Бунтовници без революция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бунтовници без революция

Ще успее ли Али Зейдан да налучка точния път към стабилизацията?

Бунтовници без революция

Две години след свалянето на Муамар Кадафи Либия продължава да затъва в анархия

Марин Душев
6236 прочитания

Ще успее ли Али Зейдан да налучка точния път към стабилизацията?

© Reuters


"Това е част от ежедневните политически борби в Либия от революцията насам." С тези думи либийският премиер Али Зейдан коментира своето собствено няколкочасово отвличане. Минути след като бе освободен от плен, той се появи пред камерите и призова за "разум и мъдрост", но измореното му и пребледняло изражение говореше еднозначно за безизходицата, в която е изпаднала страната му и самият той. Около 4 ч. сутринта на 10 октомври повече от сто тежко въоръжени мъже нахлуха в хотел "Коринтия" в либийската столица, размахаха фалшива заповед за арест на Зейдан и го отведоха в "неизвестна посока", както гласеше първото съобщение на сайта на либийското правителство. Оказа се, че похитителите са бивши бунтовници и принадлежат към местната милиция "Камара на либийските революционери". Те получават заплати от държавния бюджет и поне на теория са на подчинение на Министерството на вътрешните работи. А на практика са ядосани от факта, че Зейдан е допуснал ареста на заподозрения за връзки с "Ал Каида" Абу Анас ал Либи от американски специални части няколко дни по-рано и са решили да накажат премиера си, като го "арестуват". На помощ му се притекоха други бивши бунтовници.

Сам по себе си фактът, че конвой от десетки джипове, натоварени със зенитни оръдия, може необезпокоявано да премине през центъра на Триполи, да нахлуе в най-строго охраняваната сграда в Либия, където живеят половината министри от кабинета и се помещават редица чуждестранни дипломатически представителства, и да отвлече премиера, говори достатъчно за състоянието на държавата. Също толкова показателно е и това, че Зейдан трябваше да благодари за своето освобождаване на "въоръжените граждани от квартала", след което ги призова да се включат в силите за сигурност. Две години след смъртта на Муамар Кадафи Либия е неспособна да въведе ред сред десетките милиции и бунтовнически бригади, които се нароиха по време на революцията. И днес всички въпроси за управлението – от защитата на министър-председателя или залавянето и съденето на заподозрян престъпник до приемането на закони и поставянето на оръжейните запаси под контрол – се превръщат в обект на дълги, често безрезултатни преговори, с потенциал да доведат до ескалация на напрежението. Ситуацията става все по-нестабилна и крие рискове както за самата Либия, така и за целия регион.

Революция в застой

"Арестът на Абу Анас ал Либи пред дома му в Триполи от американците вероятно изигра ключова роля за развилата се по-късно драма с премиера", казва пред "Капитал" Кристофър Чивис от RAND Corporation. Ал Либи отдавна е в списъка на най-издирваните хора от Вашингтон заради подозрения, че стои зад атаките срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г. Според мнозина либийци действията на американските специални части са пряко нарушение на суверенитета на страната им. "Изказването на американския държавен секретар Джон Кери, че операцията е извършена със знанието на либийското правителство, постави Зейдан в много деликатна позиция. Множество по-радикални елементи в Либия обявиха, че той е предател и марионетка на "Запада", част от тях решиха да вземат нещата в свои ръце и така се стигна до отвличането му", обяснява Чивис. "Американската операция обаче бе само повод. Истинските причини са значително по-дълбоки и се коренят в развитието на страната през последните две години."

Още преди смъртта на Кадафи беше ясно, че първостепенната задача пред страната след падането на стария режим ще бъде изграждането на централизиран апарат за сигурност, разоръжаването на отделните бунтовнически групировки и приобщаването на част от техните бойци към новите армия и полиция. Но засега от приблизително 200 хил. декларирали се като бунтовници, едва 10 хил. са били включени към програмите за разоръжаване, демобилизация и обратна интеграция в цивилното общество.

"Политиката по отношение на бившите бунтовници се изчерпва с формалното им включване в силите на реда и това, че започнаха да им дават заплати", обяснява пред "Капитал" Фредерик Уирий от Carnegie Endowment for International Peace. Така през последните две години различните милиции получават възможност да затвърдят присъствието си и един вид да се институционализират в съответните градове и региони, където са се установили. Те се вписват успешно в класическата либийска система на "патронажна политика", при която всичко зависи от личните познанства и контакти, и се затвърждават като непреодолим фактор.

"В страна като Либия, в която практически няма институции, именно традициите и личните контакти са това, което въобще позволява на обществото да съществува", обяснява Уийрий. Но изграждането на съвременна държавност е свързано с разбиване или поне отслабване на силата на тези системи за патронаж чрез изграждане на общовалидни правила и нови институции. Облагодетелстваните от старата система, разбира се, нямат особен интерес от това и използват цялото си влияние, за да се противопоставят. Проблемът в Либия е, че тези хора са не просто влиятелни и многобройни, но и въоръжени. "Става дума за множество малки частни интереси, които блокират дейността на парламента и правителството", твърди Кристофър Чивис. Така изработването на конституция дори не е започнало, отвличанията и взривовете са всекидневие, а износът на нефт от месеци е силно затруднен от поредица стачки и саботажи, инициирани от различни въоръжени групировки. И държавата просто не е способна да предприеме адекватни мерки.

Опасността е, че ако настоящата парализа в управлението продължи, либийците, които преди две години прегърнаха ентусиазирано идеята за демокрация, може да се разочароват и да се ориентират към други перспективи за бъдещето си – било то в лицето но радикалния ислям или различните идеи за разцепване на страната, които са рецепта за дълготрайна нестабилност. Това означава напрежение в целия регион, намиращ се буквално в задния двор на Европа.

"Основната задача на страната днес остава да се освободи от тежестта на оръжията, за да могат да се водят реални и ефективни политически дебати", смята Кристофър Чивис. Според него интересите на различните групировки трябва да се гарантират в рамките на изграждащата се политическа система, така че да се отпушат пътищата за взимане на решения. Отворен въпрос е дали това ще се случи чрез изграждане на нещо като горна камера на парламента или чрез даване на някакви права на милициите в рамките на местната власт. В същото време ще е нужна и адекватна подкрепа от международната общност. "Ние просто не можем да си позволим да гледаме отстрани, защото рано или късно събитията там ще ни засегнат", посочва Чивис. Но ролята на външните фактори може да бъде само ограничена - основно чрез обучение на създаващите се сили за сигурност. Ако самата Либия и нейният премиер не си помогнат сами, останалите могат само да наблюдават с ужас как тя влиза в клуба на провалените държави.

"Това е част от ежедневните политически борби в Либия от революцията насам." С тези думи либийският премиер Али Зейдан коментира своето собствено няколкочасово отвличане. Минути след като бе освободен от плен, той се появи пред камерите и призова за "разум и мъдрост", но измореното му и пребледняло изражение говореше еднозначно за безизходицата, в която е изпаднала страната му и самият той. Около 4 ч. сутринта на 10 октомври повече от сто тежко въоръжени мъже нахлуха в хотел "Коринтия" в либийската столица, размахаха фалшива заповед за арест на Зейдан и го отведоха в "неизвестна посока", както гласеше първото съобщение на сайта на либийското правителство. Оказа се, че похитителите са бивши бунтовници и принадлежат към местната милиция "Камара на либийските революционери". Те получават заплати от държавния бюджет и поне на теория са на подчинение на Министерството на вътрешните работи. А на практика са ядосани от факта, че Зейдан е допуснал ареста на заподозрения за връзки с "Ал Каида" Абу Анас ал Либи от американски специални части няколко дни по-рано и са решили да накажат премиера си, като го "арестуват". На помощ му се притекоха други бивши бунтовници.

Сам по себе си фактът, че конвой от десетки джипове, натоварени със зенитни оръдия, може необезпокоявано да премине през центъра на Триполи, да нахлуе в най-строго охраняваната сграда в Либия, където живеят половината министри от кабинета и се помещават редица чуждестранни дипломатически представителства, и да отвлече премиера, говори достатъчно за състоянието на държавата. Също толкова показателно е и това, че Зейдан трябваше да благодари за своето освобождаване на "въоръжените граждани от квартала", след което ги призова да се включат в силите за сигурност. Две години след смъртта на Муамар Кадафи Либия е неспособна да въведе ред сред десетките милиции и бунтовнически бригади, които се нароиха по време на революцията. И днес всички въпроси за управлението – от защитата на министър-председателя или залавянето и съденето на заподозрян престъпник до приемането на закони и поставянето на оръжейните запаси под контрол – се превръщат в обект на дълги, често безрезултатни преговори, с потенциал да доведат до ескалация на напрежението. Ситуацията става все по-нестабилна и крие рискове както за самата Либия, така и за целия регион.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    dimitarbt avatar :-|
    dimitarbt

    Либия = триумф на Американската външна политика с припеви на Европейски лидери.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Носителите на демократични промени' даже не помислиха че Либия е географски район с над 140 племена обединени от страха пред Кадафи, преставител на племето гаддафа (кадафа) и подкрепяно от племенния съюз с племето Уарфалла. Разрушаването на тази структура естествено предизвика междуплеменни войни и нови териториални съюзи воюващи помежду си за контрол на доходите от нефта, лкаденци, и други жизнено важни за специфичния район ресурси. Криминалните банди се прикриват с религиозни лозунги, племената съюзени с АлКаеда обикновено са в по- силни позиции благодарение на дисциплината и достъпа до финансови ресурси. При тази обстановка едва ли може да се очаква скорошен мир.

  • 3
    sorilea avatar :-|
    Sorilea

    Не може да се очаква от хора яли от общата трапеза с Кадафи 42 години да сдадат властта за 2. На Либия ще и трябват доста години докато успее да се измъкне от диктаторската хватка.

  • 4
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    [quote#3:"Sorilea"]На Либия ще и трябват доста години докато успее да се измъкне от диктаторската хватка. [/quote]
    Налага се обаче да уточниш кой в случая е "диктаторската хватка": отвлечения премиер или отвлеклите го.

  • 5
    daaam avatar :-|
    daam

    Доста тъжно, Либия бе споходена от пародия на демокрация. Не може сценаристите на събитията в тази страна да не са го предвиждали това

  • 6
    grund avatar :-|
    grund

    Либия се раздели вече на три независими "държави". Продължава борбата за нефта.
    Главната ценност на Либия, са нефтените запаси, който представляват 29,5 млрд. барела и залежите на природен газ -1,6 трлн. кубически метра. Деленето и опитите за преразпределение на тези ресурси далеч не е завършило.
    САЩ,Франция, Великобритания и Италия, които имат и ключова роля в свалянето на режима на Кадафи естествено се очаква да получат лъвския пай.
    http://yphalachev.blogspot.com/2012/03/blog-post_09.html

  • 7
    fez_deffender avatar :-|
    Фес Deffender

    [quote#3:"Sorilea"]Не може да се очаква от хора яли от общата трапеза с Кадафи 42 години да сдадат властта за 2. На Либия ще и трябват доста години докато успее да се измъкне от диктаторската хватка.[/quote]

    При нас положението е същото - още 22 години преход, за да се отърсим от наследството на комунизма.

  • 8
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    [quote#7:"Че`бурашка"]При нас положението е същото - още 22 години преход, за да се отърсим от наследството на комунизма.[/quote]
    И от теб се чака да уточниш: коя част от наследството на комунизма визираш: с образованието, здравеопазването, нулевата престъпност и нулевата безработица вече се справихме, също с Кремиковци, Електроника - Ботевград, ДЗУ - Стара Загора, освен да говориш за двата останали блока от Козлодуй, БДЖ, язовирите и пристанищата?

  • 9
    rudel avatar :-|
    Vasil Grozdanov

    Ехооо, кой му пука какво е Либия, гушнаха им кинтите във чужбина, сложиха ръка над природните богатстава, и на ви сега демокрация, пийте вода от калната локва.

  • 10
    kihano avatar :-|
    kihano

    Това което западът извърши в страни като Ирак Афганистан, Либия, Косово и т.н. може да се окачестви само по един начин - зло!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK