Не, ние знаем, че той е просто възможност, и ние трябва да работим усилено. ЕС е своеобразен инструмент и от нас зависи как ще го използваме. Той създава много шансове и предимства. Улеснява достъпа до различни пазари, дава възможности за младите хора да учат навън и ред други неща. Страховете в Хърватия от влизането в ЕС са основно свързани с нашите слабости - дали ще бъдем способни да се конкурираме на този голям пазар, или ще бъдем губещи. Вече доказахме, че можем да бъдем успешни, например с туризма и с някои сектори на индустрията. Да, ще има компании, които няма да могат да оцелеят в съревнованието и ще се провалят. Но това е нормално, по принцип те би трябвало да се провалят и в Хърватия.

Има ли Хърватия план за влизане в еврозоната?



Да, но за съжаление в момента не покриваме критериите основно заради бюджетния дефицит. Според мен реалистичният срок е за около пет години да успеем да подобрим ситуацията. Всъщност, макар еврото да не е въведено в Хърватия, ние мислим в евро. Ако попитате някого колко струва тази къща, отговорът ще бъде в евро. Оптимист съм и мисля, че можем лесно да се адаптираме към общата валута.

По време на преговорите за членство в ЕС имаше ли усещане, че Хърватия е третирана по-строго заради това, че преди нея България и Румъния бяха допуснати в клуба неподготвени?

Това не е просто впечатление, а реалност. За всяка нова държава кандидатка влизането ще бъде все по-трудно. За разлика от други държави от нас се искаше не просто да включим европейските правила в нашето законодателство, но също и да ги прилагаме. Не беше лесно, имахме и много специфични обстоятелства заради остатъчни последствия от войната. Но макар понякога да бяхме недоволни от усещането, че е несправедливо да се иска всичко това от Хърватия, мисля, че беше полезно за нас. И сега сме по-добро общество, отколкото преди няколко години.

Тревожи ли ви фактът, че в ЕС националните правителства поемат водеща роля за сметка на общите европейски институции, и понякога изглежда, че столицата на ЕС е Берлин, а не Брюксел. Това опасно ли е за малки държави като България и Хърватия?

Да бъдем реалисти - ЕС не е замислен като свръхдържава, а като общност, в която страните членки искат да запазят суверенитета си. И, разбира се, при дебатите и преговорите в ЕС онези страни, които са по-успешни и имат по-големи възможности да подкрепят идеите си, имат по-добри позиции. Това не е нещо неочаквано или нещо, срещу което трябва да се борим. Може би е нужно да намерим достатъчно кураж да мислим за нова архитектура на ЕС. И един от важните въпроси е как да се подобри демократичната легитимност на европейските институции. Това ще означава и повече отговорност за хората, които се избират. И тогава може би ще имаме същата позиция като държавите с повече население и по-силен глас при взимането на решения. За малките държави пътят е да адаптират политиките си и да си сътрудничат, ще има много въпроси, по които ще трябва да се държат заедно.

Кои са темите, по които Хърватия иска да е активна в ЕС?

Като всички останали страни и ние се интересуваме от икономическите теми. Разбира се, наясно сме, че няма как да имаме решаващ глас по тях, но са значими за нас. И вторият важен въпрос за Хърватия е политиката по разширяване. Бихме искали да мотивираме ЕС да приеме останалите страни от региона. Имаме голям интерес нашите съседи от Западните Балкани също да влязат в ЕС, защото това ще подобри нашата сигурност, ще повиши стабилността в Европа и ще ни позволи да търгуваме много по-успешно.

Какво точно очаквате в икономически план от ЕС?

Политика, която да тушира твърде големите различия между държавите по отношение на развитието - не само икономическо, но и техническо, научно, в сферата на образованието и т.н. Естествено сме наясно, че никой няма да ни дава пари просто така, ще трябва да си ги заслужим с амбиции и работа. Имаме и свои приоритети по отношение на еврофондовете и очакваме те да бъдат чути от ЕС. Стратегически важна за развитието на целия регион е инфраструктурата -  това означава магистрали, тръбопроводи, енергийни коридори.

Очаквате ли някоя от държавите от Западните Балкани да влезе скоро в ЕС?

Не е възможно това да стане в кратък период от две или три години. Хърватия примерно имаше нужда от десет години и някои казват "това е твърде дълго". Вероятно е така от гледна точка на нашия къс човешки живот, но в живота на една държава това е само миг. И онези страни, които сега са на опашката пред вратите на ЕС, не трябва да са нетърпеливи, а да са много упорити, настойчиви и да не се отказват от крайната цел.

Как България и Хърватия биха могли да им помогнат да я постигнат?

Като подкрепят разширяването на ЕС. А също и с политически и технически съвети, защото имаме опит в  преговорите и в това да адаптираме обществото към изискванията на ЕС.

Хърватия вече преживя първия си сблъсък с ЕС заради т. нар. закон "Перкович", ограничаващ екстрадирането на предполагаеми престъпници и противоречащ на европейската заповед за арест, като се стигна до ултиматуми от Брюксел и заплахи за спиране на еврофондовете. Защо се стигна да този конфликт?

Това беше инцидентно неразбиране, не нещо планирано като специално политическо действие. Хърватското правителство влезе в битка по принципни причини, а не за да защити някого конкретно. Но моята позиция беше, че трябва да спазваме това, което сме подписали. Парламентът промени закона, който предизвика спора, и този проблем приключи. Случва се на всяка държава от време на време да има конфликт с някои решения на ЕС.
 
Профил

Преди да бъде избран за президент на Хърватия през 2010 г., Иво Йосипович е бил преподавател в Музикалната академия и в правния факултет на университета в Загреб. Защитава докторат на тема "Правото за арест и задържане в наказателнопроцесуалното право." По ирония именно европейската заповед за арест се превърна в повод за първия конфликт между Брюксел и Загреб след влизането в ЕС. А България беше първата страна от ЕС, която Йосипович посети, откакто Хърватия стана 28-ата членка на съюза.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 901 прочитания

Петролна игра на дронове 3 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 834 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 10965 прочитания

20 сеп 2019, 5320 прочитания

20 сеп 2019, 2879 прочитания

20 сеп 2019, 2032 прочитания

20 сеп 2019, 1936 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Една жена ще ги владее

Джанет Йелън застава начело на най-важната централна банка в света в ключов момент. И е готова за това

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант